Р Е Ш Е Н И Е
№ 94
гр. Велико Търново, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично
заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа докл***аното
от съдия Матева адм. дело № 81/2023 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 186, ал.
4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Административното
дело е образувано по жалба от „Зарзаватчийница“ ЕООД, гр. Велико Търново, чрез ***.
М. Е., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №
11379/18.01.2023 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико
Търново в дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален
контрол" при ЦУ на НАП, с която е постановено запечатване на търговски
обект – склад № 7, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Магистрална“ №9, стопанисван
от оспорващото дружество, и забрана на достъпа до него за срок от 10 дни на
основание чл. 186, ал.
1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
В жалбата се
излагат подробни съображения за незаконосъобразност на оспорената ПАМ поради липсата
на мотиви за продължителността на срока на приложената ПАМ. Твърди се, че при
упражняване на предоставената му от закона оперативна самостоятелност,
административният орган е допуснал пропуски във връзка с установяване на
фактите от значение за определяне продължителността на срока на ПАМ. Изтъква
се, че изложените в заповедта мотиви са общи, бланкетни и лишени от конкретност, като от същите не става ясно как конкретното нарушение
допринася за налагане на ПАМ именно за срок от 10 дни, тъй като последиците от
неиздаване на фискален бон винаги са едни и същи. Посочва също, че не е
направена преценка дали нарушението е такова с по-ниска степен на обществена
опасност чрез издаването на наказателно постановление и едва тогава да се
прецени необходимостта от налагане и на ПАМ, с което са нарушени принципите на
съразмерност и предвидимост, а и принципа на равнопоставеност. Намира заповедта
за издадена и в противоречие с целта на закона, тъй като налагането на ПАМ в
случая не отговаря на нито една от целите, които са закрепени в закона. В този
смисъл подчертава, че запечатването не би довело до предотвратяване или
преустановяване на нарушението, за което е издадена заповедта, тъй като същото
е довършено към момента на установяването му. Изтъква, че доколкото липсва
презумпция, че във всеки един случай продължаването на търговската дейност в
обекта ще бъде в нарушение на изискванията за отчитане на продажбите,
запечатването не може да бъде оправдано от евентуално предотвратяване на други нарушения от същия вид и не би могло
да доведе до предотвратяване или отстраняване на вредните последици от
конкретното нарушение. Що се отнася до мотивите на административния орган, че
посоченото нарушение е довело до отклонение от данъчното облагане посочва, че
наличието на такова отклонение може да бъде установено с данъчна проверка или
данъчна ревизия, каквито доказателства в случая не са налице. Аналогични
съображения излага и във връзка с изложените в заповедта мотиви за липсата на
счетоводна отчетност. По изложените мотиви се претендира отмяна на процесната
ПАМ.
В съдебно
заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител ***. Е., поддържа
жалбата по изложените в нея мотиви. Посочва, че следва да бъде съобразено
отправеното от Административен съд – Благоевград преюдициално запитване, по
което запитване е образувано дело С-97/21 на Съда на Европейския съюз (СЕС). Изтъква,
че в случая действително не е налице информация за издадено НП, но доколкото е
налице започнало административнонаказателно производство, то същото влиза в
тези разпоредби да не се налага санкция на едно лице два пъти. Отделно от това
твърди, че заповедта за налагане на ПАМ следва да е издадена в много кратък
период от време от констатиране на нарушението, а в случая същата е издадена на
много по-късен етап. Претендира отмяна на процесната ПАМ и присъждане на направените по делото разноски, за което представя
списък.
Ответната
страна – Началникът на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол" при ЦУ на НАП,
се представлява от ***П. С., който оспорва жалбата. Излага съображения за
законосъобразност на оспорената заповед. Счита, че събраните доказателства
установяват извършването на твърдяното нарушение – неиздаване на касова
бележка, което не се и оспорва от дружеството-жалбоподател. Намира за
несъстоятелни твърденията на жалбоподателя, че установяването на неотчетени
приходи и съответните данъчни задължения може да стане единствено с РА в
рамките на ревизионно производство. Изтъква също, че при определяне на тежестта
на мярката са взети предвид неотчетените задължения, местоположението на
обекта, както и обстоятелството, че обекта извършва разносна търговия на едро,
което е предпоставка за реализиране на големи обороти. Иска от съда да отхвърли
жалбата срещу ПАМ и да присъди на НАП възнаграждение за юрисконсулт в размер на
240 лева.
Съдът, като
взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и
изразените становища от страните прие за установено следното:
На 06.01.2023
г. е извършена проверка с инвентаризация на обект –
склад № 7, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Магистрална“ № 9, стопанисван
от „Зарзаватчийница“ ЕООД. Проверката е документирана с Протокол за извършена
проверка сер. АА № 0107440/06.01.2023 г., приложен по делото. В рамките на тази
проверка е констатирано, че лицето, в качеството си на задължено лице по
Наредба Н-18/13.12.2006 г., не регистрира и не отчита всяка извършена продажба
на стока, чрез издаване на касова бележка от въведеното ФУ на обекта. Този
извод е направен, след като проверяващият инспектор по приходите М.М.е извършил
контролна покупка на стоки – 1 чувал картофи с тегло 10,400 кг (1,35 лв./кг) на
обща стойност 14 лв., заплатени в брой с банкнота от 20 лв., която сума К.Г.–
на длъжност „касиер“ в дружеството, стопанисващо склада, приела и върнала ресто
от 6 лв., като едновременно с плащането не издала фискална касова бележка от
регистрираното и работещо фискално устройство в търговския обект, нито бележка
от кочан за ръчни касови бележки. Не се спори, че касов бон не издаден и
по-късно - в рамките на самата проверка или до приключване на деня (със
съответния дневен финансов отчет), а това се установява и от Отчета от КЛЕН от
същата дата. Същевременно, при самата последваща проверка на място (след
контролната покупка) от ФУ бил изведен дневен финансов отчет „Х“ № 018083/06.01.2023
г. и били засечени паричните средства в касата на проверявания обект, при което
била установена разчетена касова наличност от ФУ – 1 120,28 лв.,
фактическа наличност – 1 341,40 лв., или била установена положителна
разлика в касовата наличност в размер на 221,12 лв. Предвид установената
фактическа наличност на парични средства и положителната касова разлика от 221,12
лева, е направен извод, че задълженото лице не е спазило изискването на закона
да регистрира всяка промяна в касовата наличност на фискалното устройство (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и
извън касата), с което е изпълнен състава на чл.
33 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. и е послужило като допълнително основание за
горния правен извод, че лицето, в качеството си на задължено лице по Наредба № Н-18/13.12.2006
г., не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба.
На това
основание, което изпълнява състава на чл. 25, ал. 1, т. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от
Наредба №Н-18/2006 г. вр. чл. 118, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 186, ал 1, т. 1,
б. „а“ от същия закон, спрямо ЮЛ е приложена ПАМ запечатване на търговския
обект и забрана на достъпа до него за срок от 10 дни, за което е съставена
Заповед №11379/18.01.2023 г. от началник Отдел „Оперативни дейности“ – Велико
Търново.
Според
текстовата част на заповедта за прилагане на ПАМ при определяне конкретно на
продължителността на мярката е отчетен размерът на неотчетената продажба,
местоположението на обекта, характера на дейността му и цялостното поведение на
търговеца. Посочено е, че ПАМ е предназначена както да охрани интересите на
фиска, като се прекратят подобни противоправни практики, така и за да се даде
възможност на търговеца да реорганизира дейността си и създаде нормална
организация на отчетността на плащанията (т.е. да коригира поведението си).
Процесната
заповед за прилагане на ПАМ е връчена на управителя на дружеството - адресат на
23.01.2023 г. Недоволно от нея дружеството е оспорило ПАМ по съдебен ред с
жалба, постъпила в ТД на НАП – Велико Търново на 01.02.2023 г., която е
препратена на настоящия съд и въз основа на нея е образувано това дело.
В хода на
делото като доказателства са приети материалите, съдържащи се в
административната преписка, включително и тези, представени към жалбата до
Административен съд – Велико Търново. Приети като доказателства са и
представените от пълномощника на жалбоподателя документи, приложени към молба
вх. №825/16.02.2023г., по опис. Жалбоподателят е поискал събирането на
допълнителни гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел на К.Г.–
на длъжност „касиер“ (приела плащането от контролния орган) и Любослав Иванов –
органът, издал оспорения акт. Във връзка с така направеното искане, с
Разпореждане от 07.02.2023г. му е указано, че следва да уточни какви факти и
обстоятелства от установените от ответника при проверката оспорва, съответно -
какви факти и обстоятелства ще установи по делото сочената като свидетел
касиерка на дружеството. Що се отнася до искането за разпит на издателя на
оспорваната ПАМ, е уточнено, че същият не може да дава показания като свидетел
по реда на чл. 163 и сл. от ГПК, а единствено евентуално – обяснения, по реда
на чл. 176, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК и §2 от ДР на ДОПК, като в този
случай следва да формулира писмено, с препис за ответника, въпросите, на които
същият следва да отговори на основание чл. 176, ал. 2 от ГПК вр. чл. 144 от АПК
и § 2 от ДР на ДОПК. Такива са представени с молба вх. №824/16.02.2023г., но
доколкото със същите е изискано излагане на допълнителни фактически и правни
основания, които обосновават мотивите на оспорваната заповед, което е
недопустимо на етап съдебно производство, искането за събиране на гласни
доказателства чрез обяснения от органа, издал процесната заповед е отхвърлено
като неоснователно. По отношение на искането за разпит на Кристина Георгиева,
жалбоподателят сам се е отказал.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разпоредбата
на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС предвижда, че заповедта, с която се налага ПАМ по чл.
186, ал. 1 от ЗДДС, подлежи на обжалване по реда на АПК. С оглед на това
препращане приложение намира текстът на чл. 148 от АПК, според който
административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана
възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в този кодекс
или в специален закон е предвидено друго. Доколкото по отношение на заповедта,
с която се налага ПАМ, не е предвидено задължително обжалване пред
по-горестоящия административен орган, то последното не се явява задължителна
предпоставка за съдебно обжалване, а зависи от волята на адресата на акта по
кой ред да защити права си. В този смисъл Определение № 370 от 10.01.2019 г. на
ВАС по адм. д. № 14865/2018 г., VIII о.
Разгледана
по същество жалбата се явява неоснователна, поради следните съображения:
Предмет на
оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед за налагане на ПАМ №11379/18.01.2023
г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" - В. Търново в
дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол" при ЦУ
на НАП. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга
на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл. 186, ал.
3, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за Национална агенция по
приходите и на основание заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. (л. 28 от делото) на
изпълнителния директор на НАП, поради което е валиден такъв.
Съдът
намира, че заповедта за прилагане на ПАМ е постановена в съответната писмена
форма и съдържа необходимите реквизити. Неоснователни са наведените от
оспорващото дружество възражения, че в оспорения административен акт не са изложени
мотиви в нарушение на чл. 59, ал. 2
от АПК и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС – в заповедта за налагане на ПАМ се
съдържа словесно описание на приетите за установени от административния орган
факти и посочване на правното основание за прилагането на ПАМ, както и за
нейната продължителност, като подробни съображения за това съдът ще изложи
по-долу.
В хода на
административното производство органите по приходите са изпълнили задълженията
си по чл. 26 и сл. от АПК, като са извършили проверката си с посещение на
място, в присъствието на представители на жалбоподателя. Проверяващите са
довели до знанието на данъчния субект установените факти и предприетите въз
основа на тях последващи действия, като са му предоставили възможност да
ангажира допълнителни доказателства. Осигурено е участие на страната в
производството, събрани са годни и относими доказателства и са изяснени
относимите факти и обстоятелства от значение за случая. Тук е мястото да се
посочи, че не са нарушени процесуални правила и принципи нито в хода на
производството, нито при прилагането на процесната ПАМ от нейния издател. Относно
наведените твърдения за късно издаване на обжалваната заповед следва да се
посочи, че без правно значение за правните последици на волеизявлението и за
преценката за материалната и/или процесуалната законосъобразност на наложената
принудителна административна мярка е датата на нейното издаване. Освен това, от
съдържанието на оспорената ЗНПАМ е видно, че нарушението е извършено на 06.01.2023г.,
а мярката е наложена на 18.01.2023 г., т.е не е налице твърдяното от
жалбоподателя забавяне между датата на констатиране на нарушението и издаване
на заповедта за налагане на ПАМ, като последното дори се е извършило в
относително кратък срок - в рамките на малко повече от седмица.
Не се
откриват и пороци, засягащи материалната законосъобразност на оспорената
заповед. Съгласно чл. 186, ал.
1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС ПАМ запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС. По силата на
чл. 187, ал.
1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и
достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и
прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от негов пълномощник.
В нормата на чл. 118, ал.
1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат
извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ всяко лице е
длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги
във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла
на Закона за
платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за
пощенските услуги. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г.
на МФ независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително
се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка
продажба като фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането,
а според чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. извън случаите на
продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ
чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.
От
цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния
ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на
фискална касова бележка или касова бележка от кочан, административният орган
налага на търговеца ПАМ – запечатване на обект и забрана за достъп до него.
Законът определя момента, в който следва да се издаде бележка различно – в
зависимост от вида на търговията – директна или разносна. В общия случай, на
директната търговия, какъвто е и процесният, фискалната касова бележка се
издава при извършване на плащането. (При разносна търговия – касовата бележка
се издава дори предварително – преди получаване на плащането, като това е
възможно предвид механизма на тази търговия, който изисква предварителна
заявка, освен ако самият разносвач не е снабден с подвижно фискално
устройство.) След като в случая не се спори, че е извършена продажба на стока,
за която е получено плащане, като платената сума е приета от К.Г.– служител на
жалбоподателя (факт, който не се оспорва), то с приемането на платената сума, е
било дължимо издаването на касова бележка. След като липсва касова бележка при
извършване на плащането е извършено нарушение на реда и начина на документиране
на продажбата и е изпълнено материалноправното условие на чл. 186, ал. 1, т. 1,
б. „а“ от ЗДДС за прилагане на процесната ПАМ – неиздаване съответен документ
за продажба по чл. 118.
Касовата
бележка (фискалния бон) е първичен счетоводен документ, който се издава
задължително за всяко отделно плащане в брой при доставка на стока или услуга,
независимо дали за тази доставка е издадена фактура. Съгласно на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ търговецът за всяка продажба да издава касова бележка,
която се предава на клиента
едновременно с получаване на
плащането. След като плащането е прието, то няма съмнение, че е следвало
да бъде издадена и касова бележка. Такава касова бележка както в хода на проверката,
така и по делото няма. След като това е така, в настоящия случай нарушението е
установено по безспорен начин от контролните органи. Само по себе си
установяването на нарушението е единствено и достатъчно условие органът по
приходите да приложи ПАМ и последният не разполага с други юридически
равностойни варианти, поради което преценката относно обществената значимост на
административното нарушение, включително поредността му и причиняването или не
на щети на фиска, е направена от законодателя, а не е предоставена на органа по
приходите. При описаните по-горе факти са налице предвидените в закона
предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и приложението на
чл. 187 от ЗДДС и органът няма право на преценка. Неоснователни в този смисъл
са наведените доводи от оспорващия досежно обстоятелствата, че нарушението е
извършено за първи път и че липсва причинена щета за бюджета. Законодателят не
е предвидил за първо нарушение неналагането на ПАМ, напротив както се посочи
такава винаги следва да бъде наложена. Невярно е и твърдението, че процесното
нарушение не причинява щета на бюджета. Напротив – всяко нарушение, свързано с
неотчитане по предвидения законов ред на реализирана продажба, ощетява бюджета
и нарушава установения ред в тази сфера. Ето защо, всички изложени доводи в
жалбата в тази насока, са неоснователни и не могат да бъдат споделени.
Представените с молба вх. №825/16.02.2023г. документи, в т.ч. протоколи от
проверка за установяване на факти и обстоятелства и Акт за прихващане и възстановяване,
касаят различни проверки и различни периоди, поради което са неотносими към
законосъобразността на оспорената в настоящото производство заповед.
Неприемливи
са съображенията на жалбоподателя, че издателят на процесната заповед не е
мотивирал срока на ПАМ. Всъщност единствената преценка, която дължи
административният орган при прилагането на ПАМ от вида на процесната, е тази по
отношение на срока на ПАМ и такава е била направена от органа. Видно от самата
заповед, за мотивиране на десетдневния срок на действие на ПАМ (1/3 от
максималния, допустим по закон) като съобразени са посочени следните
обстоятелства: мястото на обекта – в близост до складове, които извършват
търговия на едро, вида и обема на упражняваната в обекта търговска дейност – обект,
от който се извършва и разносна търговия, като се продават стоки на едро,
размера на неотчетената продажба и поведението на търговеца. Направено е
заключение, че е налице възможност за реализиране на значителни обороти, а
оттам и укрити приходи от задълженото лице. Неотразяването на продажби/плащания
и неиздаването на фискален касов бон за тях е преценено, че накърнява
съществено държавния интерес и фискалната политика, като причинява значителни и
трудно поправими вреди, тъй като не позволява да бъдат проследени извършените в
обекта продажби, което води до неправилно определяне на реализираната печалба.
Посочено е, че нарушението води директно до укриване на приходи, а спазването
на стриктна финансова и бюджетна дисциплина е важно условие за защита на обществения
интерес. Така с неиздаването на изискуемата по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС фискална
касова бележка за извършена в търговския обект продажба при всички положения е
нарушена фискалната политика на държавата. При определяне на срока в размер под
средно допустимия е посочено, че се отчита и нужното време на дружеството да
организира дейността си, че да не извършва това нарушение за напред.
Съдът
намира, че заповедта за прилагане на ПАМ съдържа достатъчно и то относими конкретни
мотиви за продължителността й, тъй като всички горепосочени факти са именно
такива. В заповедта за прилагането на ПАМ са посочени като такива конкретни
факти, които са релевантни – напр. местонахождението на проверения обект (в близост
до складове, които извършват търговия на едро), естеството на дейността (предлага
продажба на стоки на едро, за които има постоянна клиентела и възможност за
реализиране на големи обороти, което има значение както за мащабите на укритите
приходи, така и необходимото време за реорганизация на търговеца). Противно на
твърденията в жалбата, заявени от процесуалния представител на оспорващото
дружество и в съдебно заседание, тези обстоятелства не са бланкетни и общи, а
са съобразени с релевантните факти. Правилно е преценена степента на обществена
опасност, произтичаща от възможността за многократно проявление на установеното
нарушение във времето, тъй като се касае за специфичен обект с благоприятна
локация и постоянна клиентела. От друга страна, касовата наличност се формира
от средствата, които са постъпили от продажби за съответния ден, средствата, с
които е започната работа в началото на деня, както и средствата, които
постъпват в или излизат от касата във връзка с извършени разплащания.
Установената от органите по приходите разлика между паричните средства в касата
и тези по дневен финансов отчет, освен че противоречат на горното правило,
убедително допълват основанията за прилагане на ПАМ. Подобна разлика според
съда е индиция за системно неиздаване на касови бележки и създадена организация
на работа, която не позволява нормалното отчитане на продажбите и разчитането с
бюджета. Нарушението, заради което е приложена ПАМ, е формално, като за
съставомерността му не е необходимо да настъпят вредни последици.
В
заключение, съдът намира, че при съобразяване на принципа на съразмерност и
като е взел предвид тежестта на нарушението, административният орган е
определил 10-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок правилно
(тоест под средния размер). В случая, административният орган е действал
целесъобразно при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност,
тъй като срокът от 10 дни е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената
превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с
необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността от търговеца.
Неоснователно
се твърди незаконосъобразност на оспорената заповед поради издаването й при
несъобразяване с отправеното от Административен съд – Благоевград преюдициално запитване, по което запитване е
образувано дело С-97/21 на СЕС. В случая отправените с преюдициалното запитване
въпроси са свързани с отговори във връзка с кумулирането на административното
производство за прилагане на ПАМ и административнонаказателното производство за
налагане на имуществена санкция за едно деяние срещу същото лице, изразяващо се
в нерегистриране и отчитане на продажба на стоки чрез издаване на документ за
продажбата. Така поставените въпроси по отправеното преюдициално запитване
обаче са неотносими към настоящия спор, предвид обстоятелството, че
установената фактическа обстановка по главното производство се различава от
конкретната в процесния случай. В настоящия случай липсват данни на
„Зарзаватчийница“ ЕООД да е издадено наказателно постановление, с което на
дружеството да е наложена имуществена санкция за извършеното административно
нарушение. Това обстоятелство не само, че не се оспорва от жалбоподателя, но и
изрично се потвърди от процесуалния му представител в проведеното по делото
съдебно заседание. При липсата на издадено наказателно постановление за
извършеното административно нарушение, съдът намира, че отправеното
преюдициално запитване, по което е образувано дело С-97/2021 на СЕС като
неотносимо към настоящия спор не следва да бъде взето предвид, още повече, че в
случая срокът на приложената ПАМ не е максималния, а е под средния предвиден в
закона.
Накрая,
заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона, а именно
предотвратяване и преустановяване на административни нарушения в защита на
държавния бюджет и за осигуряване на регулярност на приходите и нормално
функциониране на цялата държавна бюджетна система. В този смисъл е Решение №
755 от 17.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9649/2018 г., Решение № 9497 от
14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4657/2020 г., I о. Видно от изложените в нея
мотиви, мярката цели да постигне промяна в начина на извършване на дейността в
търговския обект, като прекият резултат е правилно отчитане на дейността, без
укриване на приходи, а индиректният – недопускане на вреда за фиска. В случая
се касае за законоустановена цел, тъй като нормата на чл. 22 от ЗАНН предвижда налагане на принудителни административни мерки за
предотвратяването и преустановяването на административни нарушения. Уредената в
чл. 186, ал.
1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС принудителна административна мярка
„запечатване на обект“ е насочена към постигане именно на такава превантивна
цел, доколкото към момента на постановяването й търговецът не е преустановил
дейността си в търговския обект, т.е. съществува възможност за извършването и
на друго нарушение, свързано с неиздаване на документ за прието плащане. В
случая издадената заповед цели именно това с оглед защита интересите на
държавния бюджет, правилно отчитане на продажбите и определяне размера на
публичните задължения.
По
изложените мотиви съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен
орган, в определената форма, при спазване на процесуалните правила, в
съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което по
отношение на нея не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяната й и жалбата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този
изход на делото искането на представителя на ответника за присъждане на
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява
основателно съгласно разпоредбата на чл. 143 от АПК и чл. 78, ал. 8
от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и следва да бъде уважено. Съобразно чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1
от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност
на делото, размерът на възнаграждението следва да е претендираният от 240 лева.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, Административен съд Велико Търново, Четвърти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Зарзаватчийница“
ЕООД, гр. Велико Търново против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 11379/18.01.2023 г., издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“ - Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“, Главна
дирекция „Фискален контрол" при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Зарзаватчийница“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Константин
Паница“ №5, представлявано от Бонка Иванова Иванова, да плати на Национална
агенция за приходите – гр. София разноски за настоящото дело в размер на 240
(двеста и четиридесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд
Решението да
се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: