Р Е Ш Е Н И Е

 

№…….

 

Димитровград, 28.10.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд-Димитровград в публичното заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ

                                                            Съдебни заседатели:

                                                  Членове:

Секретар: Силвия Димова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№620 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид:

 

            Предявен е иск с правно основание чл.124 от ГПК- отрицателен установителен иск.

В искова молба ищецът Н.В.Н. /с предишна фамилия **/ поддържа, че от началото на 2019г. започнала да получава телефонни обаждания от лица, представящи се за служители на ответника „АСВ“ЕАД. Те й обяснявали, че има неплатен дълг към „**“ ЕАД, който бил прехвърлен в полза на ответното дружество. Това задължение било в размер на 1273,99 лева, като трябвало да бъде платено на „АСВ“ЕАД. Освен тези телефонни обаждания ищцата започнала да получава и SMS-си от служители на ответника за задълженията си към дружеството, сроковете и начините им на плащане. В тези телефонни разговори и съобщения ищцата била заплашвана, че може да бъде осъдена без дори да разбере. На 26.05.2020г. чрез своя адвокат тя подала молба до „АСВ“ЕАД, в която заявила, че няма непогасени задължения към него, а дори да съществуват такива те били погасени по давност. В молбата се искала и информация дали съществува задължение на ищцата към въпросното дружество и на какво основание се дължи то. На 03.06.2020г. бил получен отговор, че задължението й произтича от сключен с „**“ЕАД договор за потребителски кредит, което вземане в последствие било прехвърлено на ответното дружество. Въпреки така получената информация, телефонните обаждания към Н.Н. от страна на служители на „АСВ“ЕАД не престанали. Същата била предупреждавана, че ако не плати ще бъде предадена на съд, както и на ЧСИ, като задължението й щяло да нарасне няколко пъти. Ищцата оспорва, че има неплатени задължения към „**“ЕАД произтичащи от въпросния договор за потребителски кредит. Оспорва дължимостта на сумата от 1273,99 лева по основание и размер, като твърди, че задължението й е погасено по давност. Предвид това, за нея бил налице правен интерес от предявяване на иск по чл.124 от ГПК за установяване несъществуването на задължението й към ответното дружество за плащане на процесната сума. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че тя не дължи на „АСВ“ЕАД сумата от 1273,99 лева, представляваща задължение към „**“ЕАД по силата на Договор за потребителски кредит №1051-00110602, прехвърлено на „АСВ“ЕАД, поради погасяване на задължението по давност. Претендира присъждане на направените по делото деловодни разноски.

Ответникът „АСВ“ЕАД депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявения иск е допустим и основателен. Задължението на ищцата произтичало от договор за заем, сключен на 05.01.2009г. с „**“ЕАД. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 25.10.2012г. процесното вземане било прехвърлено в полза на ответното дружество. Така предявеният иск намира за основателен с оглед института на давността. Поради това заявява, че признава предявения иск за основателен. Моли на основание чл.78 ал.2 от ГПК съдът да възложи разноските в тежест на ищеца. Твърди, че ответното дружество не било дало повод за завеждане на делото, тъй като не било предприемало действия по принудително събиране на вземането. Претендира в негова полза да бъде присъдено адвокатско възнаграждение.

В писмено становище до съда от 01.10.2020г. пълномощника на ищеца заявява, че са налице предпоставките на чл.237 от ГПК за постановяване на решение при признаване на иска.

Според разпоредбата на чл.237 ал.1 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. Алинея 2 от същия член предвижда, че в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237 ал.1 от ГПК, доколкото пълномощника на ответника е направил изрично изявление за признаване на предявения против него иск, а пълномощника на ищеца е заявил, че е съгласен съдът да се произнесе с решение при условията на чл.237 ал.1 от ГПК.

Спазени са и изискванията на чл.237 ал.3 от ГПК, доколкото признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.

С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за основателен и доказан. Поради това, същия следва да бъде уважен, като бъде признато за установено по отношение на ищеца Н.В.Н., че не дължи на ответника „АСВ“ЕАД сумата от 1273,99 лева, представляваща задължение към „**“ЕАД по силата на Договор за потребителски кредит №1051-00110602/05.01.2009г., прехвърлено на „АСВ“ЕАД, поради погасяване на задължението по давност.

Предвид изложеното, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237 ал.2 от ГПК, не е необходимо да излага мотиви за това.

Неоснователно се явява възражението на ответника, че съдът не следва да присъжда деловодни разноски в полза на ищеца, предвид разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК. Съгласно тази разпоредба, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска разноските се възлагат върху ищеца. В настоящия случай ответникът действително е признал предявения против него иск, но съдът счита, че с поведението си той е дал повод за завеждане на делото. Видно от приложенията към исковата молба, служители на ответното дружество са изпращали съобщения до ищеца с искане тя да плати процесната сума от 1273,99 лева в определен срок. Наред с това, във връзка с изпратено от Н.В.Н. /**/ писмо до „АСВ“ЕАД с искане на информация за паричните й задължения, тя е била уведомена, че по Договор за потребителски кредит №1051-00110602/05.01.2009г., сключен с „**“ЕАД, вземането по който в последствие е прехвърлено в полза на ответника, тя дължи сумата от 1273,99 лева. В този смисъл, съдът счита, че повод за така предявения от ищеца иск, предмет на разглеждане в настоящото производство, е станало именно поведението на ответника, който въпреки възраженията на Н.В.Н., че не дължи изпълнение на претендираното от него вземане, е продължил да настоява за изплащане на същото.     

Предвид изложеното и с оглед уважаването на исковата претенция ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски по настоящото дело за държавна такса в размер на 51 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. 

Водим от горното и на основание чл.237 ал.1 от ГПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, че Н.В.Н., с ЕГН **********,***, НЕ ДЪЛЖИ на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к.“Люлин 10“, бул.***, представлявано от **- изпълнителен директор, сумата от 1273,99 лева /хиляда двеста седемдесет и три лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит №1051-00110602 от 05.01.2009г., сключен с „**“ЕАД, вземането по който е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, като погасено по давност.  

 

            ОСЪЖДА "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.Н., с ЕГН **********, направените по настоящото дело разноски в размер на 451 лева /четиристотин петдесет и един лева/.

 

            Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                          СЪДИЯ: