Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 648, 19.12.2018 год., гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Търговищкия районен съд, шести състав, в публично заседание на шести
ноември през две хиляди и осемнадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА
Секретар : Ж. И.,
като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 583
по описа за 2018 год. на ТРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск,с правно основание чл.422 от ГПК във вр.
с чл.415 и сл. от ГПК.
Ищецът
твърди в исковата си молба, че през 2008
год. ищеца е изтеглил кредит в размер на 10000 лв., като в отношенията с
банката-кредитор ищеца бил кредитополучател, но уговорката му с ответника била
да му предаде сумата от 10000 лв., като заем, тъй като последния имал финансови
затруднения и сам не можел да изтегли кредит. Ищеца твърди, че след като е
получил сумата от банката я е предал на ответника и тъй като били приятели не
поискал документ за това, а ответника поел задължение да погасява кредита от
името и за сметка на ищеца. В молбата се твърди, че на 30.04.2009 год. ответника
му издал запис на заповед, в която поел задължение да заплати на ищеца сумата
от 9100 лв. на равни месечни вноски, чрез погасяване на вноските на ищеца по
договора за кредит, като цялата сума следвало да се изплати не по-късно от
април 2015 год., като документа бил с нотариална заверка на подписа. Ищеца
твърди, че тъй като ответника не изпълнил задължението си, банката-кредитор се
снабдила със заповед за изпълнение срещу ищеца за цялата дължима сума по
ч.гр.д. № 1244/2015 год. на РСТ и било образувано изп.дело
№ 20157690400588 на ЧСИ з.. В молбата се твърди,че въпреки поетите ангажименти
ответника не изпълнил задължението, поето с документа от 30.04.2009 год. да
погасява кредита на ищеца, поради което той се снабдил със Заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумата от 9100 лв.,
представляваща неизпълнено задължение по заем, ведно с лихва от завеждане на
заявлението в съда и направените разноски. Ответникът възразил в заповедното
производство и съобразно указанията на съда ищеца предявил иск за установяване
на вземането. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание поддържа предявения иск,
чрез процесуалния си представител.
В месечния срок по чл.131 от ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от ответника. В отговора ответника оспорва
иска изцяло, като твърди, че документа на който ищеца основава своето вземане
не представлява запис на заповед, поради липса на реквизитите на ценната книга
съгласно нормите на ТЗ, както и прави възражение за изтекла погасителна давност
за вземането на ищеца. Твърди също така, че документа, на който ищеца основава
вземането си не удостоверява ответника да е поел задължение към ищеца, не сочи
предаване на сума от ищеца на ответника, не са посочени падежи и размер на
вноски, поради което счита, че ищеца няма подлежащо на изпълнение вземане,
съответно той няма неизпълнено задължение към него. Моли съда да отхвърли иска.
В съдебно
заседание поддържа наведените в отговора възражения, чрез процесуалния си
представител. Претендира разноски в производството.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното : Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 266/2018 год. на
ТРС ищеца е подал заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК против ответника.
Подаденото от ищеца заявление е било уважено и съдът е издал заповед за
изпълнение № 183/22.02.2018 г. за сумата от 9100лв.,
представляваща непогасено задължение по договор за паричен заем от
30.04.2009г., обезпечен със запис на заповед, ведно със законната лихва от
07.02.2018г. до окончателното
изплащане и направените в заповедното производство разноски.
Срещу издадената заповед за изпълнение ответника е
депозирал възражение, с което е заявил, че не дължи изпълнение на вземането.
Заповедния съд, на осн. чл.415 от ГПК е указал на
ищеца да предяви иск за установяване на вземането си против ответника.Това
определя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск, с правно осн. чл.422 от ГПК.
Ищеца
основава вземането си, за което е издадена заповедта за изпълнение на сключен
между страните договор за заем, като за установяване на това е представил
писмено доказателство, приложено по делото
в копие и оригинал, а именно документ наименуван „Запис на заповед“ от
30.04.2009 год., с нотариална заверка на подписа на ответника. От същия се
установява, че на 30.04.2009 год. ответника е поел задължение да заплати сумата
от 9100 лв. на равни месечни вноски, чрез погасяване на месечните вноски по
заем от „Алфа Банк“, изтеглен от ищеца, но не
по-късно от месец април 2015 год. Безспорно е предвид представените писмени
доказателства на л.24-27 от делото, че ищеца е имал сключен договор за кредит с
„Алфа Банк“ / към момента „Юробанк
България“/, по който договор ответника е поръчител, като поради забава в
погасяване на задължението към банката-кредитор срещу ищеца, в качеството му на
кредитополучател и ответника в качеството му на поръчител има издадена Заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 25.08.2015 год. и е образувано изп.дело 20157690400588 на ЧСИ А.з.. По делото е приложена
и преписка № 599/2017 год. на ТРПр, образувана по
жалба на ищеца против ответника, видно от която ищеца, считайки, че ответника е
извършил престъпление от общ характер – измама спрямо него е сезирал
компетентните органи с искане за проверка и налагане на наказание. С
прокурорско постановление от 31.07.2017 год. е отказано образуването на досъдебно
производство, поради това, че липсват данни за престъпление от общ характер. Други
писмени доказателства, в подкрепа твърденията на ищеца не са представени по
делото, а гласни такива са недопустими, съгласно чл.164, ал.1, т.3 и ал.2 от ГПК.
При
така установеното съдът прави следните изводи : Ищеца твърди, че между него и
ответника има сключен договор за заем от 30.04.2009 год., от който е възникнало
вземането на ищеца, обективирано в Заповедта за
изпълнение, съответно от същия договор произтича и задължението на ответника. Договора
за заем е неформален договор и за неговата действителност закона не изисква
писмена форма, поради което и сключването на такъв договор и неговите елементи
може да се доказва с всички доказателствени средства.
В тежест на ищеца в процеса е да докаже, че има сключен договор за заем, по
силата на който той е предоставил на ответника сумата от 9100 лв., за какъв
срок, както и че ответника реално е получил сумата и не е изпълнил задължението
си да я възстанови, съгласно посочени начини и срокове в договора, т.е в
производството по чл.422 от ГПК по пътя на пълно и главно доказване ищеца
следва да установи, че вземането му, възникнало на заявеното в заповедното
производство основание съществува и полежи на изпълнение. Такива доказателства
по делото не се събраха. Представения по делото документ, наименуван „запис на
заповед“ от 30.04.2009 год., с нотариална заверка на подписа на ответника не
съдържа задължителните изискуеми от чл.535 от ТЗ реквизити, поради което не е
запис на заповед. Същия документ не удостоверява и сключен договор за заем
между страните, така както е заявил ищеца доколкото в него не е посочено, че
ищеца е предоставил сумата от 9100 лв. в заем на ответника, който от своя
страна да се е задължил по определен начин и в определен срок да възстанови
сумата на ищеца. Съдът счита, че документа не може да бъде приет и за разписка,
установяваща реално предаване на сумата от 9100 лв. от ищеца на ответника, още
по малко може да се установи основанието за предаване на някакви суми между
страните, ако и да има такива. Твърденията, че кредита който ищеца е изтеглил
от банката-кредитор е ползван не от него, а от ответника, т.е., че сумата
получена от банката ищеца е предоставил в заем на ответника, който пък се е
задължил да погасява кредита на ищеца не се доказаха от събраните по делото
доказателства. Ищеца се позовава на признания на ответника, че е получил сумата
от ищеца, съдържащи се в обяснения, дадени в хода на прокурорската проверка и
приложени към преписката на ТРПр, които съдът не може
да ползва като годни доказателства в гражданския процес, приемайки, че е на
лице признание на ответника на неблагоприятен за него факт. Основен принцип в
гражданския процес е съдът да не се позовава на събрани извънсъдебно
доказателства, а да постанови решението си въз основа на доказателствата
събрани по конкретното дело, в открито заседание с участието на страните.
Такова процедиране обезпечава друг основен принцип в гражданския процес – този
на непосредствеността. В гражданското
производство с оглед спазване именно принципа на
непосредственост релевираните факти подлежат
на установяване независимо дали по отношение на същите вече са били събрани
доказателства в хода на наказателното производство. С оглед на това съдът не
може да приложи нормата на чл.175 от ГПК и да приеме за доказан факт,
основавайки се на извънсъдебно признание на обстоятелства, които счита за
неблагоприятни за ответника, тъй като процесуалната норма регламентира съдебно
признание на факт от страната по гражданското дело, а в случая е направено признание,
съдържащо се в обяснения на ответника, дадени в хода на прокурорската проверка,
поради което съобщените от него факти и обстоятелства не следва да се
квалифицират като установени по делото въз основа признание на страната, още
повече, че гражданското производство ответника оспорва изцяло заявените факти и
обстоятелства от ищеца, в това число и наличието на облигационна връзка между
тях и реалното получаване на парични средства от ищеца. В този смисъл е и
съдебната практика - Решение
№ 66 от 12.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5839/2014 г., IV г. о., ГК,
Решение № 15 от 16.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 2662/2015 г., II т. о., ТК,
Решение № 29 от 14.05.2016 год. по гр.д. № 94/2015 год. на ВКС, I т.о.,
ТК.
С оглед на това и предвид липсата на
каквито и да било доказателства установяващи, че между страните
е имало сключен договор за заем на 30.04.2009 год. по силата на който
ищеца е предал, ответника реално е получил сумата от 9100 лв. и се е задължил
да върне същата сума на ищеца съдът приема, че ответника няма подлежащи на
изпълнение задължения към ищеца във връзка с изпълнението на такъв договор,
съответно ищеца няма възникнало вземане срещу ответника от такъв договор, а
предявения иск за установяване на вземането в размер на 9100 лв., за което има
издадена заповед за изпълнение се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Ищеца следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените по делото разноски в размер на 730 лв., възнаграждение за
адвокат, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Водим от
горното,съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Х.А. ***, действащ чрез а.. Д.С. *** против Н.Д.И.
с ЕГН ********** *** иск за установяване съществуването на вземане в размер на
9100 лв., представляваща непогасено задължение по договор за паричен заем от
30.04.2009г., обезпечен със запис на заповед, ведно със законната лихва от
07.02.2018г. до окончателното изплащане, за което по реда на чл.410 от ГПК е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение № 183/22.02.2018 г. по ч.гр.д. № 266/2018год.
на РСТ, с правно основание чл.422 от ГПК,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М.Х.А. ***, действащ чрез а.. Д.С. *** да заплати на Н.Д.И. с ЕГН ********** *** направените по делото
разноски в размер на 730 лв.- адвокатско възнаграждение, на осн.
чл.78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :