Р Е Ш Е Н И Е
№ 140
гр. Сливница, 24 февруари 2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, първи състав, в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети октомври през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:Ангелина Гергинска
при участието на секретаря Мария Иванова като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 679 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. ЗАНН.
К.А., роден на ***г. ,
живущ в гр.А., Р Т., чрез защитниците си – адв. Е.Н. и А.А. *** обжалва
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 315/2018 от 01.10.2018г. на началника на Митница Столична,
с което на основание чл.18, ал.1, вр. чл.11а, ал.1 от ВЗ, му е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 1000,00лв. за извършено от него
нарушение по чл.11а, ал.1 от ВЗ вр. чл.2, ал.1 от Наредба №Н-1/ 01.02.2012г. на
МФ и на основание чл.20 от ВЗ в полза на държавата са отнети 34 000 евро.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление с
искане да бъде отменено. Твърди се, че отразеното в наказателното постановление
не отговаря на истината. Подробно излага съображенията. Заявява, че липсват
доказателства, от които да е видно, дали е спазена процедурата по уведомяване
на лицето какви задължения следва да изпълни. Твърди се, че липсват
доказателства в административнонаказателното производство да е бил назначен
преводач, нито е посочено на какъв език е било превеждано. В съдебно заседание,
жалбодателят не се явява, представлява се.
Административнонаказващият орган оспорва жалбата.
Моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло. Редовно призован в
съдебно заседание не изпраща представител Депозирал е писмено становището си.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, като приема за установено от
фактическа страна следното :
Не се спори между страните, а съдът намира за
безспорно установено, че на 15.04.2018г. свидетелите И.Т.Т. и Й.К.В. , са били
на работа на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси „ на МП Калотина, когато
около 10,10ч., на трасето идва служител на Гранична полиция с искане за
извършване на комплексна проверка за лек автомобил „Ф.Г.“, с австрийска регистрация,
управляван от немския гражданин К.А., притежаващ турски паспорт. Автомобилът
бил вкаран в гаража на трасето за
щателна митническа проверка. Свидетелите, И.Т.Т. и П. И. Н. попитали ,
жалбодателя на турски език дали има нещо за деклариране, на което той отговорил
отрицателно. Жалбодателя бил поканен да се запознае с нормите за безмитен внос,
изписани на информационната табела на турски език и бил попитан повторно дали
има нещо за деклариране. След повторния отрицателен отговор на жалбодателя,
свидетелите, митнически служители, пристъпили към проверка на автомобила и
личния багаж на жалбодателя. Не констатирали нарушения. Пристъпили към личен преглед
на жалбодателяпри който в ластичен коланна кръста му открили сумата на обща
стойност 34 000 евро. За извършената проверка е съставен протокол за
митническа проверка /л.21 от делото/ и протокол за личен преглед /л.20 от
делото/ .Свидетелят заявява, че с жалбодателят се е разбирал на турски език,
който за жалбодателят е майчин език. След установяването на цитираната по-горе
недекларирана валута, бил уведомен началник-смяната и органите на досъдебното
производство. За нарушението на място на жалбодателя бил съставен АУАН №171 от
15.04.2018г. от който е видно, че жалбодателят е изложил саморъчни обяснения в
съставеният акт, относно намерената у него валута.
А.И., разпитана в качеството на свидетел по
настоящото производство, заяви че е участвала като преводач на документи, които
е превела на място. Заяви, че първо изчита целия акт, ако лицето има възражения
ги излага на собствения си език , а тя го превежда. Заявява, че е превела и
дадените от жалбодателя обяснения, в самият акт и съставените протоколи и за
тези си действия се е подписала и самата тя , в качеството си на преводач.
Въз основа на съставения АУАН №171 от 15.04.2018г.
е било издадено обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена
въз основа на показанията на свидетелите И.Т.Т., Й.К.В. и А.Б., както и от приетите по
делото писмени доказателства, а именно: акт за установяване на административно
нарушение №171 от 15.04.2018г., наказателно постановление № 315/2018 от 01.10.2018г. на началника на Митница Столична, както и
приложените по административнонаказателната преписка писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата.
Тя е подадена в срок от лице посочено в
обжалваното постановление, като нарушител, т.е. от лице което има правен
интерес да обжалва в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна
Административнонаказателното производство срещу
жалбоподателя е започнало по акт за установяване на митническо нарушение,
съставен от компетентно длъжностно лице от съответното митническо учреждение,
което като митнически орган осъществява функция по митнически контрол и надзор
- актът е съставен от И.Т. и П. Н. в
качеството им на старши митнически инспектори в ТМУ Столична, Агенция „Митници”,
в присъствието на свидетеля – Й.В. и на св.А.Б., в качеството й на преводач.
Актът за установяване на митническо нарушение е
съставен при спазванеф на разпоредбата на чл. 42 ЗАНН. В акта е посочено че е издаден за извършено на 15.04.2018
г. нарушение по чл. 11а, ал.1 от Валутния закон/ВЗ/ и чл.1, ал.1 от Наредба
№Н-1/01.02.2012г. за пренасянето през границата на страната парични средства,
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за воденето на
митнически регистри по чл.10а от ВЗ като в него е посочен нарушителят – К.А.,
роден на ***г. , живущ в гр.А., Р Т., който като не е декларирал във валутна
митническа декларация по чл.9 от Наредба №Н-1/01.02.2012г., пренасяната от него
чуждестранна валута в размер на 34 000 евро, не е изпълнил задължението,
визирано в разпоредбата на чл.11а, ал.1 ВЗ, вр. чл.1, ал.1 от Наредба
№Н-1/01.02.2012г., което се санкционира по реда на чл.18, ал.1 ВЗ.
Актосъставителят, е направил описание на нарушението и обстоятелствата при
които е установено. Подробно е описано че при запитването “има ли нещо за
деклариране”, жалподателят отговорил отрицателно. Подробно е описано, че след
това е пристъпено към извършването на проверката. Посочено че при преминаване
през границана на страната ни и
пренасянето на парични средства за или от трета страна в размер на или повече
от 10 000 евро, то същата подлежи на деклариране пред митническите органи
по реда на чл.9 от Наредба №Н-1/01.02.2012г. Посочено е че описаната по-горе
валута е задържана с разписка № 0094256 от 15.04.2018г., издадена от Митница
Столична.
В случая, по безспорен и несъмнен начин е
установено по делото, че на К.А. е бил връчен посочения по – горе АУАН, след
като му е извършен превод на съдържанието на акта, удостоверен с подписа на
преводача. Предвид изложеното, съдът
намира, че жалбодателят е бил запознат със съдържанието както на съставеният му
АУАН, така и със съставените протоколи за извършените от митническите служители
действия.
Производството по налагане на административно
наказание е една последваща дейност и предполага образуване на
административно-наказателно производство, наличие на административна преписка и
събрани доказателства във връзка с извършеното административно нарушение.
Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН административнонаказващият орган се
произнася по преписката в едномесечен срок от получаването й, като преди да се
произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за установяване на
административно нарушение за неговата законосъобразност и обоснованост,
преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава наказателно
постановление, с което налага съответното по вид и размер административно
наказание.
В чл.57, ал.1 от ЗАНН са въведени минималните
законови изисквания към едно наказателно постановление, които следва да са
налице, за да бъде то законосъобразно. Посочените в чл.57 ал.1 от ЗАНН законови
реквизити на наказателното постановление са императивни по характер. В
конкретния случай съдът, след като се запозна внимателно с наказателно
постановление № 315/2018 от 01.10.2018г. издадено от началника на Митница
Столична, намира същото за издадено от
компетентен орган в кръга на правомощията му. Спазена е разпоредбата на чл. 47,
ал. 1, б. “ б ” ЗАНН, според която административни наказания могат да налагат
длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон или указ. Съгласно
разпоредбата на чл. 18, ал.10 от ВЗ наказателните постановления се издават от
министъра на финансите или от оправомощени от него длъжностни лица. В настоящия
случай атакуваното наказателно постановление е издадено от С. З. в качеството му
на началник на Митница “ Столична ”, оправомощен да издаде атакуваното
наказателно постановление, видно от представената по делото заповед № ЗМФ-495/21.04.2010 г. на министъра на
финансите. Наказателното постановление е издадено при спазване разпоредбата на
чл. 57 ЗАНН въз основа на акт за установяване на митническо нарушение. Подробно
е описано както нарушението, така и мотивите за определяне на наказанията.
По изложените съображения съдът обосновава извод
за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление от формална
страна.
При преценка на делото по същество съдът намери
следното:
Показанията на разпитаните свидетели
по делото – митнически служители са последователни, безпротиворечиви, логически
обосновани и се открояват с убедителност –важен и ключов критерий за
откровеност и обективност. Ето защо съдът им дава вяра и ги кредитира напълно.
Съгласно посочената в наказателното постановление
като нарушена разпоредба на чл.11а, ал.1 от ВЗ, пренасянето на парични средства
в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга
валута за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи.
Съобразно чл.2, ал.1 от Наредба № H-1/01.02.2012г., декларирането се извършва
по реда на чл.9 – лицата задължително попълват и представят пред митническите
органи декларация за паричните средства по образец, утвърден от министъра на
финансите. Митническите служители нямат задължение да подканват гражданите да
изпълняват задълженията си, да им връчват декларации или каквото и да друго
действие, в посока изпълняване на задълженията на гражданите. Релевантното за
реализиране на административнонаказателна отговорност по реда на чл.18, ал.1,
вр. чл.11а, ал.1 от ВЗ обстоятелство е неизпълнението на въведеното от закона
задължение за деклариране. По делото е безспорно установено пренасянето от К.А.
на парични средства в размер, подлежащ на деклариране,
Както в АУАН, така и в НП е описано, че
нарушението е извършено на МП „Калотина“, трасе „Входящи леки автомобили и
автобуси“, около 10.10 часа, където жалбоподателят не е декларирал във валутна
митническа декларация по чл. 9 от Наредба № Н-1/01.02.2012 г. за пренасянето
през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни
камъни и изделия с и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а ВЗ,
пренасяната от него (а в НП е допълнено и „през границата на страната“) чуждестранна
валута в размер на 34 000 евро. Посочената като нарушена норма е тази на чл.
11а, ал. 1 ВЗ.
Съгласно чл. 11, ал. 1 ВЗ физическите лица могат да пренасят през границата на
страната неограничено количество парични средства. С разпоредбата на чл. 11а, ал.
1 ВЗ е предвидено допълнително изискване по отношение на лицата, пренасящи
парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в
левове или друга валута за или от трета страна, а именно задължението да
декларират същата във валутна митническа декларация по чл. 9 от Наредба
№ Н-1/01.02.2012 г. за пренасянето през границата на страната на парични
средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия с и от тях и водене на
митнически регистри по чл. 10а ВЗ.
За да е осъществен съставът на
нарушението, е необходимо извършителят да не е декларирал пред митническите
органи на пренасяните от него през границата на страната от трета страна
чуждестранна валута, надвишаващо допустимите норми, а именно в размер на 10 000 евро или повече. Спор относно пренасянето и липсата на
декларация относно валутата няма, както не се и спори, че тя надвишава размера
допустим да не се декларира.
От доказателствата по делото е
безспорно, че на установената дата и място на извършване на нарушението административно
наказаното лице е осъществило виновно фактическия състав на нарушението.
Настоящата инстанция споделя извода относно съставомерност на извършеното
деяние, както и относно субективната страна на нарушението.
Към постановяване на решението, санкционната
норма на чл.18, ал.1 ВЗ е изменена /ДВ бр.14/18.02.2020г./ и съответно
некасаеща констатираното нарушение. За нарушение по чл.11а, ал.1 ВЗ, в
действащата към момента норма е предвидено наказание „глоба“ в размер една пета от стойността на недекларираните парични средства, което се равнява на левовата равностойност на
6 800 евро, а чл.20 от ВЗ е изцяло отменен. Съгласно разпоредбата на чл.3,
ал.2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление, последват
различни нормативни разпоредби, прилага се тази, която най-благоприятна за
нарушителя. В конкретния случай очевидно, по благоприятен се явява размер от
1000лв. за наказанието „глоба“ и в тази част, процесното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено. В частта, в която е постановено
отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението, а именно
34 000евро, на основание чл.20 ВЗ, предвид отмяната на законовата норма,
наказателното постановление следва да бъде отменено, т.к. се явява
по-благоприятно за нарушителя.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 315/2018 от 01.10.2018г. на началника на Митница
Столична, с което на основание чл.18, ал.1, вр. чл.11а, ал.1 от ВЗ /изм/, с
което на К.А., роден на ***г. , живущ в гр.А., Р Т., му е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 1000,00лв. за извършено от него
нарушение по чл.11а, ал.1 от ВЗ/изм./ вр. чл.2, ал.1 от Наредба №Н-1/ 01.02.2012г.
на МФ и ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 315/2018 от 01.10.2018г. на началника на Митница
Столична В ЧАСТТА, в която на основание чл.20 от ВЗ в полза на държавата са
отнети 34 000,00 евро.
Решението подлежи на обжалване и протест в
14 дневен срок от съобщаването му на страните пред АС – София област .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: