О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………….…………./28.06.2021 г.
гр. ****
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІХ състав, в закрито
съдебно заседание на 28.06.2021 г., в състав:
СЪДИЯ: МИРЕЛА
КАЦАРСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 907 по описа за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба от М.М.Т. за допълване на Определение № 260164/11.05.2021
г. по гр.д. № 907/2020 г. по
описа на ВОС, ІХ състав в частта за разноските.
Ответникът по молбата община ****
изразява становище за неоснователност на същата в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК.
Съдът намира, че молбата за допълване на постановеното определение в частта
му за разноските е процесуално допустима. Същата е депозирана от легитимирана
страна с правен интерес в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК, поради което съдът дължи произнасяне
по нея. По аргумент от т. 8 от ТР 6/2012г. на ВКС представянето на списък за
разноските по чл.80 от ГПК не е предпоставка за допустимост на искането в
хипотезите на допълване на съдебен акт в частта за разноските.
С влязло в законна сила определение № 260164/11.05.2021
г. производството по гр.д. № 907/2020 г. по описа на ВОС, ІХ
състав е прекратено, като недопустимо.
Разгледана
по същество молбата за допълване на прекратителното определение е основателна,
доколкото при постановяване на
приключващ производството съдебен акт съдът дължи произнасяне по
сторените от страните разноски. Разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК дава право на ответника на разноски при
прекратяване на делото, без да отдава значение на основанието за прекратяване
на производството. Щом ответникът е получил препис от исковата молба, проведени са съдебни заседания и след това производството е
прекратено, за ответника възниква право да бъде обезщетен за сторените разноски
- чл. 78, ал. 4 от ГПК. Доколкото в разпоредбите на ГПК не е
установен краен срок за предявяване на искането за присъждане на разноски /нито
чл. 78, ал. 4 от ГПК, нито чл.
81 от ГПК или други
правни норми/, приложение следва да намери общото правило, съгласно което
страните са длъжни да изчерпят всички свои процесуални искания до приключване
на устните състезания пред съответната инстанция, като в същия срок следва да
бъдат представени и доказателствата за извършените разноски. Ответникът не е
длъжен да включи подобно искане в отговора на исковата молба. Допустимо е
разноските да бъдат реално направени след подаване на отговора,
поради което доказателствата за разноските могат да бъдат представени в същия
срок – до приключване на устните състезания пред съответната инстанция. При
прекратяване на делото в закрито заседание преди провеждане на откритото
заседание за приключване на производството по делото, ответникът узнава с
получаването на препис от определението за прекратяване. Поради изложените
съображения настоящият съдебен състав счита, че ответникът има право да
реализира правото си на разноски по чл. 78, ал. 4 от ГПК
и да представи съответните доказателства пред първоинстанционния съд с
молба, подадена по реда и в срока по чл. 248 от ГПК.
Ответникът
е длъжен да изчерпи доводите и възраженията си с отговора срещу исковата молба,
предвид предвидените от закона преклузии и ако при тази дейност е ползвал
адвокатска помощ, всички разноски за такава помощ, при прекратяване на делото
се дължат на ответника. Достатъчно условие за възникване на правото
по чл. 78, ал. 4 от ГПК е разходите да са сторени
след получаване на преписа от исковата молба с указания по чл. 131 от
ГПК и преди ответникът да е уведомен за
прекратяване на делото. В разглеждания случай разноските за адвокатско
възнаграждение са направени на 10.05.2021 г.,
видно от представения договор за правна защита и съдействие –
лист 218 от делото, т.е. преди постановяване на прекратителното определение.
Видно от документа договорената от страните сума в размер на 4990 лева е
внесена в брой, което е удостоверено с подписите на доверителя и довереника.
По тези съображения разноските за адвокатско възнаграждение са реално сторени и
подлежат на възстановяване по чл. 78, ал. 4 от ГПК. В отговора
по чл. 248, ал. 2 от ГПК община **** не е направила възражение по чл. 78, ал. 5
от ГПК срещу размера на заплатения от ответницата адвокатския хонорар.
Налага се извод, че молбата с правно основание чл. 248 от ГПК за допълване
на Определение № 260164/11.05.2021
г. по гр.д. № 907/2020 г. по
описа на ВОС, ІХ състав се явява основателна, като община **** следва да бъде осъдена да заплати
сумата от 5190 лева, представляваща заплатен депозит за СТЕ – 200 лева и
заплатено адвокатско възнаграждение – 4990 лева.
Воден от
горното и на основание чл. 248 от ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Определение № 260164/11.05.2021
г. по гр.д. № 907/2020 г. по
описа на ВОС, ІХ състав, в частта за разноските, на основание чл.248 от ГПК, както следва:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ****, с адрес: гр. ****, бул. „Осми приморски полк“ № 43, с Кмет
Иван Портних да
заплати на М.М.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 5190 /пет хиляди сто и деветдесет/ лева, представляваща сторени в производството
съдебно-деловодните разноски, на основание чл.78, ал. 4 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: