№ 46
гр. Сливница, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело №
20221890100157 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Ф.п.к.“ ЕООД, с
която срещу Ф. А. И. са предявени обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.
9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86
от ЗЗД.
Ищецът – „Ф.п.к.“ ЕООД, твърди, че на 25.10.2017 г. е сключил с
ответника договор за паричен заем от 25.10.2017 г., по силата на който на му е
предал сумата от 130 000 лева, а ответникът се е задължил да я върне в срок
до 10.10.2018 г. Посочва, че към 13.03.2020 г. неплатените задължения по
договора са 15 264,82 лева – главница, 1992,48 лева – просрочени лихви,
1526,48 лева – неустойка.
Посочва, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение,
образувано е ч.гр. д. № 811/20121 г. по описа на Районен съд – Сливница и
съдът е уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение, която е връчена
на длъжника и същия е подал възражение срещу заповедта. Ето защо ищецът
моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи процесните
суми, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането.
Ответникът – Ф. А. И., не е подал отговор на исковата молба.
Районен съд - Сливница, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, намира следното:
От приложеното ч.гр.д. 811/2021 г. по описа на Районен съд –
Сливница, първи състав, се установява, че на 12.11.2021 г. ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като в
1
негова полза срещу ответника е била издадена заповед № 538 за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от 17.11.2021 г. Ответникът е подал
възражение по реда на чл. 414 от ГПК, в което е оспорил дължимостта на
сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение. След дадени указания
по реда на чл. 415 от ГПК, заявителят е предявил искове за установяване
дължимостта на вземанията му, за които е издадена заповед за изпълнение.
Въз основа на изложеното съдът намира, че исковете са допустими.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД:
Според чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари, а заемателят се задължава да върне заетата
сума като дължи лихва ако това е уговорено писмено /вж чл. 240, ал. 2 от
ЗЗД/. Съгласно чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата.
За основателност на иска в тежест на ищеца е да установи наличието на:
1/ облигационно отношение между ищеца и ответника по договор за кредит,
по силата на което за ответника е възникнало задължението за плащане на
процесната сума, а именно – предаване от ищеца на ответника на паричната
сума, предмет на договора за заем; 2/ настъпване на изискуемостта на
вземането за заплащане на главница – изтичане на срока за заплащане
задължението; 3/ какъв е размерът на вземането;
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е
да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно представения по делото договор за паричен заем от 25.10.2017
г., сключен между ищеца „Ф.п.к.“ ЕООД /заемател/ и ответника Ф. А. И.
/заемополучател/, се установява, че ищецът се е задължил да предостави на
заемополучателя заем в размер на 130 000 лева за закупуване на земеделска
техника /вж. чл. 1 от договора/, а заемополучателят Ф. А. И. се е задължил да
върне предоставената в заем сума в срок до 10.10.2018 г. /вж. 14.1 от
договора/, ведно с договорена между страните годишна възнаградителна
лихва в размер на 14 % вж. чл. 7 от договора/ на 35 вноски съобразно
погасителен план към договора.
Доколкото се касае за реален договор, то неговото действие е
обусловено както от постигането на съгласие между страните, така и от
реалното предаване на заемателя на сумата, предмет на договора.
Заемодателят е изпълнил задължението за реално предоставяне на заемателя
на сумата от 130000 лева, предмет на паричния заем, който факт следва от
представеното по делото преводно нареждане /л. 31 от делото/. Доколкото
това обстоятелство се установи по делото, то налице е първата
предпоставка за уважаване на предявения иск.
На следващо място следва да се установи дали е налице и втората
предпоставка, а именно да е настъпила изискуемостта на вземането. Както
стана ясно в договора е било уговорено заетата сума да бъде върната до
2
10.10.2018 г. Към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК е настъпила изискуемостта на кредита в
пълен размер.
От заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че към
25.05.2018 г. са извършени плащания от заемополучателя в общ размер на 114
735,18 лева. Това обстоятелство не се оспорва от ищеца. Според вещото лице
неизплатеното задължение за главница е в размер на 15 264,82 лева.
Ответникът не твърди, а и не представя доказателства да е върнал тази сума
Ето защо искът с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, се явява основателен и следва да се уважи за
пълния предявен размер от 15 264 лева.
По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът
може да иска обезщетение съобразно общите правила.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи наличето
на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
Доколкото се установи дължимостта на главното задължение и
изпадането на длъжника в забава, то основателен се явява искът за мораторна
лихва върху главницата от 15 264,82 лева за периода от 25.05.2018 г. до
31.10.2021 г., която съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ е в
размер на 5301,71 лева. Поради изложеното предявеният иск следва да бъде
уважен в пълен размер.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД:
Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-
големи вреди. За уважаване на иска в доказателствена тежест на ищеца е да
установи следните предпоставки: 1/ наличието на валидна уговорка за
неустойка в договора ца паричен заем, дължима от страна на ответника; 2/
настъпване на основание за начисляване на неустойка; 3/ в какъв размер е
възникнало вземането за неустойка в патримониума на ищеца.
По дефиниция на закона неустойката обезпечава изпълнението на едно
задължение и определя размера на вредите, които без да доказва, кредиторът
може да претендира при неизпълнението му. Това, обаче, не означава, че ако
така уговорената с договора неустойка не покрива понесените в резултат на
длъжниковото неизпълнение от изправния кредитор вреди, то последният е
лишен от правото да претендира пълното им обезщетяване по общия исков
ред, след доказването им с допустимите от ГПК доказателствени средства.
Следователно само по себе си присъждането на неустойка за забава и
обезщетение за понесените от кредитора по-големи вреди от длъжниковото
неизпълнение на паричен дълг, не е форма на недопустимо от закона
кумулиране на неустойка с обезщетение за забава, щом същата не е уговорена
3
изрична като пълна алтернатива на обезщетението по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД -
арг. от чл. 92, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД.
Съгласно чл. 9 от договора при допуснато от заемополучателя
просрочие по главницата, до окончателното й изплащане, освен договорна
лихва, върху просрочената сума се начислява и лихва за просрочие
/неустойка/ в размер на 10 пункта годишно. Съгласно заключението на
вещото лице по ССчЕ неустойката за забава е в размер на 1 526,48 лева. В
случая обаче така уговорената неустойка в пълна степен се припокрива и със
законната лихва за забава, която съгласно Постановление на МС № 426 от 18
декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения, е в размер на основния лихвен процент на Българската
народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година
плюс 10 процентни пункта. Основният лихвен процент на БНБ след
01.02.2016 вкл. е 0%. Следователно ищецът претендира обезщетение за едни
и същи вреди два пъти, като по делото не се установи той да е претърпял,
вреди в по-голям размер. Същевременно в договора не е и предвидено да се
дължи за един и същ период, както моратона лихва, така и неустойка за
забава, т.е. да е уговорена санкционна неустойка. По тези съображения искът
за неустойка се явява неоснователен доколкото бе уважен искът за мораторна
лихва за периода от 25.05.2018 г. до 31.10.2021 г.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК с оглед изхода на делото ищецът има
право на разноски съобразно уважената част от исковете. Той е заплатил
441,84 лева държавна такса в исковото производство, 250 лева за депозит за
вещо лице и е бил представляван от адвокат на когото е заплатил сумата от
1300 лева, което се установява от договора за правна защита и съдействие. В
заповедното производство е заплатил 441,84 лева за държавна такса. С оглед
изхода на делото на ищеца се дължат 1854,21 лева за разноски в исковото
производство и 411,31 лева в заповедното производство.
Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски и такива
не му се дължат.
Мотивиран от горното, Районен съд - Сливница
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Ф.п.к.” ЕООД ,
ЕИК ........, адрес: гр. София, ул. „............., против Ф. А. И., ЕГН **********, с
адрес гр. ............., обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумите,
както следва:
15 264 лева – главница по договор за паричен заем от 25.10.2017 г., ведно
със законната лихва, считано от 12.11.2021 г. (датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването;
4
5 301,71 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от
25.05.2018 г. до 31.10.2021 г., за които суми е издадена заповед № 538 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 17.11.2021 г. по
ч.гр.д. № 811/2021 г. по описа на Районен съд – Сливница, 1 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ф.п.к.” ЕООД , ЕИК ........, адрес: гр.
София, ул. „............., против Ф. А. И., ЕГН **********, с адрес гр. .............,
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
1526,48 лева – неустойка върху главницата по чл. 9 от договора.
ОСЪЖДА Ф. А. И., ЕГН **********, с адрес гр. ............., да заплати на
„Ф.п.к.” ЕООД , ЕИК ........, адрес: гр. София, ул. „............. на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 1854,21 лева, представляваща разноски по
производството и сумата от 411,31 лева, представляваща разноски в
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5