Мотиви:
ЯРП
е предявила обвинение против подсъд.П.М.М. *** за престъпление по чл. 195 ал.1 т.3 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 НК.
Участващият
по делото прокурор поддържа обвинението така както е предявено с обвинителния
акт. Счита същото за безспорно установено въз основа на самопризнанието на
подсъдимия и събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които
го подкрепят. За извършеното престъпление пледира на М. да се определи
наказание по реда на чл. 58а от НК, около минималния, предвиден в текста на
закона размер. Иска се приложение и на института на условното осъждане.
Подсъдимият
П.М. участва лично в съдебно заседание и със служебно назначен
защитник-адвокат. Признава фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти.Чрез защитника си изразява становище за доказаност
на обвинението и моли за определяне на
наказание при условията на чл. 58а ал.4 НК около минималния предвиден в текста
на закона размер.
Съдът,
след като обсъди самопризнанието на подсъдимия на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съотнесени
към събраните в хода на досъдебното производство доказателства, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Св.Т.
бил собственик на капитала и управител на дружество „Енерджи
Инвестмънт“ ООД с.Бояджик.
Т.
притежавал наследствен имот в гр. Ямбол на ул.“Крали Марко“ № **. В къщата
съхранявал 8бр. фотоволтаични монокристалнипанели
250 вата и 5 бр. фотоволтаични поликристални
панели 235 вата, всички собственост на „Енерджи
Инвестмънт“ ООД с.Бояджик.
Подсъдимият
М. знаел, че в къщата се съхраняват процесните вещи,
защото преди да почине баща му бил собственик на този имот и той често оставал да пренощува там.
През
м.април 2017г М. имал нужда от парични средства и решил да извърши кражба на фотоволтаични панели, които в последствие да продаде.
На
неустановен ден в периода 17.04.2017 до 26.05.17 М. отишъл в имота, находящ се на ул.“Крали Марко 99. Изкъртил с крак халката
на катинара на вратата на стаята, където се съхранявали вещите, след което
извадил и пренесъл навън 8 бр. фотоволтаични монокристални панели – 250 вата. Обадил се на св. Андреев,
който преди това изразил готовност да купи вещите. Андреев харесал вещите .
Платил за тях на подсъдимия сумата от 700лв., след което ги пренесъл до дома на
баща си св. Димчо Андреев.
След
няколко дни подсъдимият решил да открадне и останалите пет панела, които да
продаде. В изпълнение на намисленото през неустановен ден в периода 17.04.2017
до 26.05.17 М. отишъл в имота, находящ се на
ул.“Крали Марко 99. Влязъл в стаята, където се намирали панелите и изнесъл
навън 5 бр. поликристални панели 235 вата. След това
се обадил на приятеля си св. Петров, който бил намерил купувач, за да дойде да
ги вземе. Петров заедно със св.Начев отишли на място. Последният огледал
панелите и след като ги харесал платил за тях на подсъдимия сумата от 400лв.
След
разкриване на деянието от органите на полицията св. Андреев и св.Начев с
протоколи за доброволно предаване върнали закупените от тях вещи, след което
последните били върнати на законния представител на собственика.
От
заключението на изслушаната по делото стоково-оценителна експертиза се
установява, че общата стойност на отнетите от подсъдимия вещи възлиза на
4550лв.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на самопризнанието
на подсъдимия на фактите , изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и събраните в хода на досъдебното производство доказателства, а именно: показанията
на свидетелите Т., Ч., Б., В., Ю., П., Н., Д.А., П.А., П., писмените заключениея на изслушаните стоково-оценителна и дактилоскопна
експертизи и приложените писмени доказателства: протокол за оглед на
местопроизшествие и изготвения към него фотоалбум, фактура № 158/27.06.13; фактура 157/26.06.13,
фактура 156/24.06.13, фактура 155/21.06.13 и фактура № 154/20.06.13, протокол
за доброволно предаване – 2бр; разписка, справка за съдимост.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Подсъдимият
с деянието си е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
състава на престъпление по чл. 195 ал.1 т.3 вр. чл.
194 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 НК, тъй като в неустановени
дни в периода 17.04.17-26.05.17 в гр. Ямбол на ул.“Крали Марко № **, действайки
в условията на продължавано престъпление, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот е отнел чужди движими вещи на обща стойност 4550лв. от владението на собственика им „Енерджи инвестмънт“ ООД с.Бояджик
с управител Т.Т. без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Налице е извършено от подсъдимия
продължавано престъпление по см. на чл.
26 от НК, съставомерно по горепосочените текстове на
наказателния закон. М. е извършил две
отделни деяния, които по отделно осъществяват различни състави на едно и също
престъпление – кражба по чл. 195 ал.1 т.3 НК и по основния състав – чл. 194
ал.1 НК Всяко едно от тези деяния е
извършено през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при
еднородност на вината, при което последващото деяние
се явява от обективна и субективна
страна продължение на предшестващото. Авторството на всяко едно от деянията се
установява по безспорен начин както от самопризнанията на подсъдимия, така и от
показанията на разпитаните по делото свидетели и от писменото заключение на изслушаната
дактилоскопна експертиза. Предмет на извършените от
подсъдимия деяния са чужди движими вещи, които към датата на отнемането им са
притежавали определена парична стойност. При определяне конкретни размер на
същата съдът даде вяра на заключението на вещото лице , като компетентно и
обективно изготвено и неоспорено от страните по делото. Фактическата власт
върху процесните вещи се е упражнявала от техния собственик – търговско дружество „Енерджи
инвестмънт“ ООД Бояджик. С отнемането на вещите от владението на
собственика им подсъдимият е прекъснал
упражняваната от дружеството фактическа власт и е установили своя такава. Липсвало е съгласие
от страна на законния представител на собственика на вещите за извършването на
това своене.
От
данните по делото се установява, че за извършване на първата кражба подсъдимият
е изкъртил халката на катинара, с който е била
заключена вратата на стаята, където са се съхранявали процесните
вещи, като по този начин е проникнал в имота . Доколкото вратата представлява прегради здраво направена за защита на имот взломяването на заключващия механизъм на същата води до
квалифициране на извършеното деяние, а от там и на продължаваното престъпление
по чл. 195 ал.1 т.3 НК.
От
субективна страна подсъдимият М. е действал
с пряк умисъл. Същият е съзнавал че лишава от фактическа власт досегашния
собственик на вещите, предвиждал е преминаването им в негова фактическа власт и пряко е целял нейното установяване. Налице е била и
користна цел при извършване на деянията
за което свидетелства обстоятелството, че непосредствено след
осъществяването им подсъдимият са е
разпоредил с процесните вещи, отчуждавайки ги в полза
на трети лица и употребявайки получените средства за лични нужди.
При
определяне вида и размера на наложеното на подсъдимия наказание съдът съобрази
следното: От една страна взе предвид високата обществена опасност на извършеното
престъпление, обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления
понастоящем в страната, високата стойност на отнетите вещи, наличните предходни
осъждания на М.. От друга страна съдът взе предвид направените самопризнания и
оказано съдействие на органите на разследването, с което е способствал за разкриване на обективната истина по дело.
С оглед всичко това съдът определи
наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства под средния
към минималния, предвиден в текста на закона размер, а именно лишаване от
свобода за срок от три години.
Същевременно
съдът счете, че изложените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства не са
нито изключителни, нито многобройни и същевременно и най-лекото предвидено в
закона наказание от една година лишаване от свобода не е несъразмерно тежко за
извършеното, поради което отказа да уважи искането на защитата на подсъдимия и
да определени наказание пир условията на чл. 55 НК.
На
осн. Чл. 58а ал.1 НК съдът намали с една трета така
определеното наказание от три години лишаване от свобода на две години лишаване
от свобода.
Съдът,
след като съобрази, че наложеното на подсъдимия наказание е до три години
лишаване от свобода, същият макар и осъждан не е наказван с лишаване от
свобода и съдът счете, че за поправянето
и превъзпитанието му не е необходимо да изтърпи ефективно наложеното му
наказание, поради което и на осн. Чл.66 ал.1 НК
отложи изтърпяването на същото за изпитателен срок от четири години, считано от
влизане на присъдата в сила .
Тъй
като подсъдимият беше признат за виновен
по предявеното му обвинение съдът на осн. Чл. 189 НПК го осъди да заплати направените по делото
разноски в размер на 153.38 лв., вносими в полза на
републиканския бюджет по сметка на ОД МВР Ямбол.
По
изложените съображения съдът постанови съдебния си акт.
Районен съдия: