№ 4768
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20231110149589 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от А. В. С., ЕГН **********, с адрес /адрес/ чрез адв. С., за осъждане
на ответника Д. Т. Г., ЕГН **********, с адрес /адрес/, да заплати на ищеца сумата от
15000,00 лв., представляваща платена цена по развален Договор за покупко-продажба на
МПС от 08.07.2022г., на лек автомобил марка „М.”, модел „3“, рег.№ ********, рама №
JMZBM642611******, двигател № SH305*****, цвят черен, сключен между страните,
сумата от 68,20 лв., представляваща заплатена трета вноска за застраховка „Г.О.“, сумата
от 458,48 лв., представляваща заплатена сума по застраховка „К.“ и сумата от 97,00 лв.,
представляваща заплатена годишен винетен стикер, ведно със законната лихва върху всяка
от сумите, считано от датата на подаване на исковата молба- 16.03.2023г. до окончателното
плащане на дължимото.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на 08.07.2022г., страните сключили Договор за
покупко-продажба на лек автомобил марка „М.”, модел „3“, с рег.№ ********, за сумата от
15000 лв., като в договора записали застрахователната му стойност от 1500 лв. Договорената
цена била преведена по банков път на ответника на същата дата.
Сочи се, че на 30.12.2022г. при извършена проверка на ГКПП „Д.М.“, било
установено, че закупеният от ищеца автомобил е бил обявен за издирване в системата ШИС.
Ищеца предал доброволно МПС, а последното било върнато в Г.. Ищеца водил
няколкократно разговори с ответника да му върне продажната цена и разноските за
заплатени 68,20 лв.- вноска за застраховка „ГО“, 458,48 лв., -заплатена сума по застраховка
„К.“ и 97,00 лв. -заплатена годишен винетен стикер, но това не се случило.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва
исковете. Прави възражение за изтекла погасителна давност на задължението на осн. чл.
197 ЗЗД. На самостоятелно основание твърди, че не са налице предпоставките на чл. 189
ЗЗД, тъй като не е доказано, че МПС е на трето лице. Излага съображения, че е придобил
автомобила добросъвестно, тъй като е закупил последния от трето лице- Р. В. И.. Прави
възражение за прихващане с паричната стойност, съответстваща на 172 дни ползване на
1
процесния автомобил.
В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява. По делото е постъпила
писмена молба, с която поддържа предявените искове.
Ответника, редовно призован, се представлява от адв. С., който поддържа писмения
отговор. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски, за което представя списък.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
техническа експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Договор за покупко-продажба на МПС от 08.07.2022г., ищеца е акупил от
ответника л.а „М. 3“, рег.№ ********, рама № JMZBM642611******, двигател №
SH305*****, черен на цвят за сумата от 1500 лв. Предствено е удостовренеие за
застрахователна стойност на МПС.
Съгласно платежно нареждане от 08.07.2022г. ищеца е заплатил на ответника сумата
от 15000 лв.
Съгласно Сметка №РО14756481 ищеца е заплатил сумата от 68,20 лв. по
Застрахователна полица от 04.03.2022г. по застраховка „Г.О.“.
Съгласно Квитанция №*********/07.09.2022г. и Квитанция
№**********/09.11.2022г., ищеца е заплатил две вноски по 229,28 лв. Застрахователна
полица от 08.03.2022г. за застраховка „К.“ на МПС.
Видно от фискален бон от 16.07.2022г., ищеца е заплатил винетен стикер за
процесния автомобил за сумата от 97 лв.
По делото е постъпила в цялост преписка по чл. 84 ЗМВР на ГПУ-гр. В., във връзка с
процесния автомобил, предаден с протокол за доброволно предаване, видно от която същия е
обявен за международно издирване в Шенгенската информационна система /ШИС/, като
видно от свидетелство за регистрация на Ф.Р.Г. (стр.86), автомобил М., с ид. №
JMZBM642611******, е собственост на трето лице.
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че паричната равностойност за използване на л.а „М. 3“, за период от 172 дни,
възлиза на сумата от 9121,16 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.55, ал.1,
предл.3 ЗЗД, във вр. чл. 189, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 87, ал. 1 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 189 ЗЗД, ако продадената вещ принадлежи изцяло на
трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл. 87 ЗЗД. В този случай,
продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да му заплати разноските по
договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта, каквото именно в случая се
претендира.
Безспорно е, че между страните е налице договор, по силата на който ответникът е
продал на ищеца процесния автомобил, както и че автомобилът е отнет от купувача.
Съдът не възприема възражението на ответника, че исковете са погА.и по давност,
предвид, че петгодишната давност по чл. 87, ал. 5 ЗЗД, към датата на предявяване на
исковата молба (16.03.2023г.), не е изтекла. По делото няма данни ищеца да е отправил
писмено изявление за разваляне на договора, поради което за такова следва да бъде прието
получаване на препис от исковата молба от ответника (в този см. Решение № 178 от
12.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 60/2010 г., II т. о., ТК).
При евикция - реална или евентуална, е налице пълно или неточно изпълнение на
задължението на продавача да прехвърли на купувача правото на собственост, което дава
право на купувача да развали договора и да получи обратно платената цена и всички
разноски, стига да е добросъвестен, т. е да не е знаел, че купува от несобственик или че
трети лица имат права върху вещта. Добросъвестността на ищеца – купувач не е оспорена от
ответника, а ответника оспорва, че процесния автомобил е собственост на трето лице. За да е
налице евикция, трябва по безспорен начин да са установени правата на трето лице, които
права да са безспорни и противопоставими на купувача – ищец, като не е нужно правата на
2
третите лица задължително да бъдат установени по съдебен ред. Когато тези права не са
установени със сила на пресъдено нещо, те следва да бъдат установени по друг безпорен
начин от купувача ( в този см. Решение № 50214 от 30.12.2022 г. на ВКС по гр. д. №
3652/2021 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК). В настоящия случай тези
права на трето лице са установени с приложеното по делото и неоспорено от ответника
свидетелство за регистрация на Ф.Р.Г., приложено към преписката по чл. 84 ЗМВР на ГПУ-
гр. В., видно от което автомобила е собственост на трето лице.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че с предявяване на иска и получаване
исковата молба от ответника, договора е развален на осноивание чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 87
ЗЗД, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, пр.3 ЗЗД, платената цена от купувача на
продавача в размер на 15 000 лв., следва да бъде върната, както и всички необходими и
полезни разноски за които ищеца е ангажирал доказателства, а именно – 68,20 лв. за
заплатена вноска за застраховка „ГО“, 458,48 лв. за заплатена сума по застраховка „К.“ и
97,00 лв. за заплатена годишен винетен стикер.
Неоснователно е възражението за прихващане на ответника с дължимата за 172 дни
ползване сума, за процесния автомобил. По делото се установи, че автомобила е собственост
на трето за спора лице, ответника не е и никога не е бил собственик на същия, нито са
налице данни, че е ползвател на годно правно основание, поради което не му се дължи
обезщетение за ползване на това чуждо имущество.
По така изложените съображения съдът приема, че предявените искове са изцяло
основателни и като такива следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора, само ищеца има право на разноски, каквото искане е
направил и пълномощникът му. С оглед на това и съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на
2050 лв., от които сумата от 750 лв. за внесена държавна такса, а сумата от 1300 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Следва да бъде оставено без уважение искането за присъждане на разноски на
ответника.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Т. Г., ЕГН **********, с адрес /адрес/, да заплати на А. В. С., ЕГН
**********, с адрес /адрес/ сумата от 15000,00 лева (петнадесет хиляди лева),
представляваща платена цена по развален Договор за покупко-продажба на МПС от
08.07.2022г., на лек автомобил марка „М.”, модел „3“, рег.№ ********, рама №
JMZBM642611******, двигател № SH305*****, цвят черен, сумата от 68,20 лева
(шестдесет и осем лева и 20 стотинки), представляваща заплатена на 03.12.2022г. трета
вноска по Застрахователна полица №BG/22/122000681853/04.03.2022г. по застраховка „Г.О.“,
сумата от 458,48 лева (четиристотин петдесет и осем лева и 48 стотинки), представляваща
заплатени за периода 07.09.2022г.- 09.11.2022г. суми по Застрахователна полица за
застраховка „К. на МПС“ №0306X071****/08.03.2022г. и сумата от 97,00 лева (деветдесет и
седем лева), представляваща заплатена годишен винетен стикер за периода от 16.07.2022г.
до 15.07.2023г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на
подаване на исковата молба- 16.03.2023 г. до окончателното плащане на дължимото.
ОСЪЖДА Д. Т. Г., ЕГН **********, с адрес /адрес/, да заплати на А. В. С., ЕГН
**********, с адрес /адрес/ сумата от 2050,00 лева (две хиляди и петдесет лева),
представляваща направени от ищеца разноски, от които сумата от 750 лв. за внесена
държавна такса, а сумата от 1300 лв. за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника Д. Т. Г., да бъде осъден ищеца А.
В. С., да му заплати направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
3
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4