Р Е Ш Е Н И Е
№ 1593 18.11.2019 г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 16
октомври
В
публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
ДИАНА СТОЯНОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр.
дело № 1348 по описа за 2019 година.
Предявен е иск с
правно основание 415 във вр. с чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 28, ал.1 от ЗАрЗ
във вр. чл. 87, ал.3 от ЗЗД.
Ищецът
П.И.Д. твърди в исковата си молба, че е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 6149/2018 г. по описа на Районен
съд-Стара Загора.
Ищецът
твърди, че е закупил следните ниви:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 069006, находящ се в землището на с.
Маджерито, общ. Стара Загора, ЕКАТТЕ 46098, в местността „ПОД КОРИЯТА”, с площ
от 4.998 дка (четири декара деветстотин двадесет и осем квадратни метра), с
начин на трайно ползване: оризище, категория на земята при неполивни условия :
пета, от дружеството „КОРОЛА М” ООД, ЕИК *********, с адрес в гр. Стара Загора,
видно от Нотариален акт № 189, т. 4. рег. № 3828, дело № 520 от 27.10.2016 г.
на нотариус Христо Спасов, с район на действие – района на РС-Стара Загора,
вписан под № 121 в регистъра на НК;
2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 051004,
находящ се в землището на с. Маджерито,
общ. Стара
Загора, ЕКАТТЕ 46098, в местността "ГЛУХИЯ ЧАЛТИК", с площ от 6,924
дка (шест декара деветстотин двадесет и четири квадратни метра), с начин на трайно
ползване: оризище категория на земята при неполивни условия: пета;
3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 019014,
находящ се в землището на с. Маджерито, общ. Стара Загора, ЕКАТТЕ 46098,
в местността "ТАУШАНА БЕРЕКЕТ", с площ от 2,946 дка (два декара деветстотин
четиридесет и шест квадратни метра),
с начин на трайно ползване:
нива, категория на земята при
неполивни условия: четвърта;
4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 063002, находящ се в
землището на с. Маджерито, общ. Стара Загора, ЕКАТТЕ 46098,
в местността "ГЪРМЕНИЯ
ГЕРЕН", с площ от 14,602 дка (четиринадесет
декара шестстотин
и два квадратни метра), с начин на трайно
ползване:
оризище, категория на земята
при неполивни условия: пета, от ***, ЕГН **********, Стефан Тенев Митев, ЕГН **********,
Стоянка Пеева Маринова, ЕГН ********** и ***, ЕГН **********, видно от
Нотариален акт № 188, т. 4, рег. № 3827, дело № 519 от 27.10.2016 г. на
нотариус Христо Спасов, с район на действие – района на РС-Стара Загора, вписан
под № 121 в регистъра на НК.
Твърди, че гореизброените земи, които ищецът е закупил,
общо представляват 29,470 дка (двадесет и девет декара и четиристотин и седемдесет
квадратни метра), които през стопанската 2016-2017 година са обработвани от
ответника „АГРОВИВА” ООД, ЕИК *********, с адрес гр. Стара Загора, ул. „Цар И.
Асен II” № 123, ап. 10, представлявано от Е.Н.Г., ЕГН **********
и И.Г.Б., ЕГН ***********, съгласно следните договори за земеделска земя:
- Договор № 72 от 20.07.2016 г., сключен между „АГРОВИВА”
ООД и „КОРОЛА М” ООД, за обработване на ПИ 069006, с. Маджерито, общ. Стара
Загора, съгласно който арендатора се е задължил да заплати рента в размер на
- Договор № 135 от 18.08.2014 г.,
сключен между ***, Стефан Тенев Митев, Стоянка Пеева Маринова и *** и „АГРОВИВА” ООД,
за обработване на поземлени имоти № 051004, № 019014 и № 063002, с. Маджерито,
общ. Стара Загора, съгласно който договор арендатора се е задължил да заплати
рента в размер на
Сочи, че дружеството „АГРОВИВА” ООД, съгласно договора,
дължало арендно плащане на наемодателя за стопанската 2016-
Кредиторът П.И.Д. закупил горепосочените имоти на
27.10.2016 г. от наемодателите и встъпил в техните права по договорите за наем,
съответно арендното плащане трябва да бъде заплатено на новия собственик на
имотите. Твърдят, че хипотезите посочени в чл. 237 ЗЗД, уреждат различни случаи
на заместване на наемодателя от преобретателя в наемното правоотношение,
породено от договора за наем, както и че при заместването в наемното
правоотношение настъпва „ex lege”, за
различен период от време, при което първоначалният наемодател се замествал от
новия собственик (преобретател) на имота.
Твърди, че „АГРОВИВА” ООД дължи и законна лихва за
периода, от когато вземането е станало изискуемо, а именно от 31.08.2017 г. до
04.12.2018 г. (датата на входиране на заявлението за издаване на заповед № 3520
за изпълнение на паричното задължение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано
гр.д. № 6149/2018 г. на РС-Стара Загора), в размер на 117,29 лева, заедно със законна лихва за забава от датата
на подаване на заявлението – 04.12.2018 г., до окончателното изплащане на
сумата.
Заявява, че на 24.10.2018 г. на ответника „АГРОВИВА” ООД
е връчена и Нотариална покана рег. № 19112, т. 5, акт. 16 на нотариус Денчо Н.,
с рег. № 181 на НК на РБ, с която същият бил помолен да плати процесната сума
доброволно, но и до момента, такова плащане не било извършено.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което на основание
договор № 72 от 20.07.2016 г.,
за обработване на ПИ 069006, с. Маджерито, общ. Стара Загора, съгласно който
арендатора се задължил да заплати рента в размер на
На
основание Договор № 135 от 18.08.2014 г., за обработване на
ПОЗЕМЛЕНИ ИМОТИ № 051004, № 019014 и № 063002, с. Маджерито, Общ. Стара Загора,
съгласно който договор арендатора се задължил да заплати рента в размер на
Моли съда да осъди „АГРОВИВА” ООД
да заплати на П.И.Д. и дължимата
законна лихва за периода, от когато вземането станало изискуемо, а именно от 31.08.2017 г. до 04.12.2018 г. (датата на входиране на заявление за издаване на заповед № 3520 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано гр.д.
№ 6149/2018 г. на
РС-Стара Загора), в размер на 117,29 лева, заедно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението - 04.12.2018 г., до окончателното
изплащане на сумата, както и да осъди ответника да заплати на ищеца направените разноски по делото и адвокатско
възнаграждение.
С молба от 12.03.2019 г. ищецът уточнява, че е предявил
установителен иск за дължимите суми в размер на 179.94 лв. , сумата от 734.16
лв. и законна лихва в размер на 117.29 лв.
В
едномесечният срок по
чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор ответника „АГРОВИВА” ООД, чрез неговият управител И.Г.Б., в който взема
становище, че така предявената искова молба е нередовна, неоснователна и я
оспорват както по основание така и по размер.
Твърди,
че исковата молба е нередовна, тъй като били предявени кумулативно няколко обективно
съединени иска, а именно искове за главници и иск относно претенция за мораторна
лихва. Смята, че ищецът по този търговски спор не е заплатил държавна такса за
разглеждане всички съединени искове за главница и лихва, както и че към
исковата молба липсва справка по чл. 366 от ГПК, което не било предпоставка за
допустимост на иска, но бил съществен момент от редовността на исковата молба.
Оспорва
исковата молба по основание и размер. Намира същата за неоснователна. Твърди,
че фирма „АГРОВИВА” ООД е изправна страна по Договорите за наем, както и че не
е отказвала да заплати наемната цена, но искала това да стане в натура,
съгласно чл. З от Договорите за наем, а не в пари, както искал ищецът.
Твърди, че от фактическа страна исковете се
основават на неточно представени факти и обстоятелства, като в тази връзка моли
да се вземе предвид, че в случая,
ищецът е неизправна страна. Със сключването на отчуждителните сделки за наетите
имоти, той встъпил в правата на предишните наемодатели, но не изпълнил
задължението си своевременно да уведоми „АГРОВИВА” ООД за настъпилото заместване.
Това П.Д. направил много по-късно по телефона, като заявил, че трябва да му се
заплати наем за 39 дка, а не за 29 дка. В резултат на това между тях възникнал
спор. При проверка се оказало, че действително декарите, за които следвало да
получи наем са 29 дка, а не 39 дка. След проведена среща с ищеца се договорили
наемът за стопанската 2016-2017 година да му бъде заплатен в натура по жътва,
през месец август 2018 година. В изпълнение на тази уговорка, през месец август
2018 година, ищецът посетил фирмата. След като отново уточнили количеството
зърно, което му се дължало за наема на 29 дка, му било обяснено, че трябва да
отиде на площадката на фирмата, за да изтегли своето зърно и да си го вземе. Ищецът
ги уведомил, че ще си търси купувач за зърното и ще си го вземел. Тръгнал да
търси купувач, но повече, не се върнал. Не вдигнал зърното и то останало да
стои в стопанския двор. Вместо това, той им изпратил нотариална покана, с която
искал да му заплатят зърното в пари по завишени цени.
Твърди, че „АГРОВИВА” ООД не отказвал на ищеца да заплати наемната
цена по двата Договора за наем в натура.
Съгласно
уговореното в Договорите за наем, наемното плащане следвало да стане в натура,
а именно
Уговорената
цена била в натура - зърно със заместими вещи. Тъй като изпълнението не било
уговорено в закона и Договорите, съгласно чл. 68, б.в от ЗЗД, изпълнението трябвало да се извърши в
местожителството на длъжника - в случая „АГРОВИВА” ООД. Счита,че това било така, тъй като
в случая било налице задължение за предаване на заместими, родово определени
вещи, каквато е пшеницата.
Счита,
че изпълнението на задълженията на „АГРОВИВА” ООД да заплати наемната цена е
невъзможно без оказване на необходимото съдействие от страна на ищеца, тъй като
той е трябвало своевременно да ги уведоми, че станал собственик на процесните
земи, че встъпил в правата на праводателите си по сключените от тях Договори за
наем с „АГРОВИВА” ООД. Твърди, че в продължение на месеци ищецът неоснователно претендирал,
че му се дължи рента за 39 дка, вместо за 29 дка, не се явявал за уточняване
размера на наемната цена.
След
уточняване на точното количество зърно, което следвало да получи, той не отишъл
в стопанския двор на „АГРОВИВА” ООД и не го получил. Отказал да получи наемната
цена в натура и започнал да я претендира в пари.
Счита, че е налице предлагане на точно изпълнение от
„АГРОВИВА” ООД, което отговаряло на дължимото по
Договорите за изпълнение в натура и неоснователно ищецът е отказал да го
приеме.Твърди, че неизпълнението на задължението за плащане на наемната
цена в натура не се дължи на причина, която може да се вмени във вина на
„АГРОВИВА” ООД, поради което последиците му не могат да се възлагат в негова
тежест. Предмет на задължението не било парична сума, а плащане в натура на определено
количество зърно.
В случая, ищецът бездействал продължително време,
изпаднал в забава /чл. 95 ЗЗД/, което освобождавало „АГРОВИВА” ООД от последиците от забавата за престиране
в срок на дължимия наем в натура на основание чл. 96, ал. 2 от ЗЗД и чл. 97,
ал. 1 от ЗЗД. Заявява, че категорично оспорва, че по процесните Договори, „АГРОВИВА” ООД е неизправна
страна. Оспорва, че „АГРОВИВА”
ООД дължи пари, тъй като наемната цена била уговорена в натура; че дружеството
е изпаднало в забава и дължало обезщетения за забава плащането на наемната
цена; че цената на килограм зърно през стопанската 2016-2017 година била 0,30
лева за килограм, както и въпроса за разноските по делото, тъй като „АГРОВИВА” ООД
не било дало повод за завеждане на делото.
Счита, че след като се иска парично плащане на наемната цена, при
изрична уговорка, плащането да е в натура, искът се явява неоснователен. Моли
съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани, и да им се присъдят
направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установена следната фактическа и правна
обстановка.
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 6149/2018 г. по описа на РС Стара Загора е налице издадена заповед за изпълнение № 3520 от 06.12.2018 г. по чл. 410 от ГПК, с която „АГРОВИВА” ООД е осъден да заплати на ищеца по настоящото дело сумата от 914.10 лв. – главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 4.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата 117.29 лв. лихва за периода 31.08.2017 г. до 4.12.2018 г., както и 25 лева ДТ и 300,00 лева адв. възнаграждение.
По делото е представен договор за аренда на
земеделска земя № 72, сключен на 20.07.2016 г. между «Корола М» ООД и И.Г.Б., в
качеството му на управител на „АГРОВИВА” ООД, като първият е предоставил на
арендатора за временно и възмездно ползване земеделски земи с обща площ 4.998
дка., за срок от 1 година.
По делото е
представен и договор за наемане на земеделска зема № 135 от18.08.10`4 г.,
сключен между ***, *** и *** и И.Г.Б., в качеството му на управител на
„АГРОВИВА” ООД, като първите са предоставили на арендатора за временно и
възмездно ползване земеделски земи с обща площ 24.972 дка., за срок от 2 години.
По
делото е представен нотарилаен акт № 188, том 4, рег. № 3827, дело № 519/2016
г. на нотариус Христо Спасов, видно от който ***, *** и *** и И.Г.Б. са продали
на П.И.Д. следните земеделски земи:
1.
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 069006, находящ се в землището на с. Маджерито, общ. Стара
Загора, ЕКАТТЕ 46098, в местността „ПОД КОРИЯТА”, с площ от 4.998 дка;
2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 051004,
находящ се в землището на с. Маджерито,
общ. Стара
Загора, ЕКАТТЕ 46098, в местността "ГЛУХИЯ ЧАЛТИК", с площ от 6,924
дка;
3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 019014,
находящ се в землището на с. Маджерито, общ. Стара Загора, ЕКАТТЕ 46098,
в местността "ТАУШАНА БЕРЕКЕТ", с площ от 2,946 дка;
4.
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 063002, находящ се в землището на с. Маджерито,
общ. Стара Загора, ЕКАТТЕ 46098, в местността "ГЪРМЕНИЯ ГЕРЕН", с
площ от 14,602 дка
По делото е представен нотариален акт
за продажба на недвижим имот № 189, т. 4, рег.№ 3826, дело № 520/2016 г. на нотариус Христо Спасов, видно от който „Карола М” ООД продава на П.И.Д.
недвижим имоти, а именно: оризище с площ 4.998 дка в м. „Под корията”
Съдът приема, че представените
от ищеца договори за аренда, които са без нотариална заверка на подписите на
страните и не са вписани в ОСЗ и Службата по вписванията, имат действие на
договори за наем. Те не са сключени в предвидената от закона форма - чл. 3, ал. 1 от Закона за аренда в земеделието.
Те обаче имат всички съществени елементи на договор за наем. В този случай
отношенията между страните по тях се уреждат въз основа на договор за наем.
Винаги когато наред с нищожния договор има друго съглашение между страните,
което съдържа всички съществени елементи на друга предвидена от закона правна
сделка, то поражда права и задължения за страните. Това е приложението на
принципа за конверсията на нищожните сделки. В случая, не е спорно по делото наличието на облигационни отношения
между страните, произтичащи от гореописаните договори за аренда. Ответникът не
оспорва също неизпълнението на задължението му като арендатор да заплати на
ищеца дължимата арендна вноска за
процесната стопанска година. Възраженията му срещу иска са, че не е отказвал да
заплати наеманата цена, но искал това да стане в натура, а не в пари.
Видно от нотариална покана под peг. № 19112, том 6, акт 19 на
нотариус Денчо Н. ищецът е изпратил до управителя на ответното дружество покана
да му се заплати дължимата рента за обработване на земята в общ размер на
1031.45 лв. в седемдневен срок от получаване на същатата по банков път, като е
посочил и банковата си сметка.
Нотариалната покана е получена от управителя на ответното дружество на
24.10.2018 г.
По
делото са допуснати гласни доказателства. Свидетелката
*** заявява, че работи при ответника като отчетник от 14 години. Ответникът
произвеждал зърнени култури – пшеница, ечемик, слънчоглед. П. го познавала като
арендодател. Ищецът купувал земя в с.
Маджерито и я отдавал на арендатора. Заявява, че ищецът няколкто пъти идвал да си взема рентата през
Свидетелят И.Г. ***заявява,че познава П. от много отдавна, той е клиент на Агенцията
„Земя“, на която той е управител. За конкретната земя неговата фирма
посредничили за покупката на земята. Знаел, че ответникът е арендатор в с.
Маджерито, но не го познавал лично. След това даже той ги е обвинявал, че са му
продали земя, с която има проблеми и не може да си вземе парите от арендатора. Свидетелят твърди, че всички, които са
продавали земя в с.Маджерито имат
проблеми с арендатора и не си получават парите.
По делото са депозирани първоначално и
повторна съдебна- агротехническа експертизи, които съдът възприема като
добросъвестно изготвени. В първоначалното заключение вещото лице сочи, че общо
дължимото количество зърно съгласно наемните договори за процесните имоти е
Съгласно чл. 8 от Закон за арендата в
земеделието, арендаторът
е длъжен да извърши арендното плащане в уговорения вид и срокове, а съгласно
ал. 5, ако не е уговорено друго, арендното плащане се дължи в първия работен
ден след изтичането на стопанската година. Ако арендното плащане е определено
за по-кратки периоди, то се дължи в първия работен ден след изтичане на
съответния период. В настоящия случай, видно от договорите за аренда е
уговорено срока за получаване на договорената аренда да е до 30 август /чл. 4
от договора/. В договорите е уговорено, че при неспазване на горепосочените
срокове арендното плащане се извършва по минимални пазарни цени, действащи в
определения за получаване срок на арендата/чл.5/
Безспорно е по делото,
че ответникът до завеждане на исковата молба, а и до приключване на съдебното
дирене по настоящото дело не е изплатил паричната равностойност на дължимата
рента за стопанската 2016/
Разпоредбата на чл. 95 ЗЗД дефинира случаите, в които
кредитора изпада в забава - когато не оказва необходимото съдействие и когато
неоправдано не приема престацията. За да е налице първата хипотеза, то следва
изпълнението на длъжника да е поставено в зависимост от определено действие на
кредитора без осъществяването, на което е невъзможно да бъде изпълнено, а
втората хипотеза предполага предлагане на изпълнение от страна на длъжника и
неоснователното му неприемане от кредитора. Тогава когато дължимата престация е
парична, кредитора изпада в забава, когато е отказал получаването й, но за да
се освободи длъжникът от задължението си, след като счита, че кредиторът е
изпаднал в забава, задължително следва да осъществи изпълнение на паричната престация.
Пари, ценни книги и ценности трябва да бъдат оставени в банка по
местоизпълнението - арг. чл. 97, ал. 1 ЗЗД,
като в този случай, за да се освободи от задължението си длъжникът следва да
уведоми кредитора. Следователно, паричното задължение като носимо обуславя
определено поведение на длъжника, което го освобождава от него, а именно -
внасянето на парите в банка по местоизпълнението, с оглед възможността за
депозиране на пари в полза на лице различно от вносителя и уведомяване на
кредитора за това. Само тогава, при липса на изпълнение от насрещната страна е
налице възможност за прилагане на чл. 96, ал.
1 ЗЗД.
По тези съображения
настоящият състав приема, че ако е налице забава на кредитора, длъжникът може
да се освободи от парично задължение по договора, само ако е депозирал сумата в
банка по местоизпълнението и е уведомил кредитора за това.
Съгл. чл. 8, ал. 4 ЗАЗ арендното плащане може да
се договори в пари и/или в земеделски продукти. Арендното възнаграждение е
договорено в натура или паричната равностойност на борсовата цена към момента
на падежа в договора м/у страните.
В случая, арендното
плащане се извършва в кг зърно на декар за всяка година /нещо което не е
характерно за договорите за наем, каквито са настоящите/, като срока за
получаване на договорената аренда е 30 август. При неспазване на този срок
арендното плащане се извършва по
минимални пазарни цени, действащи в определения за получаване срок на арендата
/чл.5 от договорите/. Обстоятелството, че ответникът е избрал да изпълнил в натура за стопанската 2016/2017
г., предложил е на ищеца земеделски продукти-зърно, но последният не се е явил
да го получи, не означава, че задължението не е търсимо/чл.
68 б. "в" ЗЗД/. Дори и да се приеме, че ищецът е бил неизправна
страна по договора за аренда и е изпаднал в забава като кредитор/чл.
97, ал. 1 ЗЗД/, доколкото неоправдано не е приемал предложеното от
длъжника-ответник изпълнение, нито пък е оказал необходимото съдействие, без
което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си, то в никакъв случай
длъжникът не се освобождава от задължението си, по силата на съществуващата
облигационна връзка, само поради факта на забава на кредитора по договора. Той
може да се освободи от задължението си само по правилата на чл. 97
и чл.
98 ЗЗД. В случая, доколкото става въпрос за задължение да се предаде нещо,
длъжникът се освобождава от задължението си, стига да предаде дължимото за
пазене в подходящо място, определено му от районния съдия - по негово искане /чл.
97, ал. 1 ЗЗД/. Ответникът не е представил доказателства да е сторил това,
от което съдът прави извод, че той не се е освободил от задължението. Още
повече, че в нотариалната покана, получена от ответника на 24.10.2018 г., ищецът е посочил банковата
си сметка.
Предвид
изложеното, съдът намира, че предявеният установителен иск е основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло 914.10 лв./в какъвто смисъл
е и първоначалното заключение на вещото лице/.
По отношение на иска за
мораторна лихва, съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 86 ал.1 от ЗЗД,
в случая ответникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата, тъй като не е изпълнил задължението си по заплащане на арендната
цена. Съдът намира, че в случая ответникът е неизправна страна по договора за
аренда. Налице е неточно изпълнение на поети задължения. Отговорността за
неизпълнение на парично задължение е винаги за забавено неизпълнение и поражда
отговорност за мораторни вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 8,
ал.1 от ЗАЗ, арендаторът е длъжен да извърши арендното плащане в уговорения
вид и срокове. В този
смисъл се явява основателен и доказан и предявеният иск за мораторна лихва в
размер на 117.29 лв.
за периода 31.08.2017 г. до 4.12.2018 г.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да се присъдят направените от ищеца разноски
в размер на 676 лв., представляващи ДТ и възнаграждение за един адвокат по
настоящото дело и по заповедното
производство.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „АГРОВИВА” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Стара Загора, ул. “Цар И. Асен ІІ“ № 123, ап.10, дължи на П.И.Д., ЕГН ********** ***,
сумата от 914.10 лв. – главница, ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 4.12.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението; сумата 117.29 лв.
лихва за периода 31.08.2017 г. до 4.12.2018 г., за
които суми е налице издадена заповед за изпълнение № 3520 от 06.12.2018
г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
6149/2018 г. по описа на РС Стара Загора.
ОСЪЖДА „АГРОВИВА” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, ул. “Цар И. Асен ІІ“ № 123, ап.10 да
заплати на П.И.Д., ЕГН ********** *** сумата в размер на 676 лв. разноските по настоящето дело и по заповедното
производство.
Банкова сметка, ***:
BG22UNCR70001510094413
BIC: ***:
И.Д.Н.; Уникредит Булбанк АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от получаването на съобщението до страните, че е изготвено пред
Старозагорски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: