Р Е Ш Е Н И Е
Номер 23.03.2021г. Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Първо
ГО, 30 състав
На
деветнадесети
февруари Година
2021
В
публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и
секретар ДИАНА БОРИСОВА
като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 9139 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът З. „Л.и.“ АД
твърди, че на 19.11.2009г. в гр. София ответникът е управлявал л.а. БМВ 320и с
наличие на алкохол в кръвта над допустимата норма, навлязъл е в лентата за
насрещно движение, предизвиквайки ПТП с насрещно движещото се МПС, при което са
причинени имуществени и неимуществени вреди на С.П.. Образувано било
наказателно производство, приключило с влязла в сила присъда, с която
ответникът бил осъден за причинените на пострадалата вреди при управление на
л.а. с наличие на алкохол в кръвта в размер на 1.7 промила. Към датата на
събитието отговорността на водача била застрахована по застраховка ГО при
ищцовото дружество. По предявения от пострадалата пътничка С.П. иск срещу
застрахователя било постановено влязло в сила решение на СГС, 1 с-в по гр. д.
№5157/2014г. и бил издаден изпълнителен лист. На основание получена покана за
доброволно изпълнение ищцовото дружество изплатило сума в общ размер на 55
031,90 лв. на 01.06.2016г., в която се включва главница от 30 000лв., законна
лихва върху главницата от датата на ПТП до датата на плащане в размер на 20
102,30лв., както и адвокатско възнаграждение по изп. дело. Ищецът счита, че с
изплащането на дължимото обезщетение е придобил право на регрес срещу виновния
водач – ответника, на осн. чл.274, ал.1, т.1 от КЗ /отм./. Ето защо, моли
последният да бъде осъден да му заплати сумата от 55 031,90 лв., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба.
В рамките на
преклузивните срокове по ГПК, ответникът подава писмен отговор, в който оспорва
предявения иск като неоснователен. Оспорва да е участвал в гр. д. №5157/2014г.
като трето лице помагач. Сочи, че призоваването му е било нередовно, поради
което е бил лишен от възможността да предяви своите възражения по делото. На
следващо място, оспорва твърдението на ищеца, че не е изпълнил задължението си
за уведомяване за настъпилото ПТП. Веднага след излизането си от болница,
посетил централния офис на застрахователя, но когато представил констативния
протокол, служител го уверил, че вече са уведомени за настъпилото ПТП. Ето защо
счита, че не дължи сумата от 20 102,30 лв.
- платени лихви върху определеното застрахователно обезщетение от датата
на ПТП до 01.06.2016г. На последно място, поддържа, че застрахователят не е
положил дължимата грижа при воденето на горепосоченото гражданско дело, т.к.
въпреки първоначалните си твърдения, че предявения иск е необосновано завишен,
след постановяване на решението, не го е обжалвал и същото е влязло в законна
сила.
Софийски
градски съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, приема от фактическа
страна следното:
Не е спорно
между страните, а и се установява от приложеното нохд №132/2011г. по описа на
СГС, НО, че с влязла в сила присъда от 03.05.2011г. подсъдимият А.Г.П. е
признат за виновен в това, че на 19.11.2009г. около 20:50 часа в гр. София, при
управление на МПС – л.а. БМВ 320 И с ДК №********по Околовръстен път с посока
на движение от с. Герман към разклона за с. Лозен, на около 150 м. преди
представителството на „Фолксваген“, нарушил правилата за движение, визирани в
разпоредбата на чл.42, ал.2, т.2 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта
на Б.С.Д.и средна телесна повреда на С.П.П. – счупване на челюст, като деянието
е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 1,7 промила.
От приложеното към
делото производство по гр.д.№5157/2014г. на СГС, 1 състав, се установява, че
със съдебно решение от 23.11.2015г. по
същото дело, влязло в сила на 10.05.2016 г., по пряк иск на С.П.П. с пр.осн.
чл. 226, ал. 1 от КЗ(отм.) ищецът е осъден да заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 30 000лв., ведно със законната лихва от
19.11.2009 г. до изплащане на вземането.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач/ТЛП/ - ответника А.Г.П..
Въз основа на
издаден изпълнителен лист от 16.05.2016г. е образувано изпълнително дело № 20167810400407
по описа на ЧСИ Г.Д. с взискател С.П.П. и длъжник - З. „Л.И.“ АД за сума в размер на 30 000
лв главница, ведно със законната лихва от 19.11.2009г. до изплащане на
вземането, 150 лв. съдебни разноски и 800 лв. адвокатски хонорар.
Между страните е отделено като безспорно обстоятелството, че на 01.06.2016г. ищецът е заплатил по сметка на ЧСИ Г. Д. сумата от 55 031,90лв.
Не се спори
между страните, че сумата е платена на взискателя по изпълнителното дело.
По искане на
ответника по делото е извършен разпит на свидетел – И.И.И.. Заявява при разпита
в о.с.з., че към 2009г. с ответника са били в близки отношения. Два-три дни
след инцидента на 19.11.2009г., тя придружила А., който не се чувствал добре
здравословно, до офис на застрахователя, където той искал да съобщи за настъпилото
ПТП. Носели със себе си и протокола за ПТП. Служител на фирмата им казал, че
вече са уведомени от майката на пострадалото момче и не им бил съставен никакъв
документ за извършеното уведомяване.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля, които са логични и последователни, и не се
опровергават от други, събрани по делото доказателства.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск
с пр. осн. чл.433, т.3 от КЗ.
Съгласно чл.433,
т.3 от КЗ, застрахователят има право на регресен иск срещу
застрахования за всичко платено на увреденото лице - в случаите, когато застрахованият
причини вреда чрез негови действия или бездействия вследствие на употребата на
алкохол с концентрация в кръвта над допустимата по закон норма или под
въздействието на наркотично вещество или на негов аналог.
Следвателно, основателността
на иска по чл.433, т.3 от КЗ предполага установяването по делото на следните
предпоставки: възникването на извъндоговорна отговорност по чл. 45 от ЗЗД за
ответника - вредите на увреденото лице да
са причинени от неговото виновно и противоправно поведение; неговата деликтна
отговорност да е обезпечена при ищеца със сключване на валиден договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“; заплащане на застрахователно
обезщетение от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на увредения от настъпването на застрахователно събитие; ответникът
да е управлявал автомобила след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата по закон норма. Доказването на всеки от тези релевантни
факти е в тежест на ищеца.
Безспорно по
делото е установено от доказателствата в приложеното наказателно производство, а не се
и спори между страните, че на посочената дата е настъпило подробно описаното
по-горе ПТП.
С оглед влязлото
в сила съдебно решение по предявен иск с пр.осн. чл. 226, ал. 1 от КЗ(отм.), с
оглед факта, че ответникът е участвал като трето лице помагач на страната на З.
„Л.И.“ АД и с оглед обвързващата сила на мотивите в отношенията между страните,
съдът приема за установено осъществено от страна на ответника противоправно
деяние, извършено виновно, при което са причинени неимуществени вреди на трето
лице.
В тази връзка,
по възраженията на ответника за нередовност на призоваването му по гр.д. №5157/2014г.
по описа на СГС, 1 с-в, съдът намира следното:
Налице е влязло
в сила решение, в чийто диспозитив е посочено, че решението е постановено при
участието на ТЛП - ответника. Влязлото в
сила решение е задължително за съда, който го е постановил, както и за всички
останали съдилища в страната. Докато е налице влязло в сила решение, което не е
отменено по реда на извънредните способи, настоящият съдебен състав е обвързан
от посоченото в диспозитива на решението и не може да извършва проверка относно
спазването на правилата за призоваване, съответно относно това била ли е
осигурена възможност на ТЛП да участва в производството или в нарушение на
съответните правила, то е било лишено от нея. Тази проверка е от
компетентността на съда, пред който е образувано производство по отмяна на
влязло в сила съдебно решение. Страната нито твърди, нито доказва такова
производство да е било образувано по неин почин, а поради гореизложеното, СГС
не може да се произнесе по този въпрос. Само за пълнота на мотивите, съдът
отбелязва, че за съдебното заседание, проведено на 27.10.2015г. по
гр.д.№5157/2014г. на СГС, 1 с-в ТЛП е уведомено чрез призовка, получена лично
от него на 25.08.2015г. на адреса му ул. „Шамако“ 12 в кв. „Горубляне“ /л.100
от делото/, поради което и становището му, че е бил лишен от възможостта да
защити интересите си по делото, не може да бъде споделено.
Извършването на
деянието в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта над допустимото,
се установява по категоричен начин от доказателствата по наказателното
производство и влязлата в сила присъда.
Установи се, че
въз основа на валидно застрахователно правоотношение по договор
"Гражданска отговорност" ищецът е изплатил застрахователно
обезщетение на увреденото лице в размер на процесната сума от 30 000 лв. и по отношение
на тази сума искът е основателен и доказан.
Ответникът
възразява по отношение дължимостта на заплатената от застрахователя законна
лихва върху главицата от 30 000 лв. за периода от датата на ПТП до окончателното
плащане или от 19.11.2009г. до 01.06.2016г. в размер на 20 102,30лв. с
аргумента, че е изпълнил задължението си да уведоми застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие, поради което не дължи възстановяване по
пътя на регреса на платените от последния лихви. Действително, съгласно чл.
227, т. 2 от КЗ(отм.), който следва да намери приложение в конкретната хипотеза
на осн. пар. 22 от ПЗР на действащия КЗ, застрахователят има право на регрес за
платените лихви за забава, съответстващи на периода от датата на настъпване на
застрахователното събитие до датата на съобщаване на обстоятелствата по чл.
224, ал. 1 от КЗ(отм.) от застрахованото лице или до датата на предявяване на
прекия иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ(отм.), освен ако застрахованото лице не е
изпълнило задълженията си по причини, които не могат да му се вменят във вина.
В конкретния
случай, установява се от свидетелските показания, че деликвентът е
уведомил застрахователя устно за настъпилото ПТП, а освен това е водено и
производство по искова
претенция по чл. 226, ал. 1 от КЗ(отм.). Следователно, при всички случаи,
застрахователят няма право да търси всички платени лихви върху присъденото
обезщетение за неимуществените вреди. Това е така, защото при предявяване на пряк иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ(отм.), съгласно разпоредбата на посочения по-горе текст на чл.227, т.2 от КЗ
/отм./, това се явява крайният момент на периода, който може да бъде включен в
регресната претенция на застрахователя. Нещо повече, ответникът поддържа, че е извършил
уведомяване на по-ранна дата, преди предявяването на прекия иск, което лишава
застрахователя от право на регрес за платените лихви след датата на
уведомяване. Доколкото законът не изисква специална форма за посоченото
уведомяване, нито ищецът е възразил в тази посока, съдът намира, че извършеното
устно уведомяване следва да се счете за
валидно и застрахователят няма право на регрес за платените лихви след датата
на същото. От свидетелските показания се установява, че по сведения на самия застраховател
уведомяването е извършено от трето за спора лице на неустановена дата, а от
ответника – два или три дни след датата на ПТП /19.11.2009г./. За нуждите на
процеса съдът приема, че застрахователят има право на регрес само за платената
законна лихва върху определеното обезщетение от 30 000 лв. за периода от
датата на ПТП до датата на съобщаването от застрахованото лице или за общо три
дни. С помощта на онлайн калкулатор, по реда на чл.162 от ГПК съдът определи,
че размерът на законната лихва за този период възлиза на сумата от 26.53 лв.
Следователно,
искът е основателен и доказан общо за сумата от 30 026,53 лв., като за
сумата над този размер е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Възражението на
ответника, че застрахователят не е положил дължимата грижа при воденето на
горепосоченото гражданско дело, т.к. въпреки първоначалните си твърдения, че
предявения иск е необосновано завишен, след постановяване на решението, не го е
обжалвал и същото е влязло в законна сила, съдът намира, че не следва да
разглежда на осн. чл.223, ал.2, изр.2 от ГПК, а именно – ТЛП не може да оспорва
установеното в мотивите на решението, което е задължително в отношенията му със
страната, която го е привлякла под предлог, че тя зле е водила делото,
доколкото не се твърди да са налице предпоставките, посочени в същата
разпоредба – умишлено или поради груба небрежност ответникът да е пропуснал да
предяви неизвестни за ТЛП обстоятелства или доказателства. Извън тези хипотези,
към които настоящата не може да се причисли, ТЛП изобщо няма право да се
позовава на лошо водене на делото от главната страна.
Възражението за
настъпила погасителна давност, направено с писмените бележки на ответника, също
не следва да бъде разглеждано от съда, т.к. е преклудирано. Такова възражение
липсва в писмения отговор на страната, не е повдигано в о.с.з., не е докладвано
от съда, нито е обсъждано в хода на делото по същество. Не е налице процесуална
възможност за въвеждането му в предмета на делото едва с писмената защита на
ответника, поради което съдът няма да го обсъжда.
По разноските:
При този изход
на спора, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски, общият
размер на които възлиза на 2004,09 лв. държавна такса и на осн. чл.78, ал.8 от ГПК – юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 200 лв.
Съразмерно с уважената част от иска, на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 1 320,92 лв.
На осн. чл.78,
ал.3 от ГПК ответникът също има право на разноски, които съразмерно с
отхвърлената част от иска възлизат на сума от 801,39 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А.Г.П., ЕГН ********** *** да
заплати на З. „Л.И.“ АД, ЕИК********, с адрес: *** следните суми: сумата от 30 026,53 лв., от които застрахователно обезщетение за причинени неимуществени
вреди от 30 000 лв. и законна лихва за периода 19.11.2009г. – 21.11.2019г.
от 26,53 лв., платени от ищеца по застраховка "Гражданска отговорност"
по повод възникнало на 19.11.2009г. ПТП, ведно със законна лихва от датата на
исковата молба – 28.08.2020г. до окончателното изплащане, като за сумата над
уважения размер от 30 026,53 лв. до пълния предявен размер от 50 102,30 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен; сумата от 1 320,92
лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК********с адрес:
*** да заплати на А.Г.П., ЕГН ********** *** сумата от 801,39 лв. – разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.