№ 4106
гр. София, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20201110143848 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на „Т.С“ ЕАД срещу Г. ДЖ. Д..
Ищецът твърди, че ответникът е ползвал топлинна енергия за стопански нужди в
собствения си топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София, общ. Студентски, ул.
„П.Х.В“ № 1, вх. А, магазин № 1. Поддържа, че между страните не е сключван писмен
договор. Ответникът ползвал доставяните от ищеца услуги в претендираната стойност,
поради което се обогатил неоснователно и дължи заплащане на сумата, с която се е
обогатил. Моли ответникът да бъде осъден да заплати следните суми: 172,15 лв. - сума,
с която ответникът се е обогатил неоснователно като е ползвал доставена му от ищеца
топлинна енергия за периода от 01.10.2013г. до 30.04.2014г., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба - 05.11.2015г. до
окончателното плащане на сумата и 27,51лв. – мораторна лихва за периода от
30.06.2013г. до 23.09.2015г.
Ответната страна е подала отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който изразява
становище за неоснователност на предявените искове. Сочи, че между страните няма
сключен договор. Въвежда възражение за изтекла погасителна давност. Моли за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, в какъвто
смисъл са указанията на въззивната инстанция, дадени с решение от 22.04.2019г. по
гр.д. № 67602/2015г. по описа на СРС, II ГО, 61 с-в. С оглед задължителния им
характер (чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК), следва да се отхвърлят поддържаните от ответната
страна доводи, свързани с редовността и допустимостта на исковата молба, при
1
положение, че с въззивното решение е прието, че твърденията на ищеца следва да се
квалифицират като такива по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, поради което е указано на настоящата
инстанция да ги разгледа по същество.
За да е основателен иска за главница, в тежест на ищеца е да установи
обедняването си – количеството и цената на доставената през исковия период
топлинна енергия, обогатяването на ответника – че последният е консумирал тази
енергия, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че
енергията е доставяна до имот на ответника при липса на валидно основание за
имуществено разместване в отношенията между страните.
В тежест на ответната страна е да докаже погасяване на възникналите в нейна
тежест задължения, както и че между страните е налице договорно правоотношение по
повод предоставянето на топлинна енергия.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански
нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска
дейност. Съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ потребител на енергия или природен газ за
стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди,
както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет.
Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия
за небитови нужди е необходимо между страните да се сключи писмен договор. В този
смисъл е и чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди, който предвижда, че продажбата на топлинна енергия от „Т.С“ ЕАД
на потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмен договор с всеки купувач.
В случая между страните не е налице спор по въпроса, че между тях няма
сключен писмен договор, поради което претенцията на ищеца може да се основе
единствено на извъндоговорно основание (по арг. от чл. 59, ал. 2 ЗЗД), в случай, че са
налице посочените по-горе предпоставки от фактическия състав на неоснователното
обогатяване.
От приетата по делото и неоспорена от страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2
ГПК съдебно-техническа експертиза се установява, че по отношение на процесния
имот за периода от 01.10.2013г. до 30.04.2014г. ищецът е предоставил топлинна
енергия, която е на стойност 131,95 лв., поради което следва да се приеме, че ищецът е
обеднял с изчислената от вещото лице сума.
От приложения нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 83,
том I, дело № 73 от 08.03.2007г. е видно, че ответникът Г. ДЖ. Д. е придобил
собствеността върху процесния недвижим имот, находящ се на адрес гр. София, общ.
Студентски, ул. П.Х.В № 1, вх. А, магазин № 1. При положение, че същият не е навел
твърдения и доказателства имотът да е бил предоставен за ползване на трето лице, то
следва да се приеме, че именно собственикът се е обогатил със стойността на
доставената в неговия имот топлинна енергия. Тъй като обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника произтичат от един и същ юридически факт, то следва да
се приеме за доказано, че е осъществен фактическият състав на чл. 59 ЗЗД, като в
тежест на ответника Г. ДЖ. Д. е възникнало задължение да заплати стойността на
предоставената в имота топлинна енергия в размер на 131,95 лв.
Неоснователно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност. В
случая претенцията на ищеца е основана на неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1
ЗЗД, в който случай приложима е общата 5-годишна погасителна давност (т. 7 от
Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/1979 г. на Пленума на ВС). Исковата
молба е депозирана на 04.11.2015г., а предявените искове са за периода от 01.10.2013г.
2
до 30.04.2014г., поради което вземанията не са погасени по давност.
Ето защо предявеният иск следва да се уважи като основателен до сумата от
131,95 лв. (съобразно изчисленията на вещото лице) като се отхвърли за разликата над
тази сума до пълния предявен размер от 172,15 лв.
За да е основателен искът по чл. 86 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи, че е
налице изискуемо главно задължение, което е останало непогасено през релевирания
от ищеца период на забава. Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД когато е определен денят на
изпълнение на задължението, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
съгласно ал. 2 когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава,
след като бъде поканен от кредитора.
В случая вземането на ищеца за главница произтича от неоснователно обогатяване,
поради което задълженията на ответната страна не са възникнали като срочни, т.е.
същата изпада в забава след получаването на покана. По делото е приложена една
покана - от 19.08.2015г., която обаче не е доказано да е получена от ответната страна.
Върху същата се съдържа отбелязване, че е изпратена до ответника чрез пълномощник
Генади Маринов Дишев, но не са ангажирани доказателства за наличието на
представителна власт на посоченото лице. В тази връзка е приложена единствено част
от пълномощно, която нито съдържа подпис на упълномощителя (т.е. не е доказано, че
изявленията изхождат от ответника - чл. 180 ГПК), нито съдържа изявление за
учредяване на представителна власт, различна от тази, свързана с отдаването на имота
под наем. Нещо повече, от приложените известия за доставяне въобще не се установява
поканата да е достигнала дори до евентуалния пълномощник на ответника, доколкото
съобщението е върнато като непотърсено, без да има данни да е правен опит за
доставка на самия ответник.
По изложените съображения следва да се отхвърли предявеният иск за мораторна
лихва за сумата от 27,51 лв. за периода от 30.06.2013г. до 23.09.2015г.
При този изход на спора, ищецът има право на разноски, определени съобразно
уважената част от предявените искове, а именно: 92,52 лв. – държавна такса в
производствата пред СРС и СГС, 99,13 лв. - юрисконсултско възнаграждение в
производствата пред СРС и СГС, 198,26 лв. – разноски за експертизa и 495,65 лв. –
разноски за възнаграждение на особен представител. Ответникът има право на
разноски съобразно отхвърлената част от предявените искове, но в случая такива не
следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства за действителното
им извършване.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г. ДЖ. Д., гражданин на Ирландия, роден на 16.07.1952г. в Ирландия
ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С“ ЕАД, с ЕИК .. със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Я“ № 23Б, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, сумата от 131,95 ЛЕВА,
представляваща сума, с която ответникът се е обогатил неоснователно като е ползвал
доставена му от ищеца топлинна енергия в топлоснабден имот (магазин), находящ се
на адрес в гр. София, общ. Студентски, ул. „П.Х.В“ № 1, вх. А, магазин № 1 за периода
от 01.10.2013г. до 30.04.2014г., ВЕДНО със законната лихва от депозиране на исковата
молба – 04.11.2015г. до изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски,
а именно: 92,52 ЛЕВА – държавни такси, 99,13 ЛЕВА – юрисконсултско
3
възнаграждение, 198,26 ЛЕВА – разноски за експертиза и 495,65 ЛЕВА – разноски за
особен представител, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница за разликата
над уважения размер от 131,95 лв. до пълния предявен размер от 172,15 лв. и за
законна лихва в размер на 27,51 лв. за периода от 30.06.2013г. до 23.09.2015г.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4