Р Е Ш
Е Н И Е
№ 116
гр.
Габрово 14.11.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГР. ГАБРОВО в
открито съдебно заседание от трети ноември, две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
и
секретар Елка Станчева, като разгледа материалите по адм. дело № 210 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по настоящото
адм. дело е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ във връзка с чл.
268, ал. 1, във вр. с чл. 267, ал. 2, т. 5 и чл. 225 от ДОПК.
Делото е образувано по жалба
вх. № СДА-01-1772 от 10.10.2022 г., подадена от К.З.Щ. ***, с ЕГН: **********,
действащ като физическо лице и като ЕТ «К.З.Щ.»***, с ЕИК: *************, срещу Решение № 116 от 27.06.2023 г. на
директора на ТД на НАП - Велико Търново, с искане за неговата отмяна.
С обжалваното Решение е
оставена без уважение жалба на търговеца за прекратяване на изпълнително дело
срещу същия, по което публичен изпълнител при същата Дирекция се е произнесъл с
Писмо от 23.05.2023 г. Като подадена в законния срок от заинтересовано лице
против подлежащ на обжалване административен акт пред административен съд по
реда на АПК настоящият съдебен състав намира жалбата за редовна и допустима,
поради което я разгледа по същество.
В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят се явява
лично и поддържа депозираната жалба.
Ответната страна се представлява от старши юрисконсулт Веселина Цанкова,
която оспорва жалбата. Моли за присъждане на деловодни разноски - юрисконсултско
възнаграждение.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите
и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
На 02.12.2022 г. на жалбоподателя е връчено Съобщение за доброволно
изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК, като същият е информиран, че срещу
него е образувано изпълнително дело за неплатени публични задължения в ТД на
НАП - Варна, офис Добрич, с № 48 от 2015 година. В съобщението е посочено, че
задълженията на адресата са от 2011 г. и 2012 година.
С Молба от 16.05.2023 г. до ТД на НАП – Велико Търново г-н Щ. е поискал
изп. д. да бъде прекратено, като сочи, че съобщението за образуване и поканата
за доброволно плащане му е връчена едва на горепосочената дата и до момента той
не е уведомен съгласно изискванията на чл. 32 от ДОПК за наличието на такова
производство.
С писмо от 23.05.2023 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП –
Велико Търново, офис Габрово, е отговорено, че основанията за прекратяване на
изп. производство за събиране на публични вземания са посочени в нормата на чл.
225 от ДОПК и към настоящия момент нито едно от тях не е налице.
Шест дни след получаване на това писмо жалбоподателят се обръща с жалба
към директора на същата ТД и обжалва отказа за прекратяване на изп. дело,
постановено от публичния изпълнител. Възразява срещу това, че изп. дело е
образувано през 2015 г., а поканата му е връчена едва в края на 2022 година,
след изтичане на осем години от образуването на делото. Намира, че не са
спазени изискванията по чл. 32 от ДОПК за връчване на съобщението за образуване
на производството и поканата за доброволно изпълнение. Намира, че всички
действия по изп. дело, извършени преди получаване на съобщението и поканата, са
незаконни и не следва да се считат за извършени. Конкретни други действия на
публичния изпълнител обаче той не оспорва.
Процесното Решение № 116 от 27.06.2023 г. е изготвено въз основа на тази
жалба. С него отказът да се прекрати изпълнителното дело се потвърждава като
законосъобразен. За да се произнесе с този резултат, административният орган
излага следните мотиви:
Налице са изпълнителни основания, посочени в съобщението, от които се
установява, че жалбоподателят дължи процесните суми и по този повод е
образувано съответното изпълнително производство. С постановления за налагане
на обезпечителни мерки от 27.03.2019 г. и от 28.04.2021 г. е наложен запор на
вземанията на Щ., находящи се в „************ и ЕФ ***********“ АД, „************“ АД и „***********“ АД. До банките са изпратени запорни съобщения, с които са наложени
такива запори. С последващи постановления от 14.08.2020 г. и от 01.06.2021 г.
са наложени обезпечителни мерки – запор върху МПС, собственост на задълженото
лице, като от ОД на МВР – Добрич на същото са изпратени запорни съобщения.
Започнало е принудително изпълнение върху вземания на длъжника от банки, като в
тази връзка са издадени Разпореждания за изпълнение на запорно съобщение от
25.06.2019 г. и от 23.02.2022 г. /2 броя/. В присъствие на жалбоподателя е
извършен опис на запорираните автомобили, за което са съставени протоколи за
опис от 17.01.2023 г. и от 28.02.2023 г. Издадено е Разпореждане за определяне
на окончателна оценка на 16.05.2023 г. на тези активи. Едва на тази дата Щ. е
поискал прекратяване на изпълнителното дело, по която се е произнесъл
публичният изпълнител с цитираното по-горе писмо, отказвайки да я удовлетвори.
В процесния ИАА е посочено, че съгласно чл. 225, ал. 1 от ДОПК
производството по принудително изпълнение може да се прекрати на изчерпателно
изброените в този текст основания. В случая обаче не е налице нито едно от тях.
Според решаващият орган функциите, които има съобщението, връчено на
жалбоподателя в края на 2022 година, са посочени в ТР № 7 от 15-04.2021 г. по
ТД № 8 от 2019 г. на ВОС и те се изразяват информиране на длъжника за
образуване на изп. дело и съществените елементи по същото, както и предоставяне
на възможност на лицето за доброволно изпълнение и предупреждение, че в случай,
че не се възползва от нея ще се пристъпи към принудително изпълнение.
Задълженията са за неплатени данъци и осигуровки, установени въз основа на
подадени от самия длъжник декларации, като е извършено самоначисление по чл.
105 от ДОПК. Задълженията е следвало да се внесат и без длъжника да бъде канен
при тези обстоятелства, като не може да се приеме, че той не е знаел за тях и е
узнал за същите едва през 2022 година. Освен това жалбоподателят е узнал за
предприетите спрямо имуществото му действия от страна на публичния изпълнител и
е имал възможност да се осведоми от съдържанието на запорните съобщения какво е
основанието за тези действия, като това е станало най-рано с наложения му запор
върху банковата му сметка от 27.03.2019 г., както и с връчването на ПОМ на
14.08.2020 г. и 02.10.2020 г., с които са наложени запори върху негови МПС и в
които също е посочен размерът на задълженията му. В заключение
административният орган намира, че по-късното връчване на поканата за
доброволно изпълнение не опорочава валидността на предприетите действия по
изпълнителното дело и отказът делото да се прекрати е основателен и
законосъобразен.
Пред съда жалбоподателят не изтъква нови факти, не представя нови
доказателства и нови основания за искането си, различни от вече изложените.
Действително със Съобщение за налагане на обезпечителни мерки от
27.03.2019 г. е наложен запор върху банковите сметки на Щ. в „*************и *************“ АД, като същото е изпратено на банката и тя е отговорила с писмо от
02.04.2019 г. за налични авоари по сметки, вземания, банкови сейфове, ДЦК, като
сочи номер на открита от длъжника – физическо лице, банкова сметка.
***.06.2019 г. до същата банка публичният изпълнител е изпратил
разпореждане, с я което задължава да прехвърли незабавно постъпващи по сметката
на длъжника суми по посочена банкова сметка *** – Добрич.
На 14.08.2020 г. е издадено Постановление за налагане на ОМ – запори
върху два товарни автомобила на жалбоподателя, което е получено от
жалбоподателя на 02.10.2020 г., видно от приложено известие за доставка. В това
постановление изрично е посочено, че запорите се налагат по повод процесното
изп. дело, като е посочен и размер на задълженията на Щ. – главница, лихви и
разноски. Следва да се приеме, че на 02.10.2020 г. той е бил изрично уведомен,
че срещу него е налице такова дело. Запорно съобщение е изпратено в ОД на МВР –
Добрич за изпълнение. С писмо от 19.08.2020 г. на ОД на МВР – Добрич ТД на НАП,
офис Габрово, е уведомен, че запорът е наложен на 18.08.2020 г.
В последствие са налице също посочените в Решението ПНОМ от 28.04.2021 г.
за налагане на запор по банкови сметки и запорни съобщения до ОББ и Търговска
банка, както и отговори за наложени такива запори от тези банки, като същите
заявяват, че К.Щ. притежава сметки при тях и посочват номерата им. До банките
са изпратени и разпореждания за изпълнение на запорните съобщения. С 2 броя ПОМ
от 01.06.2021 г. е наложен и запор върху още три МПС и едно ремарке –
собственост на жалбоподателя /в режим на СИО/, като са налице също отговори от
ОД на МВР, че запорите са наложени.
На 17.01.2023 г. е изготвен Протокол за опис от публичен изпълнител във
връзка със събиране на публично вземане от жалбоподателя, в който е описан един
от запорираните автомобили и му е определена оценка, като това е станало в
присъствието на Щ. и протоколът носи и негов подпис. Следващ такъв протокол е
съставен на 28.02.2023 г., за друго МПС, отново изготвен в присъствието на
лицето и подписан от него. На 16.05.2023 г. е определена окончателна оценка на
двата броя описани автомобили и на 08.06.2023 г. Щ. е запознат с нея, видно от
приложеното известие за доставка.
Съгласно нормата на чл. 225, ал. 1 от ДОПК, производството по
принудително изпълнение на публичните вземания се прекратява с разпореждане на
публичния изпълнител, но при наличието на изчерпателно посочените предпоставки,
описани в т. 1- т. 7, като последната хипотеза не е конкретна, а предвижда
„други случаи, предвидени в закон“. Публичният изпълнител е постановил отказ да
прекрати производството, обективиран в обжалваното писмо. Според чл. 266, ал. 1
от ДОПК, действията на този административен орган се обжалват пред директора на
компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е
извършил. Процесното Решение е издадено от заместника на директора на ТД на
НАП, по силата на заповед за заместване, цитирана в същия ИАА и приложена по
делото, при отсъствие на титуляра, на когото на 27.06.2023 г. е било разрешено
ползването на отпуск, съгласно Заповед № 3796/09.06.2023 г. на изп. директор на
НАП. С оглед така изложеното съдът намира, че обжалваният АА е издаден от
компетентен орган, в изпълнение на предоставените му по закон правомощия.
При така описаната фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят
не е оспорвал основанието и размера на задълженията си, във връзка с които е
образувано процесното изп. дело.
Същият е фактически информиран за
делото през 2019 г., с налагане на запора върху банковата му сметка, след което
през 2020 г. също е бил уведомен за производството при запориране на
автомобилите, а в последствие - и с техния опис. Щ. не разбира за първи път за
това дело през настоящата 2023 година – нито по отношение на неговото
съществуване, нито относно основанието и размера на задължението си. Данни за
първите действия по това дело са от 2019 година – четири години след
образуването му. След това органът по изпълнението е предприел и
други действия, описани по-горе.
Съгласно Тълкувателно решение
№ 7 от 15.04.2021 г. на ВАС по т. д. № 8/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия, съгласно
чл. 221, ал. 1 ДОПК:
„Когато задължението не е изпълнено в срок, публичният изпълнител пристъпва към
изпълнение, като е длъжен да изпрати на длъжника съобщение, с което му дава
7-дневен срок за доброволно изпълнение”. От редакцията на разпоредбата не се
налага извод, че изпращането на съобщение за доброволно изпълнение по чл. 221, ал. 1 ДОПК по
същността си представлява „действие по принудително изпълнение“ по смисъла на чл. 172, ал. 2 ДОПК.
Становището, че е действие на публичния изпълнител, насочено към събиране на
вземането и затова има характеристиките на действие по принудителното
изпълнение, с предприемането на което по смисъла на чл. 172, ал. 2 ДОПК
давността се прекъсва, не може да бъде споделено. При изпращане на съобщението
все още не са предприети действия по принудително изпълнение. Законодателят
изрично е изключил изпращането на съобщение за доброволно изпълнение от
действията по принудително изпълнение. Това съобщение има три функции. Първата
е да информира длъжника за такива съществени елементи като образуването на
изпълнително дело, взискателя по него, изпълнителното основание и размера на
задължението. Втората е да му даде възможност да изпълни доброволно
задължението. Третата е да му укаже, че ако не се възползва от нея, то ще се
пристъпи към принудително изпълнение. Нито една от тях не представлява същинско
действие по удовлетворяване на вземането. С оглед на така изложеното липсата на
изпращане на съобщение до длъжника още през 2015 година действително не е
основание за прекратяване на производството.
Така цитираното ТР обаче има
други цели, то третира въпросите за давността по ДОПК. Според диспозитива му образуването
на изпълнително дело по реда на чл. 220, ал. 1 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс не прекъсва давността и съобщението по чл. 221, ал. 1 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс също не я прекъсва.
Съгласно чл. 173 от Кодекса, вземанията
се отписват, когато са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със
закон, като вземанията се отписват служебно с изтичането на срока по чл. 171, ал. 2 и в
тази връзка може да се обсъжда и наличието на основание за прекратяване на
изпълнителното производство по чл. 225, ал. 1, т. 1 от ДОПК. Такова
производство обаче не се е развило пред компетентния орган, подобна преценка за
наличието на такъв факт не е правена нито по искане на Щ., нито служебно,
съгласно това правило на Кодекса. Служебното извършване на преценка и предприемане
на действия касаят абсолютната погасителна давност от 10 години. Като се има
предвид, че задълженията касаят 2011 г. и 2012 г., такава проверка и такива
действия е следвало да се предприемат при наличие на изтекъл такъв давностен
срок. Освен това не е правена и преценка за изтичането на 5-годишния давностен
срок, съгласно нормата на чл. 171, ал. 1от ДОПК, като се има предвид, че
първото предприето действие по изпълнението е 2019 г., а задълженията са
по-стари, за периоди от 7-8 години преди това, като подадените за тях
декларации ги скъсяват с по една година с оглед възникване падежа им, което
отново води до нужда от преценка за настъпването и на този давностен срок,
включително в светлината на горецитираното ТР.
Щ. е поискал прекратяване на
изпълнителното производство без да сочи конкретни основания за това и се
позовава на невръчване на съобщение за неговото започване в период от осем
години, което, разбира се, само по себе си не е основание за прекратяване на
изпълнителното производство. Към настоящия момент задължението не е отписано,
то съществува и не е правена преценка за погасяването му на друго основание,
различно от реално плащане, вкл. за изтекла давност. Административният орган е
бил длъжен да обследва всички основания по чл. 225, ал. 1 от ДОПК за
прекратяване на производството. В Решението те са само цитирани, но не са
изследвани и обсъдени. Не е изследвано в пълнота основанието по т. 1, според
която производството по принудително изпълнение на публичните вземания се
прекратява с разпореждане на публичния изпълнител, когато задължението и
направените разноски бъдат погасени изцяло, като не е взето предвид, че освен с
плащане на задължението, то се погасява и по давност, съгласно нормата на чл.
168, т. 3 от ДОПК, както и с помощта на други способи, изброени в разпоредбата,
която давност след изменението на нормата на чл. 173 от кодекса през 2016 г.,
се изследва и прилага и служебно.
Въз основа на така изложеното
настоящият съдебен състав намира, че процесният ИАА не е мотивиран, в него не
са обследвани в пълнота всички предпоставки за прекратяване на изпълнителното
дело, водено срещу длъжника и настоящ жалбоподател, което е основание за
неговата отмяна и връщане на административния орган преписката за ново
разглеждане и произнасяне по жалбата на Щ. срещу постановения от публичен
изпълнител отказ за прекратяване на производството.
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с ал. 1 от АПК и чл. 267 и
268 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение, постановено по жалба срещу
действия на публичен изпълнител, № 116 от 27.06.2023 г. на директор ТД на НАП –
Велико Търново, изготвено и подписано от заместник директор при условията на
заместване, с което е оставена без уважение жалба на К.З.Щ. ***, ЕГН: **********,
действащ и като едноличен търговец с ЕТ „К.З.Щ.“ с ЕИК: ****************, подадена срещу отказ от
прекратяване на изпълнително дело, обективиран в Писмо с № С230007-178-0012247/23.05.2023 г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП– Велико Търново и
ВРЪЩА преписката за ново произнасяне от същия
орган при спазване на указанията, съдържащи се в мотивите на настоящия съдебен
акт.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 268,
ал. 2 от ДОПК.
Препис от решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи по
реда на чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА/