Р Е Ш Е Н И Е
№ 17 20. 02. 2019 година град Бургас
В И М Е Т О Н А НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На седми февруари две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание при следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ ХАНДЖИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ СЪБЕВА
ХРИСТИНА МАРЕВА
При участието на секретаря Станка Ангелова
Изслуша докладваното от съдия НЕЛИ СЪБЕВА
Въззивно търговско дело № 1 / 2019 година по описа на БАС
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „А“Е. / в несъстоятелност/, чрез пълномощника му адв. И. , против Решение № 92 от 01.11.2018 година, постановено по т.д. №47/2016 г. по описа на СлОС, с което е възобновено производството по несъстоятелност на дружеството на основание чл. 632 ал.2 от ТЗ.
Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Според жалбоподателя, съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 632 ал.2 ТЗ, като е приел за основателна молбата на кредитора „И“ А. , тъй като не е налице нито една от алтернативните хипотези на този текст за възобновяване на производството по несъстоятелност. По отношение на дружеството съдът по несъстоятелността е постановил спиране на производството, тъй като не е налице наличие на достатъчно имущество на длъжника, както и не е внесена от кредитор определената сума от 11 000 лв. за разноски по несъстоятелността. Подадената молба на кредитора „И“ е с предплатена сума от 2 000 лв., което представлява 1/6 от определената първоначално от съда и това мотивира извод за несериозност на кредитора за водене на производството по несъстоятелност. Тъй като не е предплатена цялата определена от съда сума като необходими разноски, жалбоподателят счита, че не са налице законоизискуемите предпоставки за постановяване на решение за възобновяване на производството.
Настоява се за отмяна на решението. Не се ангажират доказателства.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от кредитора „И“А. гр. С., с който се оспорва жалбата. В него се посочва, че съгласно нормата на чл. 632 а2 ТЗ едногодишният срок е относим към подаване на молбата за възобновяване на спряното по реда на ал.1 производство по несъстоятелност, а не към задължението за представяне на доказателства за наличието на достатъчно имущество у длъжника, респ. за внасяне на необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629бТЗ. Посочва се също, че в молбата кредиторът е аргументирал представянето си на платежно за разноски, различни от първоначално определените от съда, като основното е липсата на недвижимо и движимо имущество у длъжника, посочена в доклада на синдика. При условията на евентуалност е поискано от съда да укаже на останалите кредитори с приети вземания и на свързаните с длъжника дружества да предплатят по съразмерност остатъка от определената от съда сума до указания размер. Неправилни са аргументите за несериозност у кредитора с оглед внесения размер сума за разноски, тъй като освен внасянето на такава Банката е направила искане и за изменение на определения от съда размер съгласно Определение №175 /12.06.2017г.. С обжалваното решение съдът не е направил изрично такова изменение, но е постановил последващ акт, с който е преразгледал първоначалните си указания и е посочил изрично размера за необходимите предварителни разноски, който размер е внесен от кредитора-молител. Ако това не е така, съдът би следвало да даде срок на кредитора за внасяне на определената от него първоначална сума.
Настоява се за отхвърляне на жалбата. Не се ангажират доказателства.
С определение № 5 от 10. 01. 2019г. Апелативен съд-Бургас е приел жалбата за допустима и е насрочил разглеждането й в съдебно заседание. В съдебно заседание пълномощникът на въззиваемата банка поддържа становището си,, не са направени доказателствени искания.
Решението е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. При извършване на задължителната по чл. 269 ГПК служебна проверка не се установяват недостатъци, които да водят до нищожност на постановения съдебен акт.
Производството по първоинстанционното дело е образувано по молба на „И“А. гр. С. като кредитор на длъжника „А“ЕООД/в несъстоятелност/ за възобновяване на производството по несъстоятелност по отношение на дружеството съгласно Решение № 287/27.10.2017 година по т.д. №47/2016 година по описа на Сливенския окръжен съд. В молбата е посочено, че е налице предплащане на сумата от 2000лв. за покриване на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност, като част от така определената от съда сума от 11 000 лв., като са направени евентуални искания съдът да коригира размерът на първоначално определените разноски или да задължи и останалите кредитори да внесат разликата от 9 000 лв.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че е налице предпоставка за възобновяване на производството по несъстоятелност, приел е, че внесената сума от кредитора, с оглед доклада на синдика относно вземанията на длъжника, е достатъчна за установяване съществуването на тези вземания и е възобновил производството по делото.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и прилагайки законовите разпоредби, приема следното:
С решение №33/15.11.2016година, постановено по т.д. №47/2016 година по описа на Окръжен съд- Сливен и вписано в Търговския регистър на , е открито производство по несъстоятелност на „А“Е. гр. С. по реда на чл.630 ал.1 ТЗ – дружеството е обявено в неплатежоспособност с начална дата 26.03.2015 година, открито е производство по несъстоятелност и е назначен временен синдик, с насрочено първо събрание на кредиторите за 15.12.2016г. С определение №24/17.01.2017 година,вписано в ТР на 18.01.2017г., е назначен постоянен синдик В. Ч. , който е извършил определените в закона действия по списъци на кредиторите на длъжника. С решение №55/12.06.2017г. на основание чл. 710 и сл. от ТЗ дружеството е обявено в несъстоятелност, с последиците от това – прекратени правомощия на органите, лишаване от право за управление и разпореждане с имуществото, обща възбрана и запор върху имуществото, постановено начало на осребряване на имуществото и разпределянето му
С определение №175/12.06.2017година, по молба на синдика относно липсата на имущество на длъжника и извършване на необходими разноски, съдът по реда на чл. 629б ал.1 и 2 от ТЗ е определил сумата от 11 000 лв. като необходима за продължаване на производството по несъстоятелност и е дал 30-дневен срок на кредиторите за предплащането й. Поради неплащане на тази сума, с Решение №287/27.10.2017г. съдът на основание чл. 632 ал.1 е постановил спиране на производството по несъстоятелност.
Производството по несъстоятелност се спира на основание чл.632 ал.1 ТЗ когато в масата на несъстоятелността липсват бързо ликвидни активи, които могат да се използват за заплащане на необходимите разходи по издирване, съхранение и продажба на имуществото на длъжника. Съгласно чл. 632 ал.2 от ТЗ спряното производство по несъстоятелност се възобновява, ако в рамките на визирания едногодишен срок след спирането му кредиторите издирят и посочат активи или предплатят необходимата сума, определена от съда като разноски за производството. Възможността за това възобновяване не е по инициатива на съда, а по искане на длъжника или кредиторите, като съдът прави преценка на предпоставките за това възобновяване. Тези предпоставки са алтернативно дадени, т.е наличието на една от тях е основание за възобновяване на производството. В конкретния казус по делото е постъпила молба за възобновяване от кредитора „И“А. с приложено платежно нареждане за внесена сума от 2 000 лв.
Основното оплакване на въззивника- длъжник в производството по несъстоятелност, е за неправилност на решението поради неплащане от кредитора на цялата определена от съда сума като необходими разноски: при определен размер от 11 000 лв. съдът е приел, че внесената сума от 2 000 лв. е достатъчна, за да се приложи нормата на чл. 632 ТЗ.
Молбата на кредитора за възобновяване на производството е подадена в законния едногодишен срок по чл.632 ал.1 ТЗ, с приложено към нея платежно нареждане за 2 000 лв. Изрично е посочено, че кредиторът счита тази сума за достатъчна “да бъде установено по категоричен начин имуществото на длъжника“ и е формулирано искане да бъде преразгледан въпросът относно размера на необходимата сума за разноски по несъстоятелността съгласно определение №175/12.06.2017 година, тъй като дружеството има вземания в размер на 2 269 397 лв., но няма никакви недвижими и движими вещи. Формулирано е и искане, при недостатъчност на внесената от кредитора-молител сума, съдът да укаже на останалите кредитори с приети вземания да предплатят по съразмерност остатъка от определената от съда сума до пълния й размер.
По делото са налични молба на синдика от 09.06.2017 година за одобряване на направените от него разноски в производството по несъстоятелност като временен и като постоянен синдик за периода 22.11.2016г. – 31.05.2017 г. в размер на 6 258, 85 лв. , както и отчет на синдика по чл. 659 ТЗ от 12.12.2018 година за дължими суми по направени от него разходи /вкл. възнаграждение/ и за извършени действия след постановеното решение за ОС - Сливен за възобновяване на делото по издирване и уточняване на имуществото на длъжника. В отчета синдикът е формулирал становището си за несъбираемост на вземанията.
В обжалваното решение съдът по несъстоятелността не е извършил изрична промяна в размера на определените първоначални разноски с определение № 175/12.06.2017г., необходими за производството по несъстоятелност, но е приел, че внесените от кредитора 2 000 лв. са достатъчни за установяване съществуването и събирането на вземанията на длъжника. Определеният от съда по несъстоятелността размер на разноските за продължаване на производството не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, като няма пречка този размер да бъде променян от съда по несъстоятелността с оглед необходимите за извършване действия по това производство. Няма пречка това да бъде извършено и при постъпила молба за възобновяване на производството, без изрична отмяна на първоначално постановеното определение и постановяване на ново, както е постъпил в настоящия казус първоинстанционния съд – преценката е относно предстоящите за извършване действия, които в това производство касаят установяване съществуването на вземанията и дали същите са събираеми. Приетите за достатъчни разноски са внесени от кредитора, поради което е изпълнено законовото изискване за възобновяване на производството по несъстоятелност и обжалваното решение не страда от пороци, водещи до неговата отмяна.
Мотивиран от изложените съображения, Апелативен съд- Бургас, Търговски състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 92 от 01.11.2018 година, постановено по т.д. № 47/2016 годена по описа на Окръжен съд – Сливен.
Преписи от решението да се изпратят на Търговския регистър при Агенция по вписванията за отразяване по партидата на несъстоятелното дружество „А“Е. , ЕИК ************, както и на Окръжен съд - Сливен за отразяване в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република България в 7-дневен срок от вписване в търговския регистър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: