№ 246
гр. Плевен, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
ВЛАДИСЛАВА АЛ.
ЦАРИГРАДСКА
при участието на секретаря Ж. Н. С.
в присъствието на прокурора И. Ст. Г.
като разгледа докладваното от КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20244400600663 по описа за 2024
година
Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.
Въззивното производство е образувано по протест на прокурор при РП
Плевен срещу Присъда №90 от12.06.2024 година постановена по НОХД
2650/2023 година по описа на Районен съд Плевен. Протеста е банкетен и се
иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт.
С протестираната присъда Плевенския районен съд е признал
подсъдимия М. А. М. – роден на *** г. в гр. П., обл. П., живее в с. ***, обл. П.,
ул. „Г.Б.“ №*, българин, български гражданин, с основно образование,
неженен, не работи, осъждан, ЕГН: ********** за НЕВИНЕН в това, че на
***г., около *** часа в с.***, обл.П., на адрес ул.“А.“ №* се заканил на Х. С. С.
от същото село, на 77 години с убийство, отправяйки срещу него думите: „Дай
ми пари, иначе ще бъдеш убит“, и това заканване е било от естество да
възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на
1
основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАЛ по така повдигнатото му обвинение,
за извършеното престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК.
Във въззивния протест се съдържа оплакване, че съдът, като е събрал
относимите по делото доказателства е достигнал до неправилен извод относно
това, че деянието не е извършено и не е извършено от лицето, чиято
наказателна отговорност е ангажирана, чрез повдигане на обвинението.
Пред въззивния съд представителят на Плевенска окръжна
прокуратура излага становище за правилна оценъчна дейност на
първоинстанционния съд. Не се изразява становище, че протеста не се
поддържа, но се излагат доводи в насока правилността на
първоинстанционния съдебен акт.
Плевенският окръжен съд като взе в предвид оплакванията, съдържащи
се в жалбата, становищата на страните и като провери изцяло правилността на
невлязлата в сила присъда по реда на чл.314, ал.1 НПК, намира за установено
следното:
Въззивният протест е подаден в срока по чл.319 НПК, отговаря на
изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустим и
следва да бъде разгледан.
Разгледан по същество, ПРОТЕСТА е НЕОСНОВАТЕЛЕН, но на
друго основание.
Пред първоинстанционния съд е внесен обвинителен акт срещу М. А.
М. за това, че на ***г., около *** часа в с.***, обл.П., на адрес ул.“А.“ №* се
заканил на Х. С. С. от същото село, на 77 години с убийство, отправяйки
срещу него думите: „Дай ми пари, иначе ще бъдеш убит“, и това заканване е
било от естество да възбуди основателен страх за осъществяването му -
престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК.
При насрочване на делото за разпоредително заседание районният съд
е призовал страните по делото, така както изискват правилата на НПК. Видно
от материалите по съдебното производство, при първоначално изпратената
призовка на пострадалия Х. Стайков, последната е върната в цялост, като е
отбелязано, че лицето е настанено в дом за възрастни хора. На 04.01.2024
година на пострадалия лично е връчено съобщението за насроченото открито
съдебно разпоредително заседание. Ведно с отрязъка на призовката в
деловодството на РС Плевен е депозирано и писмо от Община Плевен –Дом за
2
стари хора, в което се сочи, че потребителя на социални услуги Стайков е в
състояние, което не позволява явяването му в насроченото от
първоинстанционния съд заседание. Въпреки обаче тези обстоятелства, които
явно не са били отчетени от районния съд, на 09.01.2024 година е проведено
открито съдебно заседание за обсъждане на въпросите по чл.248 от НПК.
Районният съд е провел едно незаконосъобразно съдопроизводствено
действие, с което е даден ход на делото, въпреки постъпилите данни за това, че
лицето, чиито права са били нарушени и което е претърпяло вреди от
деянието, за което е било повдигнато обвинение , не може да се яви пред съда
и упражни правата, които Закона му дава във връзка с провежданото спрямо
подсъдимия наказателно производство в съдебната му фаза. Районният съд е
следвало, като се е запознал с данните за състоянието на пострадалия, да
предприеме съответните адекватни мерки, за да обезпечи възможност за
лицето да упражни правата си в пълен обем. В хода на въззивното
производство с нарочно определение на съда е прието, че пострадалия Х. С. С.
е лице със специфични нужди от защита по смисъла на пар.1 ал.4 ДР на НПК,
като с оглед на това е възложено на основание чл.215 от Закона за съдебната
власт на Дирекция „ Социално подпомагане“ – Плевен, испектор при Първо
РПУ Плевен и „ Глобална инициатива в психиатрията“ Ловеч изготвянето на
комплексна индивидуална оценка на специфичните му нужди съобразена с
изискванията на „ Директива 2012/29/ЕС, Закона за подпомагане и финансова
компенсация на пострадали от престъпления и Закона за хората с увреждания.
От социалния доклад се установява, че лицето към настоящия момент не
ползва социална услуга, ориентиран е за време, място и собствена личност,
отслабена функция на паметта. При така установените обстоятелства,
Плевенският окръжен съд приема, че в хода на съдебното производство
проведено пред първоинстанционния съд е допуснато съществено
процесуално нарушение, като са били ограничени правата на пострадалото
лице, да участва в съдебната фаза на наказателното производство. Този
пропуск е съществен и не може да бъде отстранен при въззивната проверка.
Прави впечатление, че районният съд е провел разпит на пострадалия, при
проведено открито изнесено съдебно заседание в дома в с. ***. Този факт
обаче, сам по себе си не може да замести или отстрани изначално допуснатото
нарушение на съдопроизводствените правила. Разпита на пострадалия е имал
единствено за цел попълване на делото с доказателства, необходими за
3
вземане на категоричен краен извод относно виновността на лицето, спрямо
което е повдигнато обвинение. По съществото си обаче и към онзи момент
правата на пострадалия по никакъв начин не са били гарантирани от съда,
макар и тогава да са били налице същите предпоставки, за които с данни е
разполагал районният съд преди провеждането на разпоредителното
заседание. С нарочно определение на въззивната инстанция от 29.10.2024
година и на основание чл.102 ал.2 от НПК е назначен особен представител на
пострадалия С..
При така установените обстоятелства, Плевенският окръжен съд
приема, че първоинстанционната присъда следва да бъде отменена, а делото
върнато на районен съд Плевен за ново разглеждане от стадия на
разпоредителното заседание. Единствено и само по този начин могат да се
гарантират правата на лицата участващи в наказателното производство и в
частност пострадалия, който безспорно е лице със специфични нужди от
защита по смисъла на пар.1 ал.4 ДР на НПК. При новото разглеждане на
делото,следва да се вземат предвид именно тези обстоятелство и
производството да се проведе с участието на особения представител.
Водим от горното и на основание чл.335 ал.2 от НПК, Плевенският
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 90 от12.06.2024 година постановена по
НОХД 2650/2023 година по описа на Районен съд Плевен.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на съда от
стадия на разпоредителното заседание.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4