Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С решение №...от 24.07.2009г. по гр. д. № ..../2007г. по описа на Г. РС е признато за незаконно и е отменено прекратяването на трудовото правоотношение между Г. Т. Й. от гр.Г.О. и „Е.” ЕООД-гр.С., извършено на осн.чл.328 ал.1 т.3 от КТ-поради намаляване обема на работа, чрез заповед от 01.03.2007г.; осъдено е на осн.чл.226 ал.1 т.1 от КТ „Е.” ЕООД-гр.С. да заплати на Г. Й. сумата 522 лв. обезщетение за нанесени имуществени вреди ведно със законната лихва от 15.10.2007г. и е отхвърлен искът по чл.226 ал.1 т.1 от КТ срещу „Е.” ЕООД за разликата до пълния предявен размер от 1620 лв. като неоснователен ; отхвърлен е искът по чл.226 ал.1 т.1 от КТ за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 400 лв. като неоснователен; отхвърлен е искът по чл.226 ал.1 т.1 от КТ за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1620 лв. и за неимуществени вреди в размер на 400 лв. срещу А. П. К. и Д. С. С. солидарно като неоснователен; осъдено е „Е.” ЕООД-гр.С. да заплати на Г. Й. 1305 лв. неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.01.2007г. до 17.05.2007г. ведно със законната лихва от 15.10.2007г. ; осъдено е „Е.” ЕООД-гр.С. да заплати на Г. Й. 81,82 лв. мораторна лихва върху сумата 1305 лв. от 01.02.2007г. до 15.10.2007г.; осъдено е „Е.” ЕООД-гр.С. да заплати на Г. Й. 203 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск 8 работни дни за 2004г. и 6 работни дни за 2007г., ведно със законната лихва от 15.10.2007г.; осъдено е „Е.” ЕООД-гр.С. да заплати на Г. Й. разноски по делото в размер на 50 лв. и по сметка на ГОРС държавна такса в размер на 114,47 лв. и разноски за вещо лице 126 лв. Против този съдебен акт в законовия срок е депозирана въззивна жалба от „Е.” О.-гр.С. чрез пълномощника адв.М. Атакува решението в частта, с която са уважени изцяло или частично предявените от ищеца Й. срещу дружеството искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 , чл.226 ал.1 т.1, чл.128, чл.224 от КТ и чл.86 от ЗЗД, и в частта за разноските, като сочи, че в обжалваните части то е неправилно и незаконосъобразно по изложени за това подробни съображения в допълнение към въззивната жалба и писмена защита. Моли въззивния съд да отмени решението на ГОРС в обжалваните части и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло обективно съединените искове на Й. по чл.344 ал.1 т.1, чл. 128 и чл.226 ал.1 т.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД , а иска по чл.224 от КТ-да отхвърли за размера над дължимото обезщетение за 1 ден за 2007г. Претендира разноски за двете инстанции. В писмено възражение от адв.Г, пълномощник на Г. Й., ответник по жалба, се оспорва жалбата и счита същата за неоснователна по изложени за това подробни доводи. Заема становище, че жалбата е просрочена по изложени за това в съдебно заседание съображения, свързани с несвоевременното внасяне на дължимата държавна такса, както и нередовна поради невнасяне на пълния й размер.Моли въззивният съд да остави в сила решението на ГОРС в обжалваните части като правилно и законосъобразно по изложени за това във възражението и в писмена защита доводи. Претендира разноски. Като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ВТОС приема за установено следното: По допустимостта на въззивната жалба: същата е допустима като депозирана в законоустановения срок. Възражението на ответника по жалба, че въззивната жалба е нередовна поради невнасяне на пълния размер на дължимата държавна такса е неоснователно, тъй като дължимата държавна такса е събрана по Тарифа № 1 към ЗДТ за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерство на правосъдието, при съобразяване с разпоредбата на § 2 от ПЗР на Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда. Във въззивната инстанция са представени и приети като доказателства по делото: заявление от 03.01.2000г. от Г. Й., предизвестие от 01.02.2007г. до Г. Й., протокол от 01.03.2007г., трудовото досие на Г.Й., съдържащо 17 листа, констативен протокол на СУ „СО” № 317-08 от 05.12.2008г., заверени копия от товарителница от 17.05.2007г., куриерски опис на пратки за датата 17.05.2007г. на „С.” -гр.С., справки за подадени уведомления за сключените и съществували трудови правоотношения на А. К. и Д. С., издадени от НАП-ТД-В., 2 бр. РКО без дата, съдебно-графологична експертиза, разписка от 26.01.2010г., разпитани са като свидетели М. П., А. Л. и В. К.. Тези доказателства не променят направените правни изводи за основателност и доказаност на предявените обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1 и по чл.128, чл.224 ал.1, чл.226 ал.1 т.1 и по чл.245 ал.2 от КТ в размерите, уважени от първоинстанционния съд, поради следните съображения: Видно от приложеното по делото предизвестие от 01.02.2007г., е ,че същото е връчено на Г. Й. на посочената дата 01.02.2007г. От заключението на приетата като доказателство съдебно-графологична експертиза се установява, че подписът, положен срещу „подпис на работника”, е на Г. Й.. От предизвестието обаче не се установява волята на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, каквато твърди да е имал същият, тъй като в предизвестието не е посочено за какво се връчва то и за какво работодателят предизвестява работника. В документа е посочено само, че „във връзка с намаляване обема на работа във фирмата от 01.02.2007г. започва да тече едномесечното Ви предизвестие”. С оглед на това не може да се приеме за установено, че от посочената дата е започнал да тече едномесечния срок, след изтичане на който се прекратява трудовото правоотношение, респективно-че същото е прекратено с изтичане на едномесечен срок от връчването му-на 01.03.2007г. Наличието на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от 01.03.2007г. също не е основание да се приеме, че с издаване на същата е прекратено трудовото правоотношение на Й., считано от 01.03.2007г. Както е видно от заповедта, същата няма данни да е връчена на Й.. Действително, от приетия като доказателство по делото протокол от 01.03.2007г. е видно, че на Й. в присъствието на Дияна С. и В. К. е представена заповед за прекратяване на трудовия му договор с „Е.” О., като е посочено, че лицето е отказало да получи заповедта и е напуснало фирмата, което обстоятелство е удостоверено с подписите на присъствалите Д.С. и В.К.. Видно обаче от протокола, в него не е посочено коя конкретно заповед, от коя дата и кой номер, е връчена на лицето. Освен това, отказът да се получи заповедта не е отразен в самата заповед. Отделно от това, едно от лицата, присъствало на отказа да се получи заповедта е Д.С., а видно от приложените към делото доказателства-справка за подадени уведомления за сключените и съществували трудови правоотношения на Д. С., издадена от НАП-ТД-В., както и трудов договор от 01.03.2007г. на Д.С. със „С. к.” ЕООД-гр.С., е, че към датата 01.03.2007г., на която дата е посочено да е присъствало на връчване на заповедта и е подписало протокола, лицето не е било вече служител в „Е.” О.-гр.С.. В показанията си пък св.К. сочи, че е неин подписът върху протокола от 01.03.2007г., видяла е заповедта, но не знае как е изглеждала, не може да си спомни какъв вид е била, не я е чела, но се говорело, че Й. ще бъде освободен от работа. Следва да се отбележи и че на същата дата 01.03.2007г. работодателят на осн.чл.120 от КТ със заповед № 57 от 01.03.2007г. е наредил работникът Г. Й. за времето от 01.03.2007г. до 15.04.2007г. да изпълнява длъжността „невъоръжена охрана” в „С. к.” ЕООД. Това не е доказателство, че Й. е започнал работа при друг работодател, както сочи жалбоподателят в подкрепа на становището си, че трудовото му правоотношение е прекратено на 01.03.2007г., а напротив. Съгласно чл.120 от КТ работодателят може при производствена необходимост, както и при престой, да възлага на работника без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или друго предприятие, но в същото населено място за срок от 45 работни дни през една календарна година, както е и процедирал същият в случая. Управителят на дружеството жалбоподател, който е и управител на „С. к.” ЕООД на осн.чл.120 от КТ е наредил Й. да изпълнява длъжността „невъоръжена охрана” за срок от 45 дни в „С. к.” ЕООД. От показанията на св.П. и Л., се установява, че през м.март и април 2007г. Й. действително е престирал труд като „невъоръжена охрана” в базата в гр.Г.О. на посоченото дружество. От гореизложеното се налага извода, че трудовото правоотношение на Й. не е прекратено на 01.03.2007г. на осн. чл.328 ал.1 т.3 от КТ поради намаляване обема на работа, а е прекратено на 17.05.2007г. на осн.чл.327 т.2 от КТ-на основание подаденото от Й. заявление до работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение поради неплащане на трудово възнаграждение. Това е така, тъй като не е налице законно упражнено право на работодателя за прекратяване на трудовия договор с предизвестие на посоченото основание-приложеното по делото не представлява такова и не удостоверява такава изразена воля на работодателя. Й. е упражнил правото си за прекратяване на тр.договор чрез изпращане на заявлението от 15.05.2007г., достигнало до знанието на работодателя на 17.05.2007г. Видно от товарителницата от тази дата, както и от куриерската справка от „Спиди” -гр.С.. Същата е доставена на „Е.” О. на адреса на дружеството за получаване на съобщения и е приета от служител на име З. Незаконосъобразно е прекратяването на трудовото правоотношение на Й. на осн.чл.328 ал.1 т.3 от КТ, отразено в заповедта за прекратяване на трудово правоотношение от 01.03.2007г. поради незаконосъобразно упражненото право на работодателя за това-не е налице отправено предизвестие до Й. за прекратяване на трудовото му правоотношение, тъй като приложеното не представлява такова по изложените по-горе съображения, нито са налице доказателства за наличието на основанието за прекратяването му-намаляване обема на работа, а доказателствената тежест за това е на работодателя. Тежестта на доказване при спор за незаконно уволнение лежи върху работодателя, тъй като твърдението на работника, че уволнението е незаконно се основава на упражнено от работодателя право на уволнение, като работодателят трябва да докаже, че законос·образно го е упражнил. Същият не е ангажирал доказателства в тази насока, а ангажираните не установяват това. Досежно предявения иск за неплатено трудово възнаграждение за посочения период-01.01.2007г.-17.05.2007г.-същият е основателен в размера на 1305 лв.: тежестта на доказване на факта на плащането на дължимото трудово възнаграждение принадлежи на работодателя, а същият не е ангажирал доказателства в тази насока. Приетите като такива по делото 2 бр. РКО не представляват годно доказателство за извършено плащане на трудово възнаграждение-и на двата ордера липсва дата, като на единия липсва и посочено основание за плащане на сумата. От заключението на вещото лице, изготвило съдебно-икономическата експертиза, извършило проверка на ведомостите, се установява, че дължимото на Й. трудово възнаграждение за посочения период не е изплатено. Констатациите на СУ”СО” при НОИ в констативния протокол от 05.12.2008г., цитиран по-горе, не могат да бъдат взети предвид при наличието на експертиза в тази насока, както и предвид на това, че не е конкретизирано на каква база е приета тази констатация, че за периода 01.01.2007г.-28.02.2007г. на Й. е изплатено трудовото възнаграждение. Досежно иска по чл.245 ал.2 от КТ вр.чл.86 ал.1 от ЗЗД: същият е основателен и доказан в размера, изчислен от съдебно-икономическата експертиза-81,82 лв. Поради неплащане на дължимото трудово възнаграждение в срок, работодателят дължи на работника обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното трудово възнаграждение. Досежно иска по чл.224 ал.1 от КТ: същият е основателен и доказан до размера на сумата 203 лв. с оглед заключението на вещото лице, изготвило съдебно-икономическата експертиза, и предвид възприетото относно датата на прекратяване на трудовото правоотношение-17.05.2007г. Съобразно това, работодателят дължи на Й. заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2004г.-за 8 дни и за 2007г.-за 6 дни, в размера, изчислен от вещото лице-общо 203 лв. Досежно иска по чл.226 ал.1 т.1 от КТ срещу „Е.” О.: същият е основателен и доказан до размера на сумата 522 лв. съобразно заключението на вещото лице, изготвило съдебно-икономическата експертиза. Действително, видно от приложеното по делото заявление на Г.Й. от 03.01.2000г., се установява, че към онзи момент трудовата му книжка е била на съхранение у него. От показанията на св.К. обаче се установява и че на датата, на която същата се е подписала на протокола за връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и отказа на Й. за получаване на заповедта-01.03.2007г., същият е хвърлил книжката на бюрото на счетоводителката и е излязъл, като известен период след това е ходил да си я вземе и да си търси документите. Видно от приложената кореспонденция на Й. с Инспекцията по труда и извършените проверки от тази институция е, че трудовата книжка и документите, които работодателят е длъжен да оформи във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение не са били своевременно оформени от него. Това е извършено едва на 29.08.2007г., когато работодателят във връзка с предписание, дадено му от ДОИТ С. от 20.08.2007г., е поканил Й. да представи трудовата си книжка за вписване на данните, свързани с прекратяване на трудовото му правоотношение. Поради несвоевременното оформяне на тези документи, на Й. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица с разпореждане на РУ”СО”-В. от 30.08.2007г. и е отпуснато такова едва с разпореждане на РУ”СО”-В. от 27.09.2007г., за периода от 16.08.2007г. до 31.05.2008г. С оглед на това, работодателят дължи на Й. обезщетение за причинените му имуществени вреди съобразно разпоредбата на чл.226 ал.1 т.1 от КТ в размера по ал.3 от същия текст на закона-брутнто му трудово възнаграждение за периода от 15.07.2007г. до 16.08.2007г., който размер е изчислен от вещото лице като възлизащ на сумата 522 лв. Настоящата инстанция споделя изводите на районния съд относно основателността и доказаността на исковите претенции в посочените по-горе размери, които изводи почиват на събраните по делото доказателства, поради което решението на ГОРС като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото следва жалбоподателят да заплати на ответника по жалба направените разноски пред въззивната инстанция, възлизащи на общо 300 лв. за адв.възнаграждение. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № ... от 24.07.2009г. по гр.д. № .../ 2007г. по описа на Г. районен съд. ОСЪЖДА „Е.” О. със седалище и адрес на управление: гр.С., район Л., бУ.”Ч. в.” № .... бл...., В...., А...., и с адрес за съобщения: гр.С., У. „Д.” № ..., да заплати на Г. Т. Й. от гр.Г. О., У.”А. В.” № 6, ЕГН * разноски по делото пред въззивната инстанция в размер на 300 лв. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните. Председател: Членове: |