№ 2196
гр. София, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20211100506586 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20086988/05.04.2022г. по гр. д. № 48932/2020 по описа на
Софийски районен съд 65 ти състав е признато за установено на основание
чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД по исковете
предявени от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, адрес: ул. *******, че ЕТ „И.В.-П.
94“ ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. София ул. *******
дължи на ищеца сумата от 1625,83 лв., представляваща доставена и
незаплатена стойност на топлинна енергия за периода 01.10.2015г. до
30.04.2016г. ведно със законната лихва от 18.09.2018г. до окончателното и
изплащане както и сумата от 124,58 лв. мораторна лихва за периода от
10.08.2018г. до 11.09.2018г., сумата от 26.84 лв., представляваща стойността
на извършваната услуга дялово разпределение за периода 01.10.2015г. до
30.04.2016г. ведно съсъ законната лихва от 18.09.2018г. до окончателното и
изплащане както и сумата от 2 лева мораторна лихва за периода от
10.08.2018г. до 11.09.2018г. С решението са отхвърлени исковете по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за разликата над 124,58 лв. до пълния предявен размер и за
разликата над 2 лв. до пълния предявен размер.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Т.С.“
ЕООД.
Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
1
ответника ЕТ „И.В.-П. 94“ ЕИК *******. Жалбоподателят поддържа, че по
делото липсвали доказателства за дължимостта на претендираните суми.
Касаело за доставка на топлинна енергия в стопански обект, като самият
ищецът сочел, че продажбата на топлинна енергия в този случай се
осъществява въз основа на писмен договор при общи условия - чл. 149, ал. 1,
т. 3 ЗЕ. По делото не бил представен такъв договор и не било доказано
наличието на облигационно правоотношение между страните. Намира за
доказано, че до процесния имот липсва връзка с топлопреносната мрежа тъй
като е затапено разпределителното отклонение към имота. Счита че не следва
да се присъжда мораторна лихва доколкото ищецът не е ангажирал
доказателства за публикуване на сумите на сайта на дружеството.
Ответникът по жалбата „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* счита, че решението
на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Третото лице помагач не взема становище по жалбата.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема
следното:
Предявен е за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.
Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във
връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
На първо място във връзка с доводите във въззивната жалба следва да
бъде посочено, че в разглеждания случай е видно както от съдържанието на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е
било образувано ч.гр. дело № 61303/2018 г. по описа на СРС, ГО, 78 с-в, така
и от исковата молба, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и в срока по чл.
415, ал. 1 ГПК са предявени искове за съществуване на вземанията, за които е
била издадена заповедта за изпълнение по горепосоченото дело /стр. 2, абзац
четвърти/, че според ищеца източникът на претендираните вземания е
извъндоговорен - същият не твърди, че между страните е бил сключен
договор за продажба на топлинна енергия за стопански /небитови/ нужди
съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, а сочи, че ответникът в качеството му на
собственик на топлоснабдения имот е консумирал доставената в него през
исковия период топлинна енергия и си е спестил разходите за заплащане на
2
нейната стойност, както и на стойността на услугата дялово разпределение.
При тези твърдения СГС счита, че спорните права намират своето
правно основание в чл. 59, ал. 1 ЗЗД, както е приел и първоинстанционният
съд в обжалваното решение. Следователно ищецът няма процесуалното
задължение да установява съществуването на облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Ако твърди
противното, ответникът трябва да го установи при условията на пълно и
главно доказване, за да постигне отхвърляне на исковете - виж чл. 59, ал. 2
ЗЗД. В разглеждания случай по делото не се спори, че между страните не е
бил сключен договор за доставка на топлинна енергия за стопански
/небитови/ нужди.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД
съдържа следните елементи: 1/ имуществено разместване в патрумониума на
ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на
ищеца; 2/ връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника,
което произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; 3/
липса на правно основание за имущественото разместване и 4/ липса на друго
основание за защита на правата на обеднелия ищец.
Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото
му, което може да се изрази в следните основни форми: 1/ намаляване на
актива /изгубване или ограничаване на права/; 2/ увеличаване на пасива -
възникване или увеличаване на задължения и 3/ извършване на разходи
/включително и в труд/. Съответно обогатяването на едно лице представлява
имотно облагодетелстване, като например: увеличаване на актива -
придобиване или запазване на права; намаляване на пасива - погасяване или
намаляване на задължения; спестяване на разходи.
В частност твърдяното имуществено разместване се свежда до
установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване
на обедняването му до стойността на доставената в имота на ответника през
исковия период топлинна енергия, респ. до стойността на предоставената
услуга дялово разпределение, обогатяването на ответника чрез
консумирането на тази енергия и спестяването на разходи за това /в т.ч. за
услугата дялово разпределение/, както и наличието на връзка между
обогатяването и обедняването - че топлинната енергия е ползвана от
ответника при липсата на валидно основание за това имуществено
разместване в отношенията между двете страни.
Съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ /приложима редакция до 17.07.2012 г. /,
респективно § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г. /, потребител на
енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е
физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
3
извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя - чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа.
Неоснователно се явява възражението, че че до процесния имот липсва
връзка с топлопреносната мрежа тъй като е затапено разпределителното
отклонение към имота, тъй като видно от заключението по приетата съдебно
техническа експертиза, което настоящият състав кредитира като пълно,
задълбочено, обосновано и кореспондиращо с останалия доказателствен
материал в процесния имот за процесния период има 6 броя радиатори по
които е доставяна топлинна енергия.
Доказано е също така въз основа на събраните писмени доказателства
по делото, а и не се спори между страните, че ответникът е наемател на
процесния имот по силата на договор за наем от 13.11.1997г. сключен със
Столична община Район „Подуяне“. Същият е освободен от наемателя и
предаден на Столична община р-н Подуяне с протокол от 01.07.2016г. – след
края на процесния период.
При това положение, доколкото ответникът като наемател на процесния
магазин е консумирал доставената в него топлинна енергия, то следва да се
приеме, че същият се е обогатил, спестявайки разходите, които е трябвало да
направи за заплащане на стойността на тази енергия и нейното разпределение
/извършването на услугата дялово разпределение - каквато система в
частност е била въведена в сградата, в която се намира процесният имот - виж
чл. 139, ал. 1 ЗЕ и протокол от Общо събрание на етажните собственици от
02.10.2013 г. /, а съответно ищецът е обеднял, тъй като не е получил цената на
доставките, като обогатяването на ответника и обедняването на ищеца
произтичат от един и същ факт.
Количеството доставена топлинна енергия и нейното разпределение,
както и техните стойности са безспорни по делото, поради което и
законосъобразно и при съобразяване на задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с т. 4а от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС по
тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, първоинстанционният съд е приел, че
релевираните главни претенции се явяват основателни и подлежат на
уважаване в претендираните размери, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК до окончателното плащане - чл. 422, ал. 1 ГПК.
При установените по делото фактически положения и тъй като ищецът
се легитимира като кредитор на претендираните главни вземания и
ответникът е в забава през периода от 10.08.2018г. до 11.09.2018г.- виж чл.
69, ал. 1 ЗЗД и чл. 84, ал. 2 ЗЗД, то същият дължи на ищеца законна лихва
върху всяко от тези вземания в размери, определени по правилото на чл. 162
ГПК, както по същество е приел и СРС, чийто правни изводи въззивният съд
4
също споделя.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
решението на СРС - потвърдено в обжалваната му част, като правилно.
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.
При това положение право на разноски има въззиваемия "Т.С." ЕАД.
На основание чл. 78, ал. 8 вр. с, ал. 1 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с 25, ал. 1
НЗПП жалбоподателят /ответникът/ следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство.
На основание чл. 280, ал.3 от ГПК настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение решение № 20086988/05.04.2022г. по гр. д. №
48932/2020 по описа на Софийски районен съд 65-ти състав.
ОСЪЖДА ЕТ „И.В.-П. 94“ ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление гр. София ул. ******* да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
адрес: ул. *******, на основание чл. 78, ал. 8 вр. с, ал. 1 ГПК сумата от 100
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5