№ 282
гр. Бургас, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20212120108155 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова
молба от „БАНКА ДСК“ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, ул. „Московска“ №19, представлявано от главен юрисконсулт С* Д, против М. Е. Х.
ЕГН **********, с адрес: град Бургас, ** за приемане за установено, че ответникът дължи
на ищеца по договор за кредит от 17.07.2014 година, сключен с наследодателя му В.А. Х.а,
починала на ** година, сумата 1 573, 76 лева, представляваща главница, сумата 120 лева,
представляваща заемни такси, сумата 166,11 лева, представляваща редовна лихва за периода
от 13.09.2016 година до 30.11.2017 година, сумата 53,05 лева, представляваща наказателна
лихва за периода от 29.07.2017 година до 30.11.2017 година, ведно със законната лихва
върху главницата от 1 573, 76 лева, считано от датата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение на 01.12.2017 година до окончателното й
плащане, както и за присъждане на разноските, направени в заповедното и исковото
производство.
Предявеният установителен иск е допустим, предвид разпореждане плащане на
задълженията по договора със заповед по чл. 417 от ГПК, уведомяване на длъжника в
хипотезата на чл. 47 от ГПК – чрез залепване на уведомление и предявяване на
установителния иск в срок, съгласно указания, дадени с разпореждане от 11.10.201 година,
на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
Договор за кредит от 17.07.2014 година, сключен между „Банка ДСК” ЕАД, от една
страна като кредитор, и В.А. Х.а, починала на ** година, от друга страна като
1
кредитополучател, с размер 5 500 лева, и Общи условия, неразделна част от договора за
кредит. Кредитът се олихвява с преференциален променлив лихвен процент в размер на 8,7
% годишно или 0,02 % на ден, при изпълнение на Условията по програма ДСК Престиж
плюс, подробно описани в Приложение № 2 към договора за кредит (по-нататък наричани
„Условията“). При нарушаване на условията, кредитополучателят губи правото си да ползва
преференциите изцяло и приложимият лихвен процент се увеличава, съгласно условията.
Максималният размер, който може да достигне лихвения процент в резултат на
неизпълнение на Условията, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни
потребителски кредити със съответните изменения на променливата му компонента, който
към датата на сключване на договора за кредит е в размер на 14,95 % годишно или 0,04 % на
ден. В.А. Х.а е починала на ** година и нейни наследници са децата й М. Е. Х. ЕГН
********** и П. Е.а Х.а ЕГН **********. Наследникът П. Е.а Х.а е платила своята част от
наследствения дълг, но М. Е. Х. не е изпълнил това задължение. Поради неплащане на
вноски с падежни дати от 01.01.2017 година до 01.11.2017 година кредиторът е „Банка ДСК”
АД е приложил санкциите, предвидени в т. 19.2 на Глава VII „Отговорности и санкции” от
Общите условия към договора за кредит от 17.07.2014 г., а именно: „При допусната забава в
плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му
по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта, а след тази дата - със законната
лихва по чл.86 от ЗЗД“. С нотариална покана с рег.№ 8666, том 4. акт 141 от 21.11.2017г. на
Нотариус ** с рег.№ ** връчена на 22.11.2017г. на Н.Д. Х.а - съпруга на М. Е. Х., е обявил
кредита за предсрочно изискуем.
В преклузивния едномесечен срок по чл.131 от ГПК назначения на основание чл.47 от
ГПК особен представител на ответника адвокат Е. Т. Т., дава писмен отговор, в който
оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. В писмения отговор е направено
възражение за недействителност на договора за банков кредит на основание чл.22 вр. чл. 11,
ал.1, т.9, т.10 и 11 за недължимост на лихви и такси по договора за кредит. Процесуалният
представител на ответника счита, че съдът служебно следва да провери и дали е налице
някое от другите основания за недействителност - противоречие с добрите нрави, наличие
на неравноправна клауза в потребителски договор и нарушаване на императивни правни
норми.
На следващо място в исковата молба процесуалният представител на ответника излага,
че предявените искове са недоказани в своето основание, тъй като само наследниците,
приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено съобразно
дяловете, които получават. Излага, че в случай, че наследяването е настъпило в хода на
процеса следва да бъде определен срок на наследника да заяви дали приема или се отказва
от наследството. Процесуалният представител на ответника посочва още, че неправилно е
определен срока за настъпвана на предсрочната изискуемост на задълженията по договора
по отношение на ответника М. Е. Х. и той не е бил в забава по смисъла на чл.84 от ЗЗД вр.
2
чл.19.2 от Общите условия на дружеството. Конкретизира, че след получаване на поканата
и изтичане на посочения в нея срок следва да се преценяват предпоставките за настъпване
на предсрочната изискуемост на задълженията по договора. По тези подробно изложени
съображения процесуалният представител на ответника е поискал предявеният иск да бъде
отхвърлен.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д
поддържа предявения иск. В заседание по същество на спора излага довод, че нотариалната
покана е покана по чл. 84 от ЗЗД, поради което възражението на процесуалния представител
на ответника е неоснователно. В заседание по същество на спора излага доводи за
основателност и доказаност на предявения иск.
В съдебно заседание назначения на основание чл. 47 от ГПК процесуален представител
на ответника адвокат Е. Т. поддържа поддържа становището по иска, дадено в писмения
отговор. В заседание по същество на спора излага подробни доводи за неоснователност на
предявения иск.
По материално правната квалификация на предявения иск настоящият състав приема
следното:
Предявените установителни искове са с материално правно основание чл. 430 от ТЗ
вр. чл.288 от ТЗ и чл. 79 от ЗЗД за главница, чл. 430 от ТЗ вр. чл.240, ал.2 от ЗЗД за
договорна лихва, санкционираща лихва и такси.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
се установява следното от фактическа страна:
От приетия като писмено доказателство договор за банков кредит се установява
сключване на договора с посоченото в исковата молба съдържание за предоставяне на
кредитополучателя В.А. Х.а на кредит в размер 5 500 лева, който следвало да бъде върнат
със срок от 62 месеца, като падежната дата за издължаване на месечните вноски е 1- во
число на месеца. Уговорен е променлив лихвен процент, приложим по стандартни
потребителски кредити със съответните изменения на променливата му компонента, който
към датата на сключване на договора за кредит е 14, 95 % годишно или 0,04 % на ден. ГПР,
уговорен от договора 11,44 %. Предвид посочените стойности на задълженията с оглед
предоставения размер на кредита и срока на договора настоящият състав приема, че не се
установява наличие на основание за нищожност по смисъла на ЗЗД. Конкретно не се
установява и наличие на основание за нищожност на договора с оглед довода за
приложение на чл. 22 вр. чл.11, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК, предвид посочените по – горе
реквизити на договора – договорна лихва, ГПР и погасителен план.
Видно от изготвената в хода на заповедното производство справка от НБДН и
приложеното удостоверение за наследници кредитополучателя В.А. Х.а е починала на
06.12.2016 година и е оставила като наследници по закона децата си М. Е. Х. и П. Е.а Х.а.
Видно от приетата като писмено доказателство нотариална покана с рег.№ 8666, том 4.
акт 141 от 21.11.2017г. на Нотариус ** с рег.№ **, връчена на 22.11.2017г. на Н.Д. Х.а -
3
съпруга на М. Е. Х., банката е обявил кредита за предсрочно изискуем. Уведомлението е
получено от ответната страна, с което настоящият състав приема, че длъжникът е уведомен
за настъпване на предсрочната изискуемост на задълженията по договора за банков кредит.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 2014 година по тълкувателно дело № 4 от 2013
година на ВКС, ОСГТК, предсрочната изискуемост се счита настъпила с връчване на
уведомление за волеизявление на кредитора в този смисъл, отправено до длъжника поради
наличие на обективните предпоставки на неизпълнение на договорните задължения. По
посочените съображения за уведомяване настоящият състав приема, че задълженията по
договора са предсрочно изискуеми. Предвид връчване на книжата на наследника по
посочения следва да се приеме и че длъжникът, като наследник, е уведомен по смисъла на
чл. 84 от ЗЗД.
От заключението на вещото лице, изготвила допуснатата по делото съдебно –
икономическа експертиза, което съдът приема за обосновано и компетентно дадено, се
установява, че предоставения кредит е усвоен от кредитополучателя на 17.07.2014 година.
В т. 2 на заключението вещото лице, след справка по банковата сметка на
кредитополучателя, е посочено, че са погасени вноски с падежи в периода от 01.01.2017
година до 01.11.2017 година. Посочено е, че към датата на изготвяне на заключението
размерите на задълженията са с посочените в исковата молба и заповедта за изпълнение по
чл. 417 от ГПК стойности и основания. Уточнено е, че посочената в заявлението за издаване
на заповед за изпълнение информация съвпада със счетоводните записи на банката.
Посочено е още от вещото лице, че на 15.02.2017 година е постъпила сума от П. Е.а
Х.а за погасяване от нейна страна, като наследник на ½ от задължението по договора,
съответна на наследствената й квота. Изложеното е посочено и в исковата молба.
От събраните по делото доказателства настоящият състав приема, че предявените
искове са основателни и доказани и следва да бъде постановено решение, с което да бъде
прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, плащане на
които е разпоредено със заповедта по чл. 417 от ГПК.
При този изход от спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските,
направени от ищеца по водене на делото, които, видно от приложените по делото
доказателства и списъка с разноски, са в общ размер от 1044, 69 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Е. Х. ЕГН **********, с адрес:
град Бургас, ** че дължи на ищеца „БАНКА ДСК“ЕАД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, ул. „Московска“ №19, представлявано от главен
юрисконсулт С* Д, по договор за кредит от 17.07.2014 година, сключен с наследодателя му
В.А. Х.а, починала на ** година, сумата 1 573, 76 лева /хиляда петстотин седемдесет и три
лева, седемдесет и шест стотинки/, представляваща главница, сумата 120 лева,
4
представляваща заемни такси, сумата 166,11 лева /сто шестдесет и шест лева и единадесет
стотинки/, представляваща редовна лихва за периода от 13.09.2016 година до 30.11.2017
година, сумата 53,05 лева /петдесет и три лева и пет стотинки/, представляваща наказателна
лихва за периода от 29.07.2017 година до 30.11.2017 година, ведно със законната лихва
върху главницата от 1 573, 76 лева /хиляда петстотин седемдесет и три лева, седемдесет и
шест стотинки/, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение на 01.12.2017 година до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА на М. Е. Х. ЕГН **********, с адрес: град Бургас, ** да плати на ищеца
„БАНКА ДСК“ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул.
„Московска“ №19, представлявано от главен юрисконсулт С* Д, сумата 1044, 69 лева
/хиляда четиридесет и четири лева, шестдесет и девет стотинки/, представляваща разноски,
направени по водене на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5