РЕШЕНИЕ
№904/25.6.2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
осми юни
Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар
Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 931 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Б.В.” ЕООД, представлявано от К.И.Д., против Наказателно Постановление № 03 – 011690 / 16.10.2019г., на
изпълняващият длъжността Директор на Дирекция "Областна инспекция
по труда" - Варна с което на „ Б.В.
”ЕООД е наложено административно наказание „ Имуществена санкция” в размер на 1
600лв.на осн.чл. 416 ал.5 вр. чл.414 ал.1
от КТ.
В
жалбата се твърди, че постановлението е незаконосъобразно, неправилно ,
необосновано и немотивирано и се иска да бъде обявено за нищожно. Наведени са
доводи , че то не е издадено на посочената в него дата, че акта е бил съставен
при липсата на свидетели, че постановлението е издадено без произнасяне по
депозирано възражение и др. Оспорва се и фактическата обстановка като се
твърди, че лицето на което е била връчена призовката е било на длъжност „
шофьор“ и не е било упълномощено да представлява работодателя си пред
контролните органи на Д „ИТ“. Въпреки това на посочената в призовката дата в
Д“ИТ“-Варна са се явили представители на дружеството, които са представили
всички изискани документи, което обаче не било документирано по никакъв начин.
Твърди се още, че неправилно е бил съставен акт за нарушението, след като е бил
връчен протокол с предписания, чиито срок за изпълнение не е бил изтекъл.
Посочено е още, че неправилно не е била приложена разпоредбата на чл.415 „в“ от КТ. Поради тези и други съображения се
иска отмяна на поставлението, а в условията на
алтернативност-прилагане на разпоредбата на чл.415 „в“ от КТ. Направено е и
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание , въззивната
страна, редовно призована,
представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата на посочените в нея основания. По същество ю.к.З. отново
пледира за отмяна на постановлението като излага становище, че правилника се е
намирал в обекта, но шофьора, от когото е бил поискан, не е знаел къде се
намира той.Поради това и счита, че нарушение не е допуснато.Тя пледира да бъдат
присъдени и направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен
представител, който оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното
наказателно постановление.Прави и искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 23.08.2018г. служители на
Д”ИТ”-Варна, един от които св. М.М.-Ж., извършили
проверка в склад, намиращ се в гр.Варна, южна промишлена зона, парцел 258 /Зона
Родопа/, стопанисван от „ Б.В. ”ЕООД.
Проверяващите обявили началото на проверката на служител на дружеството- В.С.,
който работел като шофьор и към него момент се намирал в склада. Те поискали да
им бъдат представени определени документи
, сред които бил и правилник за
вътрешния трудов ред.Такъв обаче не бил представен. Св.М.-Ж. изготвила
призовка, в която посочила какви документи следва да бъдат представени в Д „ИТ”
от страна на дружеството , като изрично
било записано , че в обекта не е представен правилник за вътрешния трудов ред
.Призовката била връчена на В.С.. На
посочената в нея дата се явил в Д „ИТ”-Варна се явил упълномощен представител
на дружеството, който представил всички
необходими документи, сред които и необходимия правилник.За резултатите от
проверката св. М.-Ж. съставила протокол
№ ПР 1928041/13.09.2019г., с който били дадени и съответните предписания.В т.8
било дадено предписание работодателят да държи на разположение на контролните
органи във всички обекти, в които се полага наемен труд, екземпляр от
правилника за вътрешния трудов ред.Срокът за изпълнение на това предписание бил
до 26.09.2019г.
На 25.09.2019г. св.М.-Ж. съставила против „ Б.В. ”ЕООД акт за
установяване на административно нарушение
за това, че на 23.08.2019г. в обект – склад, „БМК” ЕООД ,
като работодател не държи на разположение на контролните органи
правилник за вътрешния трудов ред.
Нарушението било квалифицирано като такова по чл.403 „а” ал.1 от КТ.При
предявяването на акта възражения не
били направени. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени
възражения, в които били наведени твърдения, че в хода на проверката не са били
изготвени необходимите протоколи, както и че поради обстоятелството, че
седалището на дружеството е в гр.Хасково, то по-голяма част от документацията
се намира там.Било посочено, че с неговото съдържание се запознава всяко
новоназначено в дружеството лице, както и че при проверката такъв правилник е
бил на разположение на контролните органи и не им е било отказано да се
запознаят с него.В заключение било формулирано искане съставения акт да бъде
отменен, а в условията на евентуалност случаят да бъде приет за маловажен.
Въз основа на констатациите в
акта административно – наказващият орган
издал обжалваното наказателно
постановление, в което изцяло възприел фактическите констатации в него и
правната квалификация на нарушението- по
чл.403”а” ал.1 от КТ. За него, на
основание чл.416 ал.5 и чл.414 ал.1
от КТ, на „ Б.В. ”ЕООД била
наложена „Имуществена санкция” в размер на 1 600лв.
В хода на съдебното следствие като
свидетел бе разпитана св. М. М.-Ж. -актосъставител , чиито показания съдът кредитира изцяло като
дадени обективно, безпристрастно и пълно.От тях стана ясно , че нарушението е
било установено в обекта, при извършената на място проверка, както и че
правилника за вътрешния трудов ред е бил представен при документалната
проверка, което пък не било обективирано в протокол.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото гласни доказателства и тези по
административно-наказателната преписка,
които преценени в тяхната съвкупност са взаимно и логически свързани и последователни, поради
което съдът ги кредитира.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното
административно наказание прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима ,
подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за
разглеждане.
Наказателното
постановление № 03-011690/ 16.11.2019г. е издадено от компетентен орган-
от изпълняващият длъжността Директор на
Дирекция "Областна инспекция по труда" гр.Варна , съгласно заповед №
1596/08.10.2019г. на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” – София.
Същото е издадено в шестмесечния преклузивен срок, което се установява от
отбелязаната в него дата.Обстоятелството кога е получено самото постановление
има отношение единствено към възможността то да се обжалва в срок, което в
случая е направено , но по никакъв начин
не може въз основа на тази дата да се прави извод за времето на издаването
му.Поради това възраженията в тази насока са неоснователни.Постановлението
е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, съдържа пълно описание на нарушението,
датата , мястото и обстоятелствата при неговото извършване, както и
доказателствата, които го потвърждават.Вмененото във вина нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща
да се разбере какво е обвинението
и срещу какво да се организира защита.Посочени са нарушените материално правни
норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Правото на защита е
било реализирано с подаване на жалбата, поради която пък е образувано и
настоящото съдебно производство.
Съдът намира, че в хода на
производството не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.Обстоятелството, че при съставяне на акта е присъствал само един
свидетел, който е положил подпис в него, по никакъв начин не е ограничило правото
на защита на нарушителя.Действително, срещу акта са били депозирани възражения,
за които по преписката няма доказателства да са били обсъдени.Независимо от
това обаче, доколкото е било издадено наказателно постановление, то очевидно
наказващият орган е приел от една страна, че възраженията са неоснователни, а
от друга че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Не на последно място следва да се има
предвид, че настоящото производство се е развило по реда на ЗАНН, а не по реда
на АПК, поради което и възраженията за неспазване на неговите законови
разпоредби са неоснователни.
Правилно административно-наказващия орган е приложил материалния закон,
като е съотнесъл установените фактически констатации
към хипотезата на правната норма.Съобразно събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът намира за безспорно установено, че работодателят не е
изпълнил задължението си по чл.403 „а” ал.1 от КТ.Тази законова норма задължава
работодателя в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки,
както и на други места, на които се полага наемен труд, да държи на
разположение на контролните органи
правилник за вътрешния трудов ред.
Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства е, че от
страна на Б.В.
”ЕООД това задължение не е било изпълнено.Това се потвърждава както от
показанията на св. М.-Ж. , така и от приложеното по преписката копие от
призовка, в която изрично е посочено, че в обекта не е бил представен правилник
за вътрешния трудов ред. Изискванията на КТ са категорични, че този документ
следва да се намира на разположение на контролните органи в обекта и
работодателят е длъжен по такъв начин да организира работата в предприятието,
че тези норми да не бъдат нарушавани.Поради това съдът намира за неоснователни
възраженията, че правилника е бил в обекта, но служителя, от когото е бил
изискан е бил шофьор и не е бил упълномощен от работодателя. Неоснователно е и
възражението, че след като седалището на дружеството е в гр.Хасково, то повечето
документи се намират там. Нормата на КТ категорично сочи, че правилника следва
да се намира на всички места, на които се полага наемен труд. Неоснователно е и
възражението, свързано с дадените на дружеството предписания , срока за тяхното
изпълнение и съставянето на акта за установяване на нарушение. В случая е бил
съставен акт за това, че правилника за вътрешния трудов ред не се е намирал в
обекта на дружеството, а не че не е било изпълнено в срок дадено предписание.
Поради това съдът намира, че „Б.В. ”ЕООД в
качеството му на работодател е нарушил разпоредбите на чл.403”а” ал.1 от КТ.
Правилно е била ангажирана
отговорността на „ Б.В. ” ЕООД в
качеството му на работодател чрез налагане на "имуществена
санкция".Това по своята правна същност е безвиновна
отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за
неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и
се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на
обществена опасност на дееца и т. н.
Съобразно установеното по
делото, съдът намира че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.Допуснатото нарушение не се отличава по своята обществена опасност от
останалите от своя вид, за да се приеме че в явно незначителна степен е
нарушило обществените нарушения.
Правилно е била определена санкционната
норма на чл.414 ал.1 от КТ.В нея е предвидена санкция за работодател, който
наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, каквото в случая е налице .
Съобразно така установената
фактическа обстановка , съдът намира
обаче, че в случая се касае до маловажно нарушение по смисъла на чл.415
„в” от КТ. Тази норма предвижда налагане на санкция за нарушение, което е
отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ , и от което не са произтекли вредни
последици за работници и служители.
Нарушението , за което на „Б.В.” ЕООД е наложена имуществена санкция, е от категорията на тези, които могат да
бъдат отстранени след установяването им, доколкото това може да бъде извършено
чрез съхранение на екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред в обекта, в
който се полага труд.От показанията на св.М.-Ж. се установява, че при
извършване на документалната проверка този документ й е бил представен, макар
това да не е било обективирано в протокол. Доколкото пък на дружеството не е
наложено наказание за неизпълнено предписание, до следва да се приеме, че
установеното в обекта нарушение е било отстранено. Поради
изложеното до тук , като взе предвид безспорните доказателства по делото, че се
ангажира отговорността на работодателя за нарушение на разпоредбата на чл. 403
„а“ ал.1 от КТ, характера на
тази отговорност и липсата на доказани настъпили вредни последици за когото и да било, както и отсъствието на
данни за допускани други нарушения на трудовото законодателство, съдът намира ,
че следва да се приложи специалният текст на чл.415” в” от КТ и
на „ БМК Варна ” да бъде наложена „Имуществена санкция” в размер
на 100лв. на основание чл.415 „в” от Кодекса на труда.Така определения размер
на наказанието е съответен на допуснатото нарушение и в цялост ще изпълни
целите на ЗАНН.
С оглед изхода на делото съдът
намира, че не следва да присъжда юрисконсултско възнаграждение . Разпоредбата
на чл.63 ал.3 от ЗАНН сочи, че в съдебните производства страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК.Нормата на чл.143 от АПК пък предвижда,
че страните имат право на разноски при отмяна на обжалвания акт , при
отхвърляне на оспорването или при оттегляне на жалбата.Т.е. не е предвидена
хипотеза, при която на страните следва да се присъдят разноски при изменение на
обжалваното постановление.Поради това съдът намира, че не следва на Д“ИТ“ –Варна и на „ Б.В.“ ЕООД да се присъжда
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
Наказателно Постановление № 03 – 011690 / 16.10.2019г., на
изпълняващият длъжността Директор на Дирекция "Областна инспекция
по труда" - Варна с което на „ Б.В.
”ЕООД е наложено административно
наказание „ Имуществена санкция” в размер на 1 600лв.на осн.чл. 416 ал.5 вр.
чл.414 ал.1 от КТ, като НАЛАГА на „ Б.В.”
ЕООД административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 100 / сто/
лева, на основание чл. 415 „в” от КТ.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен
съд-Варна по реда на АПК.
След
влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по
компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: