№ 734
гр. София, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20231000500258 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 262 961 от 16.09.2022 г., постановено по гр. дело №
6549/2019 г. от Софийски градски съд е признал за установено по исковете с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 146 от ЗЗП във вр.
с чл. 143 от ЗЗП, предявени от Д. С. С., ЕГН ********** и Р. Д. С., ЕГН
********** против „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, за
нищожни на следните клаузи от Договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL 32780/05.02.2008 г.:
- чл. 3, ал. 1, в ЧАСТТА, в която е уговорено, че се прилага базовия
лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франка
„валиден за съответния период на начисляване на лихвата“;
- чл. 3, ал. 5, изр. първо и второ;
- чл. 6, ал. 2, изр. второ;
- чл. 12, ал. 1 и ал. 2;
- чл. 20, ал. 2;
- чл. 22, ал. 1 и ал. 2, като е отхвърлил исковете с правна квалификация
чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. чл. 146 от ЗЗП във вр. с чл. 143 от ЗЗП,
имащи за предмет да се прогласи нищожност на следните клаузи на Договора
1
за кредит за покупка на недвижим имот HL 32780/05.02.2008 г.:
- чл. 1, ал. 1 в частта, в която в уговорено преизчисление на
предоставения кредит като „равностойност в швейцарски франка" по „курс
купува за швейцарски франк към евро на банката в деня на усвояване на
кредита";
- чл. 1, ал. 2;
- чл. 2, ал. 1 и ал. 3;
- чл. 6, ал. 2 изречение първо;
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК ********* да заплати на Д. С. С., ЕГН
**********, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, сумата от 40 763.12
лева, представляваща надплатена вноски формирани от валутни разлики на
курса на швейцарския франк спрямо лева в периода от 17.05.2014 г. –
17.05.2019 г., ведно със законната лихва и курса на франка към датата
15.02.2008 г., когато е усвоен кредита, считано от 17.05.2019 г. до
окончателното плащане.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е отхвърлил
предявения от Д. С. С., ЕГН ********** против „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД,
ЕИК ********* иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и
иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащ за предмет осъждането на ответника да
заплати сумата от 16 338 швейцарски франка, представляваща надплатена
възнаградителна лихва за периода от 17.05.2016 г. до 17.05.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 17.05.2019 г.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД. ЕИК ********* да заплати на Д. С. С., ЕГН
********** и на Р. Д. С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 2 586.70 лева, представляваща направени деловодни разноски и
сумата от 1 425 лева адвокатско възнаграждение.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил Д. С. С., ЕГН
********** и Р. Д. С., ЕГН ********** да заплатят на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, деловодни
разноски, в размер на сумата от 387 лева и адвокатско възнаграждение, в
размер на сумата от 2 018.42 лева.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищците Д. С. С.,
ЕГН ********** и Р. Д. С., ЕГН ********** в частта, в която са отхвърлени
2
установителните искове за прогласяване на нищожност на чл. 1, ал. 1 и ал. 2;
чл. 2, ал. 1 и ал. 3; чл. 6, ал. 2 изречение първо от Договора за кредит, както и
в частта, в която е отхвърлен осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо от
ЗЗД, за сумата от 16 338 швейцарски франка, представляваща надплатена
възнаградителна лихва за периода от 17.05.2016 г. до 17.05.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 17.05.2019 г.
Жалбоподателите излагат доводи за неправилност, поради
необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на
съдопроизводствените правила.
Жалбоподателите поддържат, че Договорът за кредит е нищожен с
поето задължение за погасяване в швейцарски франка, тъй като клаузите на
чл. 1, ал. 1 и ал. 2; чл. 2, ал. 1 и ал. 3, както и чл. 6, ал. 2 от Договора са
неравноправни.
Равностойността в швейцарски франка не е изрично указана или да е
указана като конкретна величина, или като определяема величина въз основа
на изрично и изчерпателно зададени обективни критерии.
Клаузата на чл. 6, ал. 2, изр. 1 от договора е нищожна като
неравноправна, тъй като създава задължение за връщане на неопределена по
размер сума в швейцарски франка, което се основава на неравноправната
клауза на чл. 1, ал. 1 от Договора.
Банката в своята търговска дейност не е положила грижата на добрия
търговец да информира клиентите - кредитоискатели за поетия валутен риск,
а към датата на сключване на договора е отсъствала яснота относно точния
размер на кредита в швейцарски франка, както и на информация за
приложимия вътрешен обменен курс на банката, по който договореният
кредит от 95 000 евро ще бъде превалутиран в швейцарски франкове.
Размерът на кредита в швейцарски франкове е бил изчислен
едностранно и произволно от банката на една последваща дата, съобразно
едностранно определен от банката вътрешен обменен курс в деня на
усвояване на кредита - 15.02.2008 г., но не и към датата на сключването му -
05.02.2008 г.
Ответникът не е въвел прозрачност на Методология за изчисление и
изменение на лихвата по кредита, както и такава не е подписвана и приемана
от кредитополучателите.
Молят въззивния съд да отмени решението в атакуваните части и
вместо това да прогласи нищожността на посочените клаузи от Договора за
кредит, като и да осъди ответникът да им заплати сумата от 16 338 швейцарки
франка, ведно със законната лихва.
Молят въззивният съд да потвърди решението на първоинстанционния
съд в частта, в която е прогласил нищожността на другите спорни клаузи от
Договора за кредит и е осъдил ответника да заплати на Д. С. С., ЕГН
**********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД сумата от 40 763.12 лева,
3
ведно със законната лихва.
Молят да се присъдят всички направени по делото разноски.
Решението на първоинстанционния съд се атакува от ответника
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК ********* в частта, в която са прогласени
за нищожни клаузите, установени в чл. 3, ал. 1; чл. 3, ал. 5, изр. първо и
второ; чл. 6, ал. 2, изречение второ; чл. 12, ал. 1 и ал. 2; чл. 20, ал. 2; чл. 22,
ал. 1 и ал. 2 от процесния Договор за кредит, както в частта, в която е осъден
на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД да заплати на ищцата Д. С. С., ЕГН
********** сумата от 40 763.12 лева, представляваща надплатени вноски,
формирана от валутни разлики на курса на швейцарския франк спрямо лева в
периода от 17.05.2014 г. – 17.05.2019 г. и курса на франка към 15.02.2008 г.,
ведно със законната лихва, считано от 17.05.2019 г. до окончателното
плащане.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението, като
необосновано и постановено в нарушение на закона и на
съдопроизводствените правила.
Жалбоподателят поддържа, че посочените клаузи от Договора за кредит
не са неравноправни и нищожни; договорът е сключен за да задоволи
потребностите на кредитоискателите и последните са имали ясна представа за
неговото съдържание, за механизма на превалутиране и създадените
задължения са били най - благоприятните за тях.
Начислените възнаградителни лихви са съобразени с предвидените в
Договора предпоставки за изменение на лихвения процент.
Моли да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в
която са прогласени посочените по - горе клаузи и вместо това да се
отхвърлят изцяло предявените установителни искове.
Моли да се отмени решението в частта, в която е осъден да заплати на
ищцата Д. С. С., ЕГН ********** сумата от 40 763.12 лева и вместо това да се
отхвърли изцяло този иск.
Моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която е отхвърлен иска за заплащане на сумата от 16 338 швейцарски франка.
Моли да се присъдят всички направени по делото деловодни разноски.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт,
4
който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на всяка една от жалбите,
въззивният съд взе предвид следното:
Ищците Д. С. С., ЕГН ********** и Р. Д. С., ЕГН ********** са
предявили против „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********:
І. искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 146
от ЗЗП във вр. с чл. 143 от ЗЗП, имащи за предмет установяване на
нищожност на клаузи от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL
32780 от 05.02.2008 г. /л. 60/ като неравноправни по ЗЗП, както следва:
- чл. 1, ал. 1 в частта, в която в уговорено преизчисление на
предоставения кредит като „равностойност в швейцарски франка" по „курс
купува за швейцарски франк към евро на банката в деня на усвояване на
кредита";
- чл. 1, ал. 2;
- чл. 2, ал. 1 и ал. 3;
- чл. 3, ал. 1 в частта, в която е уговорен приложимия лихвен процент за
усвоения кредит, че се прилага базовия лихвен процент на банката за
жилищни кредити в швейцарски франка, „валиден за съответния период на
начисляване на лихвата“;
- чл. 3, ал. 5, изр. първо и второ;
-чл. 6, ал. 2;
- чл. 12, ал. 1 и ал. 2;
- чл. 20, ал. 2;
- чл. 22, ал. 1 и ал. 2;
ІІ. Ищцата Д. С. С., ЕГН ********** е предявила против „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********:
-иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, имащ за
предмет осъждането на ответника да заплати сумата от 40 763.12 лева,
представляваща надплатени вноски, формирано от валутни разлики в периода
от 17.05.2014 г. до 17.05.2019 г. и курса на франка към датата 15.02.2008 г.,
ведно със законната лихва, считано от 17.05.2019 г.
- иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, имащ за
предмет осъждането на ответника да заплати сумата от 16 338 швейцарски
франка, представляваща надплатена възнаградителна лихва в периода от
17.05.2016 г. - 17.05.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 17.05.2019
г.;
5
Ищците твърдят в обстоятелствената част на исковата молба, че на
05.02.2008 г. са сключили с ответника „Юробанк България“ АД Договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL 32780/05.02.2008 г., имащ за
предмет предоставяне на кредитен лимит в швейцарски франка, в размер на
равностойността на 95 000 евро (чл. 1, ал. 1 от договора), от които:
- равностойността в швейцарски франкове на 38 850 евро по курс
„купува“ за швейцарския франк към евро на „Юробанк“ в деня на усвояване
на кредита;
- равностойността в швейцарски франкове на 56150 евро по курс
„купува“ за швейцарския франк към евро на „Юробанк“ в деня на усвояване
на кредита за други разплащания;
Срокът за погасяване е уговорен - 324 месеца, считано от датата на
усвояване на кредита -чл. 5 от Договора.
Кредитът е бил обезпечен с учредена договорна ипотека върху
недвижимия имот - чл. 13 от Договора.
Уговорена е годишна възнаградителна лихва в размер на сбора от
базовия лихвен процент на „Юробанк България" АД за жилищни кредити в
швейцарски франкове – 4.5 %, валиден за съответния период на начисление
на лихвата плюс договорна надбавка от 1.15 пункта – чл. 3 от Договора.
Годишна такса за управление на кредита, в размер на 1.5 % върху
размера на разрешения кредит еднократно, платима при първото усвояване на
кредита – чл. 4;
Ежегодно заплащане в началото на годината на такса за управление на
кредита.
Административната такса е в размер на 20 лева, еднократно платима
при подаване на молбата за кредит.
Ищците твърдят още, че не са договорили вида на възнаградителната
лихва, дали е проста или сложна; размерът, видът и падежът на месечната
погасителна вноска по кредита; не са подписвали погасителен план към
договора за кредит; банката едностранно е изготвила погасителен план към
договора за кредит и едностранно е изменяла погасителния план; не е
извършено предоставяне на кредит в швейцарски франка, а на сума в размер
на 95 000 евро; банката съзнателно е въвела кредитополучателите в
заблуждение, относно стабилността на валутата ,.швейцарски франк“ и
6
очакваните валутни флуктуации, спестила им е информация относно
неравнопоставеността между размера на кредита, който ще получат и сумата,
която следва да върна; не ги е информирала относно конкретния размер на
задължението в швейцарски франка, механизмът за определяне на този
размер, приложимият обменен курс при превалутиране на кредита
евро/швейцарски франк, размерът за месечните погасителни вноски, начинът
на определяне на лихвените нива, дължимите общи разходи по кредита.
Твърдят за допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл.
58, ал. 1 и чл. 59, ал. 2 от ЗКИ и чл. 146 от ЗЗП като не е предоставила на
двамата кредитоискатели необходимата преддоговорна информация относно
поемания валутен риск при сключване на договор за кредит, деноминиран в
швейцарски франка.
Твърдят, че са неравноправни клаузите на чл. 1, чл. 3; чл. 6, ал. 2 и чл.
22 от Договора за кредит защото не отговарят на изискването за прозрачност,
съставени са във вреда на потребителя, противоречат на изискването за
добросъвестност на търговеца, създават значителен дисбаланс в отношенията
между търговеца и потребителя и поради това са нищожни на основание чл.
143 във вр. с чл. 146 от ЗЗП.
Твърдят, че договорът за кредит е нищожен, тъй като предвижда
предоставеният кредит в размер „равностойността в швейцарски франка" без
да е изрично указана същата равностойност в швейцарски франка или като
конкретна величина, или като определяема величина въз основа на изрично и
изчерпателно зададени обективни критерии.
Клаузите на чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от Договора са типови и изготвени
едностранно от банката и към датата на сключване на договора 05.02.2008 г. е
била налице пълна неопределеност и неопределяемост относно размера на
кредита във валута швейцарски франк.
Сумата от 156 169 швейцарски франка, с които банката е захранила
блокирана сметка, открита по партидата на кредитополучателя е произволно и
едностранно определена от банката и по отношение на същата липсва
валидно постигнато съгласие към датата на сключване на договора 05.02.2008
г., относно размера на приложимия обменен курс, както и относно размера на
предоставения кредит във валута швейцарски франка.
Всички удържани от банката суми през целия период са осчетоводени
за покриване на месечните погасителни вноски за главница, възнаградителна
лихва и такси по кредита са за суми в евро и размер, съответстващ на
избраната валута евро.
Отсъства уговорена Методология за изчисление и изменение на лихвата
по кредита, такава не е подписвана и приемана от кредитополучателите; не е
уговорено кой/кои обективни пазарни фактори и индекси формират БЛП на
банката и ГЛП, приложими по Договора за кредит, при какви условия банката
има право да променя БЛП и ГЛП; отсъства Методика за изчисление и
7
изменение на приложимата възнаградителна лихва и Методика за изчисление
на приложимия валутен курс евро/швейцарски франка по бъдещата обменна
сделка при превалутиране на главницата от евро във валута швейцарски
франк.
В Договора не бил визиран падеж за заплащане на месечните
погасителни вноски по кредита и предвиждането за падеж в чл. 7 от Договора
за кредит не е попълнено.
Искането с дата 15.02.2008 г. за усвояване на суми по кредита, в размер
на 156 169 швейцарски франка е произволно и едностранно определено от
банката, съобразно вътрешно обменни курсове на банката, но в нарушение на
императивните разпоредби на закона за получаване на предварително
информирано съгласие на кредитополучателите относно приложимия
обменен курс преди извършване на всяка операция по обмяна на валутата.
Молбата от 15.02.2008 г. за продажба на валута удостоверявала
извършена вторична сделка по обмяна на валута е съставена след подписване
на договора и има типово съдържание, изготвена е едностранно от банката и
не съставлява част от съдържанието на процесния договор.
Твърдят, че валутните клаузи в Договора за кредит не са написани на
достатъчно ясен и разбираем език.
Твърдят, че в периода от 15.05.2014 г. до 15.05.2019 г. Банката е
удържала от банковата сметка на кредитополучателя Д. С. парични суми,
които е получила над дължимите се погасителни вноски по кредита при
начална липса на правно основание, а именно:
- сумата от 40 763.12 лева, представляваща надплатени вноски в лева в
периода от 17.05.2014 г. до 17.05.2019 г., явяваща се разликата между
левовата равностойност на заплатените погасителни вноски по кредита през
посочения период, изчислена по текущ обменен курс на лева към швейцарски
франка на „Юробанк България“ АД /респ. по текущ обменен курс лева към
швейцарски франка на БНБ/ към датата на плащане на всяка една от вноските
спрямо левовата равностойност на същите погасителни вноски, изчислени по
първоначално приложения към датата 15.02.2008 г. от банката обменен курс
1.6438758 швейцарски франка;
- сумата от 16 338 швейцарски франка с левова равностойност 30 963.45
лева, изчислена по фиксинга на БНБ от 1.89518 лв. към дата 07.06.2021 г.,
съставляваща надплатена възнаградителна лихва в периода от 17.05.2016 г. до
17.05.2019 г., образувана като разлика между платената/удържана вноска за
възнаградителна лихва през същия период спрямо дължимите погасителни
вноски за възнаградителна лихва по първоначален погасителен план.
С исковата молба са предявени при евентуалност искове против
„БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД, производството по които е било
прекратено в хода на съдебното производство, поради вливане на ответника в
8
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД.
Поискали да им се присъдят направените деловодни разноски.
Ответникът подал отговор на исковата молба /том ІІ, л. 1/, с който
оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с
доводи, че договорът за кредит има ясно очертан предмет в чл. 1 и по ясен и
недвусмислен начин и посочено, че се предоставя кредитен лимит в
швейцарски франка, в размер на равностойността на 95 000 евро.
Кредитният лимит реално е предоставен по банковата сметка на Д. С.,
съгласно постигната уговорка.
Допълнителните споразумения към Договора – шест броя са подписани
от страните и към всяко споразумение е бил уговарян нов погасителен план.
Кредитът не е уговарян в евро, а за размера на базовия лихвен процент
и начинът на неговото определяне има конкретна клауза в договора.
При договарянето банката е предоставила всичката налична и прогнозна
информация, с която е разполагала за валутните курсове на БНБ и за тяхното
изменение.
Оспорил твърденията за нищожност на договора и на посочените от
ищците клаузи, както и за уговорени клаузи в допълнителните споразумения,
водещи до анатоцизъм.
Поискал ищците да му заплатят направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
От събраните по делото доказателства се установява, че ищците и
ответника с предходно фирмено наименование „Юробанк и Еф Джи
България“ АД на 05.02.2008 г. са сключили Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL № 32780/05.02.2008 г., по силата на който Банката реално
е представила на ищците и по точно на 15.02.2008 г. по банковата сметка на
Д. С. е реално предоставен кредитен лимит в швейцарски франка, в размер на
равностойността на 95 000 евро (чл. 1, ал. 1 от договора), от които:
- равностойността в швейцарски франкове на 38 850 евро по курс
„купува“ за швейцарския франк към евро на „Юробанк“ в деня на усвояване
на кредита;
- равностойността в швейцарски франкове на 56150 евро по курс
„купува“ за швейцарския франк към евро на „Юробанк“ в деня на усвояване
на кредита за други разплащания;
Кредитният лимит е общо 156 169 швейцарски франкове
9
Уговорен е срок за погасяване - 324 месеца, считано от датата на
усвояване на кредита - чл. 5 от Договора.
Кредитът е бил обезпечен с учредена договорна ипотека върху
недвижимия имот - чл. 13 от Договора.
Уговорена е годишна възнаградителна лихва, в размер на сбора от
базовия лихвен процент на „Юробанк България" АД за жилищни кредити в
швейцарски франкове – 4.5 %, валиден за съответния период на начисление
на лихвата плюс договорна надбавка от 1.15 пункта – чл. 3 от Договора.
Годишна такса за управление на кредита е в размер на 1.5 % върху
размера на разрешения кредит еднократно, платима при първото усвояване на
кредита – чл. 4.
Ежегодно заплащане в началото на годината на такса за управление на
кредита 0.3 % върху размера на непогасената главница към същата дата.
Административната такса е в размер на 20 лева, еднократно платима
при подаване на молбата за кредит.
В чл. 6, ал. 1 от Договора е предвидено, че кредитополучателите
погасяват кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер
на всяка вноска, съгласно погасителен план/ приложение / към Договора,
представляващ неразделна част от него.
Съгласно чл. 6, ал. 2 погасяването на кредита се извършва във валутата,
в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове, като в случай че
на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата
кредитополучателите не са осигурили дължимата сума в швейцарски
франкове по сметката им, но имат средства в лева или евро по техните сметки
в банката, погасяването на кредита се извършва с тези средства след
служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс
„продава“ на Банката за швейцарски франк към лева/евро, за което
кредитополучателите с подписването на договора дават своето съгласие.
10
В чл.18 от Договора са уговорили предпоставките за обявяването на
предсрочната изискуемост на задълженията по договора.
В чл. 18, ал. 1 от Договора страните са уговорили, че при непогасяване
на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от
кредитополучателя, на което и да е задължение по договора, Банката може да
направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем.
Съгласно ал. 2, при неиздължаване на три последователни месечни
погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък от кредита се
превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на
последната вноска, като изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото
и да е волеизявление на страните.
Кредитополучателите са декларирали, че са запознати и съгласни с
обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или
продава на швейцарския франк към българския лев/евро, както и
превалутирането по чл. 22 от договора, може да има за последица,
включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите
погасителни вноски по кредита изразени в евро/лева, като напълно приемат да
носят за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че са
съгласни да поемат всички вреди (включително и пропуснати ползи),
произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, дължими по
превалутирания кредит.
Кредитополучателите са декларирали, че са изцяло запознати и
разбират икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.
6, ал. 2 и чл. 20 - 22 от Договора, както и че са съгласни с настъпването им.
Извършената в първата инстанция графологична експертиза /том ІІ, л.
556/, установява, че ищцата Д. С. С., ЕГН ********** е положила подписа в
оспорените от нея молба за жилищен кредит; погасителния план от
15.02.2008 г.; погасителния план от 04.03.2014 г.; Допълнителното
споразумение от 23.01.2013 г.; погасителния план от 28.01.2013 г.
11
В първата инстанция е прието писменото заключение на вещото лице,
извършило счетоводна експертиза /том ІV, л. 1/, като според вещото лице:
- ищците са усвоили кредитен лимит от 156 169 швейцарски франка с
месечна анюитетна вноска от 940.63 шв. франка;
- недължимо платените от ищците погашения за периода от 17.05.2014
г. до 17.05.2019 г. са в размер на сумата от 40 763 лева, която е разликата
между заплатените през тези период, съобразени с официалния курс на щв.
франк и разлика с курса на щв. франк към дата 15.02.2008 г.;
- сумата от 16 338.25 щв. франка е представлява надплатени договорни
лихви за периода от 17.05.2016 г. г. до 17.05.2019 г., явяваща се разликата
между обменния курс швейцарски франк/евро за този период и изчислената
договорна лихва по курса на франка към датата на реалното предоставяне на
кредита - 15.02.2008 г.;
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадените от
ищците и от ответника въззивни жалби.
Предмет на производството са:
І. Искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 146
от ЗЗП във вр. с чл. 143 от ЗЗП, имащи за предмет установяване на
нищожност на клаузи от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL
32780 от 05.02.2008 г. /л. 60/ като неравноправни по ЗЗП, както следва:
- чл. 1;
- чл. 2, ал. 1 и ал. 3;
- чл. 3, ал. 1 в частта, в която е уговорен приложимия лихвен процент за
усвоения кредит, че се прилага базовия лихвен процент на банката за
жилищни кредити в швейцарски франка, „валиден за съответния период на
начисляване на лихвата“;
- чл. 3, ал. 5, изр. първо и второ;
12
-чл. 6, ал. 2;
- чл. 12, ал. 1 и ал. 2;
- чл. 20, ал. 2;
- чл. 22, ал. 1 и ал. 2;
ІІ. Ищцата Д. С. С., ЕГН ********** е предявила против „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********:
-иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, имащ за
предмет осъждането на ответника да заплати сумата от 40 763.12 лева,
представляваща надплатени вноски, формирани по курса на щв. франк за този
период от 17.05.2014 г. до 17.05.2019 г.и първоначалния погасителен план при
курс на франка към датата 15.02.2008 г., ведно със законната лихва, считано
от 17.05.2019 г.
- иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, имащ за
предмет осъждането на ответника да заплати сумата от 16 338 швейцарски
франка, представляваща надплатена възнаградителна лихва в периода от
17.05.2016 г. - 17.05.2019 г.,, представляваща разликата по курса на франка за
този период и към датата на предоставяне на кредита - 15.02.2008 г., ведно
със законната лихва, считано от 17.05.2019 г.;
Страните по делото са сключили договор за банков кредит, подчинен на
правилата, установени с разпоредбата на чл. 430 от ТЗ, съгласно която с
договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят
се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след
изтичане на срока.
Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от ЗЗП /ал. 1 – 4/, неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
Когато търговецът или доставчикът твърди, че определено условие от
13
договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказването пада върху него
– ал. 4. Обстоятелството, че някои условия са индивидуално уговорени, не
изключва обявяването на останалата част от договора за нищожна.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка - т.
5.
Настоящият въззивен състав в разглеждания случай е улеснен от
практиката на ВКС- ТК, формирана по спорове между страни, една от които е
„Юробанк България“ АД, ЕИК *********, за заплащане на задължения,
произтичащи от договори за кредит, по които цялата сума фактически е
предоставена на разположение на кредитополучателя в чуждестранната
валута (щвейцарски франкове), уговорена в кредитния договор и
задължението за погасяване е в същата чуждестранна валута, като еврото се
използва виртуално само за изчисление).
Практиката е обективирана в решение № 137 от 31.01.2020 г.,
постановено по т.д. № 3212/2018 г. от ВКС-ТК, І т.о.; решение № 294 от
27.03.2019 г., постановено по т.д. № 1599/2017 г. от ВКС-ТК, ІІ т.о; решение
№ 60160 от 08.06.2021 г., постановено по т.д. № 2751/2019 г. от ВКС-ТК, І т.о;
решение № 314 от 29.07.2019 г., постановено по т.д. № 1766/2016 от ВКС -
ТК, II т.о.
Клаузата на чл. 1, ал. 1 в процесния договор за кредит предвижда, че на
кредитополучателя се предоставя кредит в швейцарски франкове, в размер на
равностойността в швейцарски франкове на конкретна сума в евро по курс
14
„купува” за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на
кредита, а кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит,
ведно с дължимите лихви, в сроковете и условията на договора.
Тази клауза съдържа уговорката на страните относно предмета на
договора, изразена по ясен и разбираем начин съгласно изискването на чл.
145, ал. 2 от ЗЗП, поради което не е неравноправна.
С клаузата на чл. 22 от процесния договор за кредит,
кредитополучателите са се съгласили да поемат за своя сметка риска и всички
вреди от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на
швейцарския франк към еврото, както и превалутирането по чл. 20 от
Договора може да имат за последица, включително на чл. 6, ал. 2 ,
повишаване размера на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в
евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени.
Съгласно чл.143 и чл.146, ал.1 ЗЗД нищожна е неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Оспорените клаузи следва съобразно чл.145, ал.1 ЗЗП да се
тълкуват ведно с останалите клаузи в него, както и с оглед всички
обстоятелства, свързани със сключването на договора. Кредитите се
предоставят в швейцарски франкове, в размер на равностойността в
швейцарски франкове на сумата лева; кредитите се усвояват по блокирана
сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя, който няма достъп до
тази сметка; усвоеният кредит в швейцарски франкове по блокираната сметка
служебно се превалутира от банката в лева преди усвояването му, като
реалното усвояване на кредита от потребителя е именно в лева и липсва
реален паричен поток от кредитодателя към кредитополучателя в швейцарски
франкове.
Съобразявайки изложеното, клаузите на чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от
процесния договор не е ясна и разбираема за потребителя и при липса на
15
предоставена му към момента на сключване на договора за кредит в
чуждестранна валута цялата относима информация, която би му позволила да
прецени икономическите последици от клаузата за валутния риск за
финансовите му задължения при значимо обезценяване на валутата, в която
получава доходите си.
СЕС с решение по дело С-186/16 е формирал извод, че „не може да се
приеме за достатъчна информираност на потребителя предоставената от
банката информация, че е възможна промяна на обявения от нея курс купува
и/или продава на швейцарския франк, което ще рефлектира върху размера на
дълга, изразен в лева, в посока на повишаването му.
На потребителя като по - слабата страна в правоотношението,
включително с оглед степен на информираност, не е предоставена
информация при сключването на договор за потребителски кредит със срок на
издължаване от 324 месеца /чл. 5/, какви са очакваните прогнози относно
промяната на швейцарския франк, спрямо който националната валута няма
фиксиран курс, както и какви действия може да предприеме
кредитополучателят, за да минимализира валутния риск, вкл. чрез
застраховането му или използването на други финансови инстР.ти. С такава
информация като част от професионалната им дейност банката следва да
разполага и след като не е изпълнила задължението си да я предостави на по-
слабата страна по договора, липсва основание да се приеме, че потребителят е
могъл да прецени потенциално значимите икономически последици върху
финансовите му задължения от възникващия за него още със сключването на
договора валутен риск при получаван доход в местна валута, като направи
информиран избор дали да получи по-нисък лихвен процент и да носи
валутния риск или да получи кредит при по-висока лихва, но да не носи
валутния риск. Липсата на предоставена информация не позволява на средния
потребител (относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и
съобразителен) да прецени потенциално значимите за него икономически
последици при изчисляване на погасителните вноски, тъй като не разполага с
информация в дългосрочен план за котировките на швейцарския франк.
Банката като професионалист е могла и е била длъжна да предвиди
устойчивия темп на поскъпване на швейцарския франк и да уведоми за това
насрещната страна по договора, тъй като това представлява обстоятелство,
което по естеството си се отразява на по-нататъшното изпълнение на
16
договора.“.
Клаузите на чл. 22 от Договора не дават защита на потребителя, тъй
като упражняването на правото на превалутиране е предпоставено от
съгласието на банката и е свързано със заплащането на комисионна.
Банката е нарушила принципа на добросъвестност, като впоследствие в
хода на изпълнение на договора процесната договорна клауза е довела до
значителна неравнопоставеност между страните в ущърб на потребителя, тъй
като ако банката беше постъпила добросъвестно и справедливо с потребителя,
не би могло да се очаква, че относително осведомен и обичайно
наблюдателен потребител би се съгласил с клаузата за поемане на риска от
промяна на посочената чуждестранна валута и понасяне на вредите от него
дори и при индивидуално договаряне.
Поради това клаузите на чл. 22 в процесния Договор са неравноправни.
Неравноправна е клаузата на чл. 6, ал. 2, изр. второ в процесния
Договор, която дава право на банката при липса на осигурени средства в
швейцарски франкове по сметката по чл. 2, ал. 1 на съответния падеж на
погасителната вноска по главницата и/или лихвата и наличие на средства на
кредитополучателя в лева по сметките му в банката, погасяването на кредита
да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева след
служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс
„продава” на банката за швейцарския франк към лева.
Тази клауза е проявление на поетия от кредитополучателя с клаузата на
чл. 22 от Договора валутен риск и всички вреди от промяната на обявения от
банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев
или евро, които могат да имат за последица повишаване на дължимите
погасителни вноски по кредита, изразени в лева.
Клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесния Договор за кредит предвижда, че
за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в
размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в
швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на
17
лихвата, плюс договорна надбавка от 1.15 пункта, като към момента на
сключване на договора БРП е в размер на 4.5 %.
В ал. 2 е предвидено, че дължимите лихви се начисляват от датата на
усвояването на кредита.
С тази клауза е определен размерът на годишната лихва за усвоения
кредит, като този размер е ясно посочен, следователно клаузата съдържа
конкретизирано по размер задължение на длъжника и доколкото касае
основен предмет на договора – възнаградителната лихва по договора за
кредит и е формулирана по ясен и разбираем начин съгласно изискването на
чл.145, ал.2 ЗЗП, поради което тя не е неравноправна.
В чл. 3, ал. 5 от Договора е предвидено, че действащият БЛП на банката
за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените в него стават
незабавно задължителни за страните, като банката уведомява
кредитополучателя за новия размер на БЛП и за датата, от която той е в сила,
чрез обявяването му на видно място в банковите салони.
Съгласно чл. 6, ал. 3 от Договора, в случай, че по време на действие на
договора банката промени БЛП за жилищни кредити, размерът на
погасителните вноски, определен в алинея 1, се променя автоматично в
съответствие с промяната, за което кредитополучателят с подписването на
договора дава своето неотменяемо и безусловно съгласие. Тези клаузи са
неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП. Промяната на стойността на
банковия лихвен процент е предоставена изцяло на преценката на банката, без
да е посочена методика за промяната му, обосноваваща извод за наличие на
основателна причина по чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП или зависимост от външни
фактори съгласно чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП, поради което по отношение на тези
клаузи посочените изключения не са приложими.
При липса на обвързаност на изменението на лихвения процент с
конкретни обективни показатели, не може да се счете, че кредитополучателят
е получил предварително достатъчно конкретна информация за начина, по
който банката може едностранно да промени цената на предоставената
финансова услуга, и следователно не е изпълнено изискването за
18
добросъвестност.
Неравноправни са клаузите на чл. 12, ал. 1 и ал. 2 и на чл. 20, ал. 2 от
Договора.
Разгледани по същество установителните искове са основателни по
отношение на формирания по - горе извод за неравноправност, т.е. за
нищожност на клаузите на
- чл. 3, ал. 5, изр. първо и второ;
-чл. 6, ал. 2;
- чл. 12, ал. 1 и ал. 2;
- чл. 20, ал. 2;
- чл. 22, ал. 1 и ал. 2;
Неоснователни са исковете, имащи за предмет да се прогласи
нищожността на клаузите, установени с чл. 1: чл. 2, ал. 1 и ал. 3; чл. 3, ал. 1 в
частта, в която е уговорено, че се прилага базовия лихвен процент на банката
за жилищни кредити в швейцарски франка, „валиден за съответния период на
начисляване на лихвата“; чл. 6, ал. 2 , изреч. първо, съгласно която
„Погасяването се извършва във валутата, в която е разрешен и усвоен –
швейцарски франкове.“.
По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Страните по делото са субекти на материално правоотношение,
подчинено на правилата на договора за банков кредит, установени с
разпоредбата на чл. 430 от ТЗ и дължат уговорените възнаградителни и
наказателни лихви, както и такси за обслужване на кредита.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Договора е действителна, а освен това
страните са подписали шест броя Допълнителни споразумения, поради което
не следва да се кредитират констатациите на вещото лице за надплатена
погасителни вноски за периода от 17.05.2014 г. до 17.05.2019 г., в размер на
сумата от 40 763.12 лева, която сума се явява разликата, формирана между
сумата, при която за този период е приложен действащия обменен курс на шв.
19
франк и курса на франка при усвояване на кредита - 15.02.2008 г.
Предявеният иск е неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
Неоснователен е също така и иска, имащ за предмет осъждането на
ответника да заплати и сумата от 16 338 швейцарски франка, представляващи
надплатена възнаградителна лихва за периода от 17.05.2016 г. до 17.05.2019
г.
Възнаградителната лихва е изчислена с прилагането на действащия за
периода официален курс на шв. франк и не следва да прилага курса на франка
към датата на предоставянето на кредита - 15.02.2008 г.
С оглед на изложеното от двете въззивни жалби частично основателна е
само жалба, подадена от ответника, поради което следва:
Да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която е
признал за установено по отношение на страните по делото, че на основание
чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 146 ЗЗП във вр. с чл. 143 от ЗЗП е
нищожна клаузата от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL
32780/05.02.2008г., установена в чл. 3, ал. 1, в частта, в която е уговорено, че
се прилага базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в
швейцарски франка „валиден за съответния период на начисляване на
лихвата“ и вместо това да се отхвърли иска по отношение на тази клауза.
Да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в която
е признал за установено по отношение на страните по делото, че на основание
чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 146 от ЗЗП във вр. с чл. 143 от ЗЗП
са нищожни клаузите от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL
32780/05.02.2008 г., както следва: чл. 3, ал. 5, изр. първо и второ; чл. 6, ал. 2,
изр. второ; чл. 12, ал. 1 и ал. 2; чл. 20, ал. 2; чл. 22, ал. 1 и ал. 2.
Да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в която
е отхвърлил исковете с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във
вр. чл. 146 от ЗЗП във вр. с чл. 143 от ЗЗП, имащи за предмет да се прогласи
нищожност на следните клаузи на Договора за кредит за покупка на
недвижим имот HL 32780/05.02.2008 г.: чл. 1, ал. 1 в ЧАСТТА, в която в
уговорен предоставен кредитен лимит в равностойността на швейцарски
франкове на 95 000 евро по курс купува за швейцарски франк към евро на
банката в деня на усвояване на кредита; чл. 1, ал. 2; чл. 2, ал. 1 и ал. 3; чл. 6,
20
ал. 2 изречение първо.
Да се отмени решението на първоинстанционният съд в частта, в която
е осъдил ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК ********* да заплати
на Д. С. С., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД,
сумата от 40 763.12 лева, представляваща надплатени вноски, формирана от
разликата между прилаганите официални валутни курсове на швейцарския
франк за периода 17.05.2014 г. – 17.05.2019 г. и вноските, съобразени с курса
на франка към датата на предоставяне на кредита 15.02.2008 г., ведно със
законната лихва, считано от 17.05.2019 г. и вместо това да се отхвърли изцяло
този иск.
Да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в която
е отхвърлен иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, имащ
за предмет осъждането на ответника, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
да заплати на Д. С. сумата от 16 338 швейцарски франка, представляваща
надплатена възнаградителна лихва за периода от 17.05.2016 г. до 17.05.2019
г., формирана от разликата между приложените официален курс на франка за
посочения период и курса към датата 15.02.2008 г., ведно със законната
лихва, считано от 17.05.2019 г.
По тези съображения, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262 961 от 16.09.2022 г., постановено по гр. дело
№ 6549/2019 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е признал за
установено по иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с
чл. 146 от ЗЗП във вр. с чл. 143 от ЗЗП, предявен от Д. С. С., ЕГН **********
и Р. Д. С., ЕГН ********** против „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
********* за нищожна следната клауза от Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL 32780/05.02.2008 г., именно: чл. 3, ал. 1, в ЧАСТТА, в
която е уговорено, че се прилага базовия лихвен процент на банката за
жилищни кредити в швейцарски франка „валиден за съответния период на
начисляване на лихвата“ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. С. С., ЕГН ********** и Р. Д. С., ЕГН
********** против „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 146 ЗЗП във вр. с
чл. 143 от ЗЗП, имащ за предмет да се признае за установено по отношение на
ответника за нищожна на клаузата от Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL 32780/05.02.2008 г., установено в чл. 3, ал. 1, в ЧАСТТА,
в която е уговорено, че се прилага базовия лихвен процент на банката за
21
жилищни кредити в швейцарски франка „валиден за съответния период на
начисляване на лихвата“.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262 961 от 16.09.2022 г., постановено по
гр. дело № 6549/2019 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е
признал за установено по искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД във вр. с чл. 146 от ЗЗП във вр. с чл. 143 от ЗЗП, предявени от Д. С. С.,
ЕГН ********** и Р. Д. С., ЕГН ********** против „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, за нищожни следните клауза от Договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL 32780/05.02.2008 г.: чл. 3, ал. 5, изр.
първо и второ; чл. 6, ал. 2, изр. второ; чл. 12, ал. 1 и ал. 2; чл. 20, ал. 2; чл.
22, ал. 1 и ал. 2,
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262 961 от 16.09.2022 г., постановено по
гр. дело № 6549/2019 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е
отхвърлил предявените от Д. С. С., ЕГН ********** и Р. Д. С., ЕГН
********** против „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, исковете
с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. чл. 146 от ЗЗП
във вр. с чл. 143 от ЗЗП, имащи за предмет да се прогласи нищожност на
следните клаузи на Договора за кредит за покупка на недвижим имот HL
32780/05.02.2008 г.: чл. 1, ал. 1 в ЧАСТТА, в която в чл. 1, ал. 1 в ЧАСТТА,
в която в уговорено да се предостави кредитен лимит в равностойността на
швейцарски франкове на 95 000 евро по курс купува за швейцарски франк
към евро на банката в деня на усвояване на кредита; чл. 1, ал. 2; чл. 2, ал. 1 и
ал. 3; чл. 6, ал. 2 изречение първо.
ОТМЕНЯ решение № 262 961 от 16.09.2022 г., постановено по гр. дело
№ 6549/2019 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е осъдил
ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК ********* да заплати на Д. С.
С., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, сумата от
40 763.12 лева, представляваща надплатени вноски, формирана от валутни
разлики на курса на швейцарския франк в периода от 17.05.2014 г. –
17.05.2019 г. и курса на франка към датата на усвояване на кредита 15.02.2008
г., ведно със законната лихва, считано от 17.05.2019 г. и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. С. С., ЕГН ********** против
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. първо от ЗЗД, имащ за предмет осъждането на ответника да
заплати сумата от 40 763.12 лева, представляваща надплатени вноски,
формирана от валутни разлики на курса на швейцарския франк в периода от
17.05.2014 г. – 17.05.2019 г. и курса на франка към датата на усвояване на
кредита - 15.02.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 17.05.2019 г.
22
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262 961 от 16.09.2022 г., постановено по
гр. дело № 6549/2019 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е
отхвърлил предявения от Д. С. С., ЕГН ********** против „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо от ЗЗД, имащ за предмет осъждането на ответника да заплати сумата от
16 338 швейцарски франка, представляваща надплатена възнаградителна
лихва, формирана от разликата на официалния курс на франка и курса на
франка към датата на предоставяне на кредита 15.02.2008 г., за периода от
17.05.2016 г. до 17.05.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
17.05.2019 г.
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред
Върховния касационен съд на Република България, в едномесечен срок от
връчването му, при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23