Решение по дело №932/2024 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 117
Дата: 2 юни 2025 г. (в сила от 3 юли 2025 г.)
Съдия: Галя Иванова Митева
Дело: 20243230200932
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 август 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 117
гр. Д., 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д., III СЪСТАВ, в публично заседание на седми април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Ив. Митева
при участието на секретаря Диана Б. Кирова
като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно
наказателно дело № 20243230200932 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по Жалба от Т. Х. Т. ЕГН ********** от гр. Д., жк. „...” №
..., депозирана чрез процесуален представител, против Наказателно
постановление № 24-0851-000752, издадено на 03.07.2024 г. от Началника на
Група в ОД на МВР Д., Сектор „Пътна полиция” Д., с което на жалбоподателя
за нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП са наложени административни
наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от шест месеца.
С жалбата се иска наказателното постановление като незаконосъобразно
и необосновано да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
изложените в нея основания.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява и не
изразява становище по жалбата. В съпроводителното писмо, с което
материалите по преписката са изпратени в Районен съд Д. се моли съдът да
остави жалбата против Наказателното постановление без последствие и
същото да бъде потвърдено.
Д.кият районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
както и доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата, намира за
1
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима като депозирана в законоустановения
14-дневен срок от лице притежаващо активна процесуална легитимация.
Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на
цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е
обхватът на въззивната проверка и констатира следното от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
На 04.06.2024 г. по път В. кл. - № 27 жалбоподателят управлявал м.п.с. –
л. а. марка „....“, без поставени регистрационни табели, когато в района на
КПП В., на входа на гр. Д. от с. О., бил спрян за проверка от св. Б. Г. Б. и св. Г.
К. М. – сл. на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Д..
В хода на проверката полицейските служители установили, че
управляваният от водача автомобил бил регистриран, но бил без поставени
регистрационни табели на определените за това места.
Св. Б. и М. установили още, че водачът бил с отнето Свидетелство за
управление на м.п.с..
При установената фактическа обстановка на Т. Х. Т. бил съставен АУАН,
а с оглед наличието на данни за извършено престъпление от общ характер,
материалите по преписката били изпратени в РП – Д. за образуване на
досъдебно производство /ДП/.
С Мотивирана резолюция № 24-0851-М000054 от 04.06.2024 г.
преписката по съставения АУАН била прекратена съгласно разпоредбата на чл.
33, ал. 2 от ЗАНН.
С Постановление от 28.06.2024 г. прокурорът е отказал да образува ДП
против водача, като е приел, че не са налице данни за престъпление от общ
характер по смисъла на чл. 343в, ал. 3 от НК (управление на м.п.с. в срока на
изтърпяване на ПАМ за временно отнемане на м.п.с.) или по смисъла на чл.
345 от НК (управление на м.п.с., което не е регистрирано по надлежния ред).
Представителят на държавното обвинение обаче постановил препис от
постановлението да се изпрати на Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР
– Д. за реализиране на административно-наказателната отговорност на
нарушителя, доколкото по безспорен начин се установило, че Т. е управлявал
м.п.с., което е било регистрирано, но е било без поставени регистрационни
табели.
Въз основа на Постановлението на РП – Д., съобразно разпоредбата на
чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е било издадено и обжалваното наказателно
постановление, което обстоятелство изрично било посочено в
постановлението.
С него на водача било вменено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като
на основание чл. 175, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП му били наложени административни
наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява м.п.с. за
срок от 6 месеца.
2
Горната фактическа обстановка се потвърждава от гласните
доказателства, обективирани с показанията на св. Б. и св. М., както и от
събраните и приобщени към материалите по делото писмени доказателства –
Жалба с рег. № 851000-15147/09.08.2024 г. – 2 л.; Заверено копие на АУАН ,
Серия GA Акт № 1214558/04.06.2024 г.; Заверено копие на АУАН, Серия GA
Акт № 1246880/04.06.2024 г.; НП № 24-0851-000752/03.07.2024 г.;
Постановление от 28.06.2024 г.; Справка картон на водача – 2 л.; Писмо с рег.
№ 16994/03.09.2024 г., ведно с материалите по пр. преписка № 2165/2024 г.:
Справка за промяна на регистрация № 230851018144/16.11.2023 г.; Писмо с
рег. № 851000-11538/11.06.2024 г.; Заверено копие на АУАН , Серия GA Акт №
10755678/27.10.2023 г.; Заверено копие на АУАН, Серия GA Акт №
1214558/04.06.2024 г.; Мотивирана резолюция № 23-0851-М000195/27.10.2023
г.; НП № 23-0851-001365/20.11.2023 г.; Докладна записка с рег. № 438р-
5408/12.03.2024 г.; Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0851-
000389/27.10.2023 г.; Докладна записка от 08.03.2024 г.; Справка за промяна на
регистрацията № 230854018144/16.0.11.2023 г. – 2 л.; Заповед за прилагане на
ПАМ № 23-0851-000391/27.10.2023 г.; Писмо с рег. № 2165/15.07.2024 г.;
Писмо с рег. № 103000-24037/09.12.2024 г.; Справка за нарушител водач – 2 л.;
Разписка от 13.02.2025 г.; Писмо с рег. № 851000-4687/25.02.2025 г.; Заверено
копие на полица за гражданска отговорност с вх. № 6865/08.04.2025 г., ведно с
контролен талон, Заверено копие на сметка от ЗД „БУЛ ИНС“ – 2 л., които
доказателства съдът кредитира изцяло като обективни, пълни и
последователни.
В хода на съдебното производство в качеството на свидетели
полицейските служители потвърдили обстоятелствата, изложени в
Постановлението на прокурора. Била изискана и прокурорската преписка.
Действително, в показанията на двамата свидетели е налице противоречие кой
всъщност е съставил АУАН на водача и кой е свидетелят на нарушението,
присъствал и при съставяне на акта, но това макар да е съществено нарушение
на процесуалните правила, в случая не е относимо, доколкото
административно-наказателното производство, започнало със съставения
АУАН, е било прекратено с Мотивираната резолюция на административно-
наказващия орган и процесното Наказателно постановление е било издадено
възоснова на прокурорския акт на основание чл. 36, ал 2 от ЗАНН.
В настоящия случай констатациите в съставения АУАН не стоят в
основата на установената от съда фактическа обстановка и за разлика от други
случаи АУАН няма доказателствена сила. Напротив, съдът е установил
горната фактическа обстановка посредством способите, регламентирани в
НПК чрез разпит на свидетели и чрез приобщаване по надлежния ред на
писмените доказателства, приложени по делото, вкл. и пр. преписка №
2165/2024 г. по описа на Районна прокуратура Д..
При гореописаната фактическа обстановка и след анализ на събраните
доказателства съдът установи следното от ПРАВНА СТРАНА:
3
Наказателното постановление е издадено от компетентния
административно-наказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 12
от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движението по
пътищата и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за
налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни
нарушения, да издават наказателни постановления, да използват технически
средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна
дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно
известна на съда, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е
надлежно връчено на нарушителя.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на вмененото нарушение:
Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП гласи, че по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.
Не се спори от страните в хода на производството, че жалбоподателят се
е движил, управлявайки процесното МПС, по път, отворен за обществено
ползване. Съгласно разпоредбата на § 6 от ДР на ЗДвП „По смисъла на този
закон: 1. „Път” е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или
обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на
пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.” Съгласно разпоредбата
на чл. 2 от ЗДвП „Отворен за обществено ползване е всеки път, условията за
използване на който са еднакви за всички участници в движението. Лицата,
стопанисващи пътища, които не са отворени за обществено ползване, са
длъжни да ги обозначат.”
На следващо място, в хода на съдебното дирене от събраните гласни
доказателства, подкрепени от писмените доказателства, приобщени към
доказателствения материал, се установи по безспорен и категоричен начин, че
управляваното от жалбоподателя МПС е било регистрирано по надлежния
ред, но не е било с поставени регистрационни табели на определените за това
места.
От приобщените по надлежния ред по делото материали по пр. преписка
№ 2165/2024 г. по описа на РП Д. се установява, че жалбоподателят е пътувал
за гр. П., когато в района на гр. П. е бил спрян за проверка и регистрационните
му табели са били свалени, след което обаче е тръгнал обратно за гр. Д. и в
района на КПП В. е бил спрян отново от свидетелите Б. и М., които са
констатирали описаното в Наказателно постановление нарушение.
Тези обстоятелства се потвърждават, както от приобщените по делото
гласни доказателства, така и от приложените писмени документи.
4
Сочената за нарушена разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП гласи, че по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. За
несъобразяване с това изискване санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3,
пр. 2 от ЗДвП определя, че водач, който управлява м.п.с., което е регистрирано
по надлежния ред, но е без табели с регистрационен номер се наказва с
лишаване от право да управлява м.п.с. за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от
200 до 500 лв.
С оглед на това следва да се приеме, че Т. е осъществил състава на
вмененото му административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради
което правилно и законосъобразно административно-наказващият орган го е
санкционирал на основание чл. 175, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.
По отношение на наложеното наказание:
С обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е
санкциониран за административното нарушение с наказание по чл. 175, ал. 3,
пр. 2 от ЗДвП, съгласно която норма, „Наказва се с лишаване от право да
управлява м.п.с. за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач,
който управлява м.п.с., което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер”.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
управляваното от жалбоподателя м.п.с. към момента на проверката е било
регистрирано по надлежния ред, но е без табели с регистрационен номер.
Административно-наказващият орган е определил размера на
наказанията в предвидения от закона минимум, което според настоящия
съдебен състав е справедливо и съответно на извършеното нарушение.
Същото е от естеството да окаже достатъчно превъзпитателно въздействие
както върху нарушителя, така и върху останалите членове на обществото, в
изпълнение целите на административното наказание, определени в чл. 12 от
ЗАНН.
Съдът намира, че нарушението не представлява маловажен случай по
следните съображения:
Съдът счита, че спрямо конкретното нарушение не би могло да се
приложат разпоредбите на чл. 28, респ. чл. 58г от ЗАНН, първо, предвид
изричната забрана за това, визирана в чл. 189з от ЗДвП, и второ, с оглед
значимостта на охраняваните интереси с нарушената материално правна
разпоредба. Извършеното деяние не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. В подкрепа на този правен извод се явява обстоятелството, че
охраняваните обществени отношения са свързани с осъществяване на пълен
контрол на дейността, свързана с безопасността на движение на пътните
превозни средства. В с. см. е и Решение № 111/07.03.2023 г. по КАНД №
92/2023 г. по описа на АдмС –Д..
5
Така мотивиран, съдът намери, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, поради което
и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0851-000752,
издадено на 03.07.2024 г. от Началника на Група в ОД на МВР Д., Сектор
„Пътна полиция” Д., с което на Т. Х. Т. ЕГН ********** от гр. Д., жк. „....” №
..., за нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/,
на основание чл. 175, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП са наложени административни
наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от шест месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на
Административно-процесуалния кодекс пред Административен съд – Д. в 14 –
дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Д.: _______________________

6