О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 539
гр.
Пловдив, 12.12.2019 година
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ
ЕМИЛ МИТЕВ
разгледа докладваното от съдия Георги Чамбов въззивно частно търговско дело № 778 по описа за 2019 година и, за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по 274 и сл., вр. с чл.121 ГПК.
Образувано по частната жалба на „С.“ ООД против определение №1937 от 13.09.2019 г., постановено по търг. д. № 806 по описа за 2013 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено без уважение възражението на „С.“ ООД, формулирано в молба вх. № 10132/30.03.3016 г. за неподсъдност на спора пред Окръжен съд – Пловдив и искането за прекратяване на производството по делото. Частният жалбоподател е изразил становище, че обжалваното определение е неправилно, поради което моли същото да се отмени и да се прекрати производството по делото.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от ищеца по делото „С.М.“ Г. както и от третото лице помагач Х.А..
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275,
ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Производството по търг. д. № 806 по описа за 2013 г. на Пловдивския окръжен съд е образувано по предявен от „С.М.“ Г. с предишно наименование „С.В.“ ООД, регистрирано в Р.А.против „С.“ ООД, със седалище и адрес на управление *** офис **, положителен установителен иск, с правно основание чл. 422 ГПК, за установяване съществуването на парично задължение в размер от 2 000 000 лева, произтичащо от запис на заповед от **г., за което е издадена заповед по реда на чл. 417 ГПК, срещу която ответникът своевременно е подал възражение.
В хода на производството и след извършената размяна на книжа, с молба вх. № 10132 от 28.03.2016 г. /л.1625 - л.1626/, ищецът чрез процесуалния си представител е заявил възражение за местна непосъдност на спора, с искане производството пред Пловдивския окръжен съд да се прекрати. Искането се основава на съдържаща се в сключен между страните договор за покупко-продажба от **г. уговорка за местна подсъдност при евентуален съдебен спор – съд в гр. ****.
За да остави без уважение възражението, Пловдивският окръжен съд е съобразил безспорното обстоятелство, че същото е направено извън срока по чл. 119, ал. 4 ГПК, както и неприложимостта на разпоредбата на чл. 147, ал.1 ГПК относно позоваването на нови обстоятелства и новооткрити доказателства във връзка с местната подсъдност, предвид изричната разпоредба на чл. 121 ГПК.
Посочените изводи се споделят напълно от въззивния съд, като с оглед съдържащите се във въззивната частна жалба доводи, се налага следното допълнение:
Твърдението, че договорът, съдържащ уговорката за местна подсъдност между страните, не бил известен на ответното дружество заради злоупотреба с процесуални права от страна на ищеца, дори да е вярно, не обуславя основателността на направеното възражение за местна неподсъдност.
Производството по делото е образувано по предявен менителничен иск, като предмет на спора е съществуване на парично вземане на ищеца към ответника, произтичащо от менителнично правоотношение, докато ответикът свърза уговорката за местна подсъдност с друго, каузално правоотношение. С отговора на исковата молба, а и с допълнителния отговор, ответникът не само не се е позовал, но категорично е отричал наличието на връзка между записа на заповед и съществуващо между страните каузално правоотношение. Дори такава връзка да е била заявена в хода на производството и тя да е свързана с посочения договор, то това обстоятелство също не би било определящо за приложението на чл.117 ГПК в случая. Евентуалното наличие на подобно преюдицициално правоотношение не води до промени във въведения с исковата молба предмет на спора, обуславящ родовата и местна подсъдност.
Изводът е, че определение е правилно, тъй като е съобразено
с разпоредбите на процесуалния закон – чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 105 ГПК, поради което следва да се потвърди.
В
съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд,
О П Р
Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1937 от 13.09.2019 г., постановено по търг.д. № 806 по описа за 2013 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.