РЕШЕНИЕ

 

                                                                      №288/19.2.2015г.

                                    Година 2015                             Град Варна

 

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд                                                     двадесет и трети  състав

На   девети февруари                                             Година две хиляди и петнадесета

В публично заседание в следния състав:

                                                                                                               

                                                                                          Съдия  Даниела Михайлова

Секретар   Г.И.

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 5034 по описа на съда за 2014г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

             Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на   М.М.С. - ЕГН ********** против Наказателно Постановление  № 1047/21.06.2014г. на Началника на   І РУП при ОД на МВР-Варна, с което  му е наложено административно наказание   “ГЛОБА”   на основание чл. 275 ал.1 от ЗМВР.  

            В жалбата се оспорва фактическата обстановка като се твърди, че въз.С. е представил за проверка на място на полицейските служители исканите от тях документи, че в последствие въпреки че не е управлявал автомобил е бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, като пробите били неуспешни.Поради това и той бил откаран в полицейското управление, бил му направен личен обиск, а по-късно отведен и в болнично заведение за даване на кръвна проба, която той отказъл.В жалбата се твърди, че на въз.С. не е бил връчван акт за установяване на нарушение, както и се навеждат множество доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.43 ал.5 от ЗАНН, чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и др.Поради тези и други съображения се иска цялостна отмяна на постановлението.

             В съдебното заседание въз.  С. , редовно призован,  не  се явява , представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество адв. А. отново  пледира за  цялостна отмяна на постановлението . 

            Въззиваемата страна, редовно призована , в първото съдебно заседание се представлява от упълномощен представител, който оспорва жалбата.За второто по делото заседание представител не се явява.

            След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

            На 26.06.2014г. около 05,30ч. служители на  І РУП-Варна, един от които  св. П.Л., в изпълнение на служебните си задължения се намирали на бензиностанция „Лукойл” на бул.”Хр.Ботев” в посока Аспарухов мост.Те забелязали, че в района на бензиностанцията спира лек автомобил „Ситроен С 5”.Когато водачът му- въз.С.,  слязъл на полицейските служители им направило впечатление, че същия залита.За това решили да му извършат проверка за употреба на алкохол.Те го изчакали да излезе от бензиностанцията, представили му се и поискали документи за самоличност и такива за автомобила.Въз.С. казал, че ги е изгубил.Бил направен опит да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, но направените 4-5 проби били неуспешни.Тогава от въз.С. отново били поискани документи за самоличност, но той отново отговорил , че ги е изгубил.Тогава полицейските служители го уведомили, че им пречи да изпълнят задълженията си по служба и ще бъде задържан в полицейското управление за установяване на неговата самоличност.Така въз.С. бил отведен в І РУП-Варна, където при извършеният му личен обиск бил открит портфейл с всички документи.  Той бил отведен и до болнично заведение за даване на кръвна проба, която отказъл.В последствие бил върнат в І РУП-Варна.Там св.Л. съставил против него акт за установяване на нарушение, за това че при извършена полицейска проверка отказал да представи документ за самоличност, а в последствие при личен обиск се установило , че има в себе си лична карта.Било прието, че по този начин въз.С. умишлено и противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, задълженията си по служба за извършване на проверка на място.Нарушението било квалифицирано като такова по чл.275 ал.1 от ЗМВР.Въз.С. отказъл да подпише акта, което било удостоверено с подписа на един свидетел.Поради отказа му на нарушителя не бил връчен екземпляр от акта .В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били депозирани.

            Въз основа на акта било  издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление № 1047 / 21.06.2014г. , с което административно-наказващият орган  възприел  изцяло фактическите констатации в акта и квалифицирал нарушението като такова по чл.275 ал.1 от ЗМВР.На същото законово основание на въз. С.  било наложено наказание „Глоба”.

          В хода на съдебното производство бяха разпитани св. П.Л. –актосъставител  , чиито показания съдът кредитира.От тях се установи, че въз. С. не е изпълнил даденото му разпореждане да представи документ за самоличност на място, което е наложило да бъде отведен в полицейското управление за установяване на неговата самоличност.Свидетелят бе категоричен, че на въз.С. не е бил връчен екземпляр от съставения му акт, тъй като отказал да го подпише, но текстът му е бил прочетен.

          Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка,събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни,взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

           При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:  

 Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като основателна.

            Наказателното постановление № 1047/ 21.06.2014г. е издадено от компетентен орган ,  но в  хода на производството са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
            От събраните по делото писмени и гласни доказателства се  установява, че въз.С. е отказал да представи документи за самоличност на полицейски служители, като заявил че са изгубени, макар в последствие при извършен му личен обиск те да са били установени като налични в портфейла му.Именно поради неговите изявления самоличността му не е била установена на място от полицейските служители, а се е наложило да бъде отведен в І РУП-Варна.Тези негови действия обаче са били квалифицирани като нарушение на чл.275 ал.1 от действалия към него момент ЗМвР.Тази правна норма предвижда санкция за този, който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява фунциите си. От описанието на нарушението от фактическа страна обаче се установява, че въз.С. категорично е отказал да представи документи за самоличност, т.е. той не е изпълнил дадено му полицейско разпореждане, направено от полицейски орган в изпълнение на функциите му.В този смисъл съдът намира, че неправилно е било прието, че въззивника е извършил нарушение на чл.275 ал.1 от ЗМвР.Следва да се има предвид и обстоятелството, че на основание чл.61 от ЗМвР полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лица при определени обстоятелства, като в ал.2 изрично е посочено че това става чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни.В този смисъл , след като е налице законова възможност самоличността на едно лице да бъде установена по някой от трите начина, то не може да се приеме че с изявленията на въз.С. , че е изгубил документите си, въпреки че те са били в него, той противозаконно е попречил на орган на МВР да изпълнява функциите си.

         На следващо място съдът установи, че при издаване на постановлението са допуснати нарушения на процесуалните правила.Посочено е, че същото е издадено на 21.06.2014г., т.е. преди извършване на нарушението от страна на въз.С. на 26.06.2014г.Съобразно датата на връчване на постановлението на нарушителя може да се направи извод, че същото е издадено в срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН.Не може обаче да се установи дали при издаването му е бил спазен срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН Тази норма сочи, че  освен възраженията при съставяне на акта, нарушителят в тридневен срок от подписването му, може да направи и писмени възражения по него.В конкретния случай не може да се направи извод дали  наказателното постановление е било издадено преди изтичане на този тридневен срок независимо от обстоятелството, че въз.С. е отказъл да подпише акта и да получи екземпляр от него.В тази връзка следва да се отбележи, че от показанията на св.Л. се установява, че текстът на акта е бил прочетен на въз.С., а отказът да го подпише удостоверен с подписа на един свидетел съобразно изискванията на чл.43 ал.2 от ЗАНН. За да бъде редовен, съставеният акт трябва да бъде предявен за подпис на нарушителя. Предявяването на акта има за цел да запознае нарушителя с вмененото му нарушение, а непредявяването му винаги е съществено процесуално нарушение и води до опорочаване на административно наказателното производство. В конкретният случай актът е бил предявен на нарушителя за запознаване. Св. Л. сочи, че прочел съдържанието на същия, като запознавайки се със съдържанието му, нарушителят е отказал да го подпише. Горното обстоятелство е  удостоверено с подписа на един свидетел, вписан в акта именно като такъв.В ЗАНН не съществува изрична разпоредба по какъв начин следва да се отразява в акта обстоятелството когато нарушителят откаже да получи екземпляр от него, а  няма законова възможност след като някой не иска да получи акт, той да му бъде връчен.  Поради това  съдът приема, че жалбоподателят е отказал да му бъде връчен акта, поради което и поставяйки се сам в невъзможност да получи екземпляр от него, няма как да бъде вменено това обстоятелство в тежест на наказващият орган.  С  оглед на това  съдът намира, че не е налице  соченото от защитата на  жалбоподателя процесуално нарушение.  Разпоредбата на чл.44 ал.1 от ЗАНН обаче е императивна и е предвидена с оглед осигуряване на възможност на нарушителя да упражни правото си на защита срещу направените в акта констатации, а именно - да оспори установената фактическа обстановка и/или да представи нови доказателства. В случая обаче с така посочената дата на издаване на постановлението съдът е лишен от обективна възможност да разбере дали на въз.С. е била дадена законовата възможност да  упражни правото си по чл. 44  ал. 1 ЗАНН.  

            На следващо място при посочване на наложеното на въззивника наказание с цифри е изписано, че същото е „Глоба” от 600лв., а с думи „ шестдесет лева”.В този смисъл остава неясна волята на наказващия орган относно размера на наложената санкция- дали той е определен над предвидения в чл.275 ал.1 от ЗМвР минимум от 500лв. или под него, което пък е нарушение на чл.27 ал.5 от ЗАНН.От това може да се направи извод, че  наказанието, наложено на въз.С. за нарушението не е индивидуализирано.Това на свой ред нарушава правото на защита на санкционираното лице . 

         Поради изложеното до тук, съдът намира че в хода на производството са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респективно че наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

         Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                                                             Р  Е Ш  И:

 

 

            ОТМЕНЯ    Наказателно Постановление  № 1047/21.06.2014г. на Началника на   І РУП при ОД на МВР-Варна, с което на М.М.С. му е наложено административно наказание   “ГЛОБА” на основание чл. 275 ал.1 от ЗМВР.  

            Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-Варна,по реда на АПК .

            След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

 

 

                                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: