№ 209
гр. Шумен, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20233630200550 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №22 – 0869 - 003796/03.01.2023г. на
Началника на сектор „ПП“ към ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП на И. Г. И., ЕГН ********** от гр.Бургас са наложени
административно наказание "глоба" в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 3 месеца, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да отмени
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, като излага конкретни
доводи за това. Оспорва по същество нарушението. Намира, че техническото средство
посредством което е установено нарушението не е било технически изправно или са били
налице други обстоятелства правещи отразяваната от него информация неправилна, неточна
и неотговаряща на изискванията на закова. Намира също така, че наказващият орган е
следвало да приложи чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява. Явява се процесуален представител – адв. И. Г. Т. от ШАК, който
поддържа жалбата. Навежда и допълнителни доводи за отмяна на процесното НП. Счита, че
доколкото нарушението е установено чрез мобилна камера, в присъствието на контролен
орган, е следвало АУАН да бъде съставен веднага. Също така посочва, че от страна на
наказващия орган не били представени всички относими документи имащи отношение към
нарушението и по - конкретно протокола, който следва да бъде изготвен във връзка с
използваното техническо средство. В жалбата е направено искане и за да бъдат присъдени и
направените по делото разноски.
Процесуалният представител на администратвнонаказващият орган, моли НП да бъде
потвърдено. Намира нарушението за доказано. Счита, че при съставяне на АУАН не са
допуснати процесуални нарушения, съставен и съответния протокол за използване на
автоматизираното техническо средство и същият е приложен към преписката. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което
е процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
На 08.05.2022г. в 11.19 часа на ул.Бургаско шосе“ №5 в с.Радко Димитриево с АТСС
- СПУКС „ARH CAM S 1“ №11743с3, при максимално допустима скорост за движение в
населено място до 50 км/ч, била засечена скорост на движение на МПС - л.а. “Киа Оптима“
1
с рег. № А 4295 НТ - 105 км/ч. При направена справка било установено, че собственик на
автомобила е В. К. Т., ЕГН **********.
Предвид на това, че за извършеното нарушение е предвидено и наказание лишаване
от право да се управлява МПС, поради което не може да бъде издаден електронен фиш, а
следва да се състави АУАН, от сектор ПП при ОДМВР – Шумен било възложено на 1 РУ -
гр.Бургас да установят собственика на автомобила В. К. Т., на който да бъде предоставена
възможност да попълни декларация по чл.188 ал.1 от ЗДвП и при деклариране, че МПС е
било управлявано от друго лице него, последният също да попълни декларация по чл.188
ал.1 от ЗДвП и да му бъде връчена покана по чл.40 от ЗАНН. В попълнена на 14.10.2022г
собственоръчно от В. К. Т. Декларация по чл.188 ал.1 от ЗДвП, същият посочил, че на
08.05.2022г. в 11.19 часа, л.а. “Киа Оптима“ с рег. № А 4295 НТ е бил управляван от И. Г.
И., ЕГН ********** от гр.Бургас. От своя страна на 14.10.2022г. жалб. И. също
собственоръчно попълнил Декларация по чл.188 ал.1 от ЗДвП, в която декларирал, че на
08.05.2022г. в 11.19 часа, лично е управлявал л.а. “Киа Оптима“ с рег. № А 4295 НТ. Същият
ден му била връчена и покана за явяване в двуседмичен срок в сектор ПП при ОДМВР –
Шумен за съставяне на АУАН. В указания срок жалбоподателят не се явил в сектор ПП при
ОДМВР – Шумен, поради което на 10.11.2022г., на база депозираните декларации чл.188 от
ЗДвП, св. С. Г. съставил срещу жалбоподателя АУАН №3796 за нарушение на чл.21 ал.1 от
ЗДвП, в негово отсъствие, в който при текстовото описание на нарушението са посочени
дата, час и място на извършване, техническото средство, с което е установено, разрешената
скорост на движение от 50 км/ч., установена скорост на движение от 102 км/ч., тъй като
била отчетена допустимата грешка при измерването, превишението от 52 км/ч., посоката на
движение на автомобила. При предявяване на акта на 28.11.2022г., И. саморъчно отразил, че
няма възражения. Не е депозирал възражения и в законоустановения срок.
Въз основа на съставения акт и материалите съдържащи се в
административнонаказатгелната преписка, наказващият орган издал обжалваното НП като е
възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание на чл.182 ал.1 т.6 от
ЗДвП на И. Г. И., ЕГН ********** от гр.Бургас са наложени административно наказание
"глоба" в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. Връчено е лично на жалбоподателя на 14.02.2023г.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събрани по делото
писмени и гласни доказателства, както и изготвеното с техническото средство веществено
доказателство – снимка. Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите, тъй като
техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти
и обстоятелства във връзка с възприетото от тях действия на жалбоподателя. Освен това
няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и
безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят
жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на
правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
За да се произнесе по съществото на правния спор съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП.
В тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с
всички допустими доказателства, че има извършено конкретно административно нарушение
и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в
качеството му на водач на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от
ЗДвП.
2
Събраните доказателствата по делото безспорно установяват противоправно
управление на МПС на посочените в НП дата, час и място. Доказан е фактът на
извършване на нарушението, санкционирано с процесното НП. В АУАН и НП правилно при
текстовото описание на нарушението е посочена установена скорост на движение,
превишението, като е била отчетена допустимата грешка при измерването. Посочена е също
така максимално допустима скорост – 50км/ч. Административното нарушение е установено
чрез допустимо от закона техническо средство, което е одобрен тип средство за измерване и
е било технически изправно видно от представения Протокол от проверка №50—СГ-
ИСИ/03.11.2021г. на БИМ, поради което наведените в жалбата доводи в тази насока са
неоснователни.
Съдът намира, че правилно е определен и субектът на нарушението. Нарушението на
скоростния режим е установено и заснето с АТСС - СПУКС „ARH CAM S 1“, поради което
към момента на извършването му самоличността на водача не е ясна. Процесният автомобил
към момента на извършване на нарушението е собственост на В. К. Т., който е посочил пред
административно-наказващия орган жалбоподателя като лице, което е управлявало МПС на
посочените в НП дата, час и място. От своя страна жалбоподателя също е декларирал, че на
08.05.2022г. в 11.19 часа, лично е управлявал л.а. “Киа Оптима“ с рег. № А 4295 НТ, поради
което законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Доводът на процесуалният представител на жалбоподателя, че доколкото
нарушението е установено чрез мобилна камера, в присъствието на контролен орган, е
следвало АУАН да бъде съставен веднага, съдът намира за неоснователен. С приетата
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ
бр.36 от 19.05.2015г./ са налични ясни правила за използването на мобилни технически
средства, посредством които се установяват и заснемат нарушенията на правилата за
движение по пътищата. Нито в наредбата, нито в ЗАНН, ЗДвП има регламентирано
изискване, когато нарушението е извършено и установено в присъствието на контролен
орган, АУАН да бъде съставен на момента. Съгласно нормата на чл.34 ал.1 б.”в от ЗАНН
задължителна предпоставка за законосъобразното започване и развитие на
административно-наказателното производство е същото да бъде инициирано в рамките на
законовия тримесечен давностен срок от откриване на нарушителя или в рамките на една
година от извършване на нарушението, които не са изтекли към момента на съставяне на
АУАН.
В конкретният случай доколкото за извършеното нарушение е предвидено и
наказание лишаване от право да се управлява МПС не може да бъде издаден електронен
фиш и такъв не е бил издаден, поради което дали нарушението е извършено в присъствие
или отсъствие на контролен орган е ирелевантно. От друга страна от анализа на
разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП се установява , че законодателят е имал предвид, че
издаването на ЕФ става в отсъствието на контролен орган и на нарушителя, а не
нарушението за което е издаден ЕФ да е извършено в отсъствие на контролен орган.
Съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. издаването на електронен фиш за
налагане на административни санкции за нарушения на чл.21 ал.1 и ал.2 от ЗДвП е
допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилни АТСС. Съгласно
чл.11 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за измерване на скоростта от мобилно
АТСС се използват служебни автомобили или мотоциклети, движещи се в
пътнотранспортния поток или работещи на място за контрол, или АТСС се разполага
временно на участък от пътя. А съгласно ал.2 единствено в случаите, когато нарушенията
са установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни фишове не се издават, а
нарушителите се спират на място и се предприемат действия за реализиране на
административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение. Процесното
нарушение не е установено с мобилно АТСС във време на движение, а с АТСС което е било
разположено временно на участък от пътя. Законосъобразно за констатираното нарушение е
бил съставен АУАН, въз основа на който е било издадено наказателно постановление. В
конкретният случай са спазени изискванията за използване на АТСС. В административно –
наказателната преписка се съдържа, както съставен протокол, отговарящ на утвърдения
образец, така и снимка на мястото, където е било разположено техническото средство.
Попълнен е съответния протокол, съгласно чл.10 от Наредба №8121з - 532/12.05.2015г.
3
Изготвената снимка на нарушението в долния десен ъгъл съдържа както номера на
техническото средство, така и номер на снимката, също така дата и час на нарушението,
GPS координати, посока на движение, ограничението на скоростта и установената скорост.
Отразеното в протокола място за контрол е идентично с въведената в СПУКС локация,
видно от приложения снимков материал, както и с посоченото в АУАН и НП място на
извършване на нарушението. В съставения Протокол за използване на АТСС служителят,
който го е изготвил и е работил с АТСС, е отразил ограничението от 50 км/ч, изготвената
снимка на мястото, където е позиционирано техническото средство, посока на движение
„Д“ – в двете посоки, режима на измерване „С“ – стационарен, точния част на начало на
работа и точния час на край на работа, броя на установените от техническото средство
нарушения. В случая съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения при работата
с техническото средство, които да разколебаят доказателствената сила на протокола и на
вещественото доказателство – снимка.
Разпоредбата на чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП предвижда налагане на административно
наказание глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от
три месеца за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място над
50 км/ч. В конкретния случай разрешената максимална скорост /50 км/ч/ е превишена с 52
км/ч. Налице е абсолютно определена санкция, в която предвидените наказания са точно
фиксирани по вид и размер, поради което същите не могат да бъдат индивидуализирани и
следва да се наложат именно в посочения вид и размер, което е съобразено от наказващия
орган.
Наказващият орган при издаване на НП е обсъдил възможността за приложение
разпоредбите на чл.28 от ЗАНН като правилно е преценил, че липсват основания за
неговото прилагане. Съдът счита, че конкретното нарушение не би могло да бъде
квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени
отношения и обществената опасност на деянието. От друга страна в ЗДвП е приета нова
разпоредба чл. 189з, в сила от 23.12.2021г., съгласно която за нарушенията по ЗДвП не се
прилагатчл.28 и чл.58г от ЗАНН. Предвид характера на нарушението не може да се приеме
и, че се касае за малозначително деяние по смисъла на чл.9 ал.2 от НК.
Предвид изложеното съдът намира, че жалбоподателят законосъобразно е наказан на
основание посочения законов текст с предвидената в него санкция, за осъществено
административно нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които да оборят
доказателствената сила на съставения акт, които биха обосновали становището на съда за
различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези
на административно наказващия орган.
Въз основа на тези констатации, съдът намира че жалбата е неоснователна.
С оглед изхода на делото направеното от страна на жалбоподателя искане за
присъждане на направени по делото разноски се явява неоснователно.
Административно наказващият орган е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото е
осъществено процесуално представителство в открито съдебно заседание от гл.
юрисконсулт, се явява основателно, съгласно разпоредбата на чл.63д ал.4 от ЗАНН.
Размерът на възнаграждение се определя от съда, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В
настоящия случай процесуалният представител на АНО е осъществил процесуално
представителство в две открити съдебни заседания, от друга страда делото не се отличава с
фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да бъде определено
и присъдено възнаграждение в минималния размер, а именно 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №22 – 0869 - 003796/03.01.2023г. на
Началника на сектор „ПП“ към ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и
4
чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП на И. Г. И., ЕГН ********** от гр.Бургас са наложени
административно наказание "глоба" в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 3 месеца, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА И. Г. И., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР - гр.Шумен
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5