Р Е Ш Е Н И Е
№ 1591/17.12.2019 г.
гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИ
РАЙОНЕН СЪД, LI състав, в открито съдебно заседание, проведено на 25.11.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при секретаря Мария Милева, като разгледа докладваното от съдия Вълков НАХД № 1906 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от Р.К.К., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 02-73/23.04.2019 г., издадено от началник отдел Рибарство и контрол – Черно море гр. Бургас към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което за нарушение на чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗРА, на основание чл. 56, ал. 1 ЗРА на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1500 лева, на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети в полза на държавата: 5 кг. риба от вида „сребриста каракуда“, 5 кг. риба от вида бяла риба (сулка), 5 кг. риба от вида „платика“, 1 брой пластмасова лодка с 4 метра дължина, бяла на цвят, 2 броя хрилни мрежи по 100 метра всяка и 2 броя гребла, на основание чл. 90, ал. 2 от ЗРА е постановено да заплати обезщетение за причинени вреди на рибните ресурси, с общ размер 225 лв.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява от адв. К, като поддържа жалбата и прави искане за отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от ю.к. А и ю.к. И, които оспорват жалбата.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити, а като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 28.10.2018 г., около 11:45 ч., жалбоподателят Р.К.К. се намирал в пластмасова лодка, от около 4 метра, в язовир „Мандра“, местност „Помпена станция“, с. Присад, на територията на община Бургас, където заедно с баща си – св. Кънчо К., изваждал от водата два броя хрилни мрежи по 100 метра всяка, поставени в работно положение. В извадените мрежи, по данни на жалбоподателя, били хванати 5 кг. сребриста каракуда, 5 кг. бяла риба (сулка) и 5 кг. платика. По същото време в района се намирали служители на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), които извършвали рутинна проверка на язовир Мандра – св. О.Р., св. Н.К. и св. Я.Г.. Служителите забелязали действията на жалбоподателя Р.К.К. и неговия баща, които с лодката вдигали мрежите. След което на място пристигнал плавателен съд на ИАРА, и лодката била извадена на брега. За извършваната риболовна дейност жалбоподателят не разполагал с разрешително за стопански риболов. На място бил съставен АУАН само на жалбоподателя Р.К.К., доколкото другото лице - св. К К., бил оставен на брега да се прибере с трактора. АУАН е съставен от св. О.Р. – гл. специалист Рибарство и контрол – гр. Бургас, в присъствието на двама свидетели св. Н.К. и св. Я.Г., за извършено административно нарушение на чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за рибарство и аквакултури (ЗРА). Посочено е, че по данни на жалбоподателя уловът съдържа сребриста каракуда от 5 кг, бяла риба - сулка от 5 кг, и платика - 5 кг. Съставеният АУАН бил подписан от актосъставителя и свидетелите, след което бил предявен на жалбоподателя за подпис, след което получил препис от него.
При тази фактическа обстановка на 23.04.2019 г. е издадено обжалваното наказателно постановление, с което за извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗРА и на основание чл. 56, ал. 1 ЗРА му е наложено административно наказание – глоба в размер на 1500 лева, на основание чл. 90, ал. 1 ЗРА, в полза на държавата са отнети уловената риба, пластмасовата лодка, два броя хрилни мрежи по 100 метра всяка и 2 броя гребла, а на основание чл. 90, ал. 2 от ЗРА е постановено да заплати обезщетение за причинени вреди на рибните ресурси, с общ размер 225 лв.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство. От обстоятелствената част на акта за нарушение се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на свидетелите св. Н.К. и св. Я.Г. и актосъставителя св. О.Р., които са еднопосочни и логически последователни, поради което съдът ги възприема при обосноваване на фактическите си изводи по делото. Наличието на противоречие в показанията на свидетелят Я.Г. и на другите свидетели - св. О.Р. и св. Н.К., по отношение на осъществилото се наблюдение и това кой е подал сигнала за нарушението, съдът намира, че няма съществено значение за делото, а и това по никакъв начин не внася съмнение в достоверността на свидетелските им показания и не намалява тяхната доказателствена стойност. Тук следва да се отчете и изминалия период от време от датата на извършване на нарушението и депозиране на показанията в съдебно заседание, което неминуемо се отразява на спомените им относно възприятията и впечатленията, свързани с нарушението. Съдът не дава вяра на изложеното от св. Кънчо К., че на процесната дата са излезли със сина си Р.К. само да се разходят с лодката в язовира и случайно са намерили риболовните мрежи. От една страна свидетелят е заинтересован от изхода на това дело, предвид на това, че е баща на жалбоподателя и има пряко участие в случилото се на 28.10.2018 г., тъй като е бил в лодката заедно със сина си. А от друга страна твърденията му категорично се оборват от писмените доказателства и изложеното от св. Н.К., св. Я.Г. и св. О.Р., поради което и съдът ги окачествява като лична защитна версия и такава за неговия син, и в тази част не ги кредитира.
При съставяне
на АУАН и при издаване на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник
на отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ гр. Бургас към Главна дирекция
„Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, а
АУАН е съставен от компетентно лице – главен
специалист Рибарство и контрол Бургас. АУАН и НП съдържат всички изискуеми от
ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е
извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и
нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена
санкцията.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗРА, на основание чл. 56, ал. 1 ЗРА.
Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗРА, който извършва стопански риболов без разрешително или във воден обект, различен от Черно море и река Дунав, в нарушение на чл. 17, се наказва с глоба от 1500 до 3000 лв. А съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗРА, стопански риболов във водите на Черно море и река Дунав се извършва след издаване на разрешително за стопански риболов и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми от физически лица, юридически лица и еднолични търговци – за кораби с дължина до 10 метра, юридически лица и еднолични търговци – за кораби с дължина 10 и повече метра.
Разпоредбата на § 1, т. 26 от ДР на ЗРА описва какво представлява риболова, а именно: поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване. Легално определение за любителски риболов дава разпоредбата на § 1, т. 27 от ДР на ЗРА - дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми, извършван от физически лица за развлечение или със спортно-състезателен характер, организиран по определени за това правила. За разлика от любителския риболов, стопанският риболов е дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми в определените за това обекти с разрешени уреди и средства с цел стопанска дейност и реализиране на доход, независимо от това, дали дейността се извършва постоянно, сезонно или временно. За стопански риболов по смисъла на този закон се смята и риболов, извършван с уреди, различни от тези по чл. 24, ал. 1, и/или при който уловената риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в чл. 24, ал. 3 количества – § 1, т. 28 от ДР на ЗРА .
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗРА, лицата, упражняващи любителски риболов, са длъжни да използват не повече от 3 броя въдици (пръчки) за риболов с монтирани на тях до две куки (единични или двойни) в изкуствените водни обекти, в Черно море и река Дунав; във водите на Черно море може да се постави чепаре на една от въдиците; да използват 2 броя въдици (пръчки) с монтирани до 2 броя куки (единични или двойни) при риболов в реките, старите речни корита, крайморските, крайдунавските и вътрешните езера и блата; да записват улова от всеки риболовен излет по видове и количество (в килограми и бройки) в билетите за любителски риболов; да носят по време на риболовен излет билетите за любителски риболов и да ги представят на контролните органи при поискване. Алинея 3 на чл. 24 ЗРА гласи, че след еднодневен риболовен излет, при осъществяване на риболов в събота, неделя и на празнични дни риболовците запазват за себе си до 2 кг пъстървови риби, но не повече от 6 бройки. В делнични дни риболовците са длъжни да пускат обратно всяка уловена пъстървова риба. За всички останали видове риба риболовците запазват до 3 кг, с изключение на единичен екземпляр с по-голямо тегло. В случаите на улов на жаби и раци задържат до 50 екземпляра. В случай на улов на количество, по-голямо от определеното, уловените екземпляри се връщат незабавно във водата независимо от състоянието им.
В случая, от доказателствата по делото се установи, че на описаните в АУАН и НП дата и място жалбоподателят е извършвал стопански риболов. С помощта на четириметрова лодка жалбоподателят е извършвал риболов във водите на яз. Мандра, изваждайки два броя хрилни мрежи по 100 метра всяка, като на мрежите е имало хваната риба от различни видове с общо тегло от около 15 кг, т. е. с уреди, различни от определените за любителски риболов (въдици/пръчки) по чл. 24, ал. 1 от ЗРА и в количество над разрешеното от чл. 24, ал. 3 от ЗРА. Описаните обстоятелства водят до единственият извод, че риболовът е бил стопански по смисъла на § 1, т. 28 от ДР на ЗРА, а не любителски, а за осъществяване на такъв законът поставя конкретни изисквания и ограничения както по отношение на неговия обхват (Черно море и р. Дунав), така и въвежда специален разрешителен режим. В случая риболовът е бил извършван в яз. Мандра, т.е. място различно от Черно море и река Дунав, в които водни обекти единствено е разрешен стопанския риболов, поради което жалбоподателят не е разполагал с разрешително да извършва стопански риболов и с това си поведение от обективна страна е осъществил състав на административно нарушение на чл. 17, ал. 1 ЗРА. Наказващият орган законосъобразно е определил наказанието като вид и размер, който е минималното, предвидено в ЗРА за това нарушение. При доказаност на нарушението правилно е бил определен и размерът на санкцията. Съгласно чл. 56 ЗРА, който извършва стопански риболов без разрешително или във воден обект, различен от Черно море и река Дунав, в нарушение на чл. 17, се наказва с глоба от 1500 до 3000 лв. Санкцията е била определена към минимума, при все и че се касае за първо нарушение, поради което и съдът я намира за правилно индивидуализирана.
Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, ОСНК, по т. д. № 1/2007 г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. За това нарушение, съдът намира, че не е налице хипотеза на чл. 28 от ЗАНН.
Законосъобразно и на основание чл. 90, ал. 1 ЗРА административнонаказващият орган е постановил отнемане на описаните в наказателното постановление количества риба, както и уредите и средствата, с които същата е придобита - пластмасова лодка, две гребла и два броя хрилни мрежи, като в случая е ирелевантно обстоятелството дали жалбоподателят е техен собственик или не.
С оглед на изложеното, съдът намира, че в тази част наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Със същото наказателно постановление, на основание чл. 90, ал. 2 от ЗРА административнонаказващият орган е постановил да се заплати и обезщетение за причинени вреди на рибните ресурси, с общ размер 225 лв., което е изчислено: за 5 кг. сребриста каракуда, по 20 лв за кг., общо 100 лв. съгласно т. 72 от Наредба за размера на обезщетенията за причинени вреди на рибните ресурси, за 5 кг. бяла риба - сулка, по 20 лв за кг., общо 100 лв, съгласно т.19 от Наредба за размера на обезщетенията за причинени вреди на рибните ресурси, за 5 кг. платика, по 5 лв за кг., общо 25 лв, съгласно т. 31 от Наредба за размера на обезщетенията за причинени вреди на рибните ресурси, в полза на Републиканския бюджет по сметка на НАРА. В тази част, съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Съгласно разпоредбата на чл. 90, ал. 2 ЗРА, при установяване на нанесена вреда върху рибните ресурси се дължи обезщетение съгласно Наредбата за размера на обезщетенията за причинени вреди на рибните ресурси (приета с ПМС № 272 от 3.12.2001 г., обн., ДВ, бр. 106 от 7.12.2001 г., в сила от 7.12.2001 г.). А съгласно чл. 2 от Наредбата, обезщетение за причинени вреди на рибните ресурси се дължи от виновните лица при нарушения на чл. 12, ал. 1, чл. 56, 58, 60, 62 - 67, 69 и 70 - 76 от Закона за рибарството и аквакултурите, както и във всички случаи на умъртвяване или увреждане на риба и други водни организми, причинени умишлено или по непредпазливост чрез пускане или изхвърляне в рибностопанските обекти на замърсени или отпадъчни води; използване на отровни, упойващи и взривни вещества, употреба на химически средства за растителна защита и на минерални или органични торове; използване на турбини, улеи, помпи и канали за напояване, които не са снабдени с приспособления, непозволяващи на рибата и другите водни организми да навлизат в тях; неосигуряване на определения минимален воден отток в реките;. отклоняване или преграждане на теченията, както и изграждане на водностопански съоръжения, препятстващи естественото възпроизводство на рибните ресурси и техните миграционни пътища без необходимото основание за това; разпространяване на заразни болести в рибностопанските обекти. В случая нито в акта, нито в постановлението са описани факти, от които може да се направи извод, че е установена нанесена вреда върху рибните ресурси, за да е приложима нормата на чл. 90, ал. 2 от ЗРА. Видно от акта за установяване на административно нарушение рибата е била върната във водата, а и никъде в административно-наказателната преписка не се съдържат твърдения или доказателства, описаните в чл. 2 от Наредбата, изпълнителни деяния да са били извършени от жалбоподателя за да се приложи нормата на чл. 90, ал. 2 от ЗРА. От друга страна не се установи и дали уловените индивиди са с допустим за улов размер или са маломерни, за да може да се направи преценка каква е стойността им, която следва да се заплати съобразно килограмите и установената в Наредбата тарифата. С оглед на изложеното съдът намира, че в тази част наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Предвид всичко изложено жалбата се явява частично основателна в посочения смисъл и наказателното постановление следва да бъде отчасти потвърдено досежно нарушението по чл. 17, ал. 1 ЗРА вр. чл. 56, ал. 1 ЗРА и отнемането в полза на държавата по чл. 90, ал. 1 от ЗРА, и отменено досежно постановяването да заплати обезщетение за причинени вреди по чл. 90, ал. 2 от ЗРА.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 02-73/23.04.2019 г., издадено от началника на отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ гр. Бургас към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 90, ал. 2 от ЗРА е постановено Р.К.К., ЕГН **********, да заплати обезщетение за причинени вреди на рибните ресурси, с общ размер 225 лв. за които е изчислено: за 5 кг. сребриста каракуда, по 20 лв за кг., общо 100 лв., съгласно т. 72 от Наредба за размера на обезщетенията за причинени вреди на рибните ресурси, за 5 кг. бяла риба - сулка, по 20 лв за кг., общо 100 лв, съгласно т.19 от Наредба за размера на обезщетенията за причинени вреди на рибните ресурси, и за 5 кг. платика, по 5 лв за кг., общо 25 лв, съгласно т. 31 от Наредба за размера на обезщетенията за причинени вреди на рибните ресурси, в полза на Републиканския бюджет по сметка на ИАРА.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
02-73/23.04.2019 г., издадено от началника на отдел „Рибарство и контрол –
Черно море“ гр. Бургас към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, В ЧАСТТА, с която на Р.К.К., ЕГН **********, за нарушение на чл. 17, ал.
1, т. 1 ЗРА, на основание чл. 56, ал. 1 ЗРА му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1500 лева, и В
ЧАСТТА, с която на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА в полза на държавата са
отнети: 5 кг. риба от вида „сребриста каракуда“, 5 кг. риба от вида бяла риба
(сулка), 5 кг. риба от вида „платика“, 1 брой пластмасова лодка с 4 метра
дължина, бяла на цвят, 2 броя хрилни мрежи по 100 метра всяка и 2 броя гребла.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВО:К.А.