РЕШЕНИЕ
№ 273
гр. Пловдив, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20215001000742 по описа за 2021 година
С решение № 260060/14.04.21 г., постановено по т.д. № 33/20 г. на
Окръжен съд Пазарджик, е осъдена ЗД "Б. И.“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.С. ****, общ. С., р-н „Л.", ул.„Д. Б." № **,
представлявано от С. С. П. и К. Д. К. -заедно, да заплати на АНТ. Н. К.,
ЕГН ********** от гр. П., ***.чрез адв.Г. Й. от САК, сумата от 20 000 лева -
обезщетение за причинените й неимуществени вреди - болки и страдания
ведно със законната лихва, считано от 17.01.2020 година до окончателното
изплащане,причинени в резултат на ПТП от 22.07.2019 година, като за
разликата над уважения размер от 20 000 лв. до пълния предявен размер от
40 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата считано от 17.01.2020г.
до окончателното изплащане, искът е отхвърлен като неоснователен.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от ЗД "Б. И.“
АД ЕИК *********, което го обжалва в частта му, с която искът е уважен за
сумата над 5 000 лв. до присъдения размер от 20 000 лв. В жалбата се излагат
съображения за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на
1
решението в обжалваната му част, като се иска в същата решението да бъде
отменено и се постанови друго, с което се уважи предявения иск до размер от
5 000 лв. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, както и
изменение на решението на ПзОС в частта за разноските съобразно резултата
от въззивното обжалване.
Въззиваемата страна АНТ. Н. К. оспрова жалбата като
неоснователна и се иска същата да бъде отхвърлена. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв.
Г.Й. на осн. чл. 38, ал.2 вр. ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните
доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения
на страните, приема за установено следното:
Производството пред Окръжен съд Хасково е било образувано
по предявен пряк иск от АНТ. Н. К. против ЗД "Б. И.“ АД за присъждане на
обезщетение за причинените й неимуществени вреди - болки и страдания
ведно със законната лихва, считано от 17.01.2020 година до окончателното
изплащане, причинени в резултат на ПТП от 22.07.2019 г., настъпило на път ...,
км ..., в посока гр. П., виновно причинено от М. П. Р. при управление на, л.а.
марка „Ф.", модел „П.", per. № ......., за който автомобил е била налице
валидна застраховка „ГО“ на автомобилистите при ответното застрахователно
дружество. Прието е, че са налице всички елементи от фактическия състав на
деликта, както и валидна застраховка „ГО“ на автомобилистите, сключена с
ответното застрахователно дружество, при което са налице всички
предпоставки, пораждащи отговорността на ответника ЗД „Л. И.“ АД за
репариране на претърпените от ищцата вреди.
Във връзка с определяне размера на дължимото обезщетение по
делото са събрани писмени доказателства, прието е заключение на съдебно-
медицинска експертиза, както и са депозирани показания на свид. Н. К., баща
на ищцата.
От заключението на назначената съдебно-медицинска
експертиза е установено, че при процесното ПТП ищцата е получила
следните травматични увреждания: контузия на главата, мозъчно сътресение,
2
контузия на тялото, контузия на корема, контузия на лявото коляно с оток и
хемартроза /източени са около 50 мл кръв/. В медицинската документация
било съобщено за краткотрайна загуба на съзнание, като в устните си
обяснения в открито съдебно заседание вещото лице е уточнило, че не може
да бъде категоричен, поради липса на достатъчни данни, дали ищцата е
изпаднала в пълна загуба на съзнание до степен на комоционална кома или е
била със зашеметяване, обърканост, сънливост, което е степенно разстройство
на съзнанието. В медицинската документация било записано изкълчване на
лявото коляно, като вещото лице сочи, че тази диагноза не е подкрепена от
консултацията с ортопед-травматолог, който бил посочил контузия на лявото,
като липсвала имобилизация или оперативно лечение. В издадено
медицинското направление от неврохирург били посочени: болезненост в
шиятаа, мозъчно сътресение, контузия на главата париетално, травма на
невнтие коренчета в шиен отдел, абдоминална травма, захарен диабет,
изразен цефалгичен синдром , изразен вертебрален сивдром, лекостепенна
пипестезия по дерматом С5 вляво.
Според експертизата, болките, които е изпитвала ищцата А. К.,
са били най-силни и с най-висок интензитет, непосредствено след нанасяне на
травмата; постепенно с времето те са намалявали по сила до пълното им
изчезване в края на 15–20-ти ден след началото на травмата, като нормално
протичащият оздравителен процес при подобни наранявания е около две
седмици. В.л. е посочило, че би трябвало към момента на изготвяне на
заключението пострадалата А. К. да е напълно здрава и да няма оплаквания от
болка и страдания в местата на контузиите, което се подкрепяло от факта, че
няма нова медицинска документация за подобни оплаквания. Сочи, че най-
дългият период за възстановяване се пада на мозъчното сътресение, което е
за максимум 25-28 дни от дата на травмата. В заключението е мотивиран
извод, че ищцата К. е търпяла болки и страдания за около 10-15 дни от
началото на травмата.
В показанията си св. Н. К. - баща на ищцата е заявил, че
21.07.2019 год. някъде около обяд, му се обадили, че дъщеря му е в
болницата. Казали му „ не се притеснявай, няма й нищо, ела да я видиш в
болницата, жива е“ Намерили я на носилка в болницата в Бърза помощ.
Едното момиче, което е карало колата било с надута ръка, а дъщеря му била в
3
доста по-критично състояние. Казала му „ тате добре съм“ и от там заспала.
Казали му , че била изпаднала в безсъзнание. Видял, че в главата и е ударена,
коляното и е надуто от удара. От там вече я изкарали от Бърза помощ и
докторите я качили нагоре за рентгени т.н. В показанията си свидетелят
заявява, че мисли, че е стояла 5 дни в болницата, като всеки ден били при
нея, защото не можела да ходи. Била на подлога в болницата. След това я
закарали в П., защото бившата му жена живее в П.. От там няколко месеца
ходили по болници, по доктори, скенери. Вадили й вода един или два пъти,
защото й било подуто коляното. Имала страх от колите и все се оплаквала, че
я боли главата от удара в главата.. Между 10 – 20 дни не можела да ходи, а
ходела с патерици.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е
приел, че съобразно принципа на справедливостта с оглед установените
увреждания и претърпени болки и страдания във връзка с конкретните
икономически условия в страната и съдебната практика при сходни
увреждания, следва да се определи обезщетение в размер на 20 000 лв. Счел е
този размер за справедлив и съобразен с вида на нанесената телесна повреда,
с интензитета и продължителността на физическите болките и страдания, с
невъзможността на А. да се обслужва сама за не дълъг п период от време, с
наложилата се промяна в начина и на живот и социални контакти, с
притесненията, свързани с последиците, които травмата би могла да има за
нея за в бъдеще.
Във въззивната жалба тези изводи се оспорват като
необосновани за разликата над 5000 лв. до пълния присъден размер на
обезщетението, като се излагат конкретни оплаквания във връзка с
увреждането „изкълчаване на лявото коляно“, неоснователно кредитиране на
показанията на свидетеля К., както и периода на възстановяване на ищцата.
Настоящият съдебен състав приема така наведените оплаквания
за неоснователни.
Първоинстанционният съд не е приел за доказано наличието на
травма „изкълчване на коляното“. Напротив, кредитирано е изцяло
заключението на назначената СМЕ, като е прието, че на ищцата е причинена
контузия на коляното, което е в пълен унисон със заключението на вещото
лице. Недоказването на твърдените в исковата молба увреждания в цялост, а
4
именно – изкълчване на коляното, е едно от основанията, поради което искът
не е уважен в пълния му претендиран размер, като е отхвърлен за разликата
над 40 000 лв.
Липсва основание да не се кредитират показанията на свид. К.
по отношение претърпените от ищцата болки и страдания, отражението на
ПТП върху начина на живот и психиката на пострадалата. Вярно е, че
свидетелят е посочил дата на ПТП 21.07.2019 вместо действителната 22.07.19
г., както и че ищцата е пролежала пет дни в болница вместо действителните
три дни. Но тези неточности сами по себе си не са основание да се
дискредитират показанията му изцяло. Същият е заявил: „мисля, че беше на
21.07.19“, „мисля, че стоя пет дни в болницата“, т.е. самият свидетел не
твърди категорично тези обстоятелства, а ги заявява доколкото точно си ги
спомня почти година и половина по-късно. С оглед изминалия период от
време тези неточности са обясними, а и разминаването между показанията и
действителната дата на ПТП и периода на пролежаване в болница е
незначително. Налице е близка родствена връзка между пострадалата и
свидетеля – такава между баща и дъщеря, при което показанията на свидетеля
следва да бъдат преценени съобразно чл. 172 от ГПК – с оглед на всички
други данни по делото, като се има предвид възможната заинтересованост на
свидетелските показания. Съдът приема, че по делото не събрани
доказателства, които да оборват показанията на свидетеля К. или да всяват
съмнения в тяхната достоверност по отношение претърпените от ищцата
болки и страдания, включително и относно твърдения от свидетеля период на
допълнително ходене по прегледи във връзка с контузията на коляното, на
изпитван страх от коли, главоболие и т.н. В приетото заключение на вещото
лице действително е посочено, че обикновено периодът на възстановяване от
такива травми е около 15-20 дни, а по отношение на мозъчното сътресение –
25-28 дни. От тази формулировка е видно, че вещото лице е дало отговор на
този въпрос от гледна точка на нормалния, обикновено протичащ
оздравителен процес, като се е базирал единствено на създадената
медицинска документация. Това обстоятелство само по себе си не може да
дискредитира показанията на свидетеля, който има непосредствени
впечатления от конкретния случай; показанията му са правдоподобни и
съдържат конкретни данни за отражението на случилото се и върху психиката
5
на пострадалата.
В този ред на мисли не може да се споделят доводите, че
присъденото обезщетение в размер на 20 000 лв. касае само един месец
възстановителен период. Възстановителният период следва да включва не
само оздравяването от физическите травми, но и възстановяването от
психическите такива – въпрос, който въобще не е третиран в заключението на
вещото лице, а от показанията на свидетеля се установява, че ПТП е
произвело и негативно отражение върху психиката, и то за период от няколко
месеца. Освен това, от същите показания е установено, че и физическото
възстановяване на ищцата е продължило за по-дълъг период от време.
С оглед изложеното настоящият състав на ПОС приема, че в
първоинстанционното решение правилно и обосновано са изложени
факторите, които са от значение за определяне на справедлив размер на
обезщетението и същият е преценен съобразено с критерия за справедливост
на чл. 52 от ЗЗД, поради което същото следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
За разноските:
Тъй като въззивната жалба изцяло се отхвърля, претенцията
на жалбоподателя за разноски във въззивното производство е неоснователна
и такива не се присъждат.
От пълномощника на въззиваемата е направено искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от
Закона за адвокатурата. Представен е договор за правна помощ и процесуално
представителство пред АС Пловдив, от който е видно, че е оказана безплатна
правна помощ на осн. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв. При това положение на осн.
чл. 38, ал.2 от ЗАдв на адв. Г.Й. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер от 980 лв., определен по правилото на чл. 7, ал.2,т.4
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съобразно обжалвания интерес.
Мотивиран от горното съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260060/14.04.21 г., постановено
по т.д. № 33/20 г. на Окръжен съд Пазарджик в обжалваната му част, с която
ЗД "Б. И.“ АД ЕИК ********* е осъдена да заплати на АНТ. Н. К., ЕГН
********** от гр. П., ***.чрез адв.Г. Й. от САК обезщетение за причинените
й неимуществени вреди - болки и страдания ведно със законната лихва,
считано от 17.01.2020 година до окончателното изплащане,причинени в
резултат на ПТП от 22.07.2019 година, за сумата над 5 000 лв. до присъдения
размер от 20 000 лв.
ОСЪЖДА ЗД "Б. И.“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр.С. ****, общ. С., р-н „Л.", ул.„Д. Б." № **, да заплати на
адвокат Г.Й. на осн. чл. 38, ал.2 вр. ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата сумата
980 лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7