№ 20738
гр. София, 20.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110165811 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.
Р. И. С., ЕГН ********** е предявил против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК
********* обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 140 лв.,
представляваща сума, платена без основание по Договор за паричен заем №
4400757/15.02.2022 г. и Договор за предоставяне на гаранция № 4400757/15.02.2022 г., както
и сумата от 162 лв., представляваща платена без основание сума по Договор за паричен заем
№ 4537322/14.07.2022 г. и Договор за предоставяне на гаранция № 4537322/14.07.2022 г.
В исковата молба се твърди, че на 15.02.2022 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД –
в качеството му на заемодател и Р. С. – в качеството му на заемател бил сключен Договор за
паричен заем № 4400757, по силата на който на заемателя била отпусната заемна сума в
размер на 400 лв., която ищецът се задължил да върне ведно с уговорената възнаградителна
лихва, при годишен лихвен процент от 40%, ГПР от 45,32% и срок на договора 12 седмици.
На същата дата между ищеца и третото за настоящото производство дружество „Файненшъл
България“ ЕООД бил сключен Договор за предоставяне на гаранция № 4400757, състоящ се
в поето от дружеството задължение за наличие на парични средства и готовност за
изплащане на задълженията на кредитополучателя. Посочва, че на 14.07.2022 г. между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД – в качеството му на заемодател и Р. С. – в качеството му на
заемател бил сключен Договор за паричен заем № 4537322, по силата на който на заемателя
била отпусната заемна сума в размер на 450 лв., която ищецът се задължил да върне ведно с
уговорената възнаградителна лихва, при годишен лихвен процент от 40%, ГПР от 45,39% и
срок на договора 12 седмици. На същата дата между ищеца и третото за настоящото
производство дружество „Файненшъл България“ ЕООД бил сключен Договор за
предоставяне на гаранция № 4537322, състоящ се в поето от дружеството задължение за
наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на
1
кредитополучателя. Въз основа на сключените договори за предоставяне на гаранция
ищецът се задължил да заплати на гарантиращото дружество възнаграждения, които са
разсрочени за изплащане заедно с вноските по съответните договори за паричен заем.
Съгласно сключените договори за поръчителство ищецът е следвало да предостави парични
суми на „Изи Асен Мениджмънт“ АД, което било упълномощено от „Файненшъл България“
ЕООД да ги събира за негова сметка. Р. С. изцяло погасил задълженията си по процесните
договори. Счита, че договорите за паричен заем, предмет на настоящото производство, са
недействителни, доколкото противоречат на разпоредбите на ЗПКр., тъй като посочените в
същите размери на ГПР не отговарят на действително приложимите към договорите такива,
надвишаващи максимално допустимия размер. Твърди, че неправилно в ГПР не са включени
дължимите възнаграждения на гаранта по заемите, поради което договорите за заем се
явяват недействителни и заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност по
кредита. Поддържа, че възнагражденията по договорите за предоставяне на гаранция
представляват скрит разход за потребителя и поради това включването им в размера на ГПР
е задължително. Сочи, че договорите за гаранция са сключени в изпълнение на
предвиденото в чл. 4 от договорите за паричен заем задължение на заемателя за
предоставяне на обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на заемните
правоотношения, което въвежда неосъществими изисквания за потребителя и целта на
заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД била изначално да насочи потребителя към
сключване на договор за поръчителство с “Файненшъл България“ ЕООД. Ето защо според
ищеца разходът по договора за поръчителство бил изначално известен за заемодателя и той
е следвало да го включи в процента на разходите. Счита, че със заплащането на
възнаграждение за гаранта се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПКр. и по
този начин се уговаря допълнителна печалба за кредитора, като заемодателят и гарантът са
свързани лица. Твърди, че поведението на ответника, изразяващо се в завишаване на
разходите по заемите без изрично посочване в договорите за заем, представлява нелоялна
търговска практика. Ищецът твърди, че договорът за поръчителство има акцесорен характер
спрямо договора за кредит и валидността му е подчинена на валидността на договора за
кредит. Поддържа още, че договорът за поръчителство изначално е лишен от основание. На
следващо място счита, че договорите за кредит са нищожни и доколкото посоченият в тях
лихвен процент противоречи на добрите нрави. Моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с
който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Счита, че не е
легитимиран да отговаря по предявените искове, доколкото не е страна по договорите за
предоставяне на гаранция. Оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че процесните
договори за паричен заем напълно съответстват на императивната уредба, предвидена в
ЗПКр. Не оспорва, че ищецът е погасил задълженията си по договорите за заем предсрочно,
поради което бил намален и размерът на дължимата възнаградителна лихва. Поддържа, че
дори да се установи недействителността на заемните правоотношения, то ответникът ще
следва да върне на ищеца единствено сумите, получени като надбавка (възнаградителна
2
лихва) по кредита, тъй като получените суми за заплащане на възнаграждението на гаранта
не са в полза на ответника, а на третото за настоящото производство юридическо лице
“Файненшъл България“ ЕООД. Счита, че правилно размерът на възнаграждението на
гаранта не е било включено в ГПР, доколкото същото не е част от разходите по отпускане и
управление на кредита. Сочи, че в приложимия към договорите ГПР е включена единствено
възнаградителната лихва, която се явява единствен разход за потребителя. Оспорва със
сключването на договорите за предоставяне на гаранция да се цели заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПКр. Твърди, че сключването на договор за предоставяне на
гаранция не е задължително условие за предоставяне на сумите по договора за паричен заем.
Оспорва да е налице основание за определяне на поведението му като нелоялна търговска
практика. Поддържа, че размерът на приложимия лихвен процент не може да обоснове
нищожност на договора за паричен заем поради противоречие с добрите нрави. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът намира, че следва да изготви ПРОЕКТ НА ДОКЛАД по делото:
Правна квалификация: предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По осъдителните претенции в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на
процесните суми на ответника, а в тежест на ответника – че е налице основание за
получаването, съответно задържане на полученото.
Ищецът не сочи доказателства за извършване на твърдяното плащане на процесните
суми на ответника.
Страните не спорят относно обстоятелствата, че Р. И. С. и „Изи Асет Мениджмънт“
АД са сключили Договор за паричен заем № 4400757/15.02.2022 г. и Договор за паричен
заем № 4537322/14.07.2022 г., както и, че Р. И. С. и “Файненшъл България“ ЕООД са
сключили Договор за предоставяне на гаранция № 4400757/15.02.2022 г. и Договор за
предоставяне на гаранция № 4537322/14.07.2022 г., във връзка с посочените договори за
заем.
По доказателствените искания:
Приложените към исковата молба документи следва да приети като доказателства.
Искането на ищеца с правно основание чл. 190 ГПК следва да се остави без
уважение, доколкото по този ред страната може да бъде задължена да представи документи,
които се намират в нея, но не и да бъде задължена да изготви такива. Освен това за
установяване размера на погасените задължения е поискано назначаването на съдебно-
счетоводна експертиза, която следва да извърши проверка в счетоводството на ответното
дружество.
По същите съображения без уважение следва да бъде оставено и искането на
ответника с правно основание чл. 192 ГПК, както и предвид обстоятелството, че процесните
договори за поръчителство са представени с исковата молба.
Следва да се допусне изслушването на съдебно-счетоводна експертиза по
3
поставените от ищеца в исковата молба задачи, които са допустими, относими и необходими
за установяване на обстоятелства и връзките между тях, които са част от спорния предмет по
делото, тъй като ответникът е оспорил получаването на процесните суми и размера на ГПР
и ГЛП.
На страните следва да се разяснят последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и
на чл. 238, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 25.06.2024 от 13,45 часа, за
която дата и час да се призоват страните.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението за
настоящото определение с писмена молба с препис за ответника да посочи банкова сметка
или друг начин за изплащане на вземането.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА като писмени доказателства приложените документи към исковата молба.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за извършване на твърдяното плащане
на процесните суми на ответника.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ обстоятелствата,
че Р. И. С. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД са сключили Договор за паричен заем №
4400757/15.02.2022 г. и Договор за паричен заем № 4537322/14.07.2022 г., както и, че Р. И.
С. и “Файненшъл България“ ЕООД са сключили Договор за предоставяне на гаранция №
4400757/15.02.2022 г. и Договор за предоставяне на гаранция № 4537322/14.07.2022 г., във
връзка с посочените договори за заем.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца с правно основание чл. 190 ГПК за
задължаване на ответника да представи по делото справка за извършените плащания и
отнасянето им по пера за погасяване на задълженията по процесните договори.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника с правно основание чл. 192 ГПК
за задължаване на третото за настоящото производство лице – “Файненшъл България“
ЕООД да представи справка за получените възнаграждения по процесните договори за
предоставяне на гаранция, както и самите договори за предоставяне на гаранция.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани
в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение в размер на 300 лева, вносимо от ищеца, в
едноседмичен срок от връчването на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА като вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза
4
СТЕЛА ИВАНОВА РУСЕВА.
Вещото лице ДА СЕ ПРИЗОВЕ СЛЕД представяне на документ за внесен депозит.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.146, във връзка с чл.140, ал.3 ГПК, те могат
да вземат становище по изготвения проекто–доклад и дадените със същия указания, най-
късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на
спора. ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто
съдебно решение, а и спестява на страните половината от разноските за държавна такса, тъй
като половината от внесената ДТ се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде
постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните
предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е
явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, а на ищеца да се изпрати и препис
от отговора на исковата молба от ответника. На ищеца да се изпрати препис от
определението и на посочения в исковата молба електронен адрес на процесуалния
представител.
Вещото лице да се призове след депозит.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5