Р Е Ш Е Н И Е
№ 260342
гр. Пловдив, 05.11.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ- ри състав в открито заседание на пети
октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на съдебния секретар Елена
Ангелова разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2858 по описа на съда за
2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно евентуални съединени искове с
правно основание, чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД и чл. 33 от ЗЗД.
Ищецът И.Й.К., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. С.Ж.,
със съдебен адрес ***, офис *, моли съда да постанови решение, с което да прогласи
за нищожен договор за покупко- продажба на 99/ 100 ид. части от ¾
идеални части от недвижим имот, представляващ СОС с идентификатор
56784.540.952.2.10, жилище– апартамент, с площ 85,93 кв.м., с адрес гр. ***, ***,
обективиран в нотариален акт № 105, том І, рег. № 1038, нот. дело № 105/
22.03.2019г. на нотариус Н. Д., рег. № 36 по регистъра на НК, с район на
действие Районен съд- ***, поради противоречие с добрите нрави, в условията на
евентуалност поради симулация – като привиден договор, прикриващ договор за
дарение, в условията на евентуалност за унищожаем като сключен при крайна нужда
при явно неизгодни условия.
Ищецът
твърди, че процесното жилище е било собственост
на неговите родители Й. и З. К., като майка му е починала на ***,
оставяйки за наследници ищеца и баща му Й., а бащата на ищеца – Й. К., е
починал на ***г., като негов единствен наследник е ищецът.
Твърди,
че на 22.03.2019г. баща му се е разпоредил с притежаваните от него ¾
идеални части от процесното жилище, като е дарил 1/100 ид.части от собствените
си ¾ идеални части на ответницата, след което е продал останалите 99/100
идеални части от собствените си ¾ идеални части от апартамента, за
сумата от 9250 лв., платена в брой.
Твърди,
че баща му е бил диагностициран с диагноза „****“ около година преди да почине,
която диагноза е била известна както на бащата на ищеца, така и на всички около
него.
Твърди,
че продажната цена от 9250 лв. е многократно по- ниска от пазарната стойност на
продадените идеални части от апартамента, предвид на което е налице
противоречие с добрите нрави.
Твърди,
че посочената в нотариалния акт цена от 9250 лв. е три пъти по- ниска от
данъчната оценка /27256,51 лв./ и поне шест пъти по- ниска от пазарната цена,
като същевременно при сключването на сделката бащата на ищеца е бил в тежко
здравословно състояние- карценом на черния дроб, последна фаза, които
обстоятелства сочат, че сделката е сключен при при явно неизгодни условия за
прехвърлителя.
Твърди,
че посочената в нотариалния акт продажна цена не е плащана и между страните не
е имало намерение да бъде плащана, че сделката не е оформена като дарение само,
за да не може ищецът да иска възстановяване на запазена част от наследството.
Твърди, че ответницата не я е имала средства да плати сумата, посочена в
нотариалния акт, че не е платила реално, тъй като ако е била платена въпросната
сума е следвало да бъде налична при вещите на бащата на ищеца, който е починал
три дни по- късно и не е имал време да се разпореди с нея.
По същество ищеца чрез пълномощника си адв. Ж. пледира
за уважаване на исковете, така както са заявени в условията на евентуалност,
като основателни и доказани и за присъждане на разноските в производството.
Развива подробни съображения с писмена защита.
Ответницата Д.П.Х., ЕГН **********, с
адрес ***, чрез пълномощник адв. А.П.,***, пл. „***“ № ***, с отговора на
исковата молба е оспорила основателността на предявените искове и молят същите
да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на разноски по делото.
С
отговора на исковата молба ответницата оспорва изложените в исковата молба
обстоятелства. Твърди, че ищецът работи и живее в ***, като до смъртта на
неговите родители тя се е грижела за тях безвъзмездно. Твърди, че е проследила
изцяло здравословното им състояние, до последния ден е била с бащата на ищеца в
болницата, той никога не е ползвал болкоуспокояващи, тъй като заболяването не е
било придружено с болки.
Оспорва
твърдението, че договорът е сключен при накърняване на добрите нрави, поради
липса на еквивалентност на престациите и сделката е сключена при явно неизгодни
условия.
Излага
съображения от правен характер по същество, като се позовава и на цитирана в
отговора съдебна практика.
По същество ответницата чрез пълномощника си адв. П.
пледира за отхвърляне на исковете, по съображенията за тяхната неоснователност,
изложени в отговора на исковата молба. Претендира присъждане на разноските в
производството.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните
по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери
за установено следното:
По
допустимостта на исковете.
Предявените искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
По
основателността на исковете.
По делото не са спорни
фактите, като същите се установяват и от събраните по делото писмени
доказателства – удостоверение за наследници с изх. № АО-1033/ 02.04.2019г. /л.5/,
нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот /л.9/ и нотариален
акт за покупко- продажба на идеални части от недвижим имот /л.10/, че ищецът е
единствен син и законен наследник на Й. И. К., починал на ***, който приживе се
е разпоредил с притежаваните от него ¾ идеални части от недвижим имот –
апартамент, представляващ СОС с идентификатор 56784.540.952.2.10 по КККР на гр.***, находящ се в гр. ***,***, като е
дарил 1/100 идеални части от притежаваните
от него ¾ идеални части и продал останалите 99/100 идеални части от
притежаваните от него ¾ идеални части на ответницата, при
запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху прехвърления недвижим
имот. Съгласно нотариалния акт за покупко- продажба на идеални части от
недвижим имот страните са договорили продажна цена в размер на 9 250 лв., която
е заплатена напълно и в брой на продавача преди подписването на акта. Спорно
между страните е обстоятелството дали продажната цена е реално заплатена от
ответницата.
Не се спори между страните, че към датата на сключване
на двете разпоредителни сделки – 22.03.2019г., Й. К. е бил диагностициран с
диагноза „*******“, което обстоятелство се установява и от приложената по
делото медицинска документация /л.62- л.115/, както и от показанията на
разпитаните по делото свидетели С. П., Б. П. и Д. Д.
По делото са представени писмени доказателства –
извлечение от банков кредит към ДСК на Й. К., копия от платежни документи
/вносни бележки за плащани месечни погашения на кредита/, разписки за плащания
на месечни сметки за режийни разходи /ток, вода, парно и т.н./, извлечения от
банкови сметки на ищеца и неговата съпруга за извършени плащания в *******
/л.36- л.46/, от които се установят
следните обстоятелства: Й. К. е имал към 02.04.2019г. непогасен остатък от
банков кредит към ******* в размер на 3887,59 лв.; сумата е погасена след
смъртта на Й. К., като вноските са правени на каса от лицето Н. О.; ищецът е
извършвал погасявания на задължения за режийни разходи за процесния апартамент–
ток, парно, вода и за използвани мобилни услуги, за периода декември 2018г. –
март 2019г.; за периода юни 2018г. – юли 2018г. на територията на страната са
извършвани плащания посредством банкова карта, захранвана от сметка на ищеца,
като покупките са преимуществено от хранителни вериги и аптеки.
По делото е прието заключението по допусната СОЕ
експертиза от вещо лице И.Г., съгласно което пазарната стойност на процесния
апартамент възлиза на сумата от 106 810 лв. Същото не е оспорено от страните.
По делото са събрани гласни доказателства –
изслушаните са показанията на свидетелите С. П., Б. П., Р. Ц., Д. Д. и Н. Ч,
От показанията на ищцовите свидетели С. П. и Б. П.
/двамата без родство със страните/ се установява, че ищецът е подпомагал
финансово своите родители, като им е предоставил на тяхно разположение банкова
карта, захранвана от негова сметка, че след като неговата майка се е разболяла
е плащал всички сметки по апартамента – ток, вода, парно и т.н., включително е
продължил да плаща сметките за апартамента и след нейната смърт. От показанията
на същите се установява, че бащата на ищеца е бил болен от *****. Установява се
също, че ответницата се е нанесла да живее при Й.К. в апартамента
непосредствено след смъртта на майката на ищеца – З.. В показанията си св. П. твърди, че бащата на
ищеца и ответницата са били в много добри отношения, че през последните години
на Й. двамата са били заедно, като свидетелят не може да определи в каква
степен са били близки. Св. П. свидетелства, че в деня на смъртта на Й. К. го е
посетил в болницата, където срещнал друг техен общ приятел, който му бил казал,
че било хубаво апартамента да се „препише“ на ответницата, било редно тя да го
получи, защото го гледала.
От показанията на св. Р. Ц. /без родство със страните/
се установява, че Й. К. е бил инициатор за разпоредителната сделка, обсъждал е
със свидетелката, която към релевантния период е била адвокат, още през
октомври- ноември 2018г. желанието си да се разпореди с притежаваните от него
идеални части от процесното жилище, като оттогава двамата са обсъждали всякакви
варианти за сделка и накрая са решили да бъде продажба. Свидетелката сочи, че Й.
К. не се е интересувал толкова от стойността, колкото е искал да го прехвърли.
Свидетелства, че Й. К. е получил парите в деня на сделката и е казал, че ще
покрие някакъв заем, искал е да си покрие някакъв остатъчен заем.
От показанията на св. Д. Д. /втора братовчедка с
бащата на ищеца/ се установява, че ответницата е полагала грижи за майката на
ищеца – къпала я, хранила, пазарувала и водела на изследвания в болница.
Твърди, че ответницата се е нанесла при бащата на ищеца още, когато се е
влошило състоянието на З., по молба на Й., за да му помага. Твърди, че
отношението на ищеца към неговите родители е било различно, че за баща си
ищецът не е помагал с парични суми. Свидетелства, че през цялото време Й. е
разчитал на ответницата, защото тя се е грижила за него, купувала му е храна и
лекарства. Свидетелства, че Й. е бил щастлив с ответницата. Свидетелства, че до
смъртта си Й. е бил адекватен и в съзнание, не е бил под въздействието на
лекарства и че пред свидетелката е изразил категоричното си желание да се
разпореди с притежавания от него имот.
От показанията на св. Н. Ч. /без родство със страните/
се установява, че ответницата е била в приятелски отношения с Й. К. и че след
смъртта на З. е заживяла с Й.. Свидетелства, че ответницата се е грижила за Й.,
като е полагала грижи и за З.. От показанията на свидетеля се установява, че
свидетелят е давал многократно през годините парични суми на заем на Й. К.,
като една седмица преди да почине Й. му е върнал сумата от 9000 лв.
Впоследствие свидетелят бил разбрал, че сумата Й. е получил от продажбата на
апартамента.
При така установените фактически обстоятелства, съдът
направи следните изводи от правна страна:
По иска да бъде прогласен като нищожен процесния
договор за продажба на идеални части от недвижим имот поради нарушаване на
добрите нрави.
Съгласно установената практика на ВКС при преценката
дали една сделка е действителна поради нарушение на добрите нрави, съдът не
трябва да се ограничава единствено и само до простото сравняване на уговорените
насрещни престации с пазарната стойност на имота- предмет на сделката, а следва
да тълкува волята на страните, за да изясни действителните им отношения, да
отчете взаимната им връзка и целта на договора, както и че щом законът /ЗМДТ и
ЗННД/ предвижда възможност /не забранява/ недвижими имоти да се прехвърлят по
цени по- ниски и от данъчната им оценка, то в тези случаи не е налице
нееквивалентност на престациите като основание за признаване на сделката за
нищожна поради нарушение на добрите нрави. По волята на страните цената на един
продаван недвижим имот може да бъде и по- ниска от данъчната му оценка /Решение
№ 29 от 22.03.2017г., гр. дело № 2955/ 2016г., I гр.о./. Прогламираната с чл.9 ЗДД свобода на
договарянето, позволяваща на двете страни да правят конкретна преценка относно
потребността от насрещните престации и тяхната взаимна еквивалентност, е
ограничена от „добрите нрави“ и от императивните правила, които при продажба
определят, че държавната такса се заплаща въз основа на данъчната оценка при
договорена цена, която е по- ниска от данъчната оценка. Казаното означава, че
законодателят допуска продажната цена на един недвижим имот да бъде по- ниска
от данъчната оценка по волята на страните. Същевременно понятието „добри нрави“
предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно
несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката,
като се приема, че тази равностойност би следвало да е такава, че практически
да е сведена до липса на престация /Определение № 186/ 26.04.2016г., гр.д. №
1192/ 2016г., II гр.о.; Определение № 349/
22.06.2018г., гр. д. № 4035/ 2017г., II гр.о./.
С решение № 128/ 17.01.2019г., гр. д. № 3170/ 2017г., I гр.о. на ВКС, е прието, че преценката дали една
сделка противоречи на добрите нрави не се ограничава до нейното формално съдържание,
а поради естеството на сочения порок следва да се съобрази дали крайният
резултат на сделката е съвместим с общоприетите житейски норми за справедливост
и добросъвестност. За нищожни като противни морала следва да се приемат тези
сделки, в които нееквивалентността на престациите е толкова съществена, че
практически е сведена до липса на престации. Продажбата на вещ на цена по-
ниска от пазарната не е несъвместима с общоприетите норми за справедливост и
добросъвестност, освен ако самите обстоятелства, при която е сключена сделката,
са в противоречие с морала – едната страна се е възползвала от лекомислието,
неопитността, икономическата или физическата зависимост на другата страна от
нея или от трети лица.
В настоящия случай безспорно е налице разлика между
продажната цена и пазарната оценка на апартамента. Установената разлика обаче
не налага извод за такава неравностойност, която да съставлява нарушение на „добрите
нрави“ и да води до нищожност на сделката, по следните съображения:
Само наличието на нееквивалетност на насрещните
престации не е достатъчно, за да се стигне до извода, че договорът е нищожен
поради противоречие с добрите нрави. Известна обективна разлика е допустима,
тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на
престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес. В настоящия
случай следва да се съобрази обстоятелството, че между договарящите страни са съществували
близки приятелски отношения, включително, че в определен период от време, който
е продължил до смъртта на прехвърлителя, те са живели заедно в едно
домакинство. Фактът на фактическо съжителство житейски обосновава да бъде
договорена по- ниска продажна цена. На следващо място следва да се отчете, че
прехвърлителят си е запазил правото на ползване, пожизнено и безвъзмездно,
върху продавания недвижим имот, както и предмет на продажба са идеални части от
недвижимия имот, т.е. купувачът не става изключителен собственик на имота, а е
в съсобственост с трето лице, които обстоятелства обективно се явяват фактори,
който обосновават по- ниска продажна цена. С оглед на казаното, в настоящия
случай, независимо от разликата между продажната цена и пазарната такава /съгласно
заключението на в.л. Г., която оценка касае целия имот, без да отчита
запазеното право на ползване/ не е налице такава неравностойност на
престациите, че практически да е сведена до липса на престация. От данните по
делото не се установява наличие на физическа, психическа или икономическа
зависимост на прехвърлителя от ответницата или от трети лица, които да го
поставят в неравностойно положение, от които ответницата да се възползвала с
цел да извлече облага за себе си, което поведение би било морално укоримо и
несъвместимо с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност.
С оглед на изложеното искът за прогласяване на
процесния договор за продажба на идеални части от недвижим имот за нищожен поради
противоречие с добрите нрави следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска да бъде прогласен като нищожен процесния
договор за продажба на идеални части от недвижим имот поради симулация - като
привиден договор, прикриващ договор за дарение.
При носена от
ищеца доказателствена тежест да установи, че страните по разпоредителната
сделка са имали воля, различна от обективираното в нотариалния акт съгласие за
разпореждане посредством продажба, а именно, че страните са имали воля и са
постигали съгласие процесните идеални части от правото на собственост да бъдат
прехвърлени на ответницата безвъзмедно, същият не успя да установи симулация на
процесната сделка. Показанията на св. П. са неубедителни в тази насока.
Свидетелят цитира друго лице – общ негов и на Й. К. приятел, което изразява
негово мнение, че имотът следва да бъде „преписан“ на ответницата, защото тя
гледа Й. От тези показания не може да се направи извод, че волята на страните
по сделката е била за безвъзмездно прехвърляне. Други доказателства, сочещи, че
страните по процесната сделка са имали различна воля от обективираната в
нотариалния акт не бяха събрани. На следващо място от показанията на св. Ц. и
св. Ч., които съдът кредитира като
достоверни, логични и добросъвестно дадени, се установява, че продажната
цена е била платена в брой при подписването на процесния нотариален акт. Останалият
събран по делото доказателствен материал не оборва техните показания и не
обосновава извод в обратна насока. Твърденията на ищеца, че ответницата не е
заплатила цената по сделката, тъй като същата не е разполагала с такива
средства останаха недоказана. Показанията на св. П., че ответницата не
разполага с по- сериозни финансови възможности, са неубедителни, същите изразят
предположение, базирано на субективната преценка на свидетелката относно
външния вид на ответницата /че ответницата е била облечена бедно, с износени
дрехи/.
С оглед на изложеното искът за прогласяване на
процесния договор за продажба на идеални части от недвижим имот за нищожен
поради симулация – като прикриващ договор за дарение следва да се отхвърли като
неоснователен.
По иска да бъде прогласен за унищожаем процесния
договор за продажба на идеални части от недвижим имот като сключен при крайна
нужда при явно неизгодни условия.
Според
чл. 33 ЗЗД унищожаем е договорът, сключен поради крайна нужда при явно
неизгодни условия. Правната норма посочва
две предпоставки, които следва да са осъществени
кумулативно, за да може да бъде унищожена сделката.
Първата
предпоставка е състояние
на крайна нужда, т. е. липса или
недостатъчност на материални средства за задоволяване на основни потребности, като напр. недостиг
на парични средства за издръжка - лична и на семейството, за лечение на лицето или на негов
близък, за плащане на изискуеми задължения и др., което състояние е
въздействало върху волята на
страната по сделката, упражнявайки натиск, и я е мотивирало да я сключи, като е необходимо да може
да се заключи, че при нормални обстоятелства /достатъчно средства за издръжка и за
погасяване на задълженията/, т. е. при липса на състояние на крайна
нужда, тя не би сключила
сделката. От гореизложеното е видно, че първата предпоставка - състоянието
на крайна нужда също е необходимо
да отговаря на две изисквания - от една страна да представлява недостиг или липса на средства за
посрещане на лични и семейни потребности или за изпълнение на задължения към трети лица и от
друга страна - този недостиг или липса на средства да упражнява сериозен натиск върху волята на
лицето да реши да сключи определена сделка, без който натиск то не
би я сключило или не би я
извършило при конкретните условия и клаузи.
Втората
предпоставка е наличието на явно неизгодни
условия от опорочената сделка за лицето, намиращо се в крайна нужда,
които се преценяват конкретно за
всеки случай към момента на сключване на сделката и съставляват съотношение между престациите на
страните, неблагоприятно за намиращата се в крайна нужда страна, като при договор за продажба, в
най-често срещания случай, са осъществени когато има явна, очевидна нееквивалентност между
насрещните престации на продавача и купувача, при много съществена разлика между
действителната стойност на продаваната вещ и продажната й цена по
договора.
Следователно
от легалното определение на основанието за унищожаемост на договор поради крайна
нужда в чл. 33, ал. 1 ЗЗД могат да бъдат изведени две кумулативно изискуеми материалноправни
предпоставки като елементи от фактическия му състав: извършване на
волеизявлението под влияние на крайна нужда за един от съконтрахентите и явно
неизгодни условия за
същия, които са необходими и достатъчни, за да е налице основанието за
унищожаване по чл.33 ЗЗД.
В
настоящия случай от събраните по делото доказателства не се установа
предпоставки, които да обосноват извод за унищожаемост на процесния договора.
По делото не са събраха доказателства, при носена от
ищеца доказателствена тежест за това, че продавачът по процесната сделка е бил
в крайно утежнено материално състояние, че е изпитвал недостиг от средства за
неговата издръжка, за задоволяване на ежедневни нужди от дом, храна, отоплени и
осветление. На следващо място не се събраха доказателства, че затрудненото му
материално и здравословно състояние е било причина за сключване на сделката, да
е обусловило волята му да договаря при явно неизгодни условия. Напротив от
показанията на ищцовите свидетели и от представените от ищеца разписки за
плащане на месечни сметки за режийни /ток, вода, парно, телефон/ се установява,
че ищецът е подпомагал родителите си финансово, включително след смъртта на
майка си е продължил да плаща сметки по жилището, с оглед на което и предвид,
че продавачът е получавал пенсия, то последният не е бил лишен от средства и не
е бил в състояние да не може да покрива нуждите си от първа необходимост. С
оглед на това, не може да се направи извод, че е налице крайна нужда.
Отделно от това не може и да се обоснове наличието на
втората предпоставка, а именно сделката да е сключена при явно неизгодни
условия, тъй като независимо, че продажната цена е значително по- ниска от
установената пазарна такава на апартамента, то продавачът е запазил правото на
ползване върху продадените от него идеални части, пожизнено и безвъзмездно.
Правото на продавача да продължи да живее в жилището безвъзмездно е договорка в
негов интерес, съответно изгодно за продавача условие по сделката. Следва да се
отчете и обстоятелството, че страните по сделката са живеели в едно домакинство
към момента на сключване на процесната сделка и са продължи до смъртта на
продавача, като ответницата е поемала значителна част от разходите за
ежедневните нужди и за лечение на Й. К., което се установява от показанията на
св. Д. и св. Ч.
С оглед на изложеното искът за унищожаване на
процесния договор за продажба на идеални части от недвижим имот като сключен
при крайна нужда при явно неизгодни условия следва да се отхвърли като
неоснователен.
В частта по разноските.
Страните
са направили искания за присъждане на разноски.
Предвид
изхода от спора на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски.
На
ответницата следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв., за чиято направа са представени
доказателства /л.29/.
Съгласно
разпоредбата на чл. 72, ал.2 ГПК за предявените с една молба искове в защита на
различни интереси държавна такса се събира върху всеки интерес. С исковата
молба е представен документ за платена държавна такса само в размер на 277,52
лв., което представлява дължимата държавна такса за предявените искове за
нищожност на процесния договор (независимо, че са два иска, съдът приема, че се
касае за един защитаван интерес – прогласяване нищожност на договора). Следва
да бъде заплатена държавна такса за разглеждането на евентуалния иск за
обявяване на договора за унищожаем като сключен при крайна нужда и явно неизгодни
условия, като с оглед становището на съда за неоснователност на иска, същата се
дължи от ищеца и е в размер на 277,52 лв., определена като 4% върху ¼ от
данъчната оценка.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска, предявен от И.Й.К., ЕГН **********,***, офис *, против Д.П.Х., ЕГН **********,
с адрес ***, за прогласяване нищожност на договор за покупко- продажба на 99/
100 ид. части от ¾ идеални части от недвижим имот, представляващ СОС с
идентификатор 56784.540.952.2.10, жилище– апартамент, с площ 85,93 кв.м., с
адрес гр. **, ***, обективиран в нотариален акт № 105, том І, рег. № 1038, нот.
дело № 105/ 22.03.2019г. на нотариус Н. Д., рег. № 36 по регистъра на НК, с
район на действие Районен съд- ***, поради противоречие с добрите нрави, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
иска, предявен от И.Й.К., ЕГН **********,***, офис *, против Д.П.Х., ЕГН **********,
с адрес ***, за прогласяване нищожност на договор за покупко- продажба на 99/
100 ид. части от ¾ идеални части от недвижим имот, представляващ СОС с
идентификатор 56784.540.952.2.10, жилище– апартамент, с площ 85,93 кв.м., с
адрес гр. ***, ***, обективиран в нотариален акт № 105, том І, рег. № 1038,
нот. дело № 105/ 22.03.2019г. на нотариус Н. Д., рег. № 36 по регистъра на НК,
с район на действие Районен съд- ***, поради симулация – като привиден договор,
прикриващ договор за дарение, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
иска, предявен от И.Й.К., ЕГН **********,***, офис *, против Д.П.Х., ЕГН **********,
с адрес ***, да бъде обявен за унищожаем договор за покупко- продажба на 99/
100 ид. части от ¾ идеални части от недвижим имот, представляващ СОС с
идентификатор 56784.540.952.2.10, жилище– апартамент, с площ 85,93 кв.м., с
адрес гр. ***, ***, обективиран в нотариален акт № 105, том І, рег. № 1038,
нот. дело № 105/ 22.03.2019г. на нотариус Н. Д., рег. № 36 по регистъра на НК,
с район на действие Районен съд- ***, поради като сключен при крайна нужда при
явно неизгодни условия, като неоснователен.
ОСЪЖДА И.Й.К.,
ЕГН **********, чрез пълномощник адв. С.Ж., със съдебен адрес ***, офис *, да
заплати на Д.П.Х., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 600 /шестстотин/
лева, представляваща разноски за производството по гр. дело № 2858/ 2019г. по
описа на Окръжен съд- ******.
ОСЪЖДА И.Й.К.,
ЕГН **********, чрез пълномощник адв. С.Ж., със съдебен адрес ***, офис *, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд- гр.
Пловдив, сумата от 277,52 лв. /двеста седемдесет и седем лева и петдесет и две
стотинки/, представляваща държавна такса за производството по гр. дело № 2858/
2019г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: