Р Е Ш Е Н И Е
№18
гр.
П.***, 18.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – П.***, в открито заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при
секретаря Е. В.***, като разгледа докладваното от съдия Димитрова
административно дело № 789 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.118, ал.1 и ал.3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, вр.
чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по Жалба с вх. № 3875/22.12.2020 г., подадена от Ц.Л.Ц. с ЕГН ********** и
адрес: ***, срещу Решение КПК -83/01.12.2020 г. на директора на ТП на НОИ –
П.***, с което е отхвърлена негова Жалба вх. № 1012-13-108/05.11.2020 г. против
Разпореждане № РВ-3-13-00822888/09.10.2020 г. на ръководителя на контрола по
разходите на държавното обществено осигуряване. С последният акт, на основание
чл.114, ал.2, т.2 и чл.114, ал.3 от КСО, е разпоредено на Ц.Л.Ц. да възстанови
добросъвестно получените парични обезщетения поради общо заболяване /парично
обезщетение при нетрудова злополука за периода от 04.07.2014 г. до 29.04.2017 г./,
по 17 броя болнични листове, в общ размер на *** лв. /***/ - главница.
Жалбоподателят
навежда оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания акт, поради неправилно
приложение на материалния закон. Моли съда да отмени решението на директора на
ТП на НОИ – П.***, както и потвърденото с него разпореждане за възстановяване
на добросъвестно получени суми за обезщетение за общо заболяване. Твърди, че
контролиращият административен орган неправилно е приел, че са налице
предпоставките на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на получено
обезщетение за общо заболяване. Сочи, че от 01.12.2008 г. до 04.07.2017 г. е
работел в „***“ ЕООД – гр. П.*** на длъжност „автомонтьор“ въз основа на
сключен с дружеството трудов договор. За същия период е упражнявал трудова
дейност и е имал качеството „осигурено лице“, поради което паричните
обезщетения поради общо заболяване по посочените в разпореждането болнични
листове не са неоснователно получени и не се явяват недължимо платени, както е
приел ответника.
В
съдебно заседание, жалбоподателят - редовно призован, се явява лично и с
процесуалния си представител адв. И. С.***. Поддържа жалбата и допълва доводите
в нея. Моли за отмяна на оспорения административен акт и присъждане на
направените по делото разноски.
В
съдебно заседание, ответникът – директорът на ТП на НОИ - П.***, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Е. С.***, оспорва жалбата. Излага
аргументи за законосъобразност на оспорения акт. Искането към съда е да
отхвърли подадената жалба като неоснователна.
Административен
съд – П.***, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и на основание чл.168, ал.1 от АПК въз основа
на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения
акт на всички основания по чл.146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена от лице по чл.147, ал.1 от АПК, за което оспореният административен акт създава задължения, при спазване на срока по чл.149,
ал.1 от АПК, във вр. с чл.118, ал.1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол
решение на директора на ТП на НОИ – П.*** /на основание чл.118, ал.1 от КСО/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е основателна. Съображенията са следните:
Не
се спори по делото, че в периода от 04.07.2014 г. до 29.04.2017 г. Ц.Л.Ц. е
ползвал 17 /седемнадесет/ болнични листове. В същия период данни за
жалбоподателя по чл.5, ал.4 от
КСО са подавани от осигурителя „***“ ЕООД – гр. П.***. Безспорен е и
факта, че за ползваните отпуски поради временна
неработоспособност за горния период той е получил парични
обезщетения на обща стойност **** лв. /***/.
При проверка в информационната система на НОИ, началник
сектор КП при ТП на НОИ – П.*** установил, че „***“ ЕООД има
невнесени осигурителни вноски, а данните
по чл.5, ал.4 от КСО за наетите от осигурителя лица са подавани с осигурителен
доход близък или равен на максималния осигурителен доход. Тази констатация е
обективирана в Писмо изх. № 1130-13-156/05.06.2019 г. /л.28/. Въз основа на
писмото, със Заповед № ЗР-5-13-00575111/06.06.2019
г. /л.29/ директорът на ТП на НОИ – П.*** възложил извършване на проверка по
разходите на държавното обществено осигуряване на „***“ ЕООД от
контролен орган на ТП на НОИ – М.Б.А.***– старши инспектор по осигуряването.
В
хода на проверката контролният орган на ТП на НОИ събрал данни за правния
статус на проверяваното дружество. Установил, че то е регистрирано с Решение на
Окръжен съд – П.*** по фирмено дело № ***/1997 г. с управител и едноличен
собственик на капитала И.М. А., а от 10.10.2013 г. едноличен собственик и
управител е И.Д.Д.***.
На
дружеството били връчени задължителни предписания за представяне на документи.
В изпълнение на същите, И.А***– в качеството й на упълномощено лице от
управителя И.Д***, представила трудови договори на работещите в дружеството,
разплащателни ведомости за периода от м.01.2015 г. до м.05.2019 г. и Декларация
по чл.92 от ЗКПО за финансовата 2015 г. Впоследствие представила декларации по
чл.92 от ЗКПО за финансовите 2016, 2017, 2018 и 2019 г.
При
проверка в Регистър „Трудови договори“ ст.инспектор по осигуряването в ТП на
НОИ – П.*** констатирал, че от „***“ ЕООД са подадени уведомления по чл.62,
ал.5 от КСО за регистрация на трудови договори за 21 лица. От Регистъра на
осигурените лица установил, че от дружеството са декларирани данни, съгласно
чл.5, ал.4 от КСО, за лица по трудово правоотношение.
След
направена справка в „Регистър приходи“ инспекторът по осигуряването намерил, че
към момента на проверката, за дружеството са декларирани задължения към Фонд
ДОО /от 2005 г. до момента на проверката/ в размер на 152 859,17 лв., от
които невнесени осигурителни вноски по ДОО: 147 200,13 лв. Данните с
Декларация обр. № 1 за осигурителен стаж и доход по чл.5, ал.4 от КСО се
подавали месечно и с известни закъснения. По реда на Наредбата за паричните
обезщетения и помощи от ДОО били подадени 155 болнични листове, по които били
изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност в размер на
147 419,67 лв.
При
проверката е изискана информация от ТД на НАП – П.***. В отговор са изпратени
Писмо изх. № 1130-13-156/17.07.2019 г. /л.31/, Писмо изх. №
1029-21-14680/06.12.2019 г /л.34/, Писмо /л.58/. В тях е посочено, че „***“
ЕООД е регистрирано по ТР на 06.10.1997 г. На 05.11.2009 г. е регистрирано по
реда на ЗДДС, а е дерегистрирано на 11.10.2013 г. Подавало е СД по ЗДДС за
данъчни периоди от януари 2009 г. до август 2013 г. вкл. Дружеството е
упражнявало стопанска дейност. За времето от 2008 г. до 2015 г. /включващо и
процесния период/ то е подавало ГДД по чл.92 от ЗКПО, с които е декларирало
дейност с код по Код на основната дейност 5229 – други спомагателни дейности в
транспорта; 4532 – търговия на дребно с части и принадлежности за автомобили.
НАП не разполага с информация за прекъсване/прекратяване на дейността му. Няма
данни на дружеството да са извършвани ревизии и издадени РА. От органите на НАП
са извършвани проверки и са издавани протоколи. При проверките е установен един
обект, находящ се в гр. С.***, в който то е реализирало дейността си. В НАП
няма данни за регистрирани фискални устройства. Данните по чл.5, ал.4 от КСО и
данните за сключените трудови договори са подадени по електронен път с КЕП.
Въз
основа на постъпилите от ТД на НАП данни е издаден Констативен протокол №
КВ-5-13-00705985/20.01.2020 г. /л.41/. Направена е крайна констатация „че не са
изпълнени условията на чл.10, ал.1 от КСО и § 1, ал.1, т.3 и т.12 от ДР на
КСО“, а „данните, подлежащи на заличаване, са подадени незаконосъобразно и
изброените лица /сред които не е посочен жалбоподателя Ц.Л.Ц./ нямат качеството
на осигурени лица“ В протокола не са изложени конкретни мотиви, обосноваващи
тези изводи. На същата дата са издадени и Задължителни предписания № ЗИ-1-13-00706003/20.01.2020 г.
/л.40/ за заличаване на подадени данни на основание чл.5, ал.4 от КТ на десет
лица /Ц. не фигурира в списъка/.
На следващия ден – 21.01.2020 г.,
директорът на ТП на НОИ – П.*** изпраща на директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – П.*** Писмо изх. № 1130-13-156#8/21.01.2020 г. /л.44/ и му указва, че следва да бъдат
подадени уведомления по чл.62, ал.3 от КТ за описаните лица /десет на брой/ по
задължителните предписания. Към писмото прилага: Констативен протокол №
КП-5-13-00705985/20.01.2020 г. и Задължителни предписания №
ЗИ-1-13-00706003/20.01.2020 г. Изрично отбелязва, че „задължителните
предписания ще бъдат връчени по условията на осн. чл.110, ал.4 от КСО“.
На 23.01.2020 г. директорът на ДИТ –
П.*** връща отговор /Писмо изх. № 20003417/23.01.2020 г. /л.45/, в
което сочи, че след проверка в информационната система на НАП е установено „че
са подадени уведомления по чл.62, ал.3 от КТ за сключени и прекратени трудови
договори с 11 броя лица“, както и че в тази връзка и на основание чл.404, ал.1,
т.11 от Кодекса на труда ДИТ – П.*** е поискала заличаване на регистрираните
трудови договори с лицата като са изпратени съответните уведомления в ТД на
НАП.
Предвид
съдържанието на посочените писма и извършените въз основа на тях действия,
настоящият съдебен състав намира за необходимо да подчертае, че действително
разпоредбата на чл.404, ал.1, т.11 от КТ оправомощава контролните органи на
инспекцията по труда да дават задължителни предписания на работодателите или на
упълномощените от тях лица за изпращане на уведомление за заличаване на
изпратено преди това уведомление по чл.62, ал.3 за сключен
трудов договор, ако установят, че няма доказателства за съществуване на трудово
правоотношение. В случая не е ясно с какви точно доказателства за липса на
трудово правоотношение са разполагали органите от инспекцията по труда и какво
съмнително са намерили в това, че проверяваното дружество, изпълнявайки свое
законоустановено задължение, е подало уведомления по чл.62, ал.3 от КТ. За съда
остава неясно как тези контролни органи са изпълнили указанията на директора на
ТП на НОИ – П.*** при положение, че към писмото са приложени задължителни
указания, издадени предния ден и при положение, че в самото писмо е записано,
че те ще бъдат връчени при условията на чл.110, ал.4 от КСО /т.е. към момента
на изпращане на писмото те не само, че не са влезли в сила, но дори не са били
връчени/. Този извод се доказва и от приложените по делото: Съобщение изх. №
4018-13-20/22.01.2020 г. /л.46/, с което на основание чл.110, ал.4 от КСО е
поканено дружеството „***“ ЕООД – гр. П.*** да се яви в 7-дневен срок от
поставянето на съобщението в ТП на НОИ – П.***, за да му бъдат връчени Задължителни предписания № ЗИ-1-13-00706003/20.01.2020 г.;
Протокол изх. № 4018-20#1/22.01.2020
г. /л.47/, удостоверяващ, че съобщението до „***“ ЕООД е поставено на таблото; Протокол изх. № 4018-20#2/22.01.2020 г. /л.48/, удостоверяващ свалянето на
съобщението.
След
получаване на данните, предоставени от ТД на НАП – София, офис П.*** с писмата,
посочени по-горе /Писмо изх. № 1130-13-156/17.07.2019 г., Писмо изх. №
1029-21-14680/06.12.2019 г. и писмо /без номер на л.58/, както и на Писмо изх.
№ 20003417/23.01.2020 г. на ДИТ – П.*** /л.45/, са издадени Задължителни
предписания № ЗД-1-13-00714428/04.02.2020 г. /л.49/ за заличаване на данните по
чл.4, ал.5 от КСО на Ц.Л.Ц. /жалбоподател по настоящото дело/ за периода
01.01.2015 г. до 03.07.2017 г., осигуряван при условията на трета категория
труд.
На
същата дата – 04.02.2020 г., до директора на ДИТ – П.*** е изпратено Писмо изх.
№ 1130-13-156#12/04.02.2020 г. с искане за заличаване на данните по
чл.5, ал.4 от КСО на Ц.Ц.. Към писмото са приложени Задължителни
предписания № ЗД-1-13-00714428/04.02.2020 г. Вписана е забележка, че лицето е
пропуснато в предходноиздадените задължителни
предписания /№ ЗИ-1-13-00706003/20.01.2020 г./. Указанията в това писмо са
изпълнени и е върнат отговор с Писмо изх. № 20006415/06.02.2020 г. /л.41/. От
последното се установява, че е поискано заличаване на регистрирания трудов
договор с Ц. Ц., за което е изпратено съответното уведомление в ТД на НАП.
От доказателствата по делото се
установява, че заличаването отново е поискано от страна на ТП на НОИ – П.***
преди влизане в сила на задължителните предписания и преди да са предприети
каквито и да е действия по връчването му, респ. от ДИТ – П.*** също са поискали
заличаване на данните преди влизане на задължителните предписания в сила и без
да разполагат с каквито и да е доказателства, че са налице предпоставките на
чл.404, ал.1, т.11 от КТ, за каквото категорично не може да се приеме Писмо изх.
№ 1130-13-156#12/04.02.2020 г.
Съобщение изх. №
4018-13-32/06.02.2020 г. /л.54/, представляващо по същество покана за връчване
на задължителните предписания, е залепено на таблото на ТП на НОИ – П.*** на
06.02.2020 г., за което е съставен Протокол изх. № 4018-13-32#1/06.02.2020 г. /л.55/ и е свалено от таблото на
13.02.2020 г., което е видно от Протокол изх. № 4018-13-32#2/13.02.2020 г. /л.56/. По делото липсват доказателства,
че са били налице основанията за връчването на съобщението чрез залепване на
съобщение.
На 15.04.2020 г. са издадени Констативен
протокол № КВ-5-13-00746566/15.04.2020 г. /л.60/. На база данните от ТД на НАП
– София, офис П.*** и ДИТ – П.***, обективираното в този протокол заключение,
че „за календарните 2014 г. и 2015 г. фирмата не е упражнявала дейност“ се
явява необосновано и нелогично. Въпреки твърдението, че „на работещите по
трудови договори са изпратени покани за явяване в ТП на НОИ – П.***, където да
декларират собственоръчно принадлежността си към трудовите процеси във
фирмата“, но „се яви само лицето Н.Г.Т.***“, в преписката не се съдържат
доказателства за това. Такива не са ангажирани и в хода на съдебното
производство, още по-малко относно надлежна покана и уведомяване на
жалбоподателя.
На
15.04.2020 г. са издадени нови Задължителни предписания №
ЗД-1-13-00746570/15.04.2020 г. /л.65/ за заличаване на подадените данни по
чл.5, ал.4 от КСО по отношение на шест лица, сред които под № 2 отново е
посочен жалбоподателя Ц.Л.Ц. /за периода
от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г./. В мотивите е посочено, че данните,
подлежащи на заличаване са подадени незаконосъобразно и изброените лица нямат
качеството на осигурени лица, тъй като не са упражнявали трудова дейност, за
която да е настъпило основание за осигуряване по КСО.
Задължителни
предписания № ЗД-1-13-00746570/15.04.2020 г. /л.65/, издадени на „***“ ЕООД са
връчени по аналогичен начин - чрез залепване на съобщение по реда на чл.110,
ал.4 от КСО /л.66/, за което са съставени Протокол изх. № 1130-13-156#23/02.06.2020 г. /л.68/ и Протокол изх. №
1130-13-156#25/29.06.2020 г. /л.67/ без да са били
налице предпоставките на посочената разпоредба. Въпреки това е прието, че са
влязли в сила, но не са изпълнени в указания срок и на това основание е
поискано заличаване на данните /изпратено е Писмо изх. № 1130-13-156#26/01.09.2020 г. /л.70/. Видно от Писмо вх.
№ 1130-13-156#31/14.09.2020 г. /л.84/ данните за
жалбоподателя са заличени на 04.09.2020 г.
При
горните данни, административният орган – ръководител
на контрола по разходите на ДОО приел, че жалбоподателят не е бил осигурен за
общо заболяване и затова няма право на парично обезщетение за времето, през
което е ползвал отпуск поради временна неработоспособност по общо издадени 17
/седемнадесет/ болнични листа в периода от 04.07.2014 г. до 29.04.2017 г. На основание
чл.114, ал.2 и ал.3 от КСО издал Разпореждане
№ РВ-3-13-00822888/09.10.2020 г. /л.15/, с което разпоредил на Ц.Л.Ц. да
възстанови добросъвестно получените парични обезщетения поради общо заболяване
/парично обезщетение при нетрудова злополука/ по тези болнични листове, на обща
стойност *** лв. /***/.
Разпореждането
е връчено на Ц. на 26.10.2020 г. /видно от известие за доставяне на л.15/. В
срока по чл.117, ал.2, т.2 от КСО той подал
срещу него Жалба вх. № Ц1012-13-108/05.11.2020 г. до директора на ТД на НАП –
П.*** /л.11/.
В срока по чл.117, ал.3 от КСО
ръководителят на ТП - П.*** на НОИ е издал актът – предмет на съдебен контрол в
настоящото производство, а именно: Решение № КПК-83/01.12.2020 г. /л.7/, с
което отхвърлил оспорването като неоснователно.
В хода на съдебното производство са
изслушани показанията на двама свидетели: И.М.А.***и Т. Д. Т.***. Същите са без
родство и дела със страните. Съдът кредитира показанията им, тъй като ги намира
за безпристрастни, а освен това за подробни, обективни, последователни,
логични и напълно кореспондиращи както помежду си, така и с останалия
доказателствен материал. Според тях, жалбоподателят е започнал работа при „***“
ЕООД през м.декември 2008 г. въз основа на писмен трудов договор. Изпълнявал
длъжността „автомонтьор“. Работел в обект, стопанисван от дружеството и находящ
се в гр. С.***: сервиз за ремонт на турбокомпресори и продажба на такива за
леки, лекотоварни и тежкотоварни автомобили. Извършвал дейности по ремонт на
турбокомпресори - монтаж, демонтаж, подмяна на дефектирали части, почистване и
т.н. Работното му време било от понеделник до петък, от 09:00 часа до 17:00
часа, с половин час обедна почивка. Той, както и всички останали служители в
дружеството, при идване на работа се подписвали в присъствена книга. Били му
провеждани инструктажи във връзка със здравословни и безопасни условия на труд.
Това се удостоверявало чрез полагане на подпис в съответните книги за
инструктаж. Всички работници, в т.ч. и Ц., получавали ежемесечно и редовно
трудовото си възнаграждение – обикновено на 30-то число от съответния месец, и
се подписвали във ведомост за заплати. Имали право на отпуски, почивки, работно
облекло. При необходимост ползвали болнични отпуски и получавали съответните
обезщетения. Самият Ц. бил ползвал болничен отпуск, тъй като имал здравословни
проблеми с кръста, а после и с краката. Напуснал работа през м.юли 2017 г., а
през 2019 г. дружеството прекратило дейността си, тъй като сградата, в която се
намирал сервиза, била отчуждена.
При
горните фактически констатации,
настоящият състав на Административен съд - П.***, направи следните правни
изводи:
Оспореното решение е валидно и
допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с Жалба вх. №
Ц1012-13-108/05.11.2020 г., подадена по реда на
чл.117, ал.1 от КСО и в срока за обжалване по чл.117, ал.2, т.2 от КСО.
Решението е постановено в
едномесечния срок по чл.117, ал.3, изр.1 от КСО. Издадено е от директора на ТП
– П.*** на НОИ, който е компетентен орган съгласно чл.117, ал.3 от КСО.
Обективирано е в посочената в същата разпоредба писмена форма и е със
съдържание, регламентирано в чл.59, ал.2 от АПК. Отговаря на изискването за
мотивираност съгласно чл.117, ал.3 от КСО. Означен е органът, който го е издал.
Отразени са направените фактически и правни изводи. Формулиран е ясен
диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на
обжалване. Датирано и подписано.
От обстоятелствената част на
оспорения акт недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен
орган споделя извода на издателя на административния акт за наличие на
предпоставките по чл.114, ал.2, т.2 от КСО за възстановяване на добросъвестно
получени суми от обезщетения за ползвани отпуски за временна неработоспособност
по 17 болнични листа, издадени на жалбоподателя в периода от 04.07.2014 г. до
29.04.2017 г. Същият е приел, че разпореждането, предмет на контрол, е издадено
от компетентен административен орган. Съгласно чл. 114, ал. 3 от КСО това е длъжностното лице, на което е възложено ръководството
на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт. В
настоящия случай Разпореждане № РВ-3-13-00822888/09.10.2020 г. на ръководителя
на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – П.***, който е материално и
териториално компетентния административен орган да стори това съгласно нормата
на чл.114, ал.3 от КСО.
Разпореждането
е обективирано в изискуемата писмена форма и съдържа реквизитите по чл.59, ал.2
от АПК. В него са посочени наименованието му, издателят и адресатът му,
фактическите и правни основания за издаването му, ясна разпоредителна част,
начин и срок за обжалване.
Съдът
намира, че същото е издадено при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона, т.е. налице са отменителните
основания по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.
Съображенията
са следните:
Оспореното
разпореждане представлява индивидуален административен акт и издаването му
следва да бъде подчинено на правилата на АПК. Съгласно чл.35 от АПК, такъв акт
се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая
и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и
организации, ако такива са дадени, съответно направени.
В
конкретния казус, административният орган е приел за „категорично установено,
че за лицето не е възникнало основание за осигуряване при този осигурител
/„***“ ЕООД“/. Тази преценка е формирал след извършена проверка по реда на
чл.107 от КСО, в хода на която са издадени задължителни предписания за
заличаване на подадените по отношение на жалбоподателя данни по чл.5, ал.4 от КСО от осигурителя „***“ ЕООД. Заличаването е извършено служебно по реда на
чл.3, ал.13 от Наредба № Н-8/29.12.2015 г. като е прието, че предписанието не е
изпълнено от адресата в указания срок.
При
проверка и анализ на доказателствената съвкупност съдът не установи документи
или данни, които да потвърждават изводите на административния орган, а още
по-малко такива, които да имат значение за определяне на правото, размера и
срока на изплащане на суми за осигурителни плащания на жалбоподателя.
Представените
от ТД на НАП С.***, офис П.*** писма /Писмо изх. № 1130-13-156/17.07.2019 г. –
л.31, Писмо изх. № 1029-21-14680/06.12.2019 г. – л.34, Писмо – л.58/, сочат,
че:
-
„***“ ЕООД е регистрирано по ТР на 06.10.1997 г.;
-
дружеството е упражнявало стопанска дейност в периода, в който жалбоподателят е
бил в трудови правоотношения с него и е изпълнявал длъжността „автомонтьор“. За
времето 2008 – 2015 г. то е подавало ГДД по чл.92 от ЗКПО, с които е
декларирало дейност с код по Код на основната дейност 5229 – други спомагателни
дейности в транспорта; 4532 – търговия на дребно с части и принадлежности за
автомобили.
-
на 05.11.2009 г. „***“ ЕООД е регистрирано по реда на ЗДДС. Дерегистрирано е на
11.10.2013 г. Подавало е СД по ЗДДС за данъчни периоди от януари 2009 г. до
август 2013 г. вкл.;
-
НАП не разполага с информация за прекъсване/прекратяване дейността на
дружеството;
-
няма данни на дружеството да са извършвани ревизии и издадени РА /което не е
задължение на дружеството, нито пък негова отговорност/. Има данни за
извършвани проверки и издадени протоколи от органите на НАП. При проверките е
установен един обект, находящ се в гр. С.***, в който то е реализирало
дейността си.
-
няма данни за регистрирани фискални устройства, но в тази връзка съдът намира
за необходимо да отбележи, че Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /Наредба №
Н-18/ регламентира задължението на всяко лице да регистрира и отчита
извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен
документ, но чл.3 от нея въвежда важно и съществено изключение: освен когато
плащането се извършва по банков път. От свидетелските показания на И.А***е
установено именно това: че плащанията са извършвани по банков път;
-
данните по чл.5, ал.4 от КСО и данните за сключените трудови договори са
подадени по електронен път с КЕП.
При
горните данни инспектор при осигуряването в ТП на НОИ – П.*** издава два
констативни протокола:
-
Констативен протокол № КВ-5-13-00705985/20.01.2020 г.
- Констативен
протокол № КВ-5-13-00746566/15.04.2020 г.
както
и следните задължителни предписания:
- Задължителни
предписания № ЗИ-1-13-00706003/20.01.2020 г. за заличаване на подадени данни на
основание чл.5, ал.4 от КТ на десет лица, сред които не фигурира жалбоподателя;
- Задължителни
предписания № ЗД-1-13-00714428/04.02.2020 г. за заличаване на данните по чл.4,
ал.5 от КСО на Ц.Л.Ц. за периода 01.01.2015 г. до 03.07.2017 г., осигуряван при
условията на трета категория труд;
-
Задължителни предписания № ЗД-1-13-00746570/15.04.2020 г. за заличаване на
подадените данни по чл.5, ал.4 от КСО по отношение на шест лица, сред които под
№ 2 отново е посочен жалбоподателя Ц.Л.Ц.
/за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г./.
В
мотивите на последните задължителни предписания е посочено, че данните,
подлежащи на заличаване са подадени незаконосъобразно и изброените лица нямат
качеството на осигурени лица, тъй като не са упражнявали трудова дейност, за
която да е настъпило основание за осигуряване по КСО.
Всяко
от посочените задължителни предписания е изпращано на директора на ДИТ – П.***
с указания, че следва да се заличат данните по чл.5, ал.4 от КСО на посочените
в тях лица. Писмата са изпращани преди влизането на предписанията в сила
/съображенията са изложени по-горе/.
Всяко
от задължителните предписания е връчвано чрез залепване на съобщение на таблото
на ТП на НОИ – П.*** по реда на чл.110, ал.4, изр.2 от КСО без да са били
налице предпоставките за това.
Разпоредбата
на чл.110, ал.4 от КСО дава възможност за връчване на разпореждания, актове за
начет и задължителни предписания чрез поставяне на съобщение на таблото за
обявления в териториалното поделение на НОИ или на интернет страницата на НОИ
за срок от 7 дни, НО САМО КОГАТО не може да бъде връчено на отговорните лица
лично срещу подпис, чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на
посочен адрес или на съответния адрес по чл.18а,
ал.8 от Административнопроцесуалния кодекс или по електронен
път по реда на Закона за
електронното управление. В административната преписка липсват
каквито и да е доказателства, че е направен дори опит за лично връчване на
задължителните предписания на управителя на „***“ ЕООД, в качеството му на
отговорно лице /или на надлежно упълномощено лице/, както и за опит това да
бъде направено по някой от другите, предвидени и посочени в изр.1-во способи.
Следователно, предпоставките по чл.110, ал.4, изр.2 от КСО не са били налице.
Връчването чрез залепване на съобщение е ненадлежно. Задължителните предписания
не са влезли в сила и не са могли да породят желаните правни последици, в т.ч.
да доведат до законосъобразно заличаване на данните по чл.4, ал.5 от КСО за
Ц.Л.Ц..
Т.е.
заличаването е поискано от страна
на ТП на НОИ – П.*** преди влизане в сила на задължителните предписания и преди
да са предприети каквито и да е действия по връчването му, респ. от ДИТ – П.***
също са поискали заличаване на данните преди влизане на задължителните
предписания в сила и без да разполагат с каквито и да е доказателства, че са
налице предпоставките на чл.404, ал.1, т.11 от КТ, за каквото категорично не
може да се приеме Писмо изх. № 1130-13-156#12/04.02.2020 г.
Разпоредбата
на чл.3, ал.13 от Наредба № Н-8/29.12.2015 г. урежда правната възможност при неизпълнено в срок, влязло в сила задължително предписание по чл.108,
ал.1, т.3 от КСО за заличаване на данни, подадени с декларация образец № 1 за
лицата по чл.4, ал.1, 3, 5, 7, 9 и 10 от КСО, Националният осигурителен
институт да заличи същите данни като подаде декларация образец № 1 на
електронен носител по реда на наредбата.
Разпоредбата
на чл.404, ал.1, т.11 от КТ оправомощава контролните органи на инспекцията по
труда да дават задължителни предписания на работодателите или на упълномощените
от тях лица за изпращане на уведомление за заличаване на изпратено преди това
уведомление по чл.62,
ал.3 за сключен трудов договор, ако установят, че няма
доказателства за съществуване на трудово правоотношение. В случая не е ясно с
какви точно доказателства за липса на трудово правоотношение са разполагали
органите от инспекцията по труда и как са изпълнили указанията на директора на
ТП на НОИ – П.*** при положение, че към изпращаните писма са прилагани
задължителни указания, издадени предния ден, с отбелязване в самите писма, че
ще бъдат връчени при условията на чл.110, ал.4 от КСО /т.е. към момента на
изпращане на писмото те не само, че не са влезли в сила, но дори не са били
връчени/.
Не
на последно място следва да се посочи, че вписаната в Задължителни предписания
№ ЗД-1-13-00746570/15.04.2020 г. „крайна констатация“ от извършената проверка,
че „не са изпълнени условията на чл.10, ал.1 от КСО и ; 1, т.3 и т.12 от ДР на
КСО“, както и че „данните, подлежащи на заличаване, са подадени
незаконосъобразно и изброените лица нямат качеството на осигурени лица, тъй
като не са упражнявали трудова дейност, за която да е настъпило основание за
осигуряване по КСО“, не кореспондира с фактите по делото. Не става ясно как са
направени така обективираните заключения, след като не са изложени конкретни
мотиви за това, а в частта „мотиви“ са цитирани само правните дефиниции за
понятията „осигурител“, „предприятие“, „осигурено лице“ и „действителен стаж“.
Изводът, че жалбоподателят не е упражнявал трудова дейност, а декларираният му
осигурителен стаж и доход са недействителни, не е аргументиран. От една страна,
нито в задължителните предписания, нито в процесното разпореждане са изложени
съответни съображения, а от друга страна: по делото се събраха достатъчно
убедителни доказателства в противната посока. Установи се, че жалбоподателят е
започнал работа при „***“ ЕООД през м.декември 2008 г. Трудовият му договор е
сключен в писмена форма и представен в хода на административната проверка от
Ирена Миленчова, в качеството й на упълномощено от управителя на дружеството
лице, заедно с разплащателни ведомости за периода от м.01.2015 г. до м.05.2019
г. и Декларация по чл.92 от ЗКПО за финансовата 2015 г. Тези документи липсват
по преписката, но предоставянето им е отразено в Писмо вх. № 1130-13-156#4/15.01.2020 г., изпратено от директора на
ТП – С.-град на НОИ до директора на ТП на НОИ – П.*** /л.38/. За сключването на
трудовия договор е подадено Уведомление по чл.62, ал.3 от КТ. По силата на
същия жалбоподателят е изпълнявал длъжността „автомонтьор“. Работел в обект,
стопанисван от дружеството и находящ се в гр. С.***: сервиз за ремонт на
турбокомпресори и продажба на такива за леки, лекотоварни и тежкотоварни
автомобили. Занимавал се с ремонт на турбокомпресорите - монтаж, демонтаж,
подмяна на дефектирали части, почистване и т.н. Работното му време било от
понеделник до петък, от 09:00 часа до 17:00 часа, с половин час обедна почивка.
Той, както и всички останали служители в дружеството, при идване на работа се
подписвали в присъствена книга. Били му провеждани инструктажи във връзка със
здравословни и безопасни условия на труд и той удостоверявал това чрез полагане
на подпис в нарочни книги. Получавал редовно трудовото си възнаграждение –
ежемесечно, в края на съответния месец /обикновено на 30-то число/ и се
подписвал във ведомост за заплати. На Ц.Ц., както и на другите работници и
служители, се полагали отпуски, почивки, работно облекло. При необходимост
ползвали болнични отпуски и получавали съответните обезщетения. Самият Ц. бил
ползвал болничен отпуск, поради това че имал здравословни проблеми с кръста, а
после и с краката. Жалбоподателят напуснал работа през м.юли 2017 г., а през
2019 г. дружеството прекратило дейността си, тъй като сградата, в която се
намирал сервиза, била отчуждена. Горното е установено чрез свидетелските
показания на И.М.А.***и Т. Д. Т.. То доказва наличието на валидно сключено трудово
правоотношение между Ц.Ц. и „***“ ЕООД, както и реално осъществявана трудова
дейност от първия в периода от 01.12.2008 г. до 04.07.2017 г.
Предвид
гореустановените факти и в съответствие с разпоредбата на чл.10, ал.1 от КСО се
налага извода, че от 01.12.2008 г. за жалбоподателя е възникнало осигуряване,
тъй като от тази дата той е започнал да упражнява трудова дейност. От този ден
за работодателят му „***“ ЕООД е възникнало задължение да внася за него
осигурителните му вноски. Следователно жалбоподателят е придобил качеството
„осигурено лице“ по смисъла на § 1, ал.1, т.3 от КСО, а „***“ ЕООД е имал
качеството „осигурител“ по смисъла на чл.5, ал.1 от КСО в периода, в който
същият е ползвал отпуски поради общо заболяване.
Както
се установи от доказателствата по делото, до края на 2013 г. от страна на
работодателя-осигурител са внасяни осигурителни вноски за жалбоподателя Ц..
Невнасянето на осигурителни вноски след този момент не следва механично и
безкритично да се приема като единствено и достатъчно условие за липса на
реален и действителен трудов и осигурителен стаж, нито пък да се приема като
фактор, водещ до липса на качеството „осигурено лице“ на жалбоподателя и липса
на качеството „осигурител“ за дружеството, в което той е полагал труд. Това
следва и от разпоредбата на чл.10, ал.1 от КСО, според която осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4
или чл.4а, ал.1 и продължава не само за времето, в което се внасят, но и във
времето, в което са дължими осигурителни вноски. Обратното разбиране е
погрешно, още повече че тази разпоредба ясно сочи момента до който продължава
осигуряването, а именно: „до прекратяването на трудовата дейност“, а не до
момента, в който са били внасяни осигурителни вноски.
Горното
сочи и на друг извод, а именно: че жалбоподателят добросъвестно е получил
паричните обезщетения /в общ размер на 20 065,58 лв./ за периодите, в
които е ползвал отпуск поради общо заболяване, по седемнадесет броя болнични
листове, издадени по времето, в което се е намирал в действително трудово
правоотношение с „***“ ЕООД.
Съгласно
чл.114, ал.2, т.2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни
плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица освен ако след
изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за
определяне на правото, размера и срока на изплащане. В случая, такива нови
документи или данни липсват.
За
пълнота на изложението следва да се посочи и друго: трудовото правоотношение
между жалбоподателя и „***“ ЕООД е възникнало на основание сключен писмен
трудов договор. Законът регламентира стабилност на трудовото правоотношение по
императивен начин, гарантира сигурност на страните при осъществяването на
трудовите им права и задължения и обезпечава спазването на принципа на закрила
на труда, формулиран в чл.1,
ал.3 от КТ. Това важи и за органите на НОИ, поради което ако
същите са счели, че трудовият договор, сключен между Ц. и „***“ ЕООД, е
недействителен, е следвало да изпълнят задължението си, произтичащо от
разпоредбата на чл.74, ал.3 от КТ. Според нея, в случаите, когато контролен или
друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от
основанията, посочени в ал.1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по
действителността на трудовия договор. В настоящия случай доказателства относно
иницииране и провеждане на подобно съдебно производство не са ангажирани.
Вместо това, контролният орган при НОИ без наличието на съдебен акт и след
формално проведена „проверка“ по чл.107 от КСО, на практика и по същество е
оспорил действителността на трудовия договор на Ц.. Съгласно разпоредбата на чл.75,
ал.5 от КТ страните не могат да се позовават на недействителност
на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и
решението за обявяването й не бъде връчено на страните. Едва след отговора на
този въпрос от единствения компетентен орган - съответния районен съд, и
влизане в сила на съдебния акт би било налице основание за издаване на
предписание за заличаване на данни от регистъра на НОИ. Трудовите
правоотношения са особен вид договорни отношения и тяхната правна уредба почива
на разпоредбите, разписани в Кодекса на труда. Само за
неуредените случаи, и то когато е налице препращаща разпоредба, се прилага
общото законодателство.
Мотивите
и изводите на административния орган, освен че не са подкрепени със съответни
доказателства, са и в противоречие с чл.48,
ал.1
и ал.3
от Конституцията на Република България, според които
гражданите имат право на труд и всеки гражданин свободно избира своята професия
и място на работа. Те противоречат и на основната цел на общественото
осигуряване, а именно: да се създаде хуманна и устойчива социално-осигурителна
система, даваща гаранция за минимален необходим стандарт на живот и защита на
осигурените лица от конкретни видове социален и икономически риск.
Предвид
всичко гореизложено се налага извода, че оспореното Решение № КПК
-83/01.12.2020 г. на директора на ТП на НОИ – П.***, с което е отхвърлена
жалбата срещу Разпореждане № РВ-3-13-00822888/09.10.2020 г. на ръководителя на
контрола по разходите на държавното обществено осигуряване е постановено при
допуснати съществени нарушения както на процесуалния, така и на материалния
закон и не съответства на целта на закона. С оглед на това то е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
При
посочения изход на спора, на основание чл.120,
ал.2 от КСО, на жалбоподателя се дължат направените разноски.
Същите са в размер на 1200,00 лв, което се установява от представения по делото
Договор за правна защита и съдействие от 12.01.2021 г. /л.82/, а искането за
възлагането им е направено своевременно.
Така
мотивиран, Административен съд - П.***
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Решение КПК-83/01.12.2020 г., издадено от директора на
ТП на НОИ – П.***, с което е отхвърлена Жалба вх. № 1012-13-108/05.11.2020 г.
на Ц.Л.Ц. с ЕГН ********** и адрес: ***, против Разпореждане №
РВ-3-13-00822888/09.10.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на
държавното обществено осигуряване, с което на основание чл.114, ал.2, т.2 и
чл.114, ал.3 от КСО, е разпоредено на Ц.Л.Ц. да възстанови добросъвестно
получените парични обезщетения поради общо заболяване /парично обезщетение при
нетрудова злополука за периода от 04.07.2014 г. до 29.04.2017 г./, по 17 броя
болнични листове, в общ размер на *** лв. /***/ - главница.
ОСЪЖДА
ТП на НОИ – П.*** ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Л.Ц. с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от
1200,00 лв. /хиляда и двеста лева/ -направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/П/