РЕШЕНИЕ
№………
гр.Радомир, 10.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Радомирският районен съд - гражданска колегия, ІІІ-ти
състав в публичното заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Районен съдия: Татяна Тодорова
при секретаря: Веска Китанова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 108 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
По изложените в исковата молба
обстоятелства ищеца “Ч.Е.Б.” АД *** със
седалище и адрес на управление:*** Марк, Бизнес център с ЕИК … е предявил
обективно кумулативно съединени искове против Б.И.С. с ЕГН ********** ***,
като е поискал да бъде установено по отношение на ответника, че последния дължи
на ищцовото дружество за електроснабден имот на адрес в гр. Радомир, ж.к. „А.“,
бл.., ап.. по издадена заповед за изпълнение следните суми: сумата в размер на
486.27 лева - представляваща главница за използвана и незаплатена електрическа
енергия за периода от 04.02.2017 г. до 04.01.2018 г.; сумата от 62.63 лева –
представляваща законна лихва за забава за периода от 11.05.2017 г. до
09.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
заплащане на главницата, които вземания са предмет на заповед за изпълнение,
издадена по ч.гр.д. № 1089/2018 г. на РдРС, както и направените по заповедното
и настоящето дело разноски.
В настоящето производство
дружеството ищец е предявило искове за осъждане на ответника да заплати
дължимата се цена за доставена електроенергия за посочения в исковата молба
период за електроснабден имот, ведно със законната лихва върху главницата и
направените разноски.
В срока за отговор, ответника Б.И.С. чрез пълномощника си адв. Р. – ПАК, е депозирала отговор
на исковата молба, в който е заявила становище за неоснователност на предявения
иск, като твърди че между нея 4 „Р.-М.“ АД, в качеството му на собственик на
апартамент, находящ се в гр. Радомир, ж.к. „А.“, бл.., ап.. на 01.08.2012 г.
бил сключен договор за наем за ведомствено жилище № РМ-12-039, като било
постигнато по между им споразумение, с което считано от 01.09.2016 г., договора
за наем бил прекратен на 19.09.2016 г., поради което твърди, че неоснователно
се претендират от ответницата исковата сума за периода от 04.02.2017 г. до
04.01.2018 г., в който период ответницата не е била в наемни отношения със
собственика на имота. Твърди, че процесния електроснабден имот след 19.09.2016
г. е отдаден от собственика на друго лице, което го ползва. Моли съда да
отхвърли предявеният иск, като и се присъдят направените по делото разноски.
В съдебно
заседание ищцовата страна не се представлява. В депозирана по делото молба
поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят
направените по делото разноски.
В
съдебно заседание ответницата чрез пълномощника си адв. Р. оспорва предявените
искови и моли съда да отхвърли като неоснователни и недоказани, като и се
присъдят направените по делото разноски.
Радомирският
районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба,
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от фактическа страна прие за установено
следното:
Не се
спори по делото, а и от приложеното към настоящето дело ч.гр.дело № 1089/2018 г.
по описа на РдРС, се установява че въз основа на заявление от 20.11.2018 г. по
реда на чл.410 ГПК, е било образувано ч.гр.д. № 1089/2018 г. на РдРС, по което
в полза на дружеството ищец срещу ответника Б.И.С. е била издадена заповед № 924 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 20.11.2018 г. за сумата от 486.27 лева –
главница, представляваща стойността на потребена електрическа енергия за
периода от 04.02.2017 г. до 04.01.2018 г., сумата от 62.63 лева – лихва за
периода от 11.05.2017 г. до 09.11.2018 г., законната лихва считано от датата на
подаване на заявлението – 20.11.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането. В заповедта е отбелязано, че вземането произтича от неизплатени
задължения за потребена електрическа енергия за периода от 04.02.004 г. до
04.01.2018 г., с кл.№ …., за електроснабден имот с
адрес7 гр. Радомир, ж.к. „арката“, бл.16, ап. 18.
Видно
от приетата по делото лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия №
Л-409-17/01.07.2013 г., ДКЕВР е издала на “Ч.Е.Б.” АД лиценз за доставка на
електрическа енергия от доставчик от последна инстанция, за срок 28 години
(л.25 от делото).
От
приложеното към исковата молба заявление за продажба на електрическа енергия за
битови нужди от 31.08.2012 г. се установява, че ответницата е поискала от
ищцовото дружество да бъде извършена продажба на електрическа енергия в гр.
Радомир, ж.к. „Арката“, бл.16, ап.18, на основание договор за наем на
ведомствено жилище от 01.08.2012 г. С декларация от 17.08.2012 г. ответницата е
декларирала пред ищцовото дружество, че е влязла във владение и ползва имота по
договор за наем от 01.08.2012 г., считано от 01.08.2012 г. Собственикът на
имота „Р.М.“ АД, чрез изпълнителния директор Л.А. е дал съгласието си титуляр
на партидата на имота да бъде ответницата Б.И.С., за което е подписал и
съответната декларация.
От
приложения по делото договор за наем на ведомствено жилище от 01.08.2012 г. се
установява че „Р.М.“ АД, в качеството му на наемодател е предоставил на Б.И.С.
в качеството и на наемател за временно и възмездно ползване на недвижим имот,
представляващ апартамент № .. в ж. „А.“ на гр. Радомир. Не се спори между
страните, че сключеният между „Р.М.“ АД и ответницата договор за наем е бил
прекратен, считано от 01.09.2016 г., което се установява и от приложеното по
делото споразумение за прекратяване на договор от 01.08.2012 г.
През процесния
период 04.02.2017 г. до 04.01.2018 г. ищцовото дружество е издало седем на брой
фактури, приложени към исковата молба, на обща стойност от 486.27 лева, което
не се спори по делото. Представена е по делото също и справка-извлечение за
възникнали вземания и извършени плащания. За заплащане на сумите по фактурите
по делото не са представени доказателства от ответника.
Представени
са и общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.”
АД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-059 от 07.11.2007 г., изм. и доп. с решение
№ ОУ-03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на приетите по
делото писмени доказателства, изисканото и приложено ч.гр.д. № 1089/2018 г. на
РдРС.
Радомирският
районен съд, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие
следното:
Предявеният
установителен иск с правно основание чл.415 вр.чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, е процесуално допустим, тъй като същият съставлява
продължение на започналото срещу длъжника заповедно производство. Активно
легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от
задълженото по същата лице. Предмет на установителния иск е съществуването на
вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага
установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед,
като в тежест на ищцовата страна бе да установи, при условията на пълно и
главно доказване, че страните са били обвързани от действителен договор за
продажба на електрическа енергия и че в изпълнение на този договор дружеството
е доставило електрическа енергия на потребителя за сочения в исковата молба
период. В тежест на ответника по иска е да установи положителните факти, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
С оглед събраните по делото писмени доказателства, съдът
намира, че ищецът не доказа качеството си на кредитор на ответницата, доколкото
не се установи от доказателствата по делото, че между страните е съществува
валидна облигационна връзка през процесния период. В тази връзка, със сторения
по делото доклад съдът е указал на ищеца, че негова е доказателствената тежест да докаже
основанието и размера на претендираната сума за процесния период.
Съгласно чл.4, ал.2 от представените по делото Общи
условия (ОУ), потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо
лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва
електрическа енергия за домакинството си.
От събраните по делото писмени доказателства не
може да се установи по безспорен начин, че в периода от 04.02.2017 г. до
04.01.2018 г. Б.И.С. е имала качеството потребител на електрическа енергия, тъй
като от приложеното по делото споразумение за прекратяване на договор от
01.08.2012 г. се установява по безспорен начин, че сключения между собственика
на електроснабден имот находящ се в гр. Радомир, ж.к. „А.“, бл.., ап.. – „Р.М.“ АД и
ответницата договор за наем от 01.08.2012 г. е прекратен, считано от 01.09.2016
г. Този факт не е спорен между страните по делото. С оглед прекратяването на
договора за наем, въз основа на който е разкрита партида на името на
ответницата при ищцовото дружество, същата е престанала да бъде ползвател на
имота в гр. Радомир, ж.к. „А.“, бл.., ап.., респ. и от датата на прекратяване на договора за
наем – 01.09.2016 г. е изгубила и качеството потребител на електрическа енергия
за процесния недвижим имот. Не се установи също така, че в процесния период
ответницата да е била титуляр на друго вещно право на ползване на имота, нито
пък да е упражнявал правата и задълженията на потребител на електрическа
енергия за битови нужди в съответствие с приложените по делото общи условия.
С оглед на изложеното съдът счита, че в настоящото
производство не се доказа от страна на ищеца, че длъжник по претендираното
вземане е ответницата Б.И.С., поради което предявеният иск за главница е
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Тъй като искът
за главница е неоснователен, то предявеният иск за лихва, който е акцесорен,
следва съдбата на главния иск, поради което и искът за лихва следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Що се отнася до изложеното от
ищцовото дружество в депозирана по делото молба, че ответницата не е изпълнила
задължението по чл.13, т.5 от Общите условия да уведоми ищцовото дружество за
настъпилата промяна свързана с договора за наем, то този довод за първи път е
въведен в молба от 19.04.2019 г. депозирана по делото, като такива твърдения не се съдържат в
исковата молба. Независимо от това съдът намира този довод за несъстоятелен по
следните съображения:
Съгласно чл.98а,
ал.1 от ЗЕ, крайният снабдител продава електрическа енергия при публично
известни общи условия, като ал.4 на същата разпоредба предвижда, че публикуваните
общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия
от крайния снабдител, без изрично писмено приемане, ако не са договорили
различни условия от общите.
В този смисъл по
отношение на периода, за който се претендират сумите по фактурите, приложима е
разпоредбата на чл.13, т.1-т.5 от Общите условия, визираща задълженията за
потребителите, измежду които в т.5 от посочената клауза, потребителят има
задължението да уведомява продавача в 30-ет дневен срок в писмена форма за
всяка промяна, свързана с личните си данни или със собствеността или другите
основания, на които продавачът доставя електрическа енергия на обекта. Макар ответницата
да продължава да има открита партида за абонатния номер на обекта на
потребление, за който се претендира плащане на консумирана ел.енергия, съдът
приема, че същата реално не е била потребители по смисъла на ЗЕ и по смисъла на
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД
за конкретния обект на потребление – недвижим имот, находящ се в гр.
Радомир, ж.к. „А.“,
бл.., ап.. и за претендирания с исковата молба период. Няма правило в
действащите към момента ОУ, които да сочат, че задълженото лице е титулярът на
партидата за доставка на ел.енергия. В приложимите към процесния период Общи
условия няма регламентирано, чие е задължението за уведомяване във връзка с
настъпила промяна, свързана със собствеността и ползването на обекта. Няма и
предвидена санкция при неизпълнение на това задължение. Само по себе си неизпълнението
на задължението по чл.13, т.5 от ОУ, обаче, не означава, че Б.И.С. е запазила
качеството си на „потребител” по смисъла на цитираната разпоредба на чл.4, ал.2
от ОУ, който предвижда, че потребител на ел.енергия за битови нужди е
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа на „Ч.Е.Б.” АД. По смисъла на посочената разпоредба и през процесния
период: от 04.02.2017 г. до 04.01.2018 г. Б.И.С. (ответник в настоящото
производство) не е била нито собственик, нито ползвател на имота, за който се
претендира заплащане на доставена ел.енергия. Неизпълнението на задължението на
потребителя по чл.13, т.5 от ОУ също не е скрепено със санкционни последици.
Предвид на това в полза на ищеца не е възникнало вземане от ответницата на
твърдяното договорно основание, доколкото С. не е имала качеството на
потребител на ел.енергия за битови нужди за процесния обект за времето на
възникване на задължението за плащане на исковите суми. Иначе казано, ответника
няма правно задължение за плащане на исковите суми, претендирани като цена на
доставена ел.енергия, като собственик или ползвател на имот, присъединен към
електропреносната мрежа на енергийния оператор, произтичащо от обвързващ
страните в исковия период договор за доставка на ел.енергия.
По
разноските:
С оглед изхода от
делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответницата следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 300.00 лева,
представляващи заплатено от нея адвокатско възнаграждение, които следва да
бъдат възложени върху ищцовата страна.
Воден от горното Радомирският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Ч.Е.Б.” АД *** със
седалище и адрес на управление:*** Марк, Бизнес център с ЕИК …. обективно
кумулативно съединени искове против Б.И.С. с ЕГН ********** ***,
за признаване за установено, че съществува вземане на “Ч.Е.Б.” АД *** за
следните суми: сумата в размер на 486.27 лева - представляваща главница за
използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 04.02.2017 г. до
04.01.2018 г.; сумата от 62.63 лева – представляваща законна лихва за забава за
периода от 11.05.2017 г. до 09.11.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 20.11.2018
г. до окончателно заплащане на дължимите суми, което вземане е предмет на
Заповед № 924 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 20.11.2018 г., по ч.гр.д. № 1089/2018 г. по описа на РдРС, като неоснователни
и недоказани.
ОСЪЖДА “Ч.Е.Б.” АД *** със седалище и адрес на
управление:*** Марк Бизнес, с ЕИК … да заплати на Б.И.С. с
ЕГН ********** ***, сумата
от 300.00 (триста) лева,
представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./