Р
Е Ш Е Н И Е
№ …./…...06.2021г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести май през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при
секретар Нели Катрикова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1264 по описа за 2018г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.226 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД от Я.Д.Д., ЕГН **********,
М.Д.Д., ЕГН **********, А.С.Д., ЕГН ********** и П.Д.П., ЕГН **********, живущи
в гр. Д., чрез проц. представител адв. В.Н.
- САК, срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп", ЕИК *********, със седалище гр.
София, за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищците по 100 000 лв. за всеки от тях обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания
вследствие смъртта на дядо им Д.С.М., настъпила на 11.08.2013г. в резултат на
ПТП, ведно със законната лихва, считано
от 11.08.2013г. до окончателното й изплащане.
В исковата
молба се твърди, че на 11.08.2013г. в гр. Д. е настъпило ПТП с участието на
л.а. „***" с per. № ***, управляван от И.А.Ф., в резултат на което по
непредпазливост била причинена смъртта на Д.С.М.. При огледа и аутопсията на
трупа на Д.М.са установени следните увреждания: Черепно-мозъчна травма -
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки близо до централната мозъчна бразда
двустранно, по-изразен вляво, контузии в левия теменен дял, счупване на свода и
основата на черепа, предимно отдясно, кръвонасядане на меките черепни покривки.
Аспирация на кръв в белите дробове. Кръвонасядания на вътрешната повърхност на
гръдната кост и гърба. Ожулване на дясната подбедрица. Счупване на стилоидния
израстък на лявата лъчева кост. Непосредствената причина за смъртта на Д.С.М.
се дължи на черепно-мозъчна травма, довела до тежко потискане на функциите на
мозъчния ствол.
Във връзка с
настъпилото събитие било образувано ДП № 2128/2013г. по описа на ДП - Д. при
ОДМВР - Варна, пр. пр. № 3435/2013 г. по описа на ОП – Варна и НОХД №
1156/2017г. по описа на ОС - Варна, приключило с присъда №64/20.09.2018г.,
влязла в законна сила след осъществен инстанционен контрол.
Отговорността на виновния водач на л.а. „***" с per. № *** се покрива от застраховка „Гражданска
отговорност", по застрахователна полица №
03113001674087/26.06.2013г. със срок на валидност от 26.06.2013г. до
25.06.2014г., издадена от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп".
Внезапната
загуба довела до множество страдания и огромни затруднения в семейството на Д.М..
Я.Д., М.Д., А.Д. и П.П. са внуци на починалия и до момента на неговата смърт
поддържали с него изключително близки и топли отношения, поради което загубата
била един от най-тежките моменти в живота им. Не минавал и ден, през който те
да не тъжат за своя дядо.
В срока по чл.
367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по
основателност, като сочи, че в случая не се установява наличието на особена
близост с по-голям интензитет от обичайните отношения между баба и внук, което
представлява предпоставка за основателност на предявения иск по смисъла на ТР
№1/2016г. Твърди се висока степен
на съпричиняване от страна на пострадалия в две насоки: съзнателно е
предоставил автомобила си и се е качил при водач, който е бил под влияние на
значително количество алкохол, като освен това
по време на ПТП е бил без обезопасителен колан. Оспорват
се предявените искове по размер, като се твърди, че претендираното обезщетение
е в изключително завишен и несъответстващ на претърпените вреди размер. Не се
оспорва наличието на застрахователно правоотношение.
С допълнителните искови молби ищците поддържат
твърденията си, възразяват срещу твърденията в отговора на ИМ за съпричиняване
от страна на пострадалия. Изразяват становище за неоснователност на част от
доказателствените искания в отговора на ИМ.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, приема за установено
следното от фактическа страна:
Приети
са за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване следните факти: срещу
водача на л.а. „***" с per. №
*** И.А.Ф. е било образувано НОХД № 1156/2017г. по описа на ОС - Варна, по
което И.А.Ф. бил признат за виновен с влязла в сила присъда №64/20.09.2018г. в
извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр.1, б. „Б" вр. чл. 343,
ал. 1, б. „В" от НК във връзка с чл.5, ал.3, т.1, чл.21 от ЗДвП; наличието
на застраховка „Гражданска отговорност" за л.а. „***" с per.
№ *** по застрахователна
полица №
03113001674087/26.06.2013 г. със срок на валидност от 26.06.2013 г. до
25.06.2014 г., издадена от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп".
Приети са по делото заверени преписи
на протоколи за оглед на местопроизшествие от 11.08.2013г. и 06.06.2014г.,
албум на местопроизшествие, присъда №64/20.09.2018г. по
НОХД №1156 по описа на ВОС за 2017г., с която И.А.Ф. е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, б.”Б” вр. чл.343, ал.1, б.“В“ от НК,
решение №22 от 12.02.2020г. на ВАпС по ВНОХД №424/2018г. и решение №101 от
25.08.2020г. на ВКС по дело №351/2020г.
Прието е по делото удостоверение за
наследници на Д.С.М. от 14.08.2013г., удостоверения за родствени връзки на неговите
дъщери С.Д.С. и Д.Д.С. и удостоверения за раждане на ищците Я.Д.Д., М.Д.Д.,
А.С.Д. и П.Д.П..
Представен е препис от застрахователна полица №01714900000603 и справка от
Гаранционен фонд, от които се установява сключената застраховка „Гражданска
отговорност” за МПС с ДКН *** през периода 26.06.2013г. до 25.06.2014г.
От заключението на автотехническата експертиза, приета в съдебно заседание
на 26.05.2021г., се установява, че процесното ПТП е настъпило на 11.08.2013г.
около 16.40ч. в гр.Д. с участието на лек автомобил „***“ с рег.№ ***,
управляван от И.А.Ф. и пътник на предна дясна седалка Д.С.М.. Скоростта на
автомобила преди водачът да загуби управление е била 110,36 км/час. Причината
за смъртта на Д.М.е черепно-мозъчна травма, довела до мозъчен оток с тежко
подтискане на функциите на мозъчния ствол. При аутопсията на трупа не са
установени характерните белези за т-нар. „коланна травма“, не са установени и
травматични увреждания като порезни рани или ожулвания по лицето или главата на
пострадалия, които с категоричност да бъдат приети като получени от удар в
предното панорамно стъкло на автомобила. Според заключението, ако се приеме, че
пострадалият е изпаднал от автомобила по време на ПТП и не е преместен по-късно
извън автомобила, то той е бил без поставен обезопасителен колан, получените
травми биха могли да се получат както при поставен колен, така и без него. От
пробите, взети по време на аутопсията на трупа на Д.М., са установени
концентрации от 4,00 ‰ етилов алкохол в кръвта и 3,80 ‰ в урината, които
съответстват на тежка степен на алкохолно повлияване в степен на резорбция,
характеризираща се със силно подтискане на централната нервна система, водещо
до тежки нарушения в координацията, равновесието, силно забавяне на
координацията, равновесието, силно забавяне на реакциите, невъзможност за
правилна преценка на обстановката. Концентрации на етилов алкохол в кръвта над
3,50 ‰ се считат за потенциално смъртоносни, в редица случаи водят до стеснение
на съзнанието, изпадане в кома, с последващо подтискане на центровете на
дишането, завършващо със смърт.
По искане на ищцовата страна в съдебно заседание е разпитана като свидетел П.З.М. /баба на ищците/, от чийто
показания се установява, че ищците били в много близки отношения с дядо си, който
се грижел за тях и ги отглеждали заедно с баба им. Според показанията бабата и
дядото, дъщерите и четиримата внуци са живеели заедно в къща в с.Аспарухово,
където бабата и дядото работели и издържали всички. Внуците преживяли смъртта
на дядо си много тежко, Я. дори започнал да заеква, а П. се бил дистанцирал, не
искал да общува. В показанията се сочи, че до ден днешен все още тъгуват по
него, не могат да го прежалят, защото бил много грижовен дядо и съпруг.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя
следните правни изводи:
Ищецът претендира заплащане на застрахователно
обезщетение, като се позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по
силата на застрахователна полица за осигурения риск “гражданска отговорност”.
По силата на договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят
покрива в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на
увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и
непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато
застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл. 226, ал.
1 от КЗ законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк
иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.
1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и
застрахователя.
Наред с това следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от виновно и
противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието
и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.
Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” към процесната дата между собственика на л.а. марка автобус
„Мерцедес" с ДКН *** и ЗАД "Алианц България", ЕИК ********* се установява от представената по делото справка от Гаранционен фонд и не се спори между
страните. През процесния период водачът на МПС е бил обхванат от
застрахователната закрила по застраховката “гражданска отговорност”, което от
своя страна обуславя правото на пострадалия да предяви прекия иск по чл.226,
ал.1 от КЗ.
За ангажиране
отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка
“гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди, причинени на трето лице
извън автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди,
чието обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на
застрахованото лице.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата
в сила присъда е задължителна за
гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това
дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. В
настоящия случай с влязла в сила присъда №64/20.09.2018г. по НОХД
№1156 по описа на ВОС за 2017г. Иван Филчев е признат за виновен в
това, че на 11.08.2013г. в гр.Варна, при управление на МПС – лек автомобил
„Мерцедес" с ДКН *** извършил нарушения по чл.5, ал.3, т.1, чл.21 от Закона за
движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на Д.С.М., като деянието е извършено в
пияно състояние - престъпление по чл.343, ал.3, б.”Б” вр.
чл.343, ал.1, б.“В“ вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК.
При наличието в случая на влязло в
сила решение на наказателния съд, въз основа на което за установено се приема
извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, на
доказване подлежат причинените неимуществени вреди и техния размер, както и
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат. Доколкото в случая
причиняването на смъртта на пострадалия е елемент от фактическия състав на
престъплението, причинната връзка между процесното ПТП и настъпването им също
следва да се приеме за установена.
По отношение материално-правната легитимация на ищците следва да се
съобрази разрешението на ТР №1/2016 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС, с което с цел
синхронизиране на българското законодателство с европейското е изоставено разрешението
в ППВС №2/30.11.1984г. и е прието, че
използваният от ППВС ограничителен подход при определяне кръга на лицата с
право на обезщетение не отговаря на съвременните изисквания за справедливост,
предвид което е справедливо от гледна точка на чл.52 от ЗЗД и други лица, извън
най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за
неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока
емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и
страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и
страданията на най-близките.
С цитираното ТР
№1/2016 от 21.06.2018г. се приема, че ако е съществувала трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и съответно са търпени продължителни
болки и страдания от неговата смърт, ищецът е придобил качеството увредено лице
по см. на КЗ /отм./, което е материално-правно легитимирано да претендира
тяхната обезвреда. В мотивите на цитираното ТР е прието, че обезщетение следва
да се присъди само тогава, когато от доказателствата по делото може да се
направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело
пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като
интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Отчетено е, че в
традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите,
съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен
кръг и връзките
помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е
да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна
само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания,
които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС
- че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на
починалия.
С решение № 92/17.11.2020 г. по
т. д. № 1275/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о. и въз основа на цитираното ТР
№1/2016г. на ОСГТНК на ВКС е разяснено и акцентирано, че обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на
лицата, очертан в двете ППВС, се присъжда само по изключение. Предпоставките,
за да се приложи това изключение, са: 1. Създадена особено близка връзка между
починалия и претендиращия обезщетението и 2. Действително претърпени
неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите,
нормално присъщи за съответната връзка. Особено близка, трайна и дълбока
емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително
силна, т.е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия
и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за
неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление
№ 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд.
Посочените предпоставки следва
да са осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение за неимуществени
вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, в т. ч. и за роднините – внуци. При
преценката за наличието им в тази хипотеза обаче следва да се отчете
обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между посочените
роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. Поради това, за да се приеме, че между тези роднини е
налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с
произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни
житейски обстоятелства, обусловили създаването на близост, по-голяма от
нормалната за съответната родствена връзка. Такава житейска ситуация например, относима към настоящата роднинска връзка е отглеждането на внуците от техните баба и дядо при липсващи родители (определение по т.д. № 2216 по
описа за 2020 год. на I ТО на ВКС, решенията по т.д.№
1275/2019г. на ІІ т.о. и по т.д.№ 291/2020г. на ІІ т.о. на ВКС ).
В
настоящия случай не се твърди и установява подобна житейска ситуация. Твърди
се, че внуците са живели през конкретния период от време заедно с майките си
при своите баба и дядо, които са издържали всички финансово. Ангажираните от
ищцовата страна доказателства се изчерпват със свидетелските показания на П.З.М.,
баба на ищците, които следва да се преценяват с оглед на нейната
заинтересованост по смисъла на чл.172 от ГПК. Показанията й в частта относно училищния
автобус, който са ползвали децата, докато са живели при баба си и дядо си в
с.Аспарухово, са опровергани от насрещни доказателства, от които се установява,
че децата не са ползвали училищен автобус през учебната 2012/2013г. и са били
регистрирани в гр.Д.. Въпреки че са изградени върху непосредствени възприятия за
фактите, до които се отнасят, свидетелските показания не установяват отношения
между починалия и неговите внуци, различаващи се по съдържание от традиционните
за българското общество отношения между дядо и внуци. Пребиваването на внуците
в дома на дядото, полагането на грижи от дядото в процеса на отглеждане на
внуците, дори да се приемат за установени факти въпреки липсата на
доказателства за получаването на доходи от бабата и дядото в размер, достатъчен
за издръжка на всички посочени роднини, са израз на типичното за българските
традиции участие на бабите/дядовците в отглеждането и възпитанието на внуците,
но не разкриват изключителност на съществувалата между дядото и неговите внуци
родствена връзка. Не са доказани конкретни житейски обстоятелства, станали
причина за създаване на особена духовна и емоционална близост между дядото и
внуците по смисъла на тълкувателното решение, която да поражда основание за
включване на ищците в кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на Д.М..
С оглед на установеното по-горе
от фактическа страна следва да се приеме, че в
конкретния случай не се установяват отношения, които надхвърлят по обем и
интензитет общоприетото разбиране за близост между роднини - връзка, която във
всеки един аспект, включително емоционален и духовен, надхвърля обичайните
отношения на близост, топлина и уважение между лица в тази степен на родство. Това
налага извода, че ищецът не е материално легитимиран да получи обезщетение за
действително претърпените от него неимуществени вреди, с оглед на което исковете се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода
от спора разноски се дължат в полза на ответната страна в размер на 655 лв. въз
основа на направеното искане и писмени доказателства за заплатен депозит за
вещо лице и такса за съдебни удостоверения. В тази сума не се включва внесения
депозит за призоваване на свидетели, който поради неусвояването му подлежи на
възстановяване.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
исковете с правно основание чл.226 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД, предявени от Я.Д.Д.,
ЕГН **********, М.Д.Д., ЕГН **********, А.С.Д., ЕГН ********** и П.Д.П., ЕГН **********,
живущи в гр. Д., чрез проц. представител адв. В.Н. - САК, срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп", ЕИК *********, със седалище гр. София, с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищците по 100 000 лв. за всеки от
тях обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени
болки и страдания вследствие смъртта на дядо им Д.С.М., настъпила на
11.08.2013г. в резултат на ПТП, ведно със законната лихва, считано от 11.08.2013г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Я.Д.Д., ЕГН **********, М.Д.Д., ЕГН **********, А.С.Д.,
ЕГН ********** и П.Д.П., ЕГН **********, живущи в гр. Д. ДА ЗАПЛАТЯТ на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп", ЕИК *********, със седалище гр.
София, сумата от 655 лева, представляващи сторени в настоящото
производство разноски съобразно изхода от спора, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: