Р Е Ш Е Н И Е
Номер:19 13 февруари 2019 година
Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският
административен съд, в закрито заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА
КОВАЛАКОВА- СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
разгледа
докладваното от съдията Таня Дамянова КАН дело № 15 по описа
за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХІІ от АПК във
връзка с чл.63 от ЗАНН.
С
Решение № 455/15.11.2018г., постановено по
АНД № 668/2018г. Разградският районен съд е отменил наказателно
постановление № 37-0000443/08.08.2018г. на началника
на Областен отдел „Автомобилна администрация“- град Разград, с което Г. Х. Ч.
от село С. С., Б. област, е наказан с глоба от 1500 лева на основание
чл.93в, ал.17, т.2 от ЗАвтП.
Против решението е постъпила касационна жалба от
Областен отдел „Автомобилна
администрация“- Разград. Твърди се, че съдът неправилно е тълкувал и приложил
материалния закон. Жалбоподателят претендира за отмяна на съдебното решение и
потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът по жалбата – Г. Х. Ч. от
село С. С., обл. Б., счита касационната жалба за
неоснователна.
Прокурорът счита жалбата за неоснователна, поради
което предлага на съда да остави в сила
обжалваното решение.
След като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, съдът намира за
установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по
чл. 211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва
съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.1 от АПК и при спазване на
изискванията на чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
По установената фактическа обстановка няма
спор- на 22.06.2018г. контролни органи
от областния отдел спрели за проверка жалбоподателя, който управлявал състав от
ППС, състоящ се от влекач „Волво“ с рег.№ ******** от категория N 3 с прикачено полуремарке
категория О4, оборудван с дигитален тахограф. С автомобила бил извършван обществен превоз на стоки- въглища, по
маршрут село Езерово- град Русе. При проверката инспекторите установили,
че в дигиталния тахограф не е поставена
карта. Със служебната карта на проверяващия е
направена разпечатка от дигиталния
тахограф за 22.08.2018г. От разпечатката
е видно, че времето на управление
е 2 часа и 2 минути, а изминатото разстояние- 108 км.
Констатираното нарушение е
описано от проверяващите в съставения акт за установяване на административно
нарушение по следния начин: „водачът не използва карта на водач до момента на
проверката… като за текущия ден има изминати 108 км, а времето на управление е 2 часа и 2
минути.“ Проверяващият приел,
че с деянието си водачът е нарушил
чл.34, §1, изр.1, предл.2 от Регламент (ЕС)165/2014.
Разпитан в с.з. актосъставителят обяснява,
че в момента на проверката е била извършена
справка и е установено, че водачът няма издадена карта.
Въз основа на установената в акта
фактическа обстановка е издадено и атакуваното наказателно постановление. С
него водачът е наказан с глоба от 1500 лева съобразно санкционната норма на
чл.93в, ал.17, т.2 от ЗАвтП при идентично описание на фактическата
обстановка и посочване на нарушената
материалноправна норма.
С решението си Разградският районен съд е
отменил наказателното постановление. В мотивите си е приел, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения. Изложените от него съображения се споделят напълно и от настоящата
инстанция.
Както при съставяне на акта, така и при издаване на постановлението
административният орган не е изпълнил задължението си да опише пълно, ясно и
конкретно от фактическа страна административното нарушение и да посочи точните
законови разпоредби, въз основа на които следва да се ангажира отговорността на
лицето. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като е препятствало дееца да
разбере в какво точно е обвинен и ограничило правото му на защита в
административнонаказателното производство. В случая водачът на товарния
автомобил е обвинен за това, че не е изпълнил задължението си по чл. 34, §1,
изр.1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. според който водачите използват
тахографски листове или карти на водача всеки ден, през който управляват
превозно средство, считано от момента на поемането му. Приложената санкционна
норма на чл. 93в, ал.17, т.2 от ЗАвП
обаче не съответства на така описаното от фактическа и правна страна нарушение.
Според нея водач, който при проверка от контролните органи не представи
документите, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и
почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28 календарни дни (в
частност тахографски лист) се наказва с глоба от 1 500 лв. Тази санкционна
норма съответства на задължението, вменено с разпоредбата на чл. 36, § 2,
б."i" от Регламент (ЕС) № 165/2014, според който, когато управлява
превозно средство, на което е монтиран дигитален тахограф, водачът трябва да е
в състояние да представи по искане на оправомощен служител на контролен орган
картата си.
Съдебният контрол е контрол за законосъобразност на наказателното
постановление и при него е недопустимо да се отстраняват допуснатите нарушения
или да се излагат доводи, с които се тълкува, допълва или поправя волята на
наказващия орган. Ето защо липсва възможност едва в това производство да се
приложат законовите разпоредби, които са нарушени и въз основа на които следва
да се ангажира отговорността на нарушителя или пък да се направят нови
фактически констатации. По този начин ще се извърши недопустимо тълкуване и
поправяне волята на наказващия орган, което излиза извън рамките на съдебния
контрол. В случая в наказателното постановление липсва констатация относно самото изпълнително деяние на нарушението, което се вменява на водача-
„не представи карта на водача“. Описаното деяние е различно - „не използва карта на
водача“. Едва в с.з. актосъставителя
пояснява, че водачът не е
представил картата си в момента на
проверката и след направена справка се установило, че той въобще няма издадена
такава карта. Действително може да се предположи, че ако на водача въобще не е издавана карта, то той
няма как да я представи. Основен принцип в правото е, че наказателната
отговорност не може да се основава на предположения и поради това правилно районният съд е приел, че
наказателното постановление е незаконосъобразно.
В тази насока са изложените мотиви на Разградския районен съд, които
напълно се споделят и от настоящата инстанция. Ето защо обжалваното решение
като валидно, обосновано, правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в
сила.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 455/15.11.2018г., постановено
по АНД № 668/2018г. по описа на Разградския районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/