Р Е Ш Е Н И Е № 139

 

гр. Видин,  03.07.2020г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

          Видинският районен съд………….… 4-ти наказателен състав в публичното заседание на шестнадесети юни  две хиляди и двадесета година в състав:

                                                            Председател: Андрей Дечев

                                                         Съдебни заседатели: ………...……...…

                                                                             Членове:……...……………

при секретаря П. Йорданова и в присъствието на

прокурора………………………………… като разгледа докладваното от

съдията Дечев…………… НАХД № 422……

по описа………… за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

                                                                                                                          

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от П.Г.Т., ЕГН **********,***, против Наказателно постановление № 20-0953-000307/24.03.2020г. на Началник група към ОД на МВР – Видин, сектор „Пътна полиция“ - Видин“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 150 лв. за административно нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предлож. 1, 2 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 10 лв. за административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за адмиминстративно нарушение по чл. 140 , ал. 1 от ЗДвП.

          Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като  заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му представител заема идентично становище в с.з. 

          Ответната страна чрез процесуалния си представител заема  становище в с. з., да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.   

          От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

           На  13.03.3020г. в 15.30 часа в гр. Брегово, на ул. „Георги Димитров“ срещу СУ „Кирил и Методий“ жалбоподателят Т. управлявал мотоциклет „Ямаха“ без регистрационна табела, нерегистриран по надлежния ред, с рама № JYAD021000018520, син на цвят, без водачът да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, като не представя МПС и контролен талон при проверката от контролния орган.         

           Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля С.Б.Н. – актосъставител и административно-наказателната преписка.

          Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

           Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна в частта на обжалваното НП за нарушения по т. 1 и т. 2 от същото за нарушения по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. 

            Атакуваното наказателно постановление е съобразено с изискванията на материалния и процесуалния закон, безспорно и безпротиворечиво е установено извършването на посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административни нарушения по т. 1 и т. 2, а именно по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Посочените две нарушения са доказани от обективна и субективна страна.   По делото безспорно са установени авторството и вината на нарушителя, както и изискуемата от закона причинно-следствена връзка между деянията и обществено-опасния резултат,  за което са наложени административни наказания в допустим от закона размер, като същите  са съобразени със степента на обществената опасност на нарушенията и  нарушителя. Атакуваното наказателно постановление съдържа законоустановените реквизити, описани в чл. 57 от ЗАНН.

 

 По отношение нарушението по т.3 от НП по чл. 140 , ал. 1 от ЗДвП е отбелязано, че наказателното постановление в тази си част е издадено на основание постановление за прекратяване на наказателно производство № 710/20.03.2020г. на РП – Видин, с което е прекратено бързо производство № 1786 ЗМ – 254/2020 г. по описа на РУ – Видин, водено за престъпление по чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, касаещо същото деяние. По бързото производство жалбоподателят е разпитан в качеството на свидетел. АУАН № 129589/13.03.2020г. не съдържа констатации за извършено нарушение от Т. по чл. 140 от ЗДвП.

             Доводът за издаване на наказателното постановление в тази му част при висящо наказателно производство преди влизане в сила на постановлението за прекратяването му се приема от съда за неоснователен. В тази хипотеза и при наличие на евентуално влязла в сила осъдителна присъда по наказателното производство, двойното наказание би било преодолимо по реда на чл. 70, б. „г“ от ЗАНН, съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСНК. В този смисъл е  и разпоредбата на чл. 243, ал.3 НПК / ДВ, бр. 63 от 2017г./, която предвижда, че когато прокурорът прекратява наказателното производство, поради това, че деянието съставлява административно нарушение, той изпраща материалите по компетентност на съответния административнонаказващ орган – т.е. в конкретния случай действията на ВРП и на АНО са правилни и почиват на точното приложение на закона и константната съдебна практика.

       Административнонаказателното производство е започнало при условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, без да е съставен акт за установяване на административно нарушение, а в случая тази разпоредба е била неприложима. По принцип съставянето на АУАН е императивна абсолютно задължителна предпоставка, като в чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е регламентирано изключение от това правило. За да се приложи това изключение обаче не е достатъчно да има прекратено наказателно производство, а е необходимо наличието на идентичност между субектите и предмета на наказателното и на административнонаказателното производство. При липсата на идентичност е недопустимо да се издава НП без съставен АУАН. В случая липсва такава идентичност. В хода на проведеното досъдебно производство жалбоподателят е разпитан само като свидетел. Той не е имал качеството на обвиняем по смисъла на чл. 54 от НПК, тъй като не е бил привлечен като такъв по предвидения ред. Следователно той не е имал право и възможност да научи за какво престъпление е привлечен в това качество и въз основа на какви доказателства; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да се запознава с делото, включително и с информацията, получена чрез използване на специални разузнавателни средства, и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в наказателното производство; да прави искания, бележки и възражения; да се изказва последен; да обжалва актовете, които накърняват неговите права и законни интереси, и да има защитник /чл. 55, ал.1 от НПК/. Едва с постановяване на НП той е разбрал за какво деяние е обвинен и защо се ангажира неговата административнонаказателна отговорност. По този начин той е бил лишен от възможността активно да участва в хода на производството срещу него и да реализира в пълен обем и достатъчно ефективно своята защита. Всичко това е довело до накърняване правото на защита на наказаното лице, тъй като едва в съдебното производство то може да изложи своите съображения и да защити по надлежен ред своите права. Нормата на чл. 36, ал. 2, предложение второ от ЗАНН, не може да се тълкува разширително и изключенията касаят само хипотезите, в които наказаното лице е било субект на наказателно преследване. В това му качество то е имало право и възможност да участва в производството по установяване на нарушението, в чието извършване е обвинен. Само и единствено в тези случаи може да се образува административнонаказателно производство без приложен акт и то при условие, че съставите на наказателната и административнонаказателната отговорност са напълно идентични и съответно отговорното лице е получило препис от прокурорския акт, от който да разбере в какво е обвинено. Неспазването на гаранциите за съответна на обвинението защита, е винаги основание за отмяна на правораздавателен акт, с който се налага административно наказание. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че в процесната хипотеза е налице нарушаване правото на защита на наказаното лице с иницииране на административнонаказателното производство по реда на  чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.

           В този смисъл Съдът намира, че  НП е законосъобразно и обосновано и ще следва да бъде потвърдено в частта си по т. 1 и по т. 2 за нарушения по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП  , а в частта си по т. 3 за нарушение по  чл. 140 , ал. 1 от ЗДвП следва да бъде отменено.

           Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Видинският районен съд

Р  Е  Ш  И :

           

             ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0953-000307/24.03.2020г. на Началник група към ОД на МВР – Видин, сектор „Пътна полиция“ - Видин“, с което на жалбоподателя П.Г.Т., ЕГН **********,***, В ЧАСТТА МУ, с която е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 150 лв. за административно нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предлож. 1, 2 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 10 лв. за административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

             ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0953-000307/24.03.2020г. на Началник група към ОД на МВР – Видин, сектор „Пътна полиция“ - Видин“, В ЧАСТТА МУ, с която на жалбоподателя П.Г.Т., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за адмиминстративно нарушение по чл. 140 , ал. 1 от ЗДвП.

             Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. Видин.       

                                                           

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :