№ 81
гр. Пазарджик, 02.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно
гражданско дело № 20235200500020 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване
на определенията“, чл.274- чл.279 от ГПК.
Същото е образувано по повод на подадена частна жалба от Регионална
дирекция по горите- Пазарджик представлявано от Директора- инж.В.В.
срещу протоколно определение от 28.11.2022г., постановено по гр.д.
№1603/2022г. по описа на РС- Пазарджик, с което е спряно производството по
гр.д.№1603/2022г. по описа на РС- Пазарджик до приключване на адм.дело
№821/2022г. по описа на АС- Пазарджик, с влязъл в сила съдебен акт.
В жалбата се излагат съображения в насока неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното протоколно определение.
В този смисъл се излагат подробни съображения.
Искането е да се отмени обжалваното протоколно определение.
В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- С. И. Ц.,
чрез пълномощника й адв.Н. Я..
В него се застъпва становище в насока неоснователност на подадената
частна жалба. В тази връзка се излагат доводи.
Искането е да се остави без уважение подадената жалба и се потвърди
обжалваното протоколно определение.
Пазарджишкият окръжен съд намира, че подадената жалба е
1
процесуално допустима, тъй като e подадена от легитимирана страна, в
срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по същество на жалбата, съдът прецени данните по
делото и намира за установено от фактическа страна следното:
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по повод
на подадена искова молба от С. И. Ц. срещу Регионална дирекция по горите
гр.Пазарджик с която е предявен иск, с правно основание по чл.200 от КТ.
Искането е да се постанови решение, с което да се осъди ответника, да
заплати на ищцата, сумата от 10000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от трудова злополука, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на увреждането- 28.01.2022г. до окончателното изплащане
на обезщетението и сумата в размер на 5400лв., представляващи
имуществени вреди от неизплатено обезщетение за временна
неработоспособност, ведно със законната лихва до окончателното изплащане.
С протоколно определение от 28.11.2022г., във връзка с направено
искане от страна на процесуалния представител на ищцата- адв.Я., на
основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК е спряно производството по гр.д.
№1603/2022г. по описа на РС- Пазарджик до приключване на адм.д.
№821/2022г. по описа на АС- Пазарджик с влязъл в сила съдебен акт.
При тези данни от правна страна, настоящата инстанция приема за
установено следното:
Подадената жалба е допустима, но по съществото си е неоснователна.
В случая, за да спре производството по делото първоинстанционният
съд е приел, че предмет на адм.д.№821/2022г. по описа на АС- Пазарджик е
обжалването на болничен лист №Е202217369, издаден на 01.12.2022г. във
връзка с процесната трудова злополука. Прието е, че решението по него е от
значение за правилното решаване на делото пред РС, доколкото в исковата
молба е заявена претенция за заплащане на имуществени вреди от трудова
злополука по чл.200, ал.3 от КТ и размерът на дължимото обезщетение следва
да се редуцира с изплатеното обезщетение за временна неработоспособност
от ТП на НОИ- Пазарджик, а последното зависи и влизане в сила на
болничния лист, издаден слез трудовата злополука и обжалван от
работодателя.
2
В конкретният казус, не намира основание да не приеме възприетите
изводи на първоинстанционният съд, като в допълнение следва да се посочи и
следното.
Според разясненията в Тълкувателно решение № 8/07.05.2014г. по
тълк.д.№8/2013г. на ОСГТК на ВКС преюдициален е този спор, по който със
сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти,
релевантни за субективното право по спряното дело. В хипотезата на
паралелно висящи производства пред административен и пред граждански
съд връзка на преюдициалност по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК ще е
налице тогава, когато произнасянето по валидността и законосъобразността
на обжалвания пред административния съд акт ще е от значение за
правилното разрешаване на разглеждания от гражданския съд правен спор и
конкретно- за формиране на решаващите изводи на съда относно
възникването, изменението или погасяването на спорното материално право,
предмет на търсената съдебна защита.
Основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК предвижда наличие
на висящо в същия или в друг съд дело, решението по което ще има значение
за правилното решаване на спора.
Искът с правно основание чл.200 от КТ визира, че работодателят
отговаря за имуществени вреди от трудова злополука.
Не е спорно между страните по делото, че административното
производство по обжалваното от ответника в настоящото дело Разпореждане
№4/11.02.2022г. за определяне на злополуката с ищцата от дата 28.12.2022г.
за трудова по смисъла на чл.55, ал.2 от КСО е спряно. В тази връзка,
настоящата инстанция намира, че резултатът от него е в пряка зависимост на
преюдициалност по отношение спора по същество по спряното гражданско
дело. Такава пряка зависимост се явява и адм.д. №821/2022г. по описа на АС-
Пазарджик образувано по жалба на ответник РДГ- Пазарджик срещу ЕРН
№0796 от списък 100/21.06.2022г. по описа на АС- Пазарджик, с което е
отменено ЕР№0856 от списък 055/23.02.2022г., издаден от Втори състав на
ТЕЛК при “МБАЛ- Пазарджик“ АД, с което НЕЛК потвърждава изцяло
издадения на 01.02.2022г. първичен болничен лист №Е202202117369.
Изходът на делото по отношение на този болничен лист действително е
3
относим към размера при евентуално присъждане на обезщетение, както
правилно е приел първоинстанционния съд. Респективно с решаване на това
висящо дело, ще е налице предпоставката за разглеждане производството по
отношение на хипотезата за наличие трудова злополука.
Ето защо следва да се приеме, че са налице обективна връзка между
посочените по- горе дела, следователно е налице предпоставката за спиране
по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.
При тези данни, подадената жалба, като неоснователна следва да остави
без уважение, а обжалваното протоколно определение, като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди.
С оглед на гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 28.11.2022г., във връзка
с направено искане от страна на процесуалния представител на ищцата-
адв.Я., на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК е спряно производството по гр.д.
№1603/2022г. по описа на РС- Пазарджик до приключване на адм.д.
№821/2022г. по описа на АС- Пазарджик с влязъл в сила съдебен акт.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4