РЕШЕНИЕ
№ 5073
гр. София, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110113637 по описа за 2022 година
намери следното:
Предявен е иск за делба на недвижим имот с правно основание чл. 34,
ал. 1 от ЗС. Ищецът Р. С. Р. твърди, че с ответниците С. Ц. Ц., М. Ц. Ц. и А. С.
Р. били съсобственици на следния недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор 68134.1387.376, по КККР, одобрени със Заповед РД-18-
48/12.10.2011 г. на Изп. директор на АГКК, последно изменение на КККР,
засягащо поземления имот е от 09.10.2020г., адрес на поземления имот в гр.
с площ от 230 кв. метра, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/,
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 376, при съседи:
68134.1387.2054, 68134.1387.377, 68134.1387.378, 68134.1387.379 и
68134.1387.2052, представляващо съгласно документ за собственост
недвижим имот, съставляващ парцел VIII /осми/ от кв. 841/осемстостин
четиридесет и първи/ в местността „Триъгълника - гарата” по плана на гр.
София, с пространство по нотариален акт № 13 /тринадесет/, том XV
/петнадесет/ от 1930 година - 210 кв. м., а с предаденото му по нотариален акт
№ 159, том XV от 1934 год. - 25 кв.м. и 2,70 кв.м. по нот. акт № 196, том X, от
1942 год., всичко 237,70 к. метра, при съседи по същия акт: от две страни
ненаименовани улици, И Г. П и И М , а сегашни: от две страни улици, изток -
Иван Г. Попов, север - наследници на И М . а К Ц. М През 1956 год. Р А
Ге сключил предварителен договор за покупко-продажба на недвижимия
имот, описан по-горе, с К Ц. М . С Нотариален акт № 44, том XX, дело №
3717/1957 год. на Нот. Н Па I Нотариус при Софийския народен съд К Ц. М
продал ½ идеална част от гореописания имот на С Р. Ге На 29.08.1964 год. С
Р. Г сключил брак с Н А Г който бил прекратен със смъртта на Симеон Р.
1
Георгиев на 15.07.1983 год. Ищецът и брат му – ответникът А. Р. били
наследници по закон на С Р. Г заедно с преживялата му съпруга Н Ат Ге . На
19.10.2009 г. Н Г починала и оставила за единствен свой наследник сина си –
ищеца. Към момента на смъртта , имотът се владеел изцяло от нея. Тя
живеела в него в постройка, която след смъртта била разрушена. Наследник
на К Ц. Ми след смъртта му бил Ц К Ц. – също починал. След неговата
смърт негови наследници станали ответниците С. и М. Ц.и. Ищецът моли
съда да допусне до делба процесния имот при съответните квоти. В срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. С. Р. подава отговор на исковата молба. Не
оспорва фактите в исковата молба, като моли имотът да бъде допуснат до
делба между същите страни, но при различни квоти. В срока по чл. 131, ал. 1
ГПК ответниците С. и М. Ц.и подават общ отговор на исковата молба. Взимат
становище за недопустимост и неоснователност на иска. Не оспорват
наследствените правоприемства и договорите за покупко-продажба, описани
в исковата молба. Твърдят, че били изключителни собственици на процесния
имот, в качеството си на наследници на Ц и П Ц.и. Наследодателите им
заживели в процесния имот през 1971 г. През 1991 година завладели имота
като на основание наследяване и изтекла в тяхна полза придобивна давност
станали негови собственици. Владели, ползвали и стопанисвали същия като
собствен, непрекъснато и необезпокоявано от 1991 г. до смъртта на всеки
един от тях – съответно през 2014 г. за Ц Ц. и през 2018 г. за П Ц.. След 1991
г. ответниците владеели имота заедно с родителите си. След смъртта на баща
си през 2014 г. го владеели съвместно с майка си, а след нейната смърт –
съвместно и до настоящия момент. Оспорват качеството на съсобственици на
ищеца и на ответника А. Р.. До 1991 г. имотът бил използван съвместно от Ц
и П Ц.и и Н Г . В хода на съдебното дирене беше установено, че общият
наследодател Ра А Г е имал сестра – Б Р.а Г – чийто наследник – В. Л. П. е
конституиран като ответник по делото. Същият в срока по чл. 131 ГПК
подава отговор на исковата молба. Взима становище за основателност на
иска. Твърди, че бил живял в имота по време на студентското си обучение и
че често го бил посещавал.
В последното по делото открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Ищецът и ответниците М. Ц. Ц. и В. Л. П. не се явяват, изпращат
представители, чрез които поддържат исканията си. Ответникът С. Ц. Ц. се
явява лично, поддържа исканията си. Ответникът А. С. Р., не се явява, не
изпраща представител и не взима становище.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното:
По делото са представени преписи на Нотариални актове и записки (л.
169-174 от делото) от които се установява, че през периода от 1930 г. до 1942
г. Коста Ц. Миленов е придобил в лична собственост процесният недвижим
имот. Представен е препис на Договор за продажба на недвижим имот,
сключен на 16.05.1956 г. (л. 102 от делото), от който се установява, че К Ц.
М е продал на Ра А Ге ½ идеална част от процесния имот. Между страните
не оспорва и от настоящият съдебен състав се споделя юридическият извод,
че с оглед разпоредбите на чл. 18 и чл. 19, ал. 1 ЗЗД тази двустранна сделка
има характера на предварителен договор за покупко-продажба. Представен е
и препис на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
24.06.1957 г. (л. 103-104 от делото), от който се установява, че К Ц. М е
продал на Си Р. Г ½ идеална част от процесния имот. Представен е и препис
2
на Нотариален акт № 62 от 25.10.2012 г. (л. 57-58 от делото) с който Цветко
Костов Ц. и Параскева Герогиева Ц. са придобили по давност ½ идеална част
от процесния имот. Представени са и преписи от платежни документи (л. 13-
25 и л. 161 от делото) от които се установява, че Р. С. Р. е заплащал данъци и
такси по отношение на процесния имот през периода от 2007 г. до 2023 г.
Между страните са безспорни и от представените по делото
доказателства се установяват следните наследствени и родствени връзки
между страните: Р А Г е оставил като наследници С Р. Ге – син и Б Р.а Ге
– дъщеря; С Р. Ге е оставил като наследници Р. С. Р. – син, А. С. Р. – син и Н
Ат Г – преживяла съпруга, сключила брак със Симеон Георгиев на 29.08.1964
г.; Надка Атанасова Георгиева е оставила като наследници Р. С. Р. – син; Б Р.а
Г е оставила като наследници В. Л. П. – син; К Ц. М в е оставил като
наследници Ц К Ц. – син; Цв К Ц. е оставил като наследници – С. Ц. Ц. –
син и М. Ц. Ц. – дъщеря.
Като свидетел по делото беше разпитана А Х. Р.а – съпруга на Р. С. Р..
Заявява, че двамата били женени от 1991 г. и живеели съвместно от 1990 г.
През 1990 г. живеели в къща на един етаж с голяма стая, антре и кухничка.
Била в ж. к. , със сегашно име Думбалаков. Отзад имало дървена барака. В
края на декември 1991 г. се преместили в Овча Купел, където живеели до
момента на разпита. След като напуснали къщата в Надежда там отишла да
живее свекърва до 2008 г., след което се прибрала на село. Свидетелката не
познава ответниците С. и М. Ц.и. Виждала ги в двора през 1991г., но нямала
контакти с тях. След като се изнесли, свидетелката и ищецът ходили от време
на време да разглеждат постройката, където живеели, като през 2010 г.
открили, че сградата била съборена. След което ищецът подал жалба към
прокуратурата. Семейството живеело в един поземлен имот с ответниците -
С. и М. Ц.и и родителите им – Ц и П Те били в същия двор, имали къща. В
двора имало две постройки. Едната била двуетажна или триетажна сграда.
Свидетелката и ищецът живеели в малката сграда. Не комуникирали с
ответниците. Няколко пъти ходили и звънели на звънците и никой не отварял,
защото входа им бил от другата страна на другата улица. Санитарният възел
бил отвън отстрани на сградата. Имало външна чешма. След 2010 г.
свидетелката ходила често до имота и няма спомен дали бил ограден. Около
целият двор винаги било имало ограда. След запознаване със схемата на
поземления имот, приложена към исковата молба, находяща се на л.29 от
делото, свидетелката заяви, че с ищеца обитавали североизточната сграда от
този имот, № 376. Влизали откъм южната улица, посочена в схемата като Н
П.. Ц.и живеели в западната лява сграда и влизали от западната улица. След
2010 г. нямало малка постройка. Семейството плащало данъци и ходило в
имота два пъти годишно след като нямало сграда. Със С. и М. Ц.и след 2010 г.
не били говорили. Имало врата откъм южната част, която семейството
използвало за вход. След 1991 г. повечето пъти посещавал ищеца. Не били
влизали в двора, а наглеждали отвън, защото нямало сграда.
Като свидетел по делото е разпитана и Х Ат М Заявява, че познава С. Ц.
и М. Ц. от раждането им. Била техен съсед и имали обща граница на имотите.
Живеела в С а те – на №14. Живеела там почти без прекъсвания от декември
1968 г. до момента на разпита. С. Ц. и М. Ц. се родили там и живели там през
целия си живот. Свидетелката познавала родителите на М. и С. Ц.и. Казвали
се Ц и П и се оженили в края на 1971-началото на 1972г. Имотът им бил
огледален на нейния. Представлявал дворно място от 200-250кв.м.,
3
разположено между у И в този ъгъл между двете улици била построена
къщата на сем. Ц.и. Била едноетажна, с две стаи, една кухня, едно антре, баня
с тоалетна. Таванско помещение, там били три малки помещения, които не
ставали за живеене. В мазето имало също обособени три помещения. Имотът
не бил променян. Имало стара ограда, която Ц и П Ц.и, сменили, защото била
прогнила с дупки и влизали кучета. Сложили солидна ограда. След като
реновирали къщата, веднага пристъпили към ограждане на имота. Имало
необходимост, за да се осигури сигурността на семейството им. След 90-та
година се случило това. Сринали старата къща и направили нова. И след като
се настанили, започнали да се грижат за имота и да оправят двора.
Свидетелката последно посетила имота в деня на разпита. Откакто била там, в
имота живеели Ц.и. Когато се върнала от чужбина, през 1976 г., видяла нова
постройка в двора. Майката на Ц Ц. казала, че я направили, за да си правят
зимнина. Но свидетелката видяла, че в нея живеят Р. Р. и майка му Н Те
живеели там до 1983г.-1984г. приблизително. След като Р. завършил
образованието си, напуснали и оттогава свидетелката не ги била виждала.
Свидетелката не била виждала някой да е гонил някого от фамилията Ц.и.
Само те живеели там и се грижели за имота. На оградата на двора имало една
входна врата, която се заключвала, имало и гаражна врата, но тя се отваряла
към улицата, защото гарирали колата в двора – били на у . Преди подмяната
на оградата имало врата откъм другата улица – ул. Димитър Думбалаков. Тази
врата все още била там към момента на разпита. Не дали Надка и Р. Р.и са
били роднини спрямо Цветко и Параскева. Не контактувала особено с Надка
и Р. Р.и. Частта, в която те живели не знае дали била продадена или била със
споделено ползване. Надка и Р. живеели там 10 г.
На база така възприетите факти, съдът достига до следните правни
изводи:
С решението по допускане на делба се установява кои са вещите –
предмет на делбата, кои са съсобствениците и при какви квоти следва делбата
да се допусне. В случая делбата на недвижимите имоти се явява допустима с
оглед на чл. 34, ал. 1 ЗС. Между страните не е спорно, че поне ½ идеална част
от имота била притежавана от К Ц. М и от ответниците С. и М Ц.и като
негови наследници. В тази връзка, съдът счита, че обстоятелството,
установено с Нотариален акт № 62 от 25.10.2012 г. (л. 57-58 от делото) не е
спорно по делото и за страните не съществува интерес да оспорват този
нотариален акт. По отношение на другата ½ идеална част следва да се
отговори на въпроса от кого е придобита – дали от Р Ал Г действащ чрез
сина си С Р. Ге като негов пълномощник, или от самия С Г действащ в
лично качество. Този въпрос е важен тъй като определя дали Б Р.а Г е
станала съсобственик на имота като наследник на Ра Г или не, което пък
определя качеството „съсобственик“ на ответника В. Л. П., като неин
наследник. След анализ на доказателствената съвкупност съдът намира, че
процесният имот е придобит от С Г действащ в лично качество, а не като
пълномощник на баща си Ра Ге . По-горе вече се обсъди въпроса, че
сключеният между К Ц. М и Р Ал Г договор за продажба на недвижим имот
от 16.05.1956 г. не е бил de jure договор за продажба, не е породил вещно-
транслативно действие и е имал характера на предварителен договор. Целта
на такъв договор е сключването на окончателен договор, но разбира се винаги
съществува възможността да не се стигне до сключване на такъв. В този
случай за всяка от страните възниква потестативното право да иска от съда да
обяви предварителния договор за окончателен – така чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
4
Упражняването на това право, както и на всяко друго право, е въпрос на
лична преценка и тъй като по делото нито са налице твърдения, нито
доказателства, от които да се установи, че това потестативно право е било
упражнено, съдът приема, че този договор е останал предварителен и
условията по него не обвързват нито една от двете страни. По отношение на
вече законосъобразно сключения договор за покупко-продажба, обективиран
в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 24.06.1957 г. (л.
103-104 от делото), от текста на същия се установява, че ½ идеална част от
имота е прехвърлена на Симеон Георгиев. Никъде това лице не е посочено
като пълномощник на Р Г или на когото и да било другиго. Нещо повече, на
страница втора, абзац втори, изрично е посочено, че купувачът Си Р. ще
владее източната част от парцела. В края на акта са положени три подписа: за
купувач, за продавач и за нотариус, като никъде не е посочено, че купувачът
действа в ролята на пълномощник. Възражението, направено от процесуалния
представител на ответникът П., че към момента на продажбата Симеон
Георгиев не е разполагал със средствата за закупуване на имота, не се споделя
от нас Г нито на С Г към момента на сключване на договора. На второ
място, произходът на средствата няма значение на придобиването на
собствеността и дори да се приеме, че те са дадени от Р Ге , това не променя
факта, че имотът може да бъде придобит от С Ге , при условие, че той е
действал в собствено качество. Поради изложеното, съдът приема, че
собственик на ½ идеална част от имота, считано от 24.06.1957 г. е станал Си
Г а не Р Г Съобразно с разпоредбите на чл. 5-8 от Закона за наследството, С
Г е бил наследен от двете си деца – ищецът Р. Р. и ответникът А. Р., които са
с предимство пред сестра му Б Г . Същата не е получила част от имота в
собственост, поради което като неин наследник ответникът В. П. също няма
такава и искът за делба следва да се отхвърли по отношение на него.
Наведеното от ответниците С. и М. Ц.и възражение за придобиване на
целия имот по давност не се споделя от настоящата инстанция, поради
следното: безпротиворечиво в правната теория и съдебната практика се
приема, че съществените признаци на владението са два: обективен -
упражняване на фактическа власт, и субективен - намерение да се владее за
себе си. Те са посочени в чл. 68 ЗС. Други признаци на владението, с които се
борави в теорията и практиката, са логическо следствие от съществените и те
са: да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. Те не са
нормативно уредени, но се извеждат по логически път и от опитните правила,
като някои от тях съставляват допълнителни изисквания, установени в закона
при упражняването на някои права (чл. 81, чл. 75 ЗС). Когато един от
съсобствениците упражнява фактическа власт върху такъв имот, той е
владелец само на притежаваната от него идеална част от имота и държател на
идеалните части на останалите съсобственици. За да се приеме, че този
съсобственик е установил владение и върху притежаваните от другите
съсобственици идеални части от имота, не е достатъчно той да е упражнявал
фактическа власт върху целия имот повече от 10 г. необезпокоявано от
никого, а е необходимо освен това да е отблъснал владението на останалите
съсобственици, като е манифестирал ясно пред тях намерението си да владее
целия имот само за себе си. Само в този случай след изтичане на 10 г. от
момента, в който е отблъснал владението на останалите съсобственици,
владеещият съсобственик може да придобие по давност и техните идеални
части. Владението на невладеещия съсобственик се счита отблъснато, когато
с действията си владеещият съсобственик го отблъсква и препятства да
5
упражнява правото си на собственост. Такива действия могат да бъдат
недопускане до имота, заявяване пред самия него и пред трети лица, че владее
за себе си, както и други, които изключват недвусмислено властта върху
вещта. След анализ на доказателствената съвкупност настоящият състав не
счита, че намерението на ответниците Ц.и да владеят не само своята, но и
идеалните части на останалите страни от имота, беше доказано. Разпитаните
за тази цел свидетели заявиха, че действително след 1984 г. единствено
семейство Ц.и ползвали имота и живеели там. Никой от тях не заяви обаче, че
С. и М. са се противопоставяли на опити на ищеца или на ответника А. Р. да
ползват имота. Напротив от предоставените по делото платежни нареждания
за заплащане на данъци и такси, според настоящата инстанция се установява
намерението на ищеца да третира поне ½ идеална част от имота като своя.
Обстоятелството, че той не ползвал имота поне от 2010 г., а само е ходил да
го оглежда, не може да служи за доказателство, нито дори за индиция, че Ц.и
открито са отблъсквали намерението му да счита ½ идеална част от имота за
своя. Поради тези съображения съдът намира, че С. и М. Ц.и не са били
владелци по отношение на идеалната част на ищеца и не са придобили имота
при условията на придобивна давност.
С оглед на гореизложеното се налага изводът, че към настоящия момент
ищецът и ответниците С. Ц., М. Ц. и А. Р. са съсобственици на имота.
По отношение на квотите: безспорно е, че С. Ц. и М. Ц. са единствени
наследници на К Ц. и съсобственици на по 1/4 (или 3/12) идеални части от
имота. След смъртта на Симеон Георгиев негови наследници при равни части
са били Н Г , Р. Р. и А. Р.. Всеки от тях е наследил по 1/3 идеална част от
имуществото му, включително и от придобитата ½ идеална част от процесния
имот, т.е. са били собственици на по 1/6 (или 2/12) идеални части от имота за
всеки от тях. Същият не е представлявал съпружеска имуществена общност,
тъй като е придобит от С Г преди сключването на брака му с На Ге Освен
това към момента на сключването на брака, институтът на съпружеската
имуществена общност, все още не е бил уреден от българското право – така
чл. 33 (отм.) от Закона за лицата и семейството. Н Ге е оставила за единствен
свой наследник ищеца Р. Р., който е придобил нейната 1/6 идеална част от
имота и към момента е собственик на 2/6 (или 4/12) идеални части от него.
Имотът следва да се допусне до делба при квоти: 4/12 за Р. Р., по 3/12 за С. и
М. Ц.и и 2/12 за А. Р. и да се отхвърли по отношение на последния ответник
В. П..
С оглед спецификите на делбеното производство и на основание чл. 355
ГПК на този етап разноски между страните не се дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Р. С. Р., ЕГН:
**********, със съдебен адрес г , С. Ц. Ц., ЕГН: ********** със съдебен
адрес гр. М. Ц. Ц., ЕГН: ********** със съдебен адрес г и А. С. Р., ЕГН:
********** със съдебен адрес гр. на следния недвижим имот: поземлен имот
с идентификатор 68134.1387.376, по КККР, одобрени със Заповед РД-18-
48/12.10.2011 г. на Изп. директор на АГКК, последно изменение на КККР,
засягащо поземления имот е от 09.10.2020г., адрес на поземления имот в гр.
6
София, СО, район „ с площ от 230 кв. метра, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10 м/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 376, при
съседи: 68134.1387.2054, 68134.1387.377, 68134.1387.378, 68134.1387.379 и
68134.1387.2052, представляващо съгласно документ за собственост
недвижим имот, съставляващ парцел VIII /осми/ от кв. 841/осемстостин
четиридесет и първи/ в местността „Триъгълника - гарата” по плана на гр.
София, с пространство по нотариален акт № 13 /тринадесет/, том XV
/петнадесет/ от 1930 година - 210 кв. м., а с предаденото му по нотариален акт
№ 159, том XV от 1934 год. - 25 кв.м. и 2,70 кв.м. по нот. акт № 196, том X, от
1942 год., всичко 237,70 к. метра, при съседи по същия акт: от две страни
ненаименовани улици, И Г. П и И М а сегашни: от две страни улици, изток -
И Г. П , север - наследници на И М при квоти: 4/12 ид. части за Р. С. Р., ЕГН:
**********, 3/12 ид. части за С. Ц. Ц., ЕГН: **********, 3/12 ид. части за М.
Ц. Ц., ЕГН: ********** и 2/12 ид. части за А. С. Р., ЕГН: **********, като
ОТХВЪРЛЯ така предявения иск по отношение на В. Л. П., ЕГН: **********
със съдебен адрес гр. № 23, ет. 2, офис 6, като недоказан.
Решението в подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд по реда на Глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7