Решение по дело №3270/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1283
Дата: 10 август 2021 г. (в сила от 8 септември 2021 г.)
Съдия: Елена Димитрова Герцова
Дело: 20215330203270
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 май 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1283
гр. Пловдив , 10.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Сийка К. Радева
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20215330203270 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-000621 от
05.02.2021г. на Началника Група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“ Пловдив, с което на основание чл.183, ал.6, вр.ал.5, т.1 от ЗДвП, на
С. Д. В., ЕГН **********, от гр.Пловдив, *** е наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 1 месец за извършено административно нарушение по чл.6,
т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят С. Д. В. обжалва наказателното постановление, като
моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, по
подробно изложени в жалбата съображения в насока допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закони. В съдебно заседание, редовно призован,
се явява лично, като чрез процесуален представител пледира за отмяна на
наказателното постановление поради неговата незаконосъобразност с оглед
недоказаност на деянието. Претендира направени по делото разноски.
Въззиваемата страна – Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив,
1
редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по
същество на спора.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против С. Д. В., за
това, че на 19.01.2021г. в 12.37 часа в гр.Пловдив на бул.“Христо Ботев“ –
кръстовище с ул.“Иван Вазов“, като водач на лек автомобил – Мазда ЦХ 30 с
рег.№ ** държава България, при обстоятелства: Управлява лек автомобил
Мазда ЦХ 30 с рег.№ ** чужда собственост, като: 1. Преминава през
кръстовището на забраняващ червен сигнал на светофарна уредба, работеща в
нормален режим на работа, посока изток север. Налага се глоба за повторност
предвид НП № 20-0438-001001, влязло в сила на 08.09.2020г., с което е
наказан за същото нарушение.; с което е извършил:
1. Повторно не съобразява поведението си със светлинните сигнали..
С това виновно е нарушил чл.6, 1 от ЗДвП.
Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН от
19.01.2021г., съставен от Н. С. Я. – ** при С-р „Пътна полиция“ към ОДМВР
- Пловдив, като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по
сходен начин тази, описана в АУАН, с допълнението, че при описание на
нарушението в наказателното постановление е посочено, че същото е
извършено „повторно“ и са изложени обстоятелствата, обуславящи
повторността, а в АУАН деянието е възведено по чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП.
Така изложените фактически положения, при които е осъществен
състава на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени
от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в
съвкупност, като цени показанията на актосъставителя и приложените по
делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, правдиви и
взаимоподкрепящи се. В тази връзка съдът намира, че несъмнено е
осъществено нарушението по цитираната правна квалификация, като
разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП задължава участниците в движението да
2
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
Правилно и законосъобразно нарушителят е бил санкциониран по реда
на чл.183, ал.6, вр.ал.5, т.1 от ЗДвП, съгласно който се наказва с глоба 200 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок един месец водач, който
повторно извърши нарушение по чл.5, т.1 на същия текст, а именно –
преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.
Видно от приложената по делото справка за нарушител от КАТ, с влязло в
сила на 08.09.2020г. наказателно постановление № 20-0438-001001 на 03 РУ
на МВР Пловдив жалбоподателят е наказан на основание чл.183, ал.5, т.1 от
ЗДвП с глоба в размер на 100лв. за административно нарушение по чл.6, т.1,
пр.2 от ЗДвП. Съгласно §6, т.33 от ДР на ЗДвП "Повторно" е нарушението,
извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен
срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително
и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, което е довело до нарушаване правото
на защита на нарушителя така, че той да не може да упражни същото в пълен
обем, което е основание за отмяна на наказателното постановление.
На първо място, никъде в обстоятелствената част на АУАН или при
описанието на нарушението в същия не е посочено, че то е извършено в
условията на повторност и при какви обстоятелства е осъществено това, така
както е сторено в наказателното постановление. Подобна процесуална
ситуация е недопустима, тъй като със съставянето на АУАН е образувано
административнонаказателното производство и следва да наказаното лице да
се предявят всички фактически обвинения още при стартиране на
производството, така щото същото да има възможност да се защити срещу
тях изначално. Прочее обективно не е имало пречка тези обстоятелства да
залегнат в АУАН, доколкото е било във възможностите на актосъставителя да
извърши проверка по същите, разполагайки с информационния масив от база
3
данни на КАТ.
На следващо място, както по-горе се посочи, в наказателното
постановление нарушението не е било коректно възведено, тъй като
наказващият орган е подвел деянието общо по чл.6, т.1 от ЗДвП и не е
посочил конкретната хипотеза, при което е реализирано същото. В тази
връзка следва да се приеме, че нарушението е осъществено чрез различните
изпълнителни деяния, визирани в цитираната разпоредба, което не отговаря
на фактическите обстоятелства. Тоест налице е разминаване между
фактическото и юридическото обвинение, което също е процесуално
недопустимо и като порок засяга правото на защита на наказаното лице.
Всъщност касае се за нарушения на процесуалните правила на чл.42, т.4
от ЗАНН, досежно АУАН, и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, досежно НП, изискващи
като техни задължителни реквизити пълно, точно и ясно посочване на
описание на нарушението, обстоятелствата, при които е било извършено и
законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Констатираните
нарушения са от категорията на съществените, тъй като пряко засягат правото
на защита на наказаното лице и възможността му да я реализира в пълен
обем, доколкото го поставят в ситуация да гадае какво нарушение е
осъществил, при какви фактически положения е сторено това, тоест кои
факти и обстоятелства следва да оборва, както и кой е нарушеният закон.
Визираните процесуални нарушения са неотстраними в настоящата съдебна
инстанция, предвид контролните функции на същата.
По отношение на разноските, на основание на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
страните имат право на разноски. В тази връзка е направеното изрично
искане единствено от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски в
размер на 300 лева, представляващи заплащане на адвокатско
възнаграждение. Предвид развоя на делото, а именно - отмяна на процесното
наказателно постановление, съдът счете, че такива разноски се дължат на
жалбоподателя, като приема тази му претенция за основателна, поради което
и следва същите да му бъдат присъдени, като бъде осъдена въззиваемата
страна да ги заплати.
Ето защо, настоящият състав намери, че атакуваното Наказателно
постановление № 21-1030-000621 от 05.02.2021г. на Началника Група към
4
ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на основание
чл.183, ал.6, вр.ал.5, т.1 от ЗДвП, на С. Д. В., ЕГН **********, от гр.Пловдив,
*** е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за извършено
административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, следва да бъде
ОТМЕНЕНО като незаконосъобразно.
За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По изложените мотиви
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-000621 от 05.02.2021г.
на Началника Група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“
Пловдив, с което на основание чл.183, ал.6, вр.ал.5, т.1 от ЗДвП, на С. Д. В.,
ЕГН **********, от гр.Пловдив, *** е наложено административно наказание
“Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 1 месец за извършено административно нарушение по чл.6, т.1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив да заплати в полза на С. Д. В., ЕГН
**********, сума в размер от 300 /триста/ лева, представляваща сторени
разноски за процесуално представителство в рамките на производството пред
РС - Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5