Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 25.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното
заседание на втори март
две хиляди двадесета и първа година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 12707/2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
Д.Н.П., твърди, че като водач в л.а. „ВАЗ”, с рег. № ********е пострадал от ПТП,
реализирано на 22.07.2016 г. на ул. „Бистришко шосе“ в района на № 61, вина за което имал другият
участник - водачът на лекия автомобил „Алфа Ромео“, с рег. № ********Твърди,
че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът З.
„А.Б.” АД отговаря за
вредите, причинени от виновния водач. Сочи, че от деликта е
претърпял неимуществени вреди от настъпилите травматични увреждания – прорезни рани на двете ръце, открита фрактура на трета дланна кост на лявата ръка, секцио
на сухожилието на екстензорния мускул на трети пръст
на лявата ръка. Извършено било оперативно лечение, повече от 35 дни бил в
отпуск за временна неработоспособност, дълго време движението на лявата му ръка
не било възстановено, поради което и направил два курса рехабилитация през м.
март и април 2017 г., като по два договора – от м. март 2017 г. и от м. април
2017 г. заплатил разходи за рехабилитация в размер на по 500,00 лева. Твърди,
че самото произшествие му причинило интензивен стрес, а продължителният
възстановителен период и временна нероботоспособност
допълнително се отразили негативна на психиката му. Претендира обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, които определя на 30 000,00 лева, както и за сторените разходи за рехабилитация
в общ размер на 1000,00 лева. Претендира лихва за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди от датата на настъпване на произшествието – 22.07.2016 г.
до плащането, както и разноски.
Ответникът
З. „А.Б.” АД оспорва исковете. Оспорва наличието на противоправно поведение на
посочения в исковата молба делинквент и твърди
произшествието да е настъпило изключително в следствие противоправото поведение
на ищеца, като водач на МПС, евентуално прави възражение за съпричиняване в
следствие противоправното поведение на ищеца, който с поведението си е нарушил
правилата за движение по пътищата, както и възражение за съпричиняване свързано
с непоставяне от страна на ищеца на предпазен колан. Претендира разноски.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
За
основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна
връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност
към датата на деянието е застрахована при съответния ответник, е претърпял
вреди и техния размер. Размерът на неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД
следва да се определи от съда по справедливост, при спазване критериите на
Постановление 4/1968 г. на Пленума на ВС.
С
влязло в сила в сила споразумение за прекратяване на наказателното производство
по н.о.х.д. № 12275/2018 г. по описа на СРС, НО, 19 с-в подсъдимият А.С.Г.е
признат за виновен за това, че на 22.07.2016 г. в с.
Бистрица, общ. Столична, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил „Алфа Ромео“, с рег. № ********, по ул. ********нарушил правилата за
движение по пътищата, предвидени в чл. 21, ал.1 ЗДвП, като е превишил
максималната разрешена скорост за движение; на чл. 63, ал.2, т.1 ППЗДвП като е навлязъл при наличие на непрекъсната
линия в насрещната лента за движение и е реализирал ПТП с насрещно движещия се
лек автомобил „ВАЗ“, с рег. № ********и по непредпазливост е причинил средни
телесни повреди на повече от едно лица, сред които и Д.Н.П. – средна телесна
повреда, изразяваща се в открита фрактура на трета дланна
кост на лява ръка и срязване на сухожилието на екстензорния
мускул на трети пръст на лявата ръка, причинило трайно затрудняване на
движението на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни.
На
основание чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда, а по арг.
от чл. 383, ал.1 НПК и одобреното от съда споразумение от наказателния съд, е задължителна
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това дали е извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца, както и по отношение на елементите от състава на
престъплението, в т.ч. и причинените на ищеца телесни увреждания. Няма пречка
гражданският съд, разглеждащ последиците от деянието, да установи наличието на
други увреждания, наред, но непосочени в акта по същество на наказателния съд,
както и евентуалния принос на пострадалия за вредноносния
резултат чрез непоставяне на предпазен колан.
Според
заключението на приетата автотехническа експертиза от техническа гледна точка
ищецът като водач на л.а. ВАЗ не е имал възможност да предотврати настъпването
на удара.
Установява
се от представените болнични листа, че за периода 22.07.2016 г. – 02.09.2016 г.
ищецът е ползвал болничен отпуск, поради провеждано лечение за процесните
увреждания.
Според
показанията на свидетелката Д. тя живее на семейни начала с ищеца от 2015 г.
Свидетелката сочи, че на 22.07.2016 г. очаквала ищеца да се прибере от работа
около 18-19 ч., но около 19,00 ч. П. й се е обадил и с треперещ глас й е
съобщил, че ще се забави, защото е катастрофирал и предстои да повика линейка.
Свидетелката сочи, че щом линейката пристигнала в „Пирогов“ качили ищеца за
манипулации, като тя останала да му помага в болницата и следващите два дни.
Според Д. партньорът й имал тежки травми основно по ръцете, но имал и синини по
гърдите и краката; претърпял операция на лявата ръка, но и двете лице му били
бинтовани и целите в кръв. Свидетелката сочи, че П. една седмица престоял в
болницата, след което бил изписан за домашно лечение, при което отново бил с
превързани ръце. За да се грижи за него свидетелката си взела отпуск за 20 дни,
след което се завърнала на работа, но през обедната почивка се прибирала в
къщи, за да му помага да се храни, тъй като ръцете му били бинтовани и не можел
сам. Свидетелката сочи, че в следствие на произшествито
ищецът започнал да получава паник атаки, много се
притеснявал за здравето на другото момче, тъй като то било по-тежко пострадало,
с времето започнал да вдига кръвно, страхувал се да управлява МПС, веднъж
посетил и психиатър. Свидетелката сочи, че в последствие за около месец или два
П. ходел на рехабилитаци, като към момента на
депозиране на показанията ръката е възстановена, но има оплаквания от болка при
вдигане на тежко и зимно време. Според показанията на свидетелката Д. работата
на ищеца като началник на ловно стопанство е свързана с тежък физически труд,
като след връщането си на работа той се затруднявал да я изпълнява поради
продължаващата болка.
Според
заключението на съдебно-медицинската експертиза в следствие на произшествието
ищецът е претърпял разкъсно-контузни рани на двете
ръце, открита фрактура на трета дланна кост на лява
ръка и срязване на сухожилието на екстензорния мускул
на трети пръст на лява ръка, като е извършено оперативно лечение с кръвно репозиция на счупената дланна
кост и метална остеосинтеза с 2 броя киршерови игли, тендорафия и
гипсова лонгета. Вещото лице сочи, че при такъв тип
наранявания периодът на възстановяване е около 2-3 месеца при липса на ексцес,
за какъвто липсват медицински документи по делото, както и липсват данни за
невъзстановено увеждания и е налице пълно оздаряване.
Според
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, когато увреденият е допринесъл за
настъпване на вредите обезщетението може да се намали. Разпоредбата е ясна, но
и според задължителната практика на ВКС постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение № 206
от 12.03.2010
г. на ВКС по т. д. № 35/2009 г., II т. о., ТК, решение №
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 151/12.11.2012
г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №
154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г., II
т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно поведение на
увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението на основание
чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението
и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно следствие. За да се приеме принос на пострадалия в следствие нарушение
на чл. 137а от ЗДвП следва да се установи при условията на пълно доказване от
страна на ответника, както факта на наличие на предпазен колан в превозното
средство, това че не е поставен от пострадалия, ката и факта, че в конкретната
хипотеза вредите не биха настъпили , респ. не биха настъпили в този им обем,
ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.
Предвид
заключението на автотехническата експертиза съдът намира за установено по
делото, че не е налице противоправно поведение на ищеца в причинна връзка с
настъпването на процесното ПТП. От страна на ответника, чиято е доказателствената тежест в процеса не са ангажирани
доказателства във връзка с възражението, че ищецът не е бил с правилно поставен
предпазен колан. Ето защо съдът намира възражението на ответника за съпричиняване за неоснователно.
Наличието
на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ между деликвента и ответника, не е спорно между
страните.
Предвид
изложеното съдът намира, че са налице основания за уважаване на прекия иск.
Съдът
счита, че справедливият размер за обезщетяване на претърпените от Д.Н.П. болки
и страдания в следствие на ПТП е сумата от 25 000 лв. За да определи
размера, съдът отчита обстоятелството, че възстановителният период при ищеца е
бил около 2-3 месеца, като през първите 45 дни той е ползвал отпуск за временна
неработоспособност, през по-голяма част от който период той е имал нужда от
чужда помощ предвид обстоятелството, че превързани са били и двете му ръце. При
определяне размера на обезщетението съдът взема предвид, че ищецът е бил в активна
възраст, работата му е свързана с физически труд и е имал притеснения относно
нейното изпълнение. Същевременно съдът взема предвид, че оздравителният период
е относително непродължителен, не се установява при ищеца да са настъпили усложнения,
че по-сериозното травматичното засягане е на левия горен крайник на ищеца,
който не е негов водещ. Съдът взема предвид и
обстоятелството, че житейски логично е преживяването на пътно-транспортно
произшествие по време на работа и то при конкретните обстоятелства е да доведе
до първоначален интензивен стрес при ищеца. При определяне размера на
обезщетението съдът отчита и конкретната икономическа конюктура
в страната и лимитите на отговорността на застрахователя към момента на
настъпване на застрахователното събитие.
Съдът
намира за непълно доказано по делото обстоятелството за продължителност на
възстановителния период над посочения в приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза от 3 месеца. В тази връзка от страна на ищеца не беше проведено
пълно главно доказване. По делото не е представен цитираният в исковата молба
договор за рехабилитация от м. март 2017 г., който сам по себе си също не би
бил достатъчен за доказване на факта и необходимостта от провеждане на
рехабилитация в момент значително отдалечен от датата на настъпване на
застрахователното събитие от крайния момент на възстановителния период, посочен
от вещото лице по неоспорената медицинска експертиза. Ето защо съдът намира за
недоказан иска за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за рехабилитация в
размер на 1 000,00 лева. Не се установява и ищецът да е имал
психологически проблеми по-сериозни и интензивни от обичайните в следствие
претъпяване на ПТП и възстановителния процес свързан с него.
Предвид
изложеното предявеният иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен за
сумата от 25 000,00 лева и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 30
000,00 лева.
Според
разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ в застрахователната сума, дължима от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ се
включва и лихва за забава от датата на уведомяване на застрахователя, респ.
предявяване на претенцията от третото лице пред застрахователя, а не и от
момента на увреждането, като в този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 128/04.02.2020 г. по описа на ВКС, т.д. № 2466/2018 г.
В
настоящия случай се установява, че ищецът е предявил застрахователната си
претенция пред ответника на 28.11.2017 г., поради което на ищеца следва да бъде
присъдена и лихва за забава от тази дата до окончателното плащане, като искът за лихва за забава бъде отхвърлен за периода от 22.07.2016 г. до 27.11.2017 г..
По
разноските:
При
този изход от делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените от него разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на
1504,00 лева.
Ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за юрисконсултско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 58,00 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
З. „А.Б.” АД, ЕИК:*********да заплати на
Д.Н.П., ЕГН: ********** на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата в размер на 25 000,00 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени от реализирано на 22.07.2016 г. пътно-транспортно
произшествие, в следствие противоправното поведение на водача на лек автомобил „Алфа
Ромео“, с рег. № ********., неимуществени вреди - болки и страдания от настъпилите
увреждания - прорезни рани на двете ръце, открита
фрактура на трета дланна кост на лявата ръка, секцио на сухожилието на екстензорния
мускул на трети пръст на лявата ръка, както и преживян стрес, ведно с лихва за
забава, считано от 28.11.2017 г. до плащането, както и на
основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер на 1504,00 лева – разноски по делото,
като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1000,00 лева за разходи за рехабилитация,
проведена през м. март и м. април 2017 г., както и иска за обезщетение за
неимуществени вреди до пълния предявен размер от 30 000 лева, както и иска за
лихва за забава за периода 22.07.2016 г. до 27.11.2017 г..
ОСЪЖДА
Д.Н.П., ЕГН: **********
да заплати на З. „А.Б.” АД, ЕИК:*********на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 58,00 лева – разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис.
СЪДИЯ: