М О
Т И В И
към
присъда
№ 197 от 05.11.2014г. по НОХД № 718 от 2014г. по описа на БОС
Съдебното производство по делото е образувано по внесен от Софийска градска
прокуратура обвинителен акт против Д.И.К. *** с обвинение за извършено престъпление по чл.
282, ал.2, пр.2, вр. ал.1, пр.3 от НК,
изразило се в това, че на 23.03.2007 г. в гр. Бургас в качеството си на
длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение по смисъла на чл.93,
т.1,б.“а“ от НК – ****, превишил властта и правата си по чл.16, ал.2 от ППЗИН(отм.) като в
издадената от него Заповед №***/23.03.2007г.
преместил в затворническо общежитие от преходен тип“Ж.“
лишения от свобода Я.П.С. с присъда по НОХД№576/02г.
на Окръжен съд-Варна, изтърпяващ наказание при строг режим, в нарушение на
разпоредбите на чл.17,ал.5,т.т.1,2,3,4, чл.12а, ал.3
и чл.43, ал.4 от ЗИН(отм.), с цел да
набави за другиго – Я.П.С. – облага, изразяваща се в
това, че при остатък от наказание от повече от пет години е преместен в
затворническо общежитие от преходен тип „Ж.“за
изтърпяване на наказанието при по-лек режим , без да е взето решение от
Комисията по реда на чл.17, ал.5, т.1,т.4 от ЗИН(отм.) и от това са могли да
настъпят немаловажни вредни последици: уронване престижа на институциите –
българския съд, Министерство на правосъдието, ръководството и администрацията
на местата за лишаване от свобода.
След допуснато предварително изслушване,
съдебното производство е проведено по реда на чл.373, ал.1 от НПК.
Представителят на прокуратурата поддържа предявеното обвинение, което намира
за безспорно доказано в хода на съдебното следствие. Намира, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението, в
които е обвинен и пледира наказателната му отговорност да се реализира чрез
налагане на наказание лишаване от свобода, определено при привес на смегчаващите вината обстоятелства, чието изтърпяване да
бъде отложено за продължителен изпитателен срок. Предлага съдът да наложи и
наказанието лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6 от НК.
Защитниците на подсъдимия, считат, че деянието му е несъставомерно поради отсъствие на субективния елемент от
състава на престъплението . Пледират подсъдимият да бъде признат за невинен и
оправдан по повдигнатото му обвинение. Подс.К. дава подробни обяснения, отрича виновно
поведение и моли да бъде оправдан.
След по отделна и съвкупна преценка на
събраните в съдебното производство доказателства, съдът приема за установено
следното:
Подсъдимият Д.И.К.
е роден на ***г. в гр. ****,
живее в гр.***, ***, с *** образование. През м.януари 2002г. бил
назначен на длъжност ****. Тази длъжност заемал до
04.09.2012г., когато със Заповед на Министъра на правосъдието №
ЧЗ-03-019/16.08.2012г. му е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и
е прекратено служебното му правоотношение – л.93 от НОХД№718/14г. на БОС.
Със заповед № ЛС-03-1278 от 11.07.2005г.
на Министъра на правосъдието било закрито съществуващото затворническо
общежитие от преходен тип „О.“ и към Затвора гр.Б.
било създадено затворническо общежитие от преходен тип (ЗОПТ) „Ж.“ -л.29 от т.VІ от досъд.п. Началник на двете общежития бил свид.
Д.К.. ЗОПТ“Ж.“ било
разположено на територия от 500 дка. и приемало до 130 лишени от свобода. Земеделското
стопанство към общежитието обхващало около 5000 дка земеделска земя,
по-голямата част от която арендована, разполагало с
механизация, инструменти и сечива. В края на 2006г. на съвещание на
Управителния съвет на Държавно предприятие „Фонд затворно
дело“( ДП“ФЗД“) за подготовката за предстоящата стопанска година, подсъдимият
запознал свид.П.В. – Главен директор на ГД“Изпълнение на наказанията“ и Управител
на УС на ДП“ФЗД“, с необходимостта от железаро-ковач,
който да поддържа селскостопанската техника и инвентар. Уговорено било да се
потърси сред лишените от свобода в затворите в страната лице с подходящи умения и то да бъде преместено
за изтърпяване на наказанието в ЗОПТ“Ж.“.
Възможността да се извърши преместване на такъв затворник от друг затвор в
Затвора –Б. била съгласувана и със Зам.министъра на Министерството
на правосъдието – свид.Д. Б..
Уточнено било да се постъпи както и друг път в аналогични случай, като
Гл.директор на ГД“ИН“ ползва
възможността предоставена по чл.15, ал.2 от ЗИН(отм.) за преместване на лишени
от свобода при наличието на важни съображения за това.
По същото врем , свид.Я.С.
, осъден по НОХД№576/02г. от ВОС за престъпление по чл.116, ал.1,т.6 от НК на 15 години лишаване от свобода, изтърпявал
наказанието си в ЗО“А.“ към Затвора –В.. Там той бил
настанен по предложение на началника на затвора като необходим за нуждите на
обслужващата дейност. Свид.С. бил от бургуджийски род и до лишаването му от свобода работил в
семейна ковачница в гр.Д.. По време на изтърпяване на
наказанието родителите и жена му се преместили да живеят в гр.С.
В.. Позовавайки се на нуждата от железаро –ковач и
молба от съпругата на свид.С. Гл.директор на
ГД“ИН“ издал на основание чл.15, ал.2
от ЗИН(отм.) преводно нареждане рег.№1***/22.12.2006г. за превеждане на лишения от свобода
в Затвора гр.Б. за доизтърпяване
на наложеното му наказание – л.71, т.V от досъд.п.
На 12.01.2007г. свид.
С. постъпил в Затвора гр.Б., като бил настанен
в приемното отделение в корпуса на затвора и разпределен в ІV група - Заповед №*/15.01.2007г.-л.72, т.V от досъд.п. Същият свидетел
търпял лишаване от свобода от
24.03.2004г. и остатъкът от наказанието му
надхвърлял 12години. На 23.03.2007г.
подс.Д.К. издал заповед № **, с която на основание чл.16, ал.2 от ППЗИН(за
преместване от един отряд в друг) разпоредил преместването на свид. Я.С. ***
в затворническото общежитие „Ж.“ – л.25,т.ІV от досъд.п. В ЗОПТ“Ж.“ свид.С. извършвал
различни дейности. Първоначално е поддържал ръчния и прикачен инвентар, помагал
е в ремонтите на шофьора и тракториста и е вършил полевъдни дейности. Видно от
преводното нареждане и от приложената към съдебното дело медицинска документация,
още до превеждането му в ЗОПТ“Ж.“ лишения от свобода
е боледувал от хронична каротодоветреобробазиларна съдова недостатъчност,
хипертонична болест ІІ степен, захарен диабет (неинсулинозависим),
затлъстяване ІІІ степен, хроничен пиелонефрит, към които се прибавила и непролиферативна
диабетна ретинопатиа.
След влошаване на здравословното му състояние седем пъти с различна продължителност в периода от
2007г. до 2009г. било прекъсвано изпълнение на наказанието на свид.С., от които само след 12.06.2007г. до края на
2007г. - три пъти с обща продължителност от пет месеца.
След завръщането си в средата на м. ноември 2007г. в ЗОПТ“Ж.“ на свид. С. били възложени хигиенни и общи дейности - почистване на помещенията, ползвани за
лечебница, за свиждания и за персонала, разнасяне на храна – справка за положен
труд - л.103, т.ІІІ от досъд.п., т.е работил е в обслужващата
дейност.
В инкриминираната заповед за
преместването на свид.С. в затворническото общежитие
било посочено, че същия със строг режим - „(СР)“. По време на престоя си в ЗОПТ“Ж.“ той е сменял 2-3 пъти (според неговите показания)
спалното помещение, което се заключвало нощем. Ползвал е за безкасово пазарене
в лавката на общежитието 50% от заплатата. Съответствие на броя на получаваните
хранителни пратки с регламентираните по чл.54,т.3 от ППЗИН(отм.) е било контролирано по картона на свидетеля от
командира на отделението при провежданите свиждания. Свидетелят не се е трудил
извън общежитието, а видно от представената справка от Затвора той е напускал неговата
територия само по повод прекъсванията на
наказанието, отпуски и за постъпване в лазарета – л.288 от НОХД№718/14г. За
подчертана дисциплинираност и постигнати високи трудови резултати през 2007г. е
бил награден на основание чл.74, б.“е“ от ЗИН
веднъж с пет денонощия домашен отпуск, а до 04.08.2009г. още четири пъти, в това число два пъти
съответно по пет и по три денонощия.
След влизане в сила на ЗИНЗС през 2009г. ЗО“Ж.“ било преобразувано
в общежитие от открит тип. С решение на Комисията по чл. 73 от ЗИНЗС от 10.02.2010
г. режимът на изтърпяване на наказанието от свид. С. бил изменен
в общ. От 31.07.2012г. той бил преместен със заповед №***/30.07.2012г. на свид.Л. в
Затвора – Б., където пребивавал до 14.02.2014г., след което продължил изтърпяване на
наказанието си Затвора – В.
Изложената фактическа обстановка се извежда
от обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Я.С.,К.А., К.Х., Д.К., Д. Б., П.В., както и от писмените доказателства, приложени
към досъдебното производство и представените в съдебното производство. Приобщените
по реда на чл.373,ал.1 вр.чл.283 от НПК показания на
свидетелите М.Д., А.Х., К.Т., И.З., Ж.И., Н.Г.,
Г.С., С.Л. не допринасят съществено
за изясняване на фактите по чл.102 от НПК. Показанията на свид.М.Д.
– ръководител на Инспектората по ЗА към МП изясняват контролната компетентност
на Инспектората. Показанията на свидетелите Ж.И. и Н.Г. засягат животновъдната дейност на поделението на ДП“Фонд затворно дело“-Б. и са неотносими към предмета
на делото. Свид. К.С.
разяснява задълженията си по социалната дейност и възпитателната работа с
лишените от свобода . Тя е работила в ЗО“Ж.“ от септември 2008г. и е
била наясно, че лишените от свобода С. и
Х. не са отговаряли на критериите за настаняване в същия вид пенициарно заведение. В показанията си свид.С.Л.
преразказва основните положения от статута на ЗОПТ и с като лишени от
конкретика с нищо не допринасят за
изясняване предмета на делото. Показанията на свидетелите И.З.
и А.Х. се отнасят за техния престой в ЗО“Ж.“. Видно от
постановлението на прокурора от 17.06.2014г. (приложено в неномерирана папка)
по отношение на тях като облагодетелствали се лица от превишената компетентност на подс.К. воденото
наказателното производство е било частично прекратено.
В доказателствата по делото не се
съдържат съществени противоречия по отношение на съществените обстоятелства от
предмета на доказване, като единствено изключение правят показанията на свид. Г.С., работил като домакин
от 2004г. до 2011г. в ЗО“Ж.“. Според заявеното от него в досъдебното производство,
свид. С. със сигурност не е работил като ковач, а
като чистач в първа жилищна зона, което би следвало да е отразено в карнетки;
през 2007г. общежитието не е имало нужда от ковач, защото се обработвали 250
дка земя от територията му; не съобщава да е давал съхранявания от него ключ за ковачното отделение на свид.С..
Тези показания противоречат на изслушаните в съдебно заседание гласни
доказателствени средства. Видно от показанията на свид.
В. - Главен директор на Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“, по същото
време бургаското поделение на ДП“ФЗД“ и конкретно ЗО“Ж.“ е било с добре развито земеделско стопанство и се е обработвала земеделска земя „над
3-4хиляди дка., ако не и повече.“, което потвърждава обясненията на подсъдимия
за обработвани над 5000дка земя.
Посочените 250 дка обработваема земя се намирала само на територията на
общежитието, където е имало парници, овощна градина, люцерна и където свид.С. също е полагал труд, както е отразено в справката
за положения труд- л.103, т.ІІІ от досъд.п., обобщаваща
данните от карнетките, за които говори свид.Г.С..
Освен полевъдния труд той е изпълнявал и дейност по поддръжката на сечивата –
точене на коси, изчукване на лопати, мотики, лемежи на плугове, каквито лични
наблюдения разказват свидетелите Д.К. - Началник на
Затворническо общежитие „Ж.“ и К.Х.
- Заместник Началник по „Режимната и надзорно-охранителна дейност“ в Затвора –Б.. Последният споделя и умозаключение, направено след
сравняване състоянието на техниката –„ За мен е достатъчно, че виждам, че
техниката в общежитието работеше, като имам предвид в какво състояние беше тази
техника и то благодарение на него. Ние специалист в тази област нямахме дълги
години.“ – гърба на л.59 от НОХД №718/14г.
Различната трудова дейност на свид.С. докато е бил в
общежитието – поливане, ремонти, чистене, за които той разказва в показанията
си, е била съобразена със съществуващата необходимост от съответния вид и обем
работа („В
общежитията лишените от свобода се разпределят според това каква работа има,
защото имаме и групи, които се извеждат на работа, има столовари.
Я.С. може и да не е работил само това, тъй като
трябва да му се уплътни целия ден като работно време.“ – показания на свид.А.- гърба на л.58 от НОХД№718/14г.; „След това почнаха да
съкращават работници и се спря работата….Помагал съм и след прекъсването. След
прекъсването ми , цивилния монтьор вече го бяха съкратили.“- показания на свид.С. на л.57, гърба на л.57 от
от НОХД№718/14г.), както и
здравословното му състояние. Свид. С. заявява, че ключове е получавал само от
агронома на общежитието , а не от домакина – свид.Г.С..
По отношение на посочените обстоятелства
съдът не кредитира показанията на свид. Г.С., поради констатираните
противоречия със съпоставените доказателствени източници.
Обстоятелствата, относими
към причината и начина за преместването на свид.С. ***, настаняването му в ЗО“Ж.“, начина за съблюдаване на определеният му режим за
изтърпяване на наказанието и възможността за настъпване на вредни последици от
това , съдът установява от обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите
Я.С.,К.А., К.Х., Д.К., Д. Б. и П.В.. Обясненията на
подсъдимия се потвърждават от фактите,
съобщавани от посочените свидетели. Показанията
на тези свидетели са непротиворечиви, логични, напълно последователни и взаимно
допълващи се, поради което и единствено защото с изключение на първия, останалите свидетели са били колеги на подсъдимия
на различни нива в затворническата администрация, съдът не намира основание да
се съмнява в тяхната добросъвестност и правдивост.
На подсъдимия е предявено обвинение
по квалифициращия състав на чл.282, ал.2, вр.ал.1
от НК, предвид особености на длъжностното качество, което е притежавал. За да е
съставомерно едно деяние по посочения
квалифициран състав следва да са налице и останалите обективни и субективни признаци на основния престъпен
състав по чл. 282, ал. 1 от НК.
По делото е безспорно, че като **** подс. Д.К.
е изпълнявал служба в държавно учреждение - *****.
при Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на
правосъдието и се явява „длъжностно лице“ по чл.93, т.1, б.“а“ от НК. Освен ръководни, той е осъществявал и
властнически функции. Предвид служебното му положение като ****
на териториалното звено на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, мястото
което заемал в служебната йерархия, обемът и характерът на неговите правомощия
подсъдимият е заемал отговорно служебно положение по смисъла на чл.282, ал.2 от НК.
Превишаването на власт или права се реализира
чрез извършване на действие, което
надхвърля рамките на правомощията на длъжностното лице, защото е от компетентността
на друг орган(длъжностно лице, колективен орган) или пък може да се извърши
само при определени условия. От обективната страна е необходимо още деянието на длъжностното лице да е създало
възможността за настъпване на немаловажни вредни последици. От субективна
страна допуснатото превишаване на власт или права следва да е извършено с пряк умисъл от дееца, преследвайки особена
цел. Длъжностното лице трябва да съзнава, че нарушава или не изпълнява
определени свои задължения или че превишава властта или правата си. Необходимо
е още то да предвижда, че от деянието могат да настъпят немаловажни вредни
последици. Характерно за субективната страна на престъплението по чл. 282 от НК е и специална цел, която длъжностното лице
преследва - да набави за себе си или за другиго облага или причини другиму
вреда. Облагата по смисъла на чл. 282, ал.1 от НК може да бъде и всяко благоприятно изменение на положението на
дееца или друго лице, всяка
полза и изгода, включително създаване на
предимство, привилегия, улеснение и др. – т.3 Постановление № 2 от 9.VI.1980 г.
по н. д. № 2/80 г., Пленум на ВС, Решение № 191 от 22.IV.1972 г. по н. д. № 105/72
г., II н. о.
Според обвинителния акт с деянието си подсъдимият
е целял да набави облага за свид. С.,
състояща се в изтърпяване на наказанието лишаване от свобода при по-лек режим
от определения от съда строг. Облагодетелстването се извежда от предназначението на този тип пенитенциарни заведения, където съществуват по-малко ограничения на личната свобода в
сравнение с местата за изтърпяване на наказанието при строг режим.
При анализа на описаните по-горе и приети факти,
разгледани в поредността на тяхното проявление и осъществяване, съдът намира,
че деянието на подс.К. е несъставомерно,
защото не са реализирани всички предвидени обективни и субективни признаци на престъпния
състав по чл. 282, ал. 1 от НК.
От доказателствата по делото не се
установява с издаването на инкриминираната заповед подс. К. да е целял да
създаде облаги за лишения от свобода С.. Показателни за целта на подсъдимия са причината за преместването на свид.С., начина по който е извършено това преместване и условията,
при които е бил поставен след настаняването му в ЗО“Ж.“.
От показанията на свидетелите Х. и А. се
установява, че подсъдимият нееднократно е коментирал на провежданите оперативки
на ръководството на *** необходимостта да се намери
лице със технически умения за поддържане на земеделската техника и инвентар в ЗО“Ж.“. Същата необходимост и възможността да се изнамери
такова лице сред търпящите наказание лишаване от свобода той е обсъждал и със свид.
В. – Гл.директор на ГД„Изпълнения на наказанията“ . Видно от показанията на свид. В., когато в затвор е търпяло наказание лице със
специфична квалификация, а в друг затвор (респективно поделение на ДП“ФЗД“ ) е
имало производствена нужда от работна сила
със същата квалификация, то практика
през 2002г.- 2008г. е било задоволяването й да се осъществява чрез преместване
на затворника по реда на чл.15, ал.2 от ЗИН(отм.). Необходимостта да се
задоволи специфична нужда от кадри е била разглеждана като „наличието на важни
съображения“ по смисъла на същата норма. Предвид факта, че се касае за
специфична работна сила, преместванията
по този повод не превишавали 50-60 случая годишно. Със свид.Б., видно от показанията му, предварително е била
съгласувана възможността за евентуалното бъдещо преместване на затворник в
бургаския затвор, който да поддържа селскостопанската техника. От показанията
на свид.В. става също ясно, че след като е било намерено необходимото лице,
в случая свид. С.,
подсъдимият и свидетелят са били наясно, че режима му за изтърпяване на
наказанието не съответства на прилаганите
в ЗО“Ж.“, където ще бъде настанен, както и че
той не е бил единствения такъв случай – „Спомням си, че той не беше от
категорията на открития тип – такива, които изтърпяваха наказание в Ж.. Правили сме изключения тогава, прави се и сега, до толкова до колкото има производствена
дейност, която много е намаляла. Изключението е свързано с това, че затворникът
търпи наказанието там, където е работният ден, но той ползва правата и
задълженията и правният му статут е на затворник от закрит тип.…Поема се
ангажимент от началника на затвора, където ще бъде настанен, че той ще бъде на
правен статут на категорията, на която съответства, а ще изпълнява наказанието
в затворническото общежитие на територията, на която се намира съответният
работен обект. В случая със С. това, което трябваше да се съобрази от
началника на затвора, е да не работи
извън територията на общежитието, да не ползва привилегиите на открития тип,
както и месечните двудневни отпуски.“ -
показания на свид.В. – л.303, НОХД№718/14г.
Безспорно инициатива за преместване на свид.С. в Затвора гр.Б. е
проявила и съпругата му, за което съобщава свид. С.
и чиято молба е посочена в издаденото от
свид.В. преводното нареждане. В случая обаче, не тази
молба е била определяща за решението на свид.В., а е
била ползвана като едно допълнително
основание за аргументиране на преместването. По делото липсват каквито и
да са доказателства, указващи съществуването на
някаква връзка на подсъдимия със свид.С., или с трето
лице, по повод преместването на последния по личен повод.
Не се спори, че на основание на
издадената от подсъдимия Заповед № ** от 23.03.2007г. свид.С. е бил преместен от Затвора –Б.
в ЗОПТ“Ж.“. По
силата на чл.43, ал.4 от ЗИН (отм.) в затворническото общежитие от преходен тип
се прилагат общ и лек режим. В отличие от затворите, в тях лишените от свобода
се поставят при смекчен надзор и охрана и за тях се предвиждат облекчения - чл.44 от ЗИН и Гл.ХІІІ от
ППЗИН(отм.). На подсъдимия е било
известно, че поради дългия остатък на
търпяното наказание за свид.С. не са налице
предпоставките за преместването му в ЗОПТ по чл.12а, ал.3 от ЗИН(остатъка
е надхвърлял пет години), както и за
изменяване на режима му със следващия по-лек. Подсъдимият е знаел, че
упражняването на тези две правомощия не
са от неговата компетентност, а
принадлежат на колективен орган - Комисията по чл.17 от ЗИН(отм.). Подсъдимият
е бил напълно наясно, че в резултат на инкриминираната
заповед свид.С. ще бъде поставен при смегчени
надзор и при облекчените условията на по-лек от съдебно определения му „строг“ режим.
Именно защото е съзнавал какъв резултат ще има неговата заповед, подсъдимият е
постъпил както са се били уговорили със свид.В. – съществуващите
облекченията за търпящите наказание в ЗО“Ж.“ са били ограничени за свид.
В., доколкото това е било възможно в средата
на общежитието и спрямо него се прилагали ограниченията на строгия режим – настанен
в заключвано през нощта помещение, полагане на труд само на територията на общежитието; ползва суми за
лични нужни на лавката по безкасов начин; недопускане до мероприятия, свързани с непускането на
общежитието; провеждане на свиждания само в общежитието; неполучаване на отпуски
извън предвидените за режима. Тук, по повод коментара на прокурора в пледоарията му за ползване на
неполагащи се награди от свид.С. , е необходимо
да се уточни, че само лицата с усилено строг и специален режим не могат да
бъдат награждавани с наградата домашен
отпуск за срок до пет денонощия по
чл.74, ал.1, б.“е“ от ЗИН(отм.). Всички останалите затворници, които са изтърпяли поне една година от срока на наказанието си и са
демонстрирали добро поведение, могат да бъдат наградени с тази награда, със
съгласие на прокурора. Според показанията на свидетелите и писмените
доказателства по делото, тези условия са били спазени. С допълнителната и предназначена само
затворниците в ЗОПТ награда по чл.74, ал.1,б“ж“ ЗИН(отм.) свид.С.
не е бил награждаван.
Отрицателните
становищата(л.165,л.240,л.263 от НОХД№718/14г.), които е давал подсъдимият по молбите на свид.
С. до БОП за прекъсване на наказанието по здравословни причини, също не сочат
за привилегировано отношение към него. Нелогично
е да се търсят индикации за такова отношение, съответно за отсъствието му, с наведените
от прокурора и от подсъдимия доводи за нереализирани след инкриминираната дата възможности
– невъзползването на подсъдимия от правото му по чл.57 от ЗИН(правото на
началника на затвора да постави под общ режим тежко болните затворници, на
които е определен специален, усилено строг или строг режим); непреместването на
свид. С. в корпуса на затвора, предвид неупражняване
на железаро-ковашки труд.
В конкретния случай липсват каквито и да са доказателства подсъдимият да
е действал със специалната цел – да облагодетелства свид.
С.. Целта, от която се е ръководил подс. Д.К. е била да задоволи една стопанска необходимост – да
осигури в ЗО“Ж.“
технически грамотно лице , което да поддържа земеделската техника и
инвентар.
Преместването на свид.
С. в ЗОПТ е станало по начин, използван през
2002г.-2008г. за задоволяване на стопанските нужди от специфична работна сила в
местата за лишаване от свобода. Използването на вече утвърден като практика
години преди инкриминираната дата начин
за набавяне на дефицитни кадри за да се
осигури железаро-ковач в ЗО“Ж.“
изключва възможността той да е съзнавал и предвиждал, а още по-малко във волеви
аспект да е искал, компрометиране престижа
на институцията, в която е работил, респективно на министерството на
правосъдието и съда. В съзнанието на подс.К. отсъства
и изискуемата се от субективна страна представа за общественоопасен резултат и
конкретно създаване на предпоставки за уронване престижа на институциите -
българския съд, Министерство на правосъдието, ръководството и администрацията
на местата за лишаване от свобода.
Липсват елементи от интелектуалната и
волева характеристики на изискуемия се пряк умисъл.
Основният състав по чл.282, ал.1 от НК
предвижда типично деяние на поставяне в опасност - елемент от обективната
страна е възможността за настъпване на вредни последици, които по своята степен
и естество следва да са немаловажни. Тази
възможност следва да бъде реална и действителна, а не хипотетична или
предполагаема.
Според обвинителния акт възможните вредни последици от деянието на подсъдимия се
свеждат до възможност за уронване престижа
на институциите, ангажирани с налагане и изпълнение на наказанието лишаване от
свобода(без прокуратурата). Доколкото става ясно от постановлението на прокурора от 17.06.2014г.(неномерирана
папка към досъд.п.), настъпването на такъв резултат - уронване на институционалния
авторитет, освен в причинно-следствена връзка с деянието на подсъдимия е поставено и
под още едно допълнително условие – ако незаконното преместване на
лишения от свобода С. би станало обществено
достояние (което от своя страна изисква данни за възможните по мащаб и
обективност отзвук и интерпретации в индивидуалното и общественото съзнание на
постъпката на подсъдимия).
Според настоящия състав, обективният
признак по основния състав на престъплението по чл. 282, ал. 1от НК – възможността да настъпят немаловажни
вредни последици от противоправното поведение на подсъдимия, изразяващо се в
превишаване на властта му, чрез
неправомерно изземване на правомощия от компетентността на колективен орган – Комисията
по чл.17 от ЗИН(отм.), не е реализиран. Касае се за единичен случай, осъществен
за да се използва за нуждите на ДП“ФЗД“ затворник с рядка квалификация при
максимално възможно ограничаване на облекченията на преходния тип общежитие с цел съхранение на постановената в присъдата
съдебна воля по първоначалния режим на изтърпяване на наказанието. Тези
обстоятелства, по мнението на настоящия състав, по никакъв начин не оказват
сериозно отражение върху цялостната дейност по изпълнение на наказанието
лишаване от свобода, нито водят до
възможност за съществено смущение на правилното функциониране на посочените
държавни органи, а именно възможността от такова негативно въздействие би
довела до евентуалното уронване на
тяхното име и авторитет. Макар и да е превишил властта си, подсъдимият не е
създал предпоставки за настъпване на немаловажни неимуществени вреди.
При конкретните факти деянието е несъставомерно и по отношение на този обективен елемент от
повдигнатото обвинение.
Липсват основни елементи от обективната и от субективната страна на престъплението, за
което е и повдигнатото обвинение, а това е достатъчно за изключване на
отговорността по чл. 282, ал. 2, вр. ал.
1 от НК.
Предвид изложените съображения съдът
призна подс. Д.И.К., за невинен в това, че на 23.03.2007 г. в
гр.Бургас, в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно
положение по смисъла на чл.93, т.1,б.“а“ от НК – ****, превишил властта и правата си по чл.16, ал.2 от ППЗИН(отм.) като в
издадената от него Заповед №***/23.03.2007г.
преместил в затворническо общежитие от преходен тип“Ж.“
лишения от свобода Я.П.С. с присъда по НОХД№576/02г.
на Окръжен съд-Варна, изтърпяващ наказание при строг режим, в нарушение на
разпоредбите на чл.17,ал.5,т.т.1,2,3,4, чл.12а, ал.3
и чл.43, ал.4 от ЗИН(отм.), с цел да
набави за другиго – Я.П.С. – облага, изразяваща се в
това, че при остатък от наказание от повече от пет години е преместен в
затворническо общежитие от преходен тип „Ж.“ за
изтърпяване на наказанието при по-лек режим , без да е взето решение от
Комисията по реда на чл.17, ал.5, т.1,т.4 от ЗИН(отм.) и от това са могли да
настъпят немаловажни вредни последици: уронване престижа на институциите –
българския съд, Министерство на правосъдието, ръководството и администрацията
на местата за лишаване от свобода, поради което и на основание чл.304 от НПК го
оправда по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.282, ал.2, предл.2, вр.ал.1, предл.3 от НК.
Разноски в двете фази на наказателното
производство не са правени.
Мотивиран от изложеното съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ: