Р Е Ш Е Н И Е
№……....………....…....……….2020г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV състав, в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОНСТАНТИН ИВАНОВ
мл. с. ИВАЛЕНА Д.
при секретар ПЕТЯ ПЕТРОВА,
като разгледа докладваното от мл. с. Д.
въззивно гражданско дело № 1146 по описа за 2020 година на ОС-Варна,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 14277/8.06.2020 г. на
„Енерго-Про Продажби“ АД – гр. Варна, чрез адвокат А.К., срещу Решение № 488 от
4.02.2020 г., постановено по гр. дело № 12858/2019 г. по описа на ВРС, IX състав, с което е прието за установено между страните по делото, че Ц.И.Н., ЕГН **********,
не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“, сумата от 521,66 лева, представляваща
стойност на коригирана сметка за електроенергия за периода от 17.01.2019 г. до
16.04.2019 г., за обект, находящ се в гр. Варна, бул. „Христо Ботев“ № 18, вх.
5, ап. 117, с абонатен № ********** и клиентски № **********, на основание чл.
124, ал.1 ГПК.
Жалбоподателят „Енерго-Про Продажби“
АД счита постановеното решение за незаконосъобразно и неправилно, като моли за
неговата отмяна и присъждане на разноски. Сочи, че е спазена нормативно
установената корекционна процедура и е налице правно основание за възникване на
вземането на ответното дружество, а именно чл. 38, ал.2 от ОУ на ДПЕЕМ на
„Електроразпределение Север“ АД. Подробно излага фактите във връзка с
извършената проверка на СТИ на ищцата, съставяне на констативен протокол и
прилагането на корекционната процедура, които елементи са довели до решението
му служебно да начисли на ищцата сумата от 521,66 лева за периода 17.01.2019 г.
- 16.04.2019 г. Твърди, че от
констативния протокол се установява, че е осъществен достъп до вътрешността на
електромера, като същият е манипулиран чрез добавяне на меден проводник, в
резултат на което СТИ отчита с грешка от
минус 64%. В заключение сочи, че сумата се дължи по силата на чл. 200,
ал. 1 ЗЗД и е налице основание за заплащането й, поради което искът е
неоснователен. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и на
ответника да бъдат присъдени разноските за двете инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата Ц.И.Н.
не е депозирала писмен отговор.
В Становище с вх. № 262533/27.07.2020
г. въззиваемата Ц.И.Н., чрез адвокат М.В., излага, че оспорва изцяло въззивната
жалба, тъй като към деня на проверката не е имало действащи нормативи на ПИКЕЕ,
т.е. не е имало основание и правила за извършване на процесната корекция.
Прилага списък с разноски по чл. 80 ГПК и договор за правна помощ. Претендира
разноски.
С молба вх. № 262229/22.07.2020 г.
въззивникът „Енерго-Про Продажби“ АД
чрез адвокат Н.Г., преупълномощен от Адвокатско дружество „Величков, Желязков и партньори“, представя
списък на разноските по чл. 80 ГПК ведно с договор за правна помощ, фактура и
отчет по сметка. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на
процесуалния представител на въззиваемата страна.
В съдебно заседание за въззивника
„Енерго-Про Продажби“ АД, редовно призован, се явява адвокат Н.Г., с когото се
осъществява видеоконферентна връзка.
В съдебно заседание въззиваемата Ц.И.Н., редовно
призована, не се явява, не се представлява.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Първоинстанционното призводство е
образувано по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от Ц.И.Н.,
ЕГН **********, срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 10353369, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“, за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 521,66 лева,
представляваща стойност на коригирана сметка за електроенергия за периода
17.01.2019 г. - 16.04.2019 г., за обект, находящ се в гр. Варна, бул. „Христо
Ботев“ № 18, вх. 5, ап. 117, с абонатен № ********** и клиентски № **********.
В исковата молба щцата излага, че с
писмо на ответното дружество е била уведомена за извършена на 16.04.2019 г. от
„Електроразпределение Север“ АД проверка на СТИ, обслужващо обект, находящ се в
гр. Варна, бул „Христо Ботев“ № 18, вх. 5, ап. 117, с абонатен № ********** и
клиентски № **********, титуляр по партидата на който е тя. При проверката било
констатирано неточно измерване на електрическата енергия. Във връзка с
проверката бил съставен констативен протокол и била извършена корекция на
сметката за електроенергия на ищцата, като претендираната сума от „Енерго-Про
продажби“ АД е в размер на 521,66 лева за 2739 кВтч електроенергия за периода
17.01.2019 г. - 16.04.2019 г. Ищцата поддържа, че не е извършвала никакви
неправомерни действия за неправилно отчитане на потребената от нея ел. енергия,
плащала е редовно дължимите суми към ответното дружество и не дължи сумата,
начислена по корекцията. Моли за уважаване на иска и присъждане на съдебни
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Енерго-Про Продажби“ АД депозира писмен отговор, в който оспорва иска
като неоснователен. Не оспорва, че с ищцата са в договорни отношения за
доставка на ел. енергия до посочения в исковата молба обект. Навежда доводи, че
проверката на процесния електромер е извършена съобразно ОУ на ДПЕЕЕМ от 2006 и
2007 г. и че при осъществяването й е установено неточно измерване на
консумираната ел. енергия от СТИ в резултат на неправомерно въздействие върху
последното. На база констатациите е
изготвена корекция на сметката на абоната по реда на ОУ, с оглед на което
счита, че посоченото количество ел. енергия е доставено на обекта на ищцата и
дължимо от нея. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищцата Ц.И.Н., редовно призована, не се явява,
представлява се от адвокат М.В., редовно упълномощен. Поддържа исковата молба,
оспорва отговора Представя списък на разноските по чл 80 ГПК, моли за
присъждането им.
В
съдебно заседание ответникът „Енерго-Про продажби“ АД, редовно призован, се
представлява от адвокат М.Л., преупълномощена от Адвокатско дружество
„Величков, Желязков и партньори“. Оспорва исковата молба, поддържа отговора.
Представя списък на разноските по чл 80 ГПК, моли за присъждането им. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Настоящият
съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото е обстоятелството, че страните са обвързани от валидно договорно
правоотношение, по силата на което ищцата е потребител на електроенергия за
битови нужди и клиент на ответното дружеството за описания в исковата молба
обект на потребление.
От
приложен към делото констативен протокол № 1202788 се установява, че
на 16.04.2019 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили
техническа проверка на електромер с фабричен номер 1127011803822046 на обекта на ищцата, при която са отчетени следните показания: по
тарифа 1.8.1 /нощна/ – 665 кВтч; по тарифа 1.8.2 /дневна/ – 2598 кВтч. При замерване с калибриран уред е установено, че електромерът отчита
преминалата ел. енергия с грешка по-голяма от допустимото – минус 65,25%.
Електромерът е демонтиран и подменен с нов, от същия вид – AMS B1B – FA1SDI. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка,
запечатана с пломба № 524513, и изпратен за експертиза в БИМ - Русе. Проверката
е извършена в отсъствие на ищцата. Констативният протокол не е подписан от нея
или неин упълномощен представител, а само от двама свидетели.
Приобщен към доказателствения материал по делото е и констативен
протокол № 1267/03.07.2019 г. на БИМ – Русе, от метрологичната експертиза на
електромера, видно от който при извършените проверки на точността на отчитане
на СТИ е констатирана грешка от минус 64%. Отбелязано е, че електромерът не
съответства на метрологичните
характеристики и до вътрешността му е осъществена външна намеса – през клеми 1
и 3 е промушен меден проводник.
Въз
основа на горния протокол, от „Електроразпределение Север“ АД са направени
изчисления, отразени в Справка № 53910 за корекция при неизмерена, неправилно и/или
неточно измерване на електроенергия от
11.07.2019 г., в която количеството ел.енергия за корекция е определено
на 2638,78 кВтч. За одобреното количество ел. енергия е издадена фактура № ********** от
дата 15.07.2019 г. за сумата от 521,66 лева с вкл. ДДС.
От
заключението на изготвената пред първа инстанция СТЕ се установява, че
електромерът с фабричен № 1127011803822046, монтиран на
обекта на ищцата, е от одобрен тип, произведен през 2018 г. и същата
година преминал задължителна проверка за годност в БИМ. С оглед на
констатираното от БИМ – Русе, отчитане с голяма грешка – минус 64%, към датата
на проверката електромерът не е можел да измерва цялата електроенергия,
потребена от абоната, а само 36 % от нея. От констатациите в протокола на БИМ
се вижда, че неточното измерване не се дължи на техническа неизправност, а на
осъществен неправомерен достъп до вътрешността на СТИ – през клемореда е
пробита дупка и промушен меден проводник, минаващ между клеми 1 и 3. Начислени
служебно са 2639 кВтч за периода от 17.01.2019 г. до 16.04.2019 г. – 90 дни от
датата на проверката. Съобразно пропускателната способност на присъединителната
линия и присъединителните съоръжения начисленото количество ел. енергия е
възможно да бъде реално доставено на абоната за посочения период от време.
Сумата за плащане е изчислена математически точно по действащите за периода
цени на електроенергията, утвърдени от КЕВР – средна цена 0,19767 лева/кВтч.
С
оглед на така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Възможността за извършване на едностранна корекция от страна на
„Електроразпределение Север“ АД на количеството пренесена електроенергия за
изминал период при неизмерване или неправилно/неточно измерване на
последната е обективирана в чл. 37, ал.
1 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Начините за изчисляване на неизмерената или
неправилно/неточно измерена електроенергия с оглед на различните хипотези,
предвидени в чл. 37, ал. 1, са уредени в чл. 38 на същите. Общите условия на
ДПЕЕЕМ не са нормативен акт и не са правно обвързващи за съда, за да имат
правно действие, то трябва да им е делегирано законово. Законовото основание
крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане
на потребената ел.енергия е предвидено със ЗИД на Закона за енергетиката (публ.
ДВ, бр.54 от 17.07. 2012 г.) в случаите, когато са налице две кумулативни
предпоставки: ако е изпълнено
задължението по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в
Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка и при наличие на правила за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставената електроенергия – в този смисъл са и ред решения на ВКС (Решение № 115 от
20.05.2015 г. по гр.д. № 4907/2014 г., Решение № 111 от 17.07.2015 г. по т.д. №
1650/2014 г., Решение № 173 от 16.12.2015 г. по т.д.№ 3262/2014 г. и др.). В
чл. 24 и чл. 25 от действащите ОУ на ДПЕЕЕМ е предвиден ред за уведомяване на
клиентите. Към датата на проверката на процесния електромер (16.04.2019 г.)
разпоредбите на ПИКЕЕ (ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.), са отменени изцяло с
Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм.д. № 2385/2016 г. и Решение №
2315 от 21.02.2018 г. по адм.д. № 3879/2017 г. на ВАС, обнародвано в ДВ, бр. 97
от 23.11.2018 г. Към датата на процесната проверка липсват ПИКЕЕ, които да са
част от действащото право, вследствие от
което ответното дружество не може да се ползва от корекционната процедура, предвидена
в чл. 37 и чл. 38 на ОУ на ДПЕЕЕМ.
Съгласно чл. 1 ЗЕ процесните
обществени отношения се уреждат именно със специалния закон. В общите закони не се съдържа
регламентация на специалните понятия и термини, включени в ЗЕ. Освен това, в
регулирането на отношенията между доставчиците и потребителите в ЗЕ Държавата
има задължително участие чрез КЕВР, каквото не е предвидено в общите закони.
Наведеното във въззивната жалба
твърдение, че процесната сума се дължи по силата на чл. 200, ал.1 ЗЗД е
неоснователно не само въз основа на гореизложеното, но и поради това, че
задължението на „купувача” да плати „вещта” в конкретния казус означава, че абонатът има задължението да плати за
реално потребеното от него количество електроенергия. От събраните по делото
доказателства е установено единствено, че към датата на извършената проверка -
14.04.2019 г., е било налице неправомерно въздействие върху СТИ, вследствие на
което то неточно (с грешка от минус 65,25 % - според констативния протокол от
проверката, коригирана на минус 64% в протокола на БИМ - Русе) е отчитало
електроенергията, доставяна и потребявана на обекта на ищцата. Нито в
констативния протокол № 1202788/16.04.2019 г. на „Електроразпределение Север“
АД обаче, нито в протокола на БИМ, нито с друго доказателство е установен конкретният
период от време преди проверката, през който доставяната електроенергия е била
неточно отчитана. Според заключението на вещото лице по изготвената пред
първоинстанционния съд СТЕ, което настоящият съдебен състав кредитира като
обективно, начисленото в Справка № 53910 на „Електроразпределение Север"
АД и във фактура № ********** на „Енерго-Про продажби“ АД задължение е
изчислено математически точно по действащите към процесния период цени на
електроенергията и коректно приложената за случая методика. В чл. 38 на ОУ на
ДПЕЕЕМ, където са уредени методиките на изчисление при различните хипотези на
неизмерване или неправилно/неточно измерване на електроенергията, не е посочен
периодът от време, въз основа на който се правят съответните изчисления. Остава неизяснен въпросът въз основа на какво
е определен периодът от 90 дни преди датата на проверката, за който е извършено
процесното изчисление, според отразеното в СТЕ, той е зададен служебно.
Неустановяването на конкретен момент, от който е започнало неточното отчитане,
води до невъзможност да се определи реално доставената и потребена електрическа
енергия за минал период, като извършената при тези обстоятелства корекция
създава предпоставки доставчикът да получи цена за недоставена от него
електрическа енергия, което е несъвместимо с прилагането на чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
По
горните съображения настоящият съдебен състав счита, че извършената от
ответника корекция на сметката за потребена в обекта на ищцата електроенергия
за минал период е незаконосъобразна, поради което начислената сума от 521,66
лева не се дължи.
Предявеният иск е основателен и като
такъв следва да бъде уважен, а решението
на първоинстанционния съд - да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните
разноски:
Поради съвпадащ резултат от
разглеждането на делото по същество, въззивният съд не може да преразглежда
произнасянето по отношение на разноските.
При този изход от делото,
претенцията на въззиваемата за компенсация на разноските, направени за защита
във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва да бъде
уважена. Същата претендира разноски в размер на 200.00 лева, представляващи
заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък по чл.
80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.
По възражението за прекомерност на
възнаграждението:
Направеното възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна в молба вх. № 262229/22.07.2020 г. от процесуалния представител на
въззивника е неоснователно. Претендираният размер от 200,00 лева е справедлив и адекватен на положените
усилия при водене на делото.
Водим от горното, на основание чл.
271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 488 от
4.02.2020 г., постановено по гр. д. № 12858 по описа за 2019 г. на Районен съд
– Варна, IX състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 10353369, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“, ДА ЗАПЛАТИ на Ц.И.Н.,
ЕГН **********, сумата в размер на 200,00 лева, представляваща сторени пред въззивния съд съдебно-деловодни
разноски, включващи адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.