№ 1157
гр. София, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в заседание при закрити врати
на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Нели Маринова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Нели Маринова Търговско дело №
20251100900084 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „Уорд Сървисес“ ЕАД – в ликвидация твърди, че на
27.05.2024 г. е бил обявен в ликвидация, със срок до 24.11.2024 г. Посочва, че в
хода на ликвидацията се е установило, че са налице изискуеми задължения
към НАП в размер на 116 055,85 г., които произтичат от ревизионни актове.
Дружеството не било в състояние да ги погаси, тъй като не разполагало със
средства и налично имущество, нито с активи. Поддържа, че тъй като не е в
състояние да погаси изискуеми задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1
ТЗ, дружеството е в състояние на неплатежоспособност, евентуално –
свръхзадълженост, поради което иска от съда да открие спрямо него
производство по несъстоятелност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По отношение на състоянието на неплатежоспособност:
Молителят е търговско дружество, регистрирано на 11.08.2018 г., с
предмет на дейност, свързан с внос и износ, търговия на едро и дребно на
промишлени машини и съоръжения, електромедицински машини и
инструменти, консумативи като технически работни облекла, по – специално
1
унифицирани медицински консумативи, чаршафи, калъфки за възглавници,
матраци, материали за еднократна употреба, нетъкан текстил, хирургически
инструменти и всякакви други аферентни материали, включително отдаване
под наем на същите на трети лица от сектора, на инсталации и на
машиностроителни съоръжения; извършване на услуги със собствен
транспорт на трети лица по превоз на стоки, машини /съоръжения/,
извършване на промишлено пране, сушене, дезинфекция, гладене, опаковане;
промишлено производство на технически тъкани за работно облекло или за
санитарна употреба; инженерни и правни консултации и посреднически
дейности; закупуване, строеж, управление, обзавеждане и отдаване под наем
и продажба на недвижими имоти; национална и международна търговия с
въглеводори, както и извършване на други услуги и търговска дейност, които
не са забранени от действащото в страната законодателство.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза /отговор на задача
№ 2/ се установява, че към 30.05.2025 г. дружеството има изискуеми
задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ, а именно –
публичноправни задължения към НАП, свързани с търговската му дейност, в
общ размер от 119 659,51 лв., като от тази сума падежиралите задължения за
главница са в размер на 71 053,39 лв., а за лихва – 48 606,12 лв.
На следващо място, следва да се обсъди дали неизпълнението на
публичноправните задължения от молителя се дължи на трайно влошеното му
финансово състояние, т. е. на неплатежоспособността му.
Легалното определение на състоянието на неплатежоспособност се
съдържа в чл. 608, ал. 1 ТЗ. Тя се изразява в невъзможността на търговеца да
изпълни посочените в чл. 608, ал. 1 ТЗ видове изискуеми парични задължения.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ неплатежоспособността се
предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от
посочения в чл. 608 ТЗ вид. Тази презумпция не е оборена от служебно
събраните по делото писмени доказателства и от заключението на съдебно –
счетоводната експертиза.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява,
че в периода 2020 – м. 01.2025 г. всички коефициенти за ликвидност са под
минимално изискуемите стойности. През посочения период дружеството не е
разполагало с бързоликвидни краткотрайни активи и дори дълготрайни, които
2
да са достатъчни, за да удовлетвори кредиторите си по краткосрочните
задължения.
При тези факти може да се направи извод, че по отношение на молителя
е налице състояние на неплатежоспособност като икономическо понятие.
Налице е и трайност на състоянието – молителят не осъществява
търговска дейност, която да е източник на доходи, няма изразено намерение
да я възстанови /дружеството е в ликвидация/, нито има активи, с които да
стори това /не притежава право на собственост върху недвижими имоти и
МПС/. Освен това не разполага и с парични средства по разплащателни и
депозитни сметки.
Ето защо, съдът намира, че състоянието на неплатежоспособност не е
временно, а необратимо, поради което по отношение на молителя следва да се
открие производство по несъстоятелност на това основание.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността:
Началната дата на неплатежоспобността е датата, на която длъжникът не
е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от вида, посочен в
чл. 608, ал. 1 ТЗ.
За да се определи началната дата на неплатежоспобността, следва да се
установи моментът, в който са били налице двата елемента на
неплатежоспобността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ
и трайна финансова невъзможност за погасяването му.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че
молителят е имал непогасени публичноправни задължения, като най – старото
падежирало задължение за главница е от 14.01.2019 г., като за лихва – също
е от 14.01.2019 г.
Тъй като според заключението на съдебно – счетоводната експертиза
финасовите затруднения на молителя са придобили траен характер към края
на 2024 г. и началото на 2025 г., когато дейността му е била изцяло зависима от
кредиторите на дружеството /основно към НАП/, съдът счита, че началната
дата на неплатежоспособността не следва да се отнася към падежа на най –
старото публичноправно задължение /14.01.2019 г./, а към момента на спиране
на плащанията – 15.01.2025 г. Ето защо, за дата на неплатежоспособността
следва да се определи датата – 15.01.2025 г.
3
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
От събраните по делото писмени доказателства се установява липсата на
средства за покриване на началните разноски на несъстоятелността. Такива
средства не са привнесени и в дадения с определението от 11.07.2025 г. 1 –
седмичен срок от обявяването му в търговския регистър, който е изтекъл на
22.07.2025 г. Ето защо, производството по делото следва да се спре.
Воден от горното и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Уорд Сървисес“ ЕАД – в
ликвидация, ЕИК: *********.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността – 15.01.2025 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Уорд
Сървисес“ ЕАД – в ликвидация, ЕИК: *********.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „Уорд
Сървисес“ ЕАД – в ликвидация, ЕИК: *********.
ОБЯВЯВА „Уорд Сървисес“ ЕАД – в ликвидация, ЕИК: *********, в
несъстоятелност.
СПИРА производството по т. д. № 84/25 г. по описа на СГС, ТО, 20
състав.
УКАЗВА на заинтересованите лица, че ако в едногодишен срок от
вписване на решението, не представят доказателства за наличие на достатъчно
ликвидно имущество или за привнесени разноски за развитие на
производството, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на
длъжника.
УКАЗВА на „Уорд Сървисес“ ЕАД – в ликвидация, ЕИК: *********, в
едномесечен срок от вписване на решението да предаде ведомостите за
прекратените трудови правоотношения в съответното териториално
поделение на НОИ, като представи по делото удостоверение за предаването
им. Изпълнението на това задължение е условие за заличаване на търговеца.
ОСЪЖДA „Уорд Сървисес“ ЕАД – в ликвидация, ЕИК: *********, да
4
заплати по сметка на СГС сумата от 250 лв. – държавна такса, която на
основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ да бъде събрана от масата на
несъстоятелността при разпределение на имуществото.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър и може да се
обжалва в 7 – дневен срок от вписването му пред САС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5