МОТИВИ към Присъда № 49/26.10.2017г. по НОХД № 798/17г.
на РСТ.
Производството е по обвинителен акт срещу Р.М. с
обвинение за това, че на 07.07.2016г. в гр. Т. , с цел да набави за себе си имотна облага,
спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи - мобилен телефон марка „ Нокия“ модел „ Лумия 535“ със СИМ
- карта и защитно фолио на обща стойност 187 лв. собственост на Д.В.Т. ***,
като знаел, че са придобити от наказателно неотговорното лице Д. М. М. чрез престъпление по чл. 207, ал.1 от НК - престъпление
по чл.215, ал.1 във вр. с чл. 207, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на РП Т. поддържа обвинението, като пледира за налагане
на наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
А..С. – защитник на подсъдимият пледира за прилагане
на чл.218 от НК. Подсъдимият се признава за виновен.
При преценка на събраните по делото доказателства съдът
установи следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Н. не е осъждан.
На 27.06.2016г. св. Д.Я. *** заедно с малолетната си
дъщеря Д. М. за да й купи торта за рожденния ден.
Докато си играела в гр. Т. малолетната Д.
М. намерила мобилен телефон марка „ Нокия“ модел „ Лумия 535“ със СИМ - карта и защитно фолио. Тя обаче не
казала на майка си, а направо го прибрала в чантичката си. Този телефон бил
собственост на св. Д.Т., но бил изгубен на същата дата в гр. Т. от сина й, докато се разхождал заедно с баба
си - св. Д.. Едва след като се прибрали в дома си в с. Лиляк, общ. Т. св. Я. видяла, че дъщеря й си играе с мобилен
телефон марка „ Нокия“ модел „ Лумия
535“ със СИМ - карта и защитно фолио и я попитала от къде го има. Така
разбрала, че Д. М. е намерила мобилният телефон в гр. Т. и го е взела. На същият ден - 27.06.2016г. на
гости на св. Я. отишъл нейният свекър - подс.Н.. Той
видял също, че малолетната Д. М. си играе с мобилен телефон марка „ Нокия“ модел „ Лумия 535“ със СИМ
- карта и защитно фолио и попитал откъде го има. Св. Я. му обяснила, че
малолетната й дъщеря Д. М. го е намерила в гр. Т. докато си играе. Тогава подс.
Н. нищо не казал, но след три дни, на 30.06.2016г. отново отишъл в дома на св. Я.
и поискал да му даде намереният от малолетната Д. М. мобилен телефон марка „ Нокия“ модел „ Лумия 535“ със СИМ
- карта и защитно фолио за да го продаде, тъй като му трябвали пари, въпреки,
че знаел, че е придобит чрез престъпление по чл. 207, ал.1 от НК. Св. Я. му го
дала и дори му дала и чифт нейни златни обеци. На 07.07.2016г.
подс. Н. *** и продал на св. А., служител в ЕТ „Пробе-Емил Митев“ гр. Т. мобилен телефон марка „ Нокия“
модел „ Лумия 535“ със СИМ - карта и защитно фолио за
сумата от 150 лв., като за целта бил съставен договор за покупко-продажба и бил
издаден разходен касов ордер № 41/ 07.07.2016г., но
не й казал, че е придобит чрез престъпление. Получените пари подс. Н. похарчил за свои нужди.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно
- оценъчна експертиза е видно, че общата стойност на вещите е 187 лв., а
именно: мобилен телефон марка „ Нокия“ модел „ Лумия 535“ - 170 лв., СИМ - карта - 5 лв., защитно фолио -
12 лв.
В хода на съдебното производство с разписка от
04.09.2017г. подсъдимият Н. предал на Д.Т.
сумата от 190 лева обезщетение за мобилният телефон СИМ картата и защитното
фолио. Сумата покрива напълно стойността на вещите отчуждени от подсъдимият
/187 лева/. По този начин се налага извода, че подсъдимият е възстановил
причинените от него щети.
По описания начин е видно, че подсъдимият Р.М.Н. ***,
с цел да набави за себе си имотна облага, спомогнал да бъдат отчуждени чужди
движими вещи - мобилен телефон марка „ Нокия“ модел „
Лумия 535“ със СИМ - карта и защитно фолио на обща
стойност 187 лв. собственост на Д.В.Т. ***, като знаел, че са придобити от наказателно
неотговорното лице Д. М. М. чрез
престъпление по чл. 207, ал.1 от НК, като до с което от обективна и субективна страна
осъществил състава на престъпление по чл.215, ал.1 във вр.
с чл. 207, ал.1 от НК.
Видно от материалите по делото подсъдимият не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, причинените от
престъплението съставомерни имуществени вреди са
възстановени, тъй-като подсъдимият не следва да носи отговорност и за
останалите вещи намерени от Д. М. . За извършеното от подсъдимият престъпление
законът предвижда наказание „глоба“ от 100 до 300 лева. Предвид горното съдът
освободи подсъдимият от наказателна отговорност като на основание чл.78а от НК
му наложи административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. Съдът отчете
смекчаващите обстоятелства – самопризнание, ниска стойност на предмета на
престъпно посегателство. Съдът не установи отегчаващи обстоятелства. Видно от
материалите по делото с НП № 58/30.12.2016г. на Началник РУ Т. подсъдимият е наказан по реда на чл.218б от НК
за престъпление по чл.195, ал.3, т.3 от НК, извършено на 08.10.2016г. НП е
влязло в законна сила на 04.02.-2017г. Това НП в настоящият случай изключва
приложението на чл.218б от НК.
За да определи този размер на наказание съдът отчете
смекчаващите обстоятелства – самопризнание и съдействие за разкриване на
обективната истина, изказаното съжаление за извършеното, ниската стойност на
предмета на престъпно посегателство. Размера на глобата бе съобразен и с
имотното състояние на подсъдимият обективирано в
декларацията му на досъдебното производство за семейно и материално положение и
имотно състояние и в изявлението му пред съда. Съдът намери, че така наложеното
наказание по размер ще има възпитателен, поправителен и възпиращ ефект спрямо
обвиняемия и ще бъдат постигнати целите на наказателната превенция и репресия –
индивидуална и генерална.
На основание чл.189 НПК подсъдимият бе осъден да
заплати съответно и направените по делото разноски.
Това бяха мотивите водили съда при постановяване на
решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :