Решение по дело №511/2025 на Административен съд - Бургас

Производство е образувано по касационна жалба подадена от С. П. С. с [ЕГН] понастоящем в ЗОЗТ Дебелт към Затвора Бургас против решение № 640 от 22.01.2025 г., постановено по адм. дело № 943/2024 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което се отхвърля предявения от С. П. С., лишен от свобода иск да бъде осъдена Г. Д. „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]да му заплати сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие противоправно бездействие на ответника, чрез негови служители спрямо ищеца за времето от 05.04.2024 г. вечерта до 06.04.2024 г. сутринта, да го снабди със завивки през първата вечер от престоя му в ЗОЗТ Дебелт, ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на иска. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане, поради разминаване на линиите на защита с назначения му процесуален представител и предоверяване на твърденията на ответната страна.

В съдебно заседание касаторът участва чрез видеоконферентна връзка по реда на чл.135а от ГПК, като в съдебната зала присъства процесуалния му представител адв.М.. Касаторът заявява, че желае делото да се гледа отново, поради липса на комуникация с адвоката и нарушаване правата му, гарантирани от Европейската конвенция за правата на човека – чл.6, чл.13, чл.34, поради това, че не е получил материалите по делото. Адв. М., счита, че не е налице противоречия в линията на защита, тъй като същата е подкрепила исканията на касатора да бъде обезщетен за претърпените от него болки и страдания. Моли съда, в случай, че са налице основания за връщане делото за разглеждане му от друг съдебен състав и постановяване на различно съдебно решение, да го направи.

Ответникът по касация - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София, редовно призована, не изпраща представител.

Представителят на ОП – Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата и моли решението на първоинстанционния съд да бъда оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.

Първоинстанционното производство пред Административен съд - Бургас се е развило по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, по искова молба на С. П. С., лишен от свобода да бъде осъдена Г. Д. „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието да му заплати сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие противоправно бездействие на ответника, чрез негови служители спрямо ищеца за времето от 05.04.2024 г. вечерта до 06.04.2024 г. сутринта, да го снабди със завивки през първата вечер от престоя му в ЗОЗТ Дебелт, ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на иска.

От фактическа страна, съдът е приел, че: С. П. С. на основание чл.116 НК търпи наказание лишаване от свобода в размер на двадесет години при първоначален строг режим от 29.06.2022 г. и начало на наказанието 03.10.2021 г.; постъпил е в затвор Бургас 29.06.2022 г., а от 04.04.2024 г. е разпределен да търпи остатъка от наказанието си в ЗО „Дебелт“; при постъпването му в ЗО „Дебелт“ всички негови дрехи и спални принадлежности в т.ч. одеяла и калъфки са взети за пране и дезинфекция и са му върнати до края на работния ден изпрани и дезинфекцирани, видно от становище с рег.№ ИЗ-2429/08.07.2024 г., по описа на Затвора Бургас.

Въз основа на установеното съдът счел, че липсва твърдяното бездействие като задължителен елементи на фактическия състав, изразяващо се в това на ищеца да не са предоставени завивки и други спални принадлежности от страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което да е нарушен чл.3 ЗИНЗС, поради което предявения иск е неоснователен и недоказан.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, обосноваващи неправилност и съответно касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства, които се споделят от настоящия състав. При правилна преценка на събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът е достигнал до правилен и обоснован извод, изведен от установената по делото фактическа обстановка.

Наведените пред настоящата касационна инстанция доводи, за нарушения по чл. 6 (Право на справедлив съдебен процес), чл. 13(Право на ефективни правни средства за защита) и чл. 34 (Индивидуални жалби) от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), настоящият състав намира за неоснователни, тъй като по делото не се съдържат молби, с искания за предоставяне на материали по делото, назначеният по делото процесуален представител е представлявал ищеца пред първоинстанционния съд и е пледирал за уважаване на исковата му претенция.

Съобразно разписаното в чл. 2 от ЗИНЗС изпълнението на наказанията е насочено към постигането на неговите цели чрез осъществяване на контрол върху поведението на осъдените за ограничаване на възможността да извършват други престъпления и да причиняват вреди на обществото; диференциация и индивидуализация на наказателно-изпълнителното въздействие за поправяне и превъзпитание на осъдените в зависимост от поведението им; осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им; публичност, откритост и осъществяване на независим контрол върху дейността на органите по изпълнение на наказанията; взаимодействие с държавни органи, правителствени организации, както и договори с юридически лица. По силата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като според новелата на следващата ал. 2 за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

За уважаване на претенция с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е необходимо да са налице кумулативно няколко предпоставки, а именно: нарушение на изискванията по чл. 3 от ЗИНЗС, допуснато от специализираните органи по изпълнение на наказанията; претърпяна вреда, чието настъпване се предполага до доказване на противното по аргумент от чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС; причинна връзка между нарушението по чл. 3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Липсата на някоя от посочените предпоставки води до неоснователност на заявената претенция.

Както правилно е приел и първоинстанционният съд, доказателствата по делото недвусмислено сочат, че не е налице твърдяното бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, от което да са причинени вреди на С. в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Следователно не е налице първата материалноправна предпоставка по чл. 284 от ЗИНЗС, както е посочено и в мотивите на съдебния акт. Това обуславя неоснователността на предявената искова претенция, поради което първата инстанция основателно я е отхвърлила. В този смисъл първостепенният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила, а жалбата против него следва да бъде отхвърлена.

С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Административен съд – Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. Решение № 640 от 22.01.2025 г. по адм. д. № 943/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас.

Решението е окончателно.