Решение по дело №769/2024 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 5933
Дата: 15 август 2024 г.
Съдия:
Дело: 20247040700769
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 5933

Бургас, 15.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - IX-ти състав, в съдебно заседание на осемнадесети юли две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

При секретар ИЛИЯНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА административно дело № 20247040700769 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.220 от ЗМ и чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на А. С. А. от [населено място], общ.Созопол против Решение № 32-689961/29.12.2023г. на директора на ТД Митница Варна, с което е определена нова митническа стойност в размер на 9 640,28лв. на стока, поставена под режим допускане за свободно обращение с М. с MRN 21BG002002055932R0/27.08.2021г., определено е ново митническо вносно задължение в размер на 260,29лв., определена е нова данъчна основа в размер на 10000,57лв., въз основа на която е определено задължение за ДДС в размер на 2000,11лв., като след приспадане на вече платените 49,86лв. мито и 399,34лв. ДДС, е установен размер за вземане под отчет и досъбиране на допълнителна сума общо в размер 1 811,20лв., от които 210,43лв. мито и 1600,77лв. ДДС, ведно с лихва за забава за периода от 27.08.2021г. до датата на връчване на решението, както и е определен жалбоподателят А. А. за отговорен длъжник за заплащане на задължението.

Жалбоподателят Адемов оспорва решението като незаконосъобразно. Счита, че при издаването му е било допуснато съществено процесуално нарушение поради липсата на заповед за възлагане по чл.84в, ал.1 от ЗМ, като твърди, че такава не му е била връчена, нито е бил уведомен за започване на проверка в рамките на последващ контрол. Възразява също за допуснато нарушение на чл.35 от АПК, с оглед на това, че подадените от него възражения не са обсъдени от административния орган. По приложението на материалния закон счита за неприложима нормата на чл.140, §1 от Регламент за изпълнение № 2447/2013г., като сочи, че декларираната стока е лично имущество и не се касае за продажба с цел износ с местоназначение митническата територия на ЕС, като той запазва обичайното си местопребиваване в Канада. Възразява също така, че административният орган не е изложил мотиви, обосноваващи възникване на основателни съмнения относно декларираната стойност, както и оспорва мотивите, обосноваващи отхвърляне на вторичните методи по чл.74, §2 от Регламент № 952/2013г. и счита за неправилно определянето на митническата стойност на основание чл.74, §3 от с.р. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания, ангажира допълнителни доказателства.

Ответникът – Директор на ТД Митница Бургас, чрез представляващия го юрисконсулт, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на оспорения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Данните по делото сочат, че на 27.08.2021г., в МБ Варна Запад, жалбоподателят А. А. е представил митническа декларация с MRN 20BG002002055932R0 за режим допускане за свободно обращение на стока, представляваща ремарке, употребявано, марка TRAILER CONTINENTAL, модел OSVHW612SA, с шаси № 5NHUVH218MF722632. За стоката е посочена държава на изпращане – Канада, цена на стоката 1050 CAD, при курс за 1 канадски долар - 1.30982лв., митническа стойност – 1846,85лв., добавяния – разходи за транспорт в размер на 471,54лв., метод на определяне на стойността – 1 - договорна стойност на внасяните стоки. Към митническата декларация са приложени Bill of sale/фактура № 5573/19.03.2021г. с продавач на стоката Quapp Equipment Ltd, регистрационен талон на превозното средство, линеен коносамент HLCUTOR210711274/21.07.2021г. с износител (спедитор) на стоката „Kronos International Shippers“ INC, 29 Skagway Avenue Scarborough, Ontario M1M 3T9 Canada, спедиторски коносамент № 15090/24.06.2021г. с получател на стоката А. А., фактура № 14098/24.06.2021г. издадена от „Kronos International Shippers“ INC. Н. база така декларираните данни, преизчислени към български лев, размерът на митническата стойност е определен на 1 846,85лв., въз основа на която са взети под отчет и заплатени 49,86лв. мито и 399,34лв. ДДС.

Няма данни от кой орган и на какво основание е било поискано съдействие от канадските митнически власти, но с писмо peг.№ 32-441111/16.12.2022г. на ЦМУ, от канадските митнически власти „Canada Border Services Agency“, е предоставена информация за превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС. Посочената информация е препратена до всички териториални дирекции на Агенция „Митници“ по компетентност, съответно в ТД Митница Варна е постъпила с писмо с peг. № №32-13410/11.01.2023г. С писмото са предоставени в електронен формат данни от износни декларации на „Kronos International Shippers“ ING (Приложение 1, Prilojenie_l_ExportDeclaration_KRONOS_INTERNATIONAL), включващи данни за износ на превозни средства от Канада като в Приложение 1 попада и стока № 1 от процесната митническа декларация с MRN 21BG002002055932RO/27.08.2021г. Констатирано е, че в електронния документ са налични данни за процесната стока № 1, идентифицирана с нейния VIN номер, както и съвпадане на данните по представените документи към митническата декларация, с изключение на цената при износ в размер на 7000 CAD (9162.44 лв.).

В тази връзка е извършен последващ контрол на декларацията на основание чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ. С писмо рег.№ 32-28974/23.01.20213г. от жалбоподателя са изискани доказателства в потвърждение на декларираната цена – заверени копия на външнотърговски договори с лица, пряка или косвено свързани с доставката на стоките; документи удостоверяващи извършени транспортни разходи; търговско досие по сключената сделка – оферти, поръчки, ценови листи, проформи фактури, бизнес кореспонденция и др.; документи относно извършени плащания към доставчика и към други лица по договор за доставка и разпространение на внасяните стоки; документи удостоверяващи формирането на продажната цена на стоките – комисионна, печалба, общи разходи, договори; всякакви други данни, сведения, документи и информация удостоверяваща стойността на декларираната стока; пълна информация за обслужващи банки през които се извършват междубанкови разплащания; извлечение от банкови сметки за съответния период.

Постъпил е отговор с вх.№ 32-46305/03.02.2023г., видно от който, жалбоподателят А. е посочил, че всички документи свързани с вноса на стоките № 1 /процесното ремарки/ и № 2 /лично и домакинско имущество/ са приложени към митническата декларация, както и е уточнил, че макар да са лично имущество, тъй като условията за безмитен внос не са били изпълнени, той е заплатил дължимото мито и ДДС. Посочил е, че цената на употребяваното ремарке е била платена от него в брой на територията на Канада при закупуването му, както и че не води счетоводна отчетност, тъй като внесените стоки, бидейки лично имущество, не са предназначени за търговска дейност, не притежава търговско досие и не е сключвал външнотърговски договор с продавача.

След разглеждане на представените документи към М., изисканите допълнителни такива от лицето и с оглед отговора на канадските митнически органи, от Н. отдел „Митническа дейност“ в МП Варна Запад, е изготвено становище рег.№ 32-601092/23.10.2023г., в заключение на което е счетено, че митническата стойност на стока №1 по М. с MRN 20BG002002055932R0, следва да се определи на основание чл.74, §3 от Регламент №952/2013г., във вр. с чл.144, §2 от Регламент за изпълнение 2015/2447.

С писмо рег. № 32-613441/01.11.2023г. до жалбоподателя е изпратено съобщение по чл.22, §6 от Регламент (ЕС) 952/2013, в което е мотивирано наличието на обстоятелства, обосноваващи съмнения, че декларираната договорна стойност е значително занижена и не представлява действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. Посочено е, че в приложената към митническата декларация фактура за покупко-продажба № 5573/03.09.2021г. на стойност 1050 CAD, не са посочени съществени реквизити, задължителни за всяка външнотърговска сделка като начин и срок на разплащане между контрагентите, както и банката и банковата сметка на канадския продавач. Посочено е, че липсва представен договор, нито проформа фактура или кореспонденция, от които да е видно договорената цена на стоката, сроковете и начините на разплащане, а във фактурата нямало приложена информация за повреди, дефектирали части, които да са описани. Обоснован е извод за отхвърляне на декларираната по реда на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническа стойност на внесената стока - ремарке и прилагане на разпоредбата на чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 - когато митническата стойност на стоките не може да се определи по вторичните методи, да се вземат предвид наличните данни на митническата територия на Съюза, поради което и във връзка с чл.144, §2 от същия регламент е определена нова митническа стойност по митническа декларация с MRN 21BG002002055932RO/27.08.2021r. в размер на 9640,28лв. (7 000,00 CAD х 1,30982лв. за 1 CAD + 471,54 лв. декларирани разходи за транспорт). Калкулирани са и допълнителни държавни вземания в общ размер на 1 811,20лв., от които мито в размер на 210,43 лв. и ДДС в размер на 1 600,77 лв. Писмото е връчено на жалбоподателя на 02.11.2023г.

По това съобщение жалбоподателят А. А. е изпратил становище рег. № 32-655967/04.12.2023г., в което е изразил несъгласие с мотивите на митническите органи и е изложил подробни доводи относно неприложимост на метода по чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, респ. липсата на мотиви за отхвърляне приложимостта на вторичните методи по чл.74 във вр. с чл. 140, §1 от Регламент № 952/2013г.

Въз основа на горните фактически данни, установени в хода на последващия контрол, е издадено процесното Решение № 32-689961/29.12.2023г. на директора на ТД Митница Варна, с което, на основание чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във вр. с чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, във вр. с чл.5, т.39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във вр. с чл.144, §2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във вр. с чл.77, §1, вр. с чл.85, §1, вр, с чл.101, §1, вр. с чл.102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. с чл.54, ал.1 и чл.56 от ЗДДС, вр. с чл.59 от АПК, е отказано приемането на декларираната митническа стойност на стока № 1 от М. с MRN 21BGG02002055932R0/27.08.2021г. и е определена нова митническа стойност в размер на 9 640,28лв., коригирани са данните за стока №1 по митническата декларация, както следва: Е.Д. 8/6 „Статистическа стойност“ вместо 1846,85лв. да се чете 9640,28лв.; Е.Д. „Митническа стойност“ вместо 1 846,85лв. да се чете 9640,28лв.; Е.Д. 4/14 „Ц. на стоката“ вместо 1050,00 да се чете: 7 000,00 при курс 1,30982 лв. за 1 CAD; Е.Д. 4/16 „Метод за определяне на стойността“, вместо 1 да се чете: 6 (Стойност , основана на наличните данни (чл.74, §3 от Кодекса)); Е.Д. „Задължения“ да се четат: Основа за изчисляване на вземането - 9640,28; Ставка - 0.027; Тип - А00 М.; Изчислен размер - 260,29; Дължим размер - 260,29; Основа за изчисляване на вземането - 10000,57; Ставка - 0.200; Тип - В00 ДДС; Изчислен размер - 2000,11; Дължим размер - 2000,11. Посочени са начислените и взетите под отчет суми с ВПО № 21BG0020021361343-001/27.08.2021r., които са заплатени от жалбоподателя съобразно декларираното – мито в размер но 128,12лв. и ДДС в размер на 1119,69лв. Дължимите суми за досъбиране са определени в размер на мито в размер на 210,43лв. и ДДС в размер на 1600,77 лв. или общо 1811,20лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл.114 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във вр. с чл.59, ал.2 от ЗДДС. Н. основание чл.77, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за дата на възникване на митническото задължение по М. с MRN 21BGG02002055932R0/27.08.2021г.е определена 27.08.2021г., а на основание чл.77, §3 от същия регламент като отговорен длъжник е определен жалбоподателят А. А..

В мотивите на решението са възпроизведени констатациите от последващия контрол, като административният орган отново се е позовал на постъпилата информация с писмо с рег. № 32-441111/16.12.2022г. до ЦУ на Агенция „Митници“ от митнически власти на Канада за декларирана стойност на износ на стоката, предмет на разглежданата декларация, въз основа на която информация са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката. Констатирано е несъответствието с данните, съдържащи се в електронния документ относно износни декларации на Kronos International Shippers ING, в частност, за процесната стока е установено несъответствие на цената при износ в размер на 7 000 CAD, за която е посочено, че се различава и е значително по-висока от декларираната в митническата декларация – 1050 канадски долара. Обоснован е извод, че декларираната на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. митническа стойност, определена въз основа на фактура за покупка № 5573/19.03.2021г. следва да бъде отхвърлена, тъй като е прието, че цената на стоката не е действително платената или подлежаща на плащане цена при продажба й за износ с местоназначение на митническата територия на Общността. За определяне на митническата стойност административният орган е счел за неприложими вторичните методи по чл.74, §2 б.“а“ до „г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013г, които за целта са разгледани последователно и всеки един от тях е отхвърлен. За да отхвърли методите посочени в б. “а“ и „б“ митническият орган се е позовал на направена справка в МИС 3А по зададени критерии - марка, модел, първоначална регистрация, произход Канада, за периода от 27.05.2021г. – 27.08.2021г., като е достигнат извод, че не може да се определи митническа стойност въз основа на идентични стоки, тъй като е невъзможно да се съпоставят характеристиките на ремаркето, състояние и други данни за съпоставяне със стоки, които са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение или сходни на тях, включително за техническо състояние и характеристики, степен на установена щета, изминат пробег, допълнителни екстри, качество, авторитет, доверие и известност на стоките, произведени в същата държава в която са произведени и декларираните стоки и допуснати за свободно обръщение в същия момент или по същото време, както и недостатъчно и пълно описание на декларирания автомобил. Аналогичен извод е обоснован и за сходни стоки, респ. за приети договорни стойности на такива, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни технически характеристики с декларираната стока, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменяеми в търговско отношение, и които са били допуснати в свободно обращение в приблизително същото време. По отношение на метода по б.“в“ е отбелязано липсата на база данни за единична цена, на която внесените стоки или внесени идентични или сходни стоки се продават на митническата територия на Съюза. За неприложим е приет и методът, посочен в б.“г“, тъй като липсва база данни за обичайната печалба и размера на общите разходи за производство на декларираните стоки.

При тези мотиви административният орган е достигнал до извод за приложимост на резервния метод по чл.74, § 3 от Регламент 952/2013 за определяне на митническата стойност въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, въз основа на предоставената информация от канадските митнически власти, като е посочил, че техният отговор представлява официален документ и е годно доказателство за извършена проверка по линия на международното сътрудничество, поради което декларираната стойност при експорта от Канада в размер на 7000 канадски долара, на основание чл.74, § 3 от Регламент 952/2013, ще бъде определена като митническа стойност, представляваща цената на автомобила до въвеждане на територията на Европейския съюз.

Решението е незаконосъобразно както поради допуснати съществени процесуални нарушения, така и поради неправилно приложение на материалния закон.

Процесната стока, предмет на митническо остойностяване, е поставена под режим "допускане до свободно обращение" на 27.08.2021г. при действието на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МК).

Съгласно чл.70, §1 от Регламента митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. По арг. от § 2 на същата разпоредба действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Предвид значението на митническата стойност за определяне на размера на възникналите от вноса митнически задължения, Митническият кодекс и Регламента за изпълнение 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 въвеждат редица правила и мерки за контрол и определяне елементите на облагане, гарантиращи както добросъвестното деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и установяването, обезпечаването и събирането на действителния размер на митническите задължения.

Независимо че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент № 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент № 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. По арг. от чл.48 от регламента в правомощията на митническите органи е извършването на последващ контрол, за целите на който митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация, както и наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. За да пристъпят към изменение на митническата стойност на внесена стока, митническите органи най-напред следва да обосноват и докажат наличието на основателни съмнения, че декларираната стойност при вноса не съответства на действително платената или подлежаща на плащане стойност за стоките.

В случая, административният орган е изложил съображения за възникнали основателни съмнения в резултат на получената информация от канадските митнически власти относно стойността на процесното ремарке, декларирана при износа. Пристъпил е към последващ контрол, но няма надлежно открита процедура по чл.84 от ЗМ за извършването му за целите на прилагане на чл.48 от МК, респ. няма издадена заповед за възлагане по чл.84в от ЗМ за извършване на проверка в рамките на последващия контрол, като тази норма не прави разграничение дали проверката е по т.1 или т.2 на чл.84, като единственото разграничение по двете точки е, че проверката по т.2 се извършва по реда на чл.84а и чл.84м, т.е. всички други разписани действия в Раздел IV Последващ контрол на декларирането са приложими за проверката по т.1 на чл.84 от ЗМ, в т.ч. издаване на заповед за възлагане. Т. разграничение не се съдържа и в чл.48 от МК. В този смисъл всички действия в рамките на проведеното контролно производство са били извършвани фактически, а не като част от надлежно открита процедура, в процеса на която се извършват множество законово регламентирани фактически и правни действия и в този смисъл изначално е допуснато съществено процесуално нарушение, като липсата на издадена заповед за възлагане на проверка за целите на последващия контрол, съставлява липса на съществен елемент в процедурата като сложен фактически състав.

Тъй като възникналите основателни съмнения не са отпаднали след дадените от жалбоподателя обяснения и поради липса на други представени документи, обосноваващи действително платената за стоката цена, административният орган се е позовал на получаването на писмо с рег. № 32-441111/16.12.2022г. от митническите власти на Канада относно декларираната стойност при износа на стоката, предмет на разглежданата декларация, посочена в размер на 7000 канадски долара и възприета като действително платена цена. При определяне обаче на новата митническа стойност е нарушен материалния закон.

Посочи се вече, че административният орган е приел за неприложими методите по букви „а“ до „г“ на чл.74, § 2 от МК. В частност – за хипотезите по б.“а“ и б.„б“ се е позовал на липса на информация за внесени в периода 27.05.2021г. – 27.08.2021г. стоки, които са еднакви или сходни с процесната. Не е ясно какви точно справки са били извършени, какви са били заложените критерии при търсенето, защо точно този период на търсене е бил заложен, респ. защо 3-месечният период не е бил разпределен преди и след датата на вноса, няма съставени протоколи за извършването на тези действия, поради което, обективно, не може да се прецени надеждността на търсенето. Възможни индикации за нейното компрометиране са например приложените доказателства на л.70 и 71 от делото /л.28 и 29 от преписката/, видно от които, административният орган се е позовал на запис Proof of report BA5081202203171546554, като е посочил, че тази клетка представлява декларацията за износ, но видно от записа за нейния предмет касае се за съвсем друга стока – Crate with a used motorcycle, с напълно различен VIN – 1HD1JBB144Y087314 и съответно друг код по Комбинираната номенклатура, както и е видно, че тази стока е била експортирана на 25.03.2022г., докато процесният внос е от 27.08.2021г. Единствената идентичност между тази стока и процесната е тяхната вписана цена – 7000 канадски долара, което се установи при прегледа на електронния документ в съдебно заседание, в който документ бяха открити записите на двете стоки. В този смисъл, при липса съставени документи, които да удостоверят действията по извършеното търсене в митническата информационна система МИС 3А, не може със сигурност да се установи за коя точно стока е било извършено търсенето.

Относно изискването за периода на търсене и неговото разпределение, приложимо е даденото тълкуване в Решение на СЕС от 09 юни 2022г. по дело С-187/21, което, въпреки че касае тълкуване на норми на отменения Митнически кодекс - Регламент № 2913/92 - чл.30, параграф 2, букви а) и б), тълкуването е приложимо и към разпоредбата на чл.74, § 2, б.“а“ и б.“б“ от сега действащия МК, тъй като нормите по двата кодекса са идентични. Съгласно това решение Посоченото в член 30, параграф 2, букви а) и б) от Регламент № 2913/92 понятие за стоки, изнесени „в същия момент или приблизително в същия момент“ като стоките, подлежащи на остойностяване, трябва да се тълкува в смисъл, че при определянето на митническата стойност съгласно тази разпоредба митническият орган може да използва само данни за договорните стойности, отнасящи се за период от 90 дни, от които 45 преди и 45 след митническото оформяне на подлежащите на остойностяване стоки, при условие че извършеният през този период износ с местоназначение в Европейския съюз на идентични или сходни стоки като подлежащите на остойностяване позволява да се определи митническата стойност на последните съгласно посочената разпоредба.

Също така, отново позовавайки се на тълкуването в това решение Член 30, параграф 2, букви а) и б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че при определянето на митническата стойност съгласно тази разпоредба митническият орган на държава членка може да използва само сведенията, които се съдържат в националната база данни, която той попълва и управлява, като не е длъжен, когато тези сведения са достатъчни за целта, да прави справка с информацията, притежавана от митническите органи на други държави членки или от институциите и службите на Европейския съюз, без да се засяга възможността за посочения орган, ако случаят не е такъв, да отправи искане до посочените органи или до посочените институции и служби, за да получи допълнителни данни за целите на определянето. Отнесено към настоящия случай, за целите на прилагането на чл.74, § 2, б.“а“ и б.“б“ от МК, след като се твърди, че не са били открити резултати за договорни стойности за идентични или сходни стоки, то административният орган е следвало да отправи искане до митническите органи на други държави-членки, за да получи допълнителни данни за целите на определянето. Едва след изчерпване на тези ресурси следва да пристъпи към следващите методи на определяне на митническата стойност. Мотивът в решението, че постъпването на електронната информация за износ от системата на канадските митнически власти формира налични данни на митническата територия на Съюза, не се възприема от съда, защото на същото основание следва да се приеме, че постъпилата информация въз основа на декларирането от вносителя, също става част от данните на митническата територия на Съюза. Но преди всичко, към датата на вноса, данните от канадските митнически власти не са налични на митническата територия на Съюза и те постъпват не в резултат на реализиран внос, който формира базата данни, а в резултат на /вероятно/ отправено искане за търсене на действително платена цена към момента на износа.

Така констатираните нарушения в приложението на хипотезите на б.“а“ и б.“б“ на § 2 на чл.74 от МК обосновават неправилно приложен закон не само в тези две хипотези, но по необходимост опорочават и извода на органа за неприложимост на следващите две по б.“в“ и б.„г“ на правната норма, доколкото приложението на всяка хипотеза е суксесивно, обвързано с неприложимост на предходната.

При пристъпването към резервния метод по чл.74, § 3 от МК административният орган по същество е определил митническата стойност не въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, използвайки разумен способ, съответстващ на принципите и общите разпоредби на посочените източници в буквите на параграфа, а въз основа на изпратените от канадските митнически власти данни за износа на ремаркето. Данните, предоставени по линия на международното сътрудничество, представляват извадка от канадската митническа система CERS – Canadian export reporting system, в която се осъществява електронно деклариране на износ и която система е канадският еквивалент на европейската митническа декларация за износ и съдържа данни както за декларираната стойност на превозното средство при износа, така и за страната на местоназначение. Тази информация не е съпроводена с документите, въз основа на които е съставена и в този смисъл тя само удостоверява декларираните при износа данни, но не и тяхната истинност, респ. административният орган не е установил въз основа на какви доказателства се основава тя, дали това е действителната договорена стойност и платена цена, няма информация за възможно включените в нея компоненти и при тези съображения не може със сигурност да се приеме, че само въз основа на представена обобщена информация за износ на дадена стока, именно декларираната при износа стойност е действителната цена на стоката. След като административният орган е приел, че действителната цена на стоката е тази, декларирана при износа, то по същество той е приложил първичния метод по чл.70, § 1 от МК, като е приел, че това е действителната договорена цена, въпреки че теоретично е отрекъл приложението на този метод, преминавайки към следващите методи на определяне на митническата стойност. При този подход, данните, получени от канадските митнически власти, са употребени за две различни цели, несъвместими помежду си – веднъж като източник на възникване на основателни съмнения и втори път – като източник за определяне на митническата стойност на внесена стока, който не се вмества в никой от методите за нейното определяне, вкл. и противоречи на чл.144, § 2, б.“б“ от Регламента за изпълнение 2015/2447, съгласно който митническата стойност не може да се определи въз основа на система, при която се използва по-високата от две възможни стойности.

Не се споделят също изложените мотиви относно представената фактура за покупка на процесната стока, която органът не е кредитирал поради липса на реквизити, които е счел за задължителни за всяка външнотърговска сделка – начин и срок на разплащане между контрагентите, банката и банковата сметка на канадския продавач, както и липса на приложена информация за повреди, дефектирали части, които да са описани във фактурата. Така изброеното не представлява реквизити на фактура, а клаузи по договор, като фактурата, сама по себе си, като документ, нормативно не съдържа клаузи, за да се изисква тяхното наличие.

Н. основание изложените мотиви процесното решение следва да бъде отменено поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – отменителни основания по чл.146, т.3 и т.4 от АПК, като при този изход на процеса в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските по делото в размер на 670лв., за които не се констатира прекомерност с оглед на материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 32-689961/29.12.2023г. на директора на ТД Митница Варна.

ОСЪЖДА А. М. да заплати на А. С. А. от [населено място], община Созопол, [улица], с [ЕГН], разноски по делото в размер на 670лв.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: