№ 15070
гр. София, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Д.Б.А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20231110138634 по
описа за 2023 година
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена от
*********, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ************, срещу И.
С. Д., ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1, пр.1, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. с чл. 99 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 17.01.2017 год. между ********* и ответника бил сключен
договор за потребителски кредит № 808439/17.01.2017 г. и договор за поръчителство, по
силата на които била отпусната сумата от 600,00 лева. Твърди още, че срокът на действие на
договора бил 12 месеца с краен срок на погасяване - 31.01.2018 г. Изложени са твърдения, че
на 02.03.2021 г. вземането било прехвърлено чрез цесия на ищцовото дружество, за което
ответникът бил уведомени надлежно с имейл от 01.04.2021 г. Поддържа, че за периода след
датата на извършване на цесията до датата на депозиране на исковата молба ответникът не
бил погасил задължението си, за което било образувано ч. гр. дело № 3013/2023 г. на СРС,
154 състав. Искането е съдът да признае за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сума в размер на 516,10 лева (петстотин и шестнадесет лева и
10 стотинки), представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 19.01.2023 г.
до изплащане на вземането, сумата 102,50 лева (сто и два лева и 50 стотинки),
представляваща договорна лихва за период от 28.02.2017 г. до 31.01.2018 г., сумата 212,05
лева (двеста и дванадесет лева и 05 стотинки), представляваща мораторна лихва за период
от 28.02.2017 г. до 23.02.2021 г., 424,15лева (четиристотин двадесет и четири лева и 15
стотинки), представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство за
период от 17.01.2017 г. , ведно със законна лихва за период от 19.01.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 145,39 лева (сто четиридесет и пет лева и 39 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 23.02.2021 г. до 02.03.2021 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 3013/2023 г. по описа на СРС, 154 състав. Претендира сторени по
заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
изцяло предявеният иск като недопустим, алтернативно неоснователен по основание и по
размер. Твърди още, че от представените по делото доказателства не може да се обоснове
извод, че кредитът е реално усвоен, както и да е налице основание за плащане по него.
Навежда възражения за изтекла в полза на ответника погасителна давност, на основание чл.
110 и чл. 111 ЗЗД. Моли съда да отхвърли предявеният иск като недопустим, алтернативно
като неоснователен за главница и лихви, както и претендираните от ищеца разноски.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото представен договор за потребителски кредит № 808439, сключен на
17.01.2017 г. между ********* и И. С. Д., като кредитополучател. В предмета на договора е
посочено, че горепосоченото дружество, се задължава да предостави на кредитополучателя
– настоящ ответник, потребителски кредит в размер и при условия, посочени в договора,
под условие, че подаденото от кредитополучателя заявление е одобрено от дружеството. В
Приложение № 1 към договора е посочено, че предоставения кредит е в размер на 600,00
лева, при лихвен процент по кредита – 41,24 %, годишен процент на разходите /ГПР/ - 50,00
%, със срок на кредита – 12 месеца, брой погасителни вноски – 12, с размер - 61,86 лева.
Съгласно обективирания в приложението погасителен план, първата погасителна вноска е с
падеж на 28.02.2017 г., а последната – на 31.01.2018 г. С чл. 4 от договора за кредит е
уговорено, че кредитополучателят може да избере необезпечен кредит или обезпечение чрез
предоставяне на банкова гаранция до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи
договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице в срок
до 48 часа от подаване на заявлението.
Като писмено доказателство по делото са представени и приети още стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и общи
условия за предоставяне на кредити на *********, приложими към договорите за
предоставяне на потребителски кредит.
Представена е разписка за извършено плащане № 2000000118689435/17.01.2017 г.,
видно от която е нареден от страна на ************ в полза на И. С. Д. паричен превод в
размер на 531,55 лева, както и справка – извлечение от системата на ************ по
договор № 808439, според която чрез ********** в полза на И. С. Д. е заплатена сумата от
531,55 лева с посочено основание на превода „превод разлика по нов заем“, както и сумата
от 68,45 лева с посочено основание на превода „погасяване на задължения по стар заем с
отпусната сума по нов заем“.
Представен е и договор за предоставяне на поръчителство със страни *********** и
И. С. Д. от 17.01.2017 г. По силата на последния *********** поело задължение да обезпечи
пред ************ задълженията на длъжника по договора за кредит, а длъжникът И. С. Д.
се задължила да му заплаща месечно възнаграждение в размер на 43,23 лева за периода на
действие на договора за кредит. С договор за поръчителство от 17.01.2017 г., сключен между
************, в качеството на кредитор, и ***********, в качеството на поръчител,
поръчителят се е задължил да отговаря солидарно за сумите по договор за потребителски
кредит № 808439 на 17.01.2017 г. и последиците от неизпълнението.
По делото е представен договор за цесия от 02.03.2021 г., сключен между
************ и *********** от една страна, като цеденти и *********, като цесионер, на
ищеца са прехвърлени парични вземания по договори за кредит, парични вземания,
произтичащи от встъпване на поръчителя *********** в правата на кредитора
************ по просрочени и неизплатени договори за кредит, сключени между
************, като първоначален кредитор и физически лица, в качеството им на
кредитополучатели, както и парични вземания по договорите за предоставяне на
поръчителство по тези потребителски кредити, които би трябвало да са индивидуализрани в
Приложение № 1 към цесионния договор.
Други относими към изясняване спора доказателства не се ангажираха по делото.
При така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното по предявения иск:
По иска с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9, ал.
1 от ЗПК, вр. чл. 240 от ЗЗД, вр. с чл. 99 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на
валидно възникнало договорно правоотношение по договора за потребителски кредит, по
което ищецът е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я
върне в срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер, както и че е извършено
валидно цедиране на задължението и съобщаването му на ответника. С оглед възражението
на ответника за погасяване на задължението поради изтекли давностни срокове, в тежест на
ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или
прекъсване на погасителната давност.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже плащане на
2
процесните задължения, както и възражението си за изтичането на погасителна давност по
отношение на процесните вземания за главница и лихва.
По делото се твърди договорът за кредит и договорът за предоставяне на
поръчителство да са сключени с ответника чрез средства за комуникация от разстояние. В
тази връзка са представени документи, които не носят подписа на ответника. Съобразно
разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, такъв е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно
или повече.
Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, средство за
комуникация от разстояние е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на
услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика
и на потребителя, като несъмнено използването на електронни формуляри в интернет и
изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние и
предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния договор,
правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови
услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информацията по чл. 8 от ЗПК, както и че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените
обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от ТЗ, а в случаите на електронни
изявления - Закона за електронния документ и електронния подпис (с изменено заглавие –
Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги). В настоящия
случай, за доказване на възникналото между кредитодателя и ответника правоотношение са
представени неподписани документи – договор за кредит и общи условия към него.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП, електронен документ представлява всяко
електронно изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да
бъде възпроизведено. Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова
форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на
информацията (чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕП). В случая по делото не е представено подаденото
заявление в електронна форма на хартиен носител, не са представени и никакви други
извлечения от електронни документи във връзка с кореспонденцията между страните. По
делото не е представен и договорът за кредит под формата на електронен документ и по-
конкретно – носителят, от който същият може за бъда възпроизведен (магнитен, оптичен или
друг носител). Следователно, настоящия съдебен състав счита, че по делото не се
установява, валидно сключен договор за заем от разстояние под формата на електронен
документ между кредитора и ответника.
Отделно от изложеното и дори да се приеме, че е била спазена формата за сключване
на договора за потребителски кредит, следва да се посочи, че получаването на сума не е от
естество да обоснове извод за валидно сключено правоотношение по договора за кредит с
индивидуализиращи белези посочени от ищеца. Получаването на сумата от ответника
предоставена му от ищеца не е достатъчно, за да възникне между страните договор за
потребителски кредит. Последният за разлика от договора за заем е формален с изисквания
за конкретно минимално съдържание и форма, постигане на съгласие за съществени белези
на правоотношението. Липсата на съгласие има за последица липсата на договорна връзка
между страните.
Съдът не споделя изложените от ищеца доводи в смисъл, че дори да се приеме, че не
е налице сключен по реда на ЗПФУР договор за кредит, то следва да се приеме, че е налице
валидно облигационно отношение между ********* и ответника, доколкото договорът за
паричен заем е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на
получаване на паричната сума от заемателя. Доводите на ищеца са неоснователни,
доколкото реалният характер на договора за заем не изключва съгласието на заемателя за
получаване на сумата, като елемент от фактическия състав на договора. Обстоятелството, че
заемодателят е отразил счетоводно сумата по процесния договор за потребителски кредит,
също не води до извод за изразено от ответника съгласие за сключване на процесния
договор.
Дори да се приеме наличието на валидно облигационно правоотношение между
ответника и трето за делото лице, за основателността на иска следва да се установи, че е
3
налице надлежно осъществено прехвърляне на спорното вземане /включително и
уведомяване на длъжника по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД/, по силата на което ищецът е активно
легитимиран да получи изпълнение, както и надлежно уведомяване на длъжника – настоящ
ответник за прехвърлянето.
Договорът за цесия е сключен с двама цеденти ************ и ***********. Първото
дружество-цедент е прехвърлило възмездно на цесионера свои парични вземания,
произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица,
индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, а второто дружество-цедент е
прехвърлило възмездно на цесионера свои парични вземания, произтичащи от встъпване на
поръчителя *********** в правата на първоначалния кредитор по просрочени и
неизплатени договори за кредит на физически лица, индивидуализирани отново в
Приложение № 1 към договора. От договора за цесия не става ясно какви вземания са
прехвърлени от всеки един от цеденти и кой от двамата цеденти е прехвърлил вземанията по
процесния договор. По ч.гр.д. № 3013/2024 г. по описа на СРС, 154 състав е представена част
от Приложение № 1 към договора за цесия – л. 40-42, същото обаче е нечетливо и в него не
фигурира името на ответника по делото.
Дори да се приема за доказана материалната легитимация на ищеца, цесията следва да
бъде съобщена на длъжника съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Законът изисква това да стори
цедентът. Касае за правна сигурност пак според постановките на посоченото тълкувателно
решение. Действително съдебната практика отмени мълчаливо същото в тази му част, като
допуска цесията да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото
от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с
която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане – факт,
настъпил в хода на процеса по чл. 235, ал. 3 ГПК /вж. решение №78 от 9.07.2014г. на ВКС по
т. д. №2352/2013г., II т. о., решение №123/24.06.2009г. по т. д. №12/2009г., II т. о., решение
№3/16.04.2014г. по т. д. №1711/2013г. на ВКС, I т. о./. Настоящият състав споделя тази
практика, тъй като единственото значение на задължението по чл. 99, ал. 4 ЗЗД е да узнае
длъжника, на кого да изпълнява занапред. Това задължение може да се извърши и от
цесионера, но за да стори това е необходимо предишният кредитор /цедентът/ да
упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник. В този случай представителната власт възниква по волята на
представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД, като обемът й се определя
според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД. В случая обаче
доказателства за учредена представителна власт/упълномощаване на ищеца да съобщи
цесията на ответника от името на цедента не са представени по делото. Не е представено и
надлежно уведомление, като приложение към исковата молба, нито пък доказателства за
изпращане на същото на електронна поща на ответника, каквито твърдения също се
съдържат в исковата молба, от които да се установи надлежното съобщаване на ответника за
цесията. Предвид гореизложеното, настоящия съдебен състав счита, че ищецът не установи
при условията на пълно и главно доказване, че е материално легитимиран кредитор по
процесните вземания съгласно изискването на чл. 154, ал. 1 ГПК.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че настоящият договор се явява
сключен от лице, притежаващо качеството „потребител“, предвид което приложими в
настоящия случай са разпоредбите на ЗПК. За неравноправния характер на клаузите в
потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали
страните са навели такива възражения или не (в този смисъл е решение № 23/07.07.2016 г. по
т.д. № 3686/2014 г., I т.о. на ВКС).
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК уреждат формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има
характер на изначална недействителност и когато договорът за потребителски кредит бъде
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на
4
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е
посочен процент на ГПР 50,00 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ГПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от
разходите за кредита, а именно – възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство, сключен от потребителя с ***********, което се включва в общите разходи
по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
В случая в клаузите на чл. 4 от договора за кредит само формално е уговорена
възможност за избор за представяне на поръчителство от длъжника. Видно от клаузата на чл.
4 от договора за потребителски кредит кредитополучателят се задължава да предостави
обезпечение, което е одобрено от заемодателя дружество – поръчител. От приетата по
делото справка от Търговския регистър по партида на кредитора и поръчителя се
установява, че същите са свързани дружества (едноличен собственик на капитала на
*********** е именно ************), което е индиция за знание у кредитора за наличието
на допълнителни такси по договора под формата на уговорено възмездно поръчителство
още към момента на сключването му. Предвид изложеното, съдът приема, че
възнаграждението за поръчител е следвало да бъде включено към ГПР по кредита, тъй като
се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 ДР ЗПК за общ разход, съгласно която
„Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Предвид гореизложеното, настоящия съдебен състав намиеа, че с уговореното
възнаграждение за поръчител се заобикаля правилото на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и се уговоря по-
висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия. Ако към посочения ГПР
от 50,00%, се прибави и размерът на уговореното възнаграждение за поръчител, то тогава
годишният процент на разходите ще е по-висок от нормативно установения в чл. 19, ал. 4 от
ЗПК.
Оттук, договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи
по кредита.
От всичко изложено следва, че не се установява по безспорен начин наличието на
валидно облигационно правоотношение между ************ като кредитодател и
ответника като кредитополучател въз основа на процесния договор за потребителски кредит.
На следващо място, ищецът ********* не е доказал и твърдението си да е носител на
процесните вземания спрямо ответникът И. С. Д., в качеството си на цесионер по договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г. с цедента ************. Предвид
гореизложеното, настоящия съдебен състав счита, че предявените установителни искове са
неоснователни и недоказани, поради което като същите следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат има ответникът, но доколкото същия
е представляван от особен представител, разноски не следва да му се присъждат.
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове от *********, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***********, срещу И. С. Д., ЕГН
**********, с адрес: *************, за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца на основание чл.79, ал.1, пр.1, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. с чл. 99 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД
сумата 516,10 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит №
808439/17.01.2017 сключен на 17.01.2017 г. с *********, ведно със законна лихва за период
от 19.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 102,50 лева, представляваща договорна
лихва за период от 28.02.2017 г. до 31.01.2018 г., сумата 212,05 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 28.02.2017 г. до 23.02.2021 г., сумата 424,15лева,
представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство за период от
17.01.2017 г., ведно със законна лихва за период от 19.01.2023 г. до изплащане на вземането,
и сумата 145,39 лева, представляваща мораторна лихва за период от 23.02.2021 г. до
02.03.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 04.02.2023 г. по ч.гр.д. №
3013/2023 г. по описа на СРС, 154 състав.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6