№ 22
гр. Варна , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20213000500139 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 139/2021 г. по описа на Варненския апелативен съд е
образувано по въззивна жалба на М. Л. Ж. с вх. № 260689/19.01.2021 г. и допълнителна
такава с вх. № 261024 от 26.01.2021 г., подадена чрез процесуалния му представител адв.
Д.Д., против Решение № 260705/18.12.2020 г., постановено по гр.д. № 956/2019 г. по описа
на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен искът му против М. Д. Ж., за заплащане на
сумата от 680 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди - болка, страдание и стрес, унижение, безпокойство, чувство за
беззащитност и малоценност настъпили в следствие на противоправните действия и
бездействия на ответника по изпълнение на задължението му като негов процесуален
представител /адвокат/ да защитава ищеца компетентно, грижливо и добросъвестно довело
до прекратяване на образуваното по иск на ищеца гр.д.№ 1000/2018г. /преобразувано в гр.д.
№ 2536/2018г./ по описа на ВОС, ведно със законната лихва за забава считано от датата на
сезиране на съда с исковата молба – 28.05.2019г. до окончателното изплащане, на
основание чл.51 от ЗАдв.
Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е неправилно - постановено в
нарушение на процесуалните правила, в противоречие с материалния закон и е
необосновано, като в подадената лично въззивна жалба е молил за отмяна на решението
изцяло „и за връщане на делото на окръжния съд за ново разглеждане от друг съдебен
състав“, а в подадената чрез адв. Д. – за отмяна на решението и за уважаване на предявения
1
иск.
Навел е следните оплаквания: бил лишен от възможност да присъства в съдебните
заседания пред окръжния съд и с това и от правото му да задава въпроси на ответника и на
свидетелите и да представи своите доказателства; не били обсъдени от съда представените
от особения му представител доказателства, като съдът обсъдил само тези представени от
ответника; лаконично били обсъдени показанията на свидетелите и изопачени тези на св.
Милева. В допълнението на жалбата, подадено чрез адв. Д., са изложени съображения за
необоснованост на решението.
Въззиваемият М. Д. Ж., чрез адв. Д.К., е подал писмен отговор на жалбата, с която е
оспорил същата със съображения за неоснователността на всяко от оплакванията, както и с
доводи за правилността на обжалваното решение, е молил за неговото потвърждаване.
Пред настоящата инстанция, всяка от страните лично и чрез процесуалния си
представител, е поддържала съответно въззивната си жалба и отговора.
Доколкото ищецът е участвал в съдебното производство пред окръжния съд чрез своя
процесуален представител – назначен му особен представител -адвокат, той не е бил лишен
от възможност да упражни свои процесуални права и оплакванията в тази насока във
въззивната му жалба са неоснователни. Независимо от това, пред настоящата инстанция той
е взел лично участие по делото, направил е своите искания в съдебно заседание и по тях
съдът се е произнесъл.
Предмет на производството пред окръжия съд е бил предявения от М. Л. Ж. иск с
правно основание чл.51 от ЗАдв., вр. чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника М. Д. Ж. да му
заплати сумата от 680000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди - болка, страдание и стрес, унижение, безпокойство, чувство за
беззащитност и малоценност, настъпили вследствие на противоправните действия и
бездействия на ответника по изпълнение на задължението му като негов процесуален
представител (адвокат) да защитава ищеца компетентно, грижливо и добросъвестно, довело
до прекратяване на образуваното по иск на ищеца гр.д.№ 1000/2018г. /преобразувано в гр.д.
№ 2536/2018г./ по описа на ВОС, ведно със законната лихва за забава считано от датата на
сезиране на съда с исковата молба – 28.05.2019 г. до окончателното изплащане.
Ищецът е поддържал, че ответникът - адвокат е бил назначен за негов процесуален
представител по гр.д.№ 1000/2018г. /преобразувано в гр.д. № 2536/2018г./ по описа на ВОС,
производството по което е било оставено без движение с указания за поправяне на исковата
молба. Ответникът самоволно, без знанието и съгласието на ищеца променил изцяло волята
му досежно основанието на иска и ответника по него, с което не защитил по най-добрия
начин правата и законните му интереси, не го е осведомил за правата му и за развитието на
възложената му работа в нарушение на ЗАдв. и Етичния кодекс на адвоката, което довело до
прекратяване на делото, от което той търпял и неимуществени вреди.
2
Ответникът М.Ж. е депозирал писмен отговор, с който е оспорил иска и по
съображения за неоснователността му е молил за отхвърлянето му. Сочил е, че като особен
представител на ищеца по ЗПП и с оглед указанията за поправяне на исковата молба, го е
посетил своевременно в Затвора в гр.Варна (където той изтърпява доживотна присъда) и
след запознаване и обсъждане на позицията му, е подал уточняващата молба.
Междувременно, по развил се спор за подсъдност с ВАдмС, делото е върнато от ВКС за
разглеждане от компетентния Варненски окръжен съд, който дал повторно указания за
поправяне на исковата молба. На проведената втора среща с ищеца, последният му заявил,
че се отказва от предприемане на по-нататъшни действия, защото е завел няколко нови дела
за постигане на същия резултат. Поради непоправяне на нередовностите, делото е било
прекратено. Поради недвусмисленото изявление на ищеца, че се отказва от воденето на гр.д.
№ 2536/2018г. по описа на ВОС, М.Ж. не подал и въззивна жалба срещу прекратяването.
Посочил е, че добросъвестно изпълнил задължението си да осъществява процесуално
представителство на ищеца, като същото приел и Адвокатския съвет - Варна – отказал да
образува дисциплинарно производство (№ 30/14.05.2019г.), както и Висшия адвокатски
съвет в потвърждаващото го решение на 18.07.2019 г. Оспорил е ищецът да е претърпял
твърдените неимуществени вреди и е поддържал, че те не са отграничими от негативните
преживявания на ищеца – последица от множеството други негови дела.
Установено е по делото (с приложените дела), а и няма спор между страните, че гр.д.
№ 1000/2018г. по описа на ВОС, е било образувано по искова молба от 04.05.2018г. на М. Л.
Ж. против Прокуратурата на Р.България с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ и с цена
630 000 лв., в която се е твърдяло, че на ищеца са нанесени вреди от страна на разследващи
органи, изразяващи се в ограничаване правото му на защита в проведеното срещу него
съдебно-наказателно производство. С определение № 1167 от 10.05.2018 г., исковата молба
е била оставена без движение с указания за поправянето й в едноседмичен срок като на
ищеца е била предоставена и поисканата от него правна помощ. С определение от
16.05.2018 г., съдът е назначил ответника – адвокат М.Ж. за процесуален представител на
ищеца - М.Ж.. Във връзка с указанията на съда по делото е постъпила молба от 06.06.2018
г., подадена от процесуалния представител адв. Ж., в която се е твърдяло, че след
задържането на Ж. през 2005 г. до настоящия момент вследствие на лошите и
незадоволителни условия на живот в ареста и затвора за него са настъпили вреди,
изразяващи се във влошаване на здравословното му състояние, за което се е претендирало
обезщетение в размер на 600 000 лева. Посочено е било, че отговорна е държавата в
качеството й на отговорен субект по см. на чл. 284, ал.1 вр. с чл. 3 от ЗИНЗС. Приемайки, че
е сезиран с иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ вр. с чл.284 и чл.3 от ЗИНЗС, по който не е
компетентен, окръжният съд е прекратил производството и изпратил делото по подсъдност
на Административен съд –Варна. Последният, приемайки че не е компетентен, защото
подадената молба не е уточняваща, а представлява нов иск, с който е сезиран окръжния съд,
е повдигнал спор за подсъдност. С определение от 09.11.2018 г. по адм.д. № 52/2018 г.
петчленният състав на ВАС и ВКС се е произнесъл, че компетентен да разгледа исковата
3
молба е Окръжен съд Варна предвид, че подадената от адв. Ж. молба не е отстраняваща
нередовностите на исковата молба, нито с нея се изменя иска, а съставлява изцяло нов иск –
със заявени различни факти и ново правно основание, което предполага и нов ответник
(непосочен от ищеца), с който иск е сезиран окръжния съд. Съдът е посочил, че в молбата се
съдържат и твърдения, които могат да бъдат приети като уточнения на първоначалната
искова молба, но дали с тях са отстранени констатираните от окръжния съд нередовности, е
преценка, която следва да бъде направена от първоинстанционния съд. След връщането на
делото, то е образувано в гр.д. № 2536/ 2018 г. по описа на ВОС, по което с определение от
16.11.2018 г. съдът е дал нови указания за поправяне на исковата молба. Съобщението е
връчено на адв. Ж. на 26.11.2018 г. След като в срока не е постъпило изпълнение на
указанията за отстраняване на нередовностите по исковата молба, с определение от
10.12.2018 г. съдът е прекратил производството по делото. Определението е връчено на адв.
Ж. на 27.12.2018 г. и не е обжалвано.
От книгата за вписване на служебните посетители в Затвора – гр.Варна се установява,
че адв. М.Ж. е посетил ищеца М.Ж. съответно на 17.05.2018г. и на 17.12.2018г., които
срещи съвпадат по период точно с назначаването на ответника – адвокат М.Ж. за
процесуален представител на ищеца (16.05.2018 г.) и със срока за изпълнение на указанията
за поправяне на нередовностите в исковата молба, и със срока за обжалване на
прекратителното определение (постановено на 10.12.2018 г.). Те подкрепят твърдението на
ответника за проведени срещи за обсъждане на защитата и процесуалното поведение във
връзка с указанията за поправяне на исковата молба и с прекратяване на производството.
Служебно установено чрез справка в деловодната система от окръжния съд е и
обстоятелството, че за 2018 г. М.Ж. е завел повече от седем дела, а в периода от 2017-2019г.
- общо 18 дела само във Варненския окръжен съд, което макар и косвено също е в подкрепа
на твърдението на ответника, че ищецът го е информирал за липса на интерес от воденето на
процесното дело, защото е завел нови дела за постигане на същия резултат. Установено е
също така от приобщените писмени доказателства, а и страните не спорят, че ответникът –
адв. М.Ж. е бил назначен за особен представител на ищеца (до освобождаването му на
22.11.2019 г. по молба на адв. Ж.) и по адм. д. № 2308/2018 г. по описа на Административен
съд –Варна с иск срещу ГД „Изтърпяване на наказанията“ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от действия и бездействия на длъжностни лица в ГД “ИН“, по което
дело ответникът също е контактувал с ищеца и подавал уточнителни молби и жалби, довели
до продължаване на производството. В насока, че ищецът е водил множество дела в
процесния период са и показанията на двамата свидетели Камен Сашев Радев (без родство, с
познанство от 2010 г. от пребиваването им в затвора Варна до м.05.2019 г.) и Ганка Минчева
Милева (сестра на ищеца). Свидетелите са изнесли, че докато изтърпявал доживотното си
наказание „лишаване от свобода“, Ж. подавал множество искови молби до съда, защото не
бил доволен от присъдата си. Част от делата били прекратявани, а други завършвали с
решение. Някой ги печелел, други ги губел.
По жалбата на М.Ж. срещу адв.М.Ж. с твърдения за непрофесионални действия на
4
адвоката спрямо интересите му, Адвокатският съвет към АК Варна е направил проучване и е
взел решение (съгласно протокол № 30/14.05.2019г.) за липса на основание за образуване на
дисциплинарно производство срещу адв. М.Ж.. На 31.07.2019г. Висшият адвокатски съвет е
потвърдил това решение.
Съгласно чл.51 от ЗАдв. адвокатът отговаря за причинените на клиента вреди за
всяко виновно неизпълнение на задълженията си по ЗА, по Етичния кодекс на адвоката и
наредбите на Висшия адвокатски съвет.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.1 и следващите от ЗАдв., адвокатът е длъжен да
упражнява съвестно своята професия и чрез своето поведение при нейното упражняване и
извън нея да бъде достоен за необходимите за професията доверие и уважение, като при
упражняване на професията адвокатът се ръководи от върховенството на закона и е длъжен
да защитава правата и законните интереси на клиента си по най-добрия начин и точно да
осведоми своя клиент за неговите права и задължения, като при или по повод воденето на
дела адвокатът не може да си служи със средства и похвати, които имат за цел създаване на
неоправдани пречки от гледна точка на закона и на адвокатската етика.
Отговорност на адвоката за вреди може да бъде ангажирана само ако
неблагоприятният за страната резултат се дължи на пропуск на адвоката да упражни някое
процесуално право или да извърши надлежно някое процесуално действие, което е довело
до погасяването на съответна процесуална възможност. Упълномощеният адвокат не
отговаря за вреди, ако е положил дължимата грижа - в интерес на доверителя е приложил
всички подходящи законни средства за защита по най-добрия начин.
В случая, адвокатът е изпълнил в срок задължението си да изготви и подаде молба в
изпълнение на указанията на съда за поправяне на лично изготвената от ищеца искова
молба, след проведена среща с клиента си и разясняване на правата му. Доказателствата по
делото сочат на добросъвестност на ответника при упражняването на тези права и не са
опора за извод за виновно неизпълнение на някое от задълженията му по ЗА, по Етичния
кодекс на адвоката или по наредбите на Висшия адвокатски съвет. Добросъвестността в
упражняваната адвокатска професия не е задължително обвързана от резултата, целен от
страната и не е негова функция. Адвокатът дължи правната защита и съдействие, а не
претендиран от ищеца резултат. Освен това привеждането на исковата молба в съответствие
с указанията на съда изисква и съответното съдействие на страната, като само тя би могла да
посочи на адвоката и конкретни факти, които да бъдат въведени като обстоятелства по
исковата молба и да заяви искането си, което да се оформи в съответен петитум. В случая
съдът е бил сезиран лично от ищеца с подготвена от него искова молба, като ответникът е
назначен като адвокат на последващ етап и към този момент той е бил обвързан от
написаното лично от ищеца. Затова, не може да се направи извод, че ищецът е бил
защитаван от ответника некомпетентно, негрижливо и недобросъвестно и че действията на
адвоката пряко са довели до прекратяване на образуваното по иска му производство по гр.д.
5
№ 2536/2018г. на ВОС (преобразувано от гр.д.№ 1000/2018г. на ВОС). Необжалването от
адвоката на определението за прекратяването на делото, поради непоправяне на
нередовностите в исковата молба е станало също след проведена среща между двамата и
при съобразяване от адвоката с правото на ищеца да определя сам процесуалното си
поведение. Освен това, необжалването на обосновано определение на съда, не е в разрез с
изискването адвокатът да действа с необходимата професионална компетентност,
отговорност и почтеност, като преценява най-висшия интерес на своя клиент, защото след
предприетото обсъждане на тезата на ищеца, адвокатът предприема процесуалните
действия, съобразно своето свободно формирано вътрешно убеждение (арг. чл. 40, ал. 5 ЗА),
което включва и правото да не предприема процесуални действия и да не обжалва
обоснован съдебен акт. Когато постановения акт е правилен адвокатът би действал почтено
и добросъвестно в случай, че не го обжалва, защото по този начин би спестил ненужни
разходи, време и надежди за благоприятен изход на правния спор на своя клиент. Дори и да
би се приело, че адвокатът е бил длъжен да обжалва прекратителното определение и
поведението му е било несъобразено с дължимата грижа, то в случая не е могло да се
очаква, че вследствие на това ищецът би постигнал различен резултат и производството би
се развило и завършило благоприятно за него. На следващо място, прекратяването на
делото, поради непоправяне от адвоката на нередовностите в исковата молба съобразно
указанията на съда, не е лишило ищеца от процесуалната възможност за предявяване на
иска с редовна искова молба, поради което отговорност на адвоката за вреди не може да
бъде ангажирана.
Независимо от изложеното по-горе, не са доказани по делото и настъпили,
вследствие на прекратяването на делото, неимуществени вреди за ищеца – претендираните
морални страдания. Изнесеното от двамата свидетели, че ищецът бил разочарован, чувствал
се предаден, онеправдан, обезсърчен и безпомощен, загубил доверие в адвокатите и в цялата
съдебна система, не e опора за извод в тази насока, защото описаните негативни
преживявания не могат да бъдат отнесени като последица от процесното прекратено дело.
Това е така, тъй като ищецът е осъден за тежки умишлени престъпления, лишен е от свобода
доживот с влязла в сила присъда, недоволен е, подава жалби, води множество дела и
логично има негативни преживявания, включително и поради липсата на удовлетворяващ го
резултат. Освен това, данните по делото за голям брой водени дела за обезщетения за вреди,
както и тези за поискана по тях и предоставяна му от съда правна помощ с назначаване на
адвокат (включително и по настоящото дело) са в противовес с твърдяното страдание от
загуба на доверие в адвокатите и в цялата съдебна система.
Всичко изложено води до извод за липсата на виновно неизпълнение от ответника –
адвокат на задълженията му по ЗА, по Етичния кодекс на адвоката и наредбите на Висшия
адвокатски съвет, поради което и не са налице елементите от фактическия състав на
отговорността по чл. 51 ЗА. Предявеният иск се явява неоснователен и подлежи на
отхвърляне. Като постановяващо идентичен резултат, решението на окръжния съд следва да
бъде потвърдено.
6
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260705/18.12.2020 г., постановено по гр.д. № 956/2019
г. по описа на Варненския окръжен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването на препис от него на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7