Р Е Ш Е Н И Е
Номер…………… Година 2020 Град
Варна
В И М Е
Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На двадесет и трети юни
Година две хиляди и двадесета
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
СЕКРЕТАР:
РАДОСТИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 1003 по описа за 2020 г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от „Ч.К.” ООД- ***, представлявано от Б.С.Д.,
против НП № 03 –011057/ 03.04.2019 г. на
И.И.- Директор на Дирекция “Инспекция по Труда”-
Варна, с което на горепосоченото дружество, за нарушение на чл.62 ал.1 във вр.
с чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ, на
основание чл. 416 ал.5 вр.чл.414 ал.3 от КТ е
наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на
5000/ пет хиляди/ лева
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в срока на обжалване, от надлежна страна и е приета от съда за
разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че НП е издадено при съществени
нарушения на процесуалните правила, оспорва се изводът на АНО за извършено
нарушение, твърди се, че не е преценена в пълнота фактическата обстановка по
делото и събраните доказателства, приема се, че декларативно е преценено
наличието на ТПО, без да са изяснени фактите и доказателствата по делото, сочи
се,че от работника не е било поискано писмено обяснение, коментира се наличието
на договор за услуга и се твърди, че процесният
работник не е престирал труд за санкционираното
дружество, коментира се и липса на постановление за обявяване на ТПО, , твърди
се, че неправилно е била посочена и датата на извършване на нарушението, приема
се, че неправилно са били посочени и нарушените норми, с което е било
ограничено правото на защита на нарушителя, аргументира се приложимост на
нормата на чл.28 от ЗАНН и в заключение се иска отмяна на НП, а в условията на
евентуалност се моли да бъде редуциран размерът на наложената имуществена
санкция.
В
съдебно заседание въз.дружество се представлява от адв.Р., надлежно
упълномощена и приета от съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, а в
хода на делото по същество твърди, че
АНП не се е развило при спазване на принципите за върховност,
обоснованост и справедливост, приема се, че в липсват данни, процесното лице да
е престирало труд срещу заплащане и че липсва
описание на нарушението, както и че не са посочени фактите и обстоятелствата,
при които се приема, че има извършено нарушение и се иска отмяна на НП, а в
условията на евентуалност се иска налагане на санкция в минимално предвидения
от закона размер.
В съдебно заседание въззиваемата страна се
представлява от Ю.к Ошавкова, която оспорва жалбата, а в хода на делото по същество
моли НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, аргументирайки доказаност
и съставомерност на приетото за установено нарушение, липсата на допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на АНП, твърди се, че представеният
граждански договор е сключен в последствие с цел извършената проверка, като
освен горното приема, че наложеното административно наказание е справедливо,но
се предоставя на съда да прецени това обстоятелство и се иска присъждане на юрисконсулстко възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 12.03.2019г., служители на
Д“ИТ“-Варна , сред които и св.Д., извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство от „ЧИКЕНГ КИНГ” ООД- гр.Варна в обект - заведение за бързо хранене, находящ
се в Гранд Мол-Варна, на ул.”Андрей Сахаров” №2,
ет.2, обект №3,006.В хода на проверката било установено, че се обслужват
клиенти на две самостоятелни каси, като на една от тях било установено, че престира
работна сила св.К.М..На втората каса работело друго лице, като двамата обслужвали
клиенти на заведението самостоятелно, без св.М. да е обучаван от друго лице.Св.М.
бил облечен с работно облекло, дадено от работодателя.На същия била предоставена
за попълване декларация, касаеща правоотношенията му
с проверяваното дружество, като в декларацията същият посочил, че работи за
санкционираното дружество от два дни, на длъжност „касиер”, в проверяваното
заведение, че няма сключен трудов и граждански договор, че получава месечно
възнаграждение от 650лв. и че последното възнаграждение е получил на
09.03.2019г. и то е в размер на 43 лв., че ползва почивни дни по график е че
има почивка в работен ден от един час, посочил и работно време от 10 до 22ч., както
и че се обучава, че обслужва клиент и че е получил облекло от санкционираното
дружество.
Насрочена била и документална
проверка, в хода на която бил представен
граждански договор за извършване на работа чрез личен труд при курс на
обучение от 02.01.2019г., сключен между санкционираното дружество и св.М. , по
силата на който св.М., е следвало да премине курс на обучение за работно място
„касиер”.Срокът за изпълнение на договора не бил посочен, но било посочено, че възложителят се задължава в срок от 30 дни
след завършване на курса на обучение да изплати на изпълнителя/ на св.М./,
сумата от 650лв.
Предвид горното св.Д. приела, че в конкретния случай
между „ЧИКЕНГ КИНГ” ООД- гр.Варна и св.М., към датата на проверката е следвало
да бъде сключен трудов договор, поради което на 27.03.2019г. съставила АУАН
срещу санкционираното дружество, в който описала приетото за установено
нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 КТ.АУАН бил съставен в присъствието
на представляващата дружеството, която след запознаване със съдържанието му го
подписала и вписала в съответната графа, че ще депозира възражение.
В законоустановения срок били депозирани допълнителни писмени
възражения срещу съставения АУАН, във връзка с които било изготвено становище
от юрисконсулт и след запознаване със същото АНО приел същото за
неоснователно,поради което въз основа на
материалите по преписката на
03.04.2019г. издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.
В хода на съдебното
производство се установи, че процесната декларация, с
отразените в нея данни, е попълнена от св.М., който не можа да даде смислени
обяснения, защо е попълнил визираните в декларацията данни.
Съдът напълно кредитира показанията на св.Д.,
дадени в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и
кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства.
Съдът не кредитира показанията на св.М. в
частта, в която същият сочи, че към момента на проверката просто е „седял” и се
е обучавал, тъй като в тази им част показанията коренно противоречат на
показанията на св.Д. и на данните, отразени от него в декларацията, че работи
за дружеството от два дни.Няма как да се приеме, че работи от два дни, а е
получил възнаграждение преди три дни- на 09.03.2019г. и доказателства, че някой
в действителност го е обучавал и то по десет часа на ден в с.з. не се ангажираха,
напротив, установи се, че свидетелят сам е обслужвал клиенти, както и самият
той посочи:” Трябваше да работя на каса и да обслужвам клиенти”, което е
действие, различно от обучението. Съдът не споделя и показанията на същия
свидетел, че в гражданския договор/ неясно и недоказано подписан кога/, не е
имало клауза за възнаграждение, тъй като горното противоречи на представения в
хода на проверката граждански договор.Няма как да се кредитират и твърденията
на този свидетел, че е имал сключен граждански договор преди проверката, тъй
като ако това е било факт буди недоумение защо не е отразено от него в
попълнената от самия него декларация, още повече, че самият той сочи в
показанията си, че е четял графите на декларацията и сам си ги е попълвал.В
останалата им част съдът кредитира показанията на свидетеля М., тъй като същите
кореспондират с останалите кредитирани от съда писмени и гласни доказателства.
Съдът не кредитира приобщеното
по делото копие от граждански договор, тъй като същото няма достоверна дата,
самият свидетел М. е заявил, че няма сключен граждански договор и съдът счита,
че същият е изготвен единствено във връзка с нуждите на проверката.
Съдът кредитира останалите писмени
доказателства, приложени в АНП, тъй като същите са непротиворечиви по между си
и кореспондират с установената фактическа обстановка.
Описаната фактическа обстановка се
установява чрез събраните и изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и
доказателствени средства, а именно – материалите по АНП, показанията на св.Д. и
св.М. в кредитираните от съда части, декларация,заповед и от останалите приети
по делото писмени доказателства, кредитирани от съда.
Съдът, както с оглед изложените от
жалбоподателя доводи, така и предвид императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните изводи:
По приложението на процесуалния
закон.
Съгласно разпоредбите на чл.416 ал.1 и 2 от КТ и съгласно приложената
по преписката заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в
законоустановения срок.
АУАН и НП съдържат формално всички
реквизити, изискуеми съгласно чл.42 и 57 ЗАНН, нарушението е описано достатъчно
пълно, точно и ясно от фактическа страна, посочени са дата/ а именно датата на
проверката, когато е било установено престирането на
работна сила/ и място на извършване,
обстоятелства, при които е извършено нарушението, доказателства, които го
потвърждават, поради което не е било ограничено правото на защита на
нарушителя.В тази връзка следва да се отбележи, че нарушителят се защитава
срещу фактите, а не срещу цифровата квалификация на нарушението, поради което
съдът не споделя възраженията в тази насока.Ясно е за какво нарушение е
обвинено дружество и то е било в състояние адекватно да организира защитата си,
което е видно както от възражението срещу АУАН, така и от жалбата срещу
НП.Нарушение е както да е допуснато лице без сключен трудов договор, така
и да е не е спазена неговата форма,
както и да не са били връчени съответните документи.
Срещу АУАН
са били депозирани писмени
възражения,същите са приложени по преписката, изготвено е било и
становище от юрисконсулт, преценени са били възраженията и от АНО преди да се
произнесе по преписката, поради което съдът не констатира и нарушение на
чл.52ал.4 от ЗАНН.
По приложението на материалния закон.
На първо място, съдът счита за неустановен
по безспорен начин фактът, между„ЧИКЕНГ КИНГ” ООД-
гр.Варна и св.М., да е имало
сключен граждански договор от 02.01.2019г. с посочените по-горе клаузи,
доколкото по време на проверката св.М. не е отразил такъв факт.Представеният
договор няма срок, няма клаузи за място на изпълнение, няма клаузи за
периодично пращане за транспортни разходи, каквито свидетелят твърди, че са му
били изплатени, няма времеви интервал за извършване на обучението, при
положение, че свидетелят е декларирал десет часа по график, няма визирани
почивки и т.н., и както съдът е посочил по-горе, това копие на договор няма как
да бъде кредитирано.
Освен горното, безспорно е налице практика работодателите да се стремят да
избегнат сключването на трудов договор, чрез сключването на граждански договор,
като се използва свободата на страните да определят съдържанието на договорите,
с които се обвързват, стига да не е налице противоречие с повелителните норми
на закона и добрите нрави.Въз основа на събраните доказателства, обаче, съдът
намира за установено, че св.М. е престирал труд в
проверения обект, в полза на „ЧИКЕНГ КИНГ” ООД- гр.Варна, собственоръчно е попълнил декларация, в която е
посочил, че работи като касиер, от „два дена”, с работно време от 10 до 22 часа,
с договорено месечно възнаграждение в размер на 650лв.,, по график, с ежедневна
почивка от 1 час, без сключен трудов и граждански договор. В конкретния случай
съдът намира, че са налице белезите на
трудовото правоотношение- работно място, работно време и договорено
възнаграждение за престиран труд.Твърденията на св.М.,
че е бил обучаван противоречат на събраните по делото доказателства, че същият
сам е маркирал продажбите на касовия апарат и никой не го е обучавал и
твърденията му, че се е намирал пред касовия апарат са напълно недоказани.
Предвид събраните по делото и кредитирани доказателства, съдът счита, че се
касае за трудови правоотношения, а и от приложеният по делото граждански
договор е видно, че същият не регламентира еднократно изпълнение, а визира
преминаване на курс- неясно за какъв срок и с какви резултати.Представеният
граждански договор от жалбоподателя е частен документ, съставен от него и е
доказателство, че съдържащите се в него изявления са направени от него, но не и
доказателство, установяващо отразените в същия обстоятелства, които се
опровергават от събраните в с.з. гласни доказателства и писмените в АНП,
съгласно които отношенията между св.М. и работодателя са били уговорени като
трудови и носят всички белези именно на ТПО, тъй като безспорно горепосоченият
свидетел е престирал работна сила към момента на
проверката и по никакъв начин не се е обучавал от никакъв служител.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че приетият в с.з. граждански договор не отговаря на реалните отношения
между страните, които по естеството си изискват оформянето им като трудоводоговорни съгласно разпоредбата на чл.1 ал.2 от КТ,
тъй като са свързани с предоставянето на работна сила, а не се дължи „изработка
на нещо”, по см. на чл.258 от ЗЗД или пък единствено преминаване на курс на
обучение.
Доказателствата по делото водят до извод, че в конкретния
случай са били договорени елементи на трудово правоотношение, многократност и
повторяемост на дължимите операции, работно време, периодичност на
възнаграждението, почивки и т.н., а не инцидентност и постигане на определен
резултат или пък провеждане на курс за обучение.
Съгласно съдебната практика, обявяването на
ТПО е правна възможност на контролния орган, съществуваща независимо от
института на ангажиране на административно наказателната отговорност, поради
което фактът, че това не е сторено, не води по никакъв начин до извода за липса
на административно нарушение.Нормата на чл.405 а ал.1 от КТ е диспозитивна и е въпрос на суверенната преценка на
административния орган, който не е задължен при констатиране на нарушение на
трудовото законодателство да издава постановление за обявяване на ТПО.
По
делото в нито един момент не е оспорено обстоятелството, че работодател се явява „ЧИКЕНГ КИНГ” ООД- гр.Варна, поради което,
предвид всичко гореизложено, съдът намира, че правилно АНО е приел, че
работодателят е нарушил разпоредбите на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 и
чл.61 ал.1 от КТ, тъй като при наличие на правоотношение, свързано с
предоставяне на работна сила, е допуснал до работа св.М., без да е сключен
трудов договор в писмена форма.
В
конкретният случай, приемайки, че нарушението е извършено от работодателя, който
е ЮЛ, правилно е ангажира имуществената отговорност на дружеството/предвид
изрично предвидената хипотеза в изменението на чл.414 от КТ, да бъде налагана
имуществена санкция, законодателят ясно е разграничил ЮЛ и ФЛ в качеството им на работодател/ на основание
чл.414ал.3 от КТ, като наложеното административно наказание „Имуществена
санкция” от 5000лв. е между минималния предвиден от санкционната норма размер и
средния такъв, предвид факта, че максималния предвиден размер е 15000лв.. По отношение размера на наложеното
административно наказание, обаче, съдът констатира, че в НП липсват каквито и
да било мотиви, като не са посочени и никакви отегчаващи отговорността
обстоятелства.При преценка адекватността на наложените административни
наказания , следва да се отчете, че до настоящия момент жалбоподателят не е бил
санкциониран за идентично нарушение/ доказателства в тази насока липсват/,
очевидно ,макар и без сключен трудово договор св.М. е получавал
възнаграждение,няма представени доказателства и други работници да са полагали
труд без подписан трудов договор и лица да са претърпели някакви имуществени
вреди.Предвид горното, съдът счита, че наказание „Имуществена санкция” в минимално предвидения от правната норма размер
от 1500лв., би било съответно както на извършеното нарушение, така и на
личността на нарушителя, за когото очевидно тази проява на противоправно
поведение е инцидентна и предвид икономическата обстановка в страната ни,
наказание в по.висок размер по-скоро би имало негативно, отколкото
поправително, възпитателно и възпиращо въздействие.
Съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на
чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143,
ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят
на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в
този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е
констатирал, че са налице основания за изменение на наложената административна
санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143,
ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на
обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в
посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да
намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че
ищецът съотвeтно ответникът имат
право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената
част от иска. В контекста на приложението на цитираната разпоредба към
конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния
представител на АНО, съизмеримо с размера изменената част на НП. Съгласно
чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в едно съдебно заседание, съответно същото не представлява
фактическа и правна сложност, изискваща специални процесуални
усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО, намира, че следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а
именно сумата от 80 /осемдесет/ лева. В съответствие с правилото на
чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди
заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, а именно сумата от 24 /двадесет и четири/
лева.
Предвид горното, обжалваното наказателното постановление следва
да бъде изменено единствено по отношение на размера на имуществената
санкция,поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП
№ 03 –011057/
03.04.2019 г. на И.И.- Директор на Дирекция
“Инспекция по Труда”- Варна, с което на „Ч.К.” ООД- ***, представлявано от Б.С.Д.,
за нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ, на основание чл. 416 ал.5 вр.чл.414
ал.3 от КТ е наложено административно
наказание “Имуществена санкция” в размер на 5000/ пет хиляди/ лева, КАТО НАМАЛЯВА размера на имуществената
санкция на 1500/ хиляда и петстотин/ лв.
ОСЪЖДА „Ч.К.” ООД- ***307953
представлявано от Боряна Светогор Данева да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“-Варна сумата от 24 /двадесет
и четири/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –Варна в 14-дневен срок от уведомлението.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП
да се върне на наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ ПРИ ВРС: