№ 722
гр. София, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цвета Желязкова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело №
20221100901858 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на И. електрик
с.р.о, с рег. № 44007841, с адрес на управление: ул. „****, П., Бистрица,
Словакия, представлявано от С.М., в качеството си на управител срещу „Е.“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Илинден, ул. „****, представлявано от управителя С.И.С..
В исковата молба си молба, ищецът сочи, че с ответника били в трайни
търговски отношения помежду си, произтичащи от търговски сделки –
търговски продажби на стоки, като комуникацията помежду им се водила по
електронна поща. Ответникът предлагал на ищеца стоки - изолирани и
неизолирани алуминиеви проводници, като при приемане на офертата И.
електрик с.р.о заплащал авансово половината от цената на стоките, съгласно
издавана проформа фактура. В исковата си молба, ищецът излага подробни
мотиви относно местната и родовата подсъдност на иска, както и прилагането
на международното частно право. Ищецът твърди, че на 18.10.2021 г.,
дружеството е превело на ответника авансово плащане в размер на 6 400 евро
за закупуването на 4 000 кг., алуминиев, неизолиран проводник, съгласно
проформа фактура № Р000171021/17.10.2021г, и 1 360 евро за закупуването на
800 кг., алуминиев изолиран проводник, съгласно проформа фактура №
Р000181021/18.10.2021 гoдина. Сочи, че срокът на доставката е 35 седмици.
И. електрик с.р.о твърди, че на 26.10.2021 г., е превело по банковата сметка на
ответника авансово плащане в размер на 6 000 евро за закупуването на 4 000
кг., алуминиев, неизолиран проводник, съгласно проформа фактура №
Р000261021/26.10.2021 година. Ищецът твърди, че ответникът започнал да
отсрочва доставката на стоките по различни причини. Твърди, че доставката
на поръчаните проводници не била направена. В кореспонденцията между
страните, ищецът поискал или връщане на платеното, или доставяне на
1
стоката, но ответникът така и не сторил нито едно от двете до момента.
Поради неизпълнението ищецът предприел действия, като на 19.07.2020 г., с
нотариална покана с рег. № 8211 удостоверяване на подписа и рег. № 3689,
том 2, акт 31 на М.К., нотариус с район на действие РССофия, с рег. № 425
НК, ищецът представляван от своя управител С.М., отправил покана до
ответника за доброволно уреждане на отношенията, като предоставил 14
дневен срок на същия за заплащане на сумата, общо в размер на 13 760 евро,
или доставяне на поръчаните проводници. Нотариалната покана е получена
на 19.07.2022г., от адв. М. Х., пълномощник на ответника, съгласно
пълномощно от 15.07.2022 година. Ищецът сочи, че след изтичане на
даденият допълнителен срок и продължилото неизпълнение, счита договора
за развален на основание чл. 49, ал. 1, буква Б от Конвенцията на ООН
относно договорите за международна продажба на стоки от 1980г., като
приема че платената сума от 13 760 евро се явява платена на отпаднало
основание, съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.1 ЗЗД. Иска се осъждането на
ответника да заплати сумата от 13 760 евро, на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД, във
вр. с чл. 30 от Конвенцията на ООН относно договорите за международната
продажба на стоки от 1980г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането,
като платена на отпаднало основание. Претендира разноски.
В съдебно заседание поддържа иска.
Препис от ИМ е връчен на 19.12.2022 г. на лице от адреса по
седалището на дружеството, посочено като адв. М. Х., за когото е
представено пълномощно по делото. В двуседмичния срок по чл. 367 от ГПК
не е депозиран отговор.
На 02.02.2023 г. по делото е постъпил отговор на ИМ от Е. ЕООД. С
оглед депозирането му извън срока по чл. 367 от ГПК, Съдът приема, че
постъпилият отговор има характер на становище по иска, без обаче да има
правните последици по чл. 367 от ГПК, като съдът отчита настъпилите
преклузии по чл. 370 от ГПК, вкл. искането за представяне на оригинали на
представените с ИМ документи, доколкото това искане е свързано и с
оспорването на подписа на фактурите, което е направено след срока за
депозиране на ОИМ. В становището се оспорва иска. Сочи се, че е подаден
срещу материално нелегитимиран ответник. Оспорват се твърденията, че са
налице 2 трайни търговски отношения между двете дружества, като се сочи,
че ищцовото дружество е било в търговски отношения с дружеството Е. ООД.
Поддържа се, че към отношенията, така като са очертани в ИМ следва да
прилага Регламент (ЕО) 593/2008. Поддържа се, че приложимото право към
договора между страните, доколкото няма данни за избор на право, е правото
на държавата, където е обичайното местопребиваване на продавача, в случая
– словашкото право.
В съдебно заседание поддържа възраженията по иска, не поддържа
възражението за приложимото право.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа страна:
2
Видно от представеното извлечение от търговския регистър на
Окръжен съд в Тречин,Словашка република ищцовото дружество е
регистрирано като ООД с наименование И. Електрик под номер
19842/R,седалище Поважка Бистрица, ПК 1701, Словакия.
Ответното дружество е с ЕСК и управител С.И.С..
Е. ЕООД е съдружник с 50 % от дяловете в дружеството Е. ООД.
Управител на Е. ООД е С.И.С..
По делото са представени три броя проформа фактури – с номерa
P000171021 за доставка на алуминиева жица,8 мм ,без изолация,4000 кг,
единична цена 3,3 евро, обща цена 12800 евро; с номер
Р000181021/18.10.2021 г. за доставка на 800 кг. алуминиева жица,8 мм,
изолирана, единична цена 3,40евро,обща цена 2 720 евро, и проформа
фактура Р000261021/26.10.2021г. за доставка на 4000 кв. алуминиева жица, 8
мм, без изолация, единична цена 3 евро на кг., обща цена 12 000 евро.
И трите проформа-фактури са издадени от Е. ЕООД, носят подписа на
служител на дружеството. Клиент по всички проформа-фактури е И. Електрик
с.п.о, адрес: Младежничка, Бистрица, ПК 1701.
Условията за доставка и плащане, посочени и в трите проформа-
фактури са 50 % авансово плащане, и 50% плащане при доставка.
Представена е кореспонденция по електронна поща, разменена в
периода 25.11.2021 г. – 13.03.02.2022 г., разменена между Я.П., посочен като
представляваш международна търговия, И. Електрик – електронен
адрес:****@imao.sk и С.С. – office@****.bg.
В тази кореспонденция С.С. заявява, че „в края на месеца 14.12.20 и
21.12. ще бъдат направени две доставки с общо 4000 кг. Неизолирана и 800
изолирана жица“ (писмо от 03.12.2021), след което на въпрос на Я.П. кога ще
получи доставката за вече заплатени жици, с писмо от 11.01.2022 г. С.С.
обяснява причините за забавените доставки и сочи, че „Към момента мога да
ви потвърдя, че ще ви доставим всички количества по отворена проформа
фактура поне 50 %.Тоест стоките ще бъдат доставени за преведените
авансови суми“. С писмо от 03.02.2022 г. С.С. сочи, че „Независимо от
ситуацията, вие ще получите каквото сте платили – 4000 кг. неизолиран кабел
и 400 кг. изолиран кабел“. Дадени са цени за бъдещи доставки.
Представени са и две извадки от сметките на И. Електрик, за преведени
суми по банковата сметка, посочена във проформа фактурите като банкова
сметка на продавача - 6400 евро на 18.10.2021 г., 1360 евро - на 18.10.2021 г.
и 6000 евро – 29.10.2021 година.
Представена е справка от Чехословашка търговска банка а.с, с което
банката удостоверява, че от сметката на платеца И. Електрил с.п.о е
изпълнила три броя платежни нареждания с дати 18.10.2021 г. – 6400 евро
(основание 171021), 18.10.2021 г. - 1360 евро (основание 181021) и 29.10.2021
г. – 6000 евро (основание 261021), с получател Е. ООД, BIC:DEMIBGSF,
номер на банкова сметка – ****.
3
По делото е прието заключение на ССчЕ, неоспорено от страните,
което съдът кредитира изцяло.
Вещото лице С. Ф. сочи, че е работила след справка счетоводството на
ответното дружество и се е запознала със справка за счетоводна статия 78 от
15.11.2021 г. на сметка 4112”клиенти”, фактура инвойс
**********/15.11.2021 г., дневник на продажбите за м.ноември 2021 г.
уведомление за приемане на постъпили от Е. ЕООД, с V1N BG**** данни от
справката-декларация за ДДС, дневника за покупки и дневника за продажби
за данъчен период ноември 2021 година, уведомление за приемане на
постъпили от Е. ЕООД данни от VIES декларация за отчетен период ноември
2021 година.
Вещото лице е посочило, че представените три броя проформа
фактури, *********/17.10.2021 г., Р000181021/18.10.2021 г. и
Р000261021/26.10.2021 г., които не се осчетоводяват, са уведомление за
плащане. След направените от И. Електрик с.р.о плащания, от страна на “Е.”
ЕООД е издадена фактура Nо **********/15.11.2021 г., която е осчетоводена
в счетоводството на продавача. Тази фактура е била предоставената на вещото
лице от ответника, като издадена във връзка с трите проформа фактури.
Съгласно представената справка за счетоводна статия 78, на 15.11.2021
г. е осчетоводена като вземане сумата по документ/фактура 2/4157 от
15.11.2021 г., като е дебитирана сметка 4112 „клиенти в страната" със сумата
23 469.96 лв. (12 000.00 евро) в кореспонденция с кредита на сметка 7022
"Приходи от продажби " със сумата 23 469.96 лв. - клиент И. Електрик с.р.о,
за продажба на 4000.00 кг. неизолиран ел. проводник. Доставката е със ставка
0% на ВОД.
Фактура Nо ********** от 15.11.2021 г. на стойност 23 469.96 лв. е
включена в дневника за продажбите на “Е.” ЕООД за месец ноември 2021 г.
на ред 36 и съответно в справка - декларация за ДДС. Уведомлението за
приемане на постъпили от “Е.” ЕООД, с VIN BG**** данни от справката-
декларация за ДДС, дневника за покупки и дневника за продажби, за данъчен
период ноември 2021 г., е с входящ номер: ДДС.2212-1323687 от 14.12.2021
г., както и уведомление за приемане на постъпили от “Е.” ЕООД данни от
VIES декларация за отчетен период ноември 2021 година.
В съдебно заседание вещото лице разяснява, че се касае за
вътреобщностна доставка, при която ДДС е 0 %, но се отчита в дневниците за
покупки и продажби по ЗДДС. VIES декларацията се използва, когато има
ВОД.В издадената фактура са отбелязани само 4000 кг. изолиран проводник.
Представената е нотариална покана от И. Електро до Е. ЕООД, връчена
на представител на ответника на 19.07.2022 г., с определен срок за изпълнение
задълженията на продавача – да достави договорените количества или да
възстанови заплатените суми в 14 дневен срок.
При така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните
правни изводи:
Относно международната компетентност на съда и приложимото право
4
Ищецът е словашко дружество и искът е предявен срещу търговско
дружество със седалище в Република България. Исковата претенцията е
основана на твърдения на наличие на съществуващи договорни отношения
между страните по повод договор за международна продажба на стоки.
Съдът намира, че е международно компетентен да разгледа спора
между страните, тъй като претендираното вземане се твърди да изхожда от
търговско правоотношение, като с оглед на страните приложение намира
Регламент № 1215/12 (Брюксел Іа). Искът е предявен при спазване на общата
компетентност по чл. 4.1. от Регламент № 1215/12 и макар да касае вземане
изходящо от договор за продажба, ищецът не се е възползвал от
алтернативата на чл. 7. Не е направено и възражение за липса на
международна компетентност на СГС да разгледа спора от ответника в срока
за ОИМ.
Доколкото и двете страни по договора са държави – членки на ЕС, то
относно договорните им отношения са приложими разпоредбите на
Регламент (ЕО) 593/2008 (Рим I ).
Съгласно чл. 25 от Регламент (ЕО) 593/2008 същият не засяга
прилагането на международни конвенции, по които, към датата на
приемането му, една или повече държави-членки са страна и които
предвиждат стълкновителни норми, отнасящи се до договорни задължения.
В конкретния случай, доколкото вземането, предмет на иска засяга
търговска продажба, и е налице многостранна конвенция, на която и двете
страни -България (от 01.08.1991 г.) и Словакия (от 01.01.1993 г.) са страни, то
следва да се приложат правилата на тази конвенция - Конвенцията на
Организацията на обединените нации относно договорите за международна
продажба на стоки от 1980 година.
Конвенцията е част от вътрешното право на Република България и
съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията разпоредбите й се ползват с приоритет
пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
В допълнение, съгласно чл. 4 от Регламент (ЕО) 593/2008 (Рим I ),
съответстваща и на нормата на 94 от КМЧП, когато страните по договора не
са избрали приложимото право, договорът се подчинява на правото на
държавата, с която е най-тясно свързан, като се предполага, че най-тясна е
връзката с държавата, в която страната, дължаща характерната престация, е
имала своето обичайно местопребиваване или главно управление към
момента на неговото сключване. В договора за продажба най-характерно е
изпълнението на непаричната престация - изпълнението на задължението на
продавача да прехвърли собствеността на продадената вещ и да предаде
вещта, а не насрещната престация на купувача да плати цената. Характерната
престация в посочения смисъл изрично е определена в чл. 4, т. 1, б. "а" от
Регламент (ЕО) 593/2008. Поради това, че характерната престация по договор
за международна продажба на стоки е тази на продавача - ответник,
приложимото материално право е правото на държавата, в която той има
5
обичайното си местопребиваване или главно управление към момента на
сключване на договора.
Тъй като мястото на управление на ищеца е в гр. София, България, то
приложимото материално право към процесните продажби е материалното
право на Република България.
При тези правила, също приложима би била Конвенцията на
Организацията на обединените нации относно договорите за международна
продажба на стоки (Виенска конвенция).
Относно предявения иск
Предявен е иск с правно основание чл. 81, т.2 вр. т. 1 вр. чл. 49, ал. 1 от
Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за
международна продажба на стоки (Виенска конвенция) – за връщане на
дадената сума по развалена международна продажба (прецизирането на
правната квалификация не води до разглеждане на нов иск, тъй като
предпоставките са идентични с хипотезата на чл.55,ал.1,пред. 3от ЗЗД) .
Договорът за международна продажба на стоки не е обвързан с
изискване за спазване на определена форма, но сключването му е обусловено
от две предпоставки - отправено предложение до едно или повече конкретни
лица с характеристиките по чл. 14, ал. 1 от Конвенцията, и приемане на
предложението от насрещната страна по начина и в сроковете, указани в чл.
18 от Конвенцията. Предложението за сключване на договор за продажба
поражда действие с достигането си до адресата и е валидно, ако изразява ясно
намерение за обвързване при приемане и посочва стоката, предмет на
продажба, а по възможност и цената или реда за определянето й. Приемането
по смисъла на чл. 18, ал. 1 от Конвенцията предполага волеизявление или
друго поведение на адресата, което указва на съгласие с предложението и
поражда действие в момента, когато стигне до предложителя, стига да е
извършено в рамките на определения от него или в друг разумен според
обстоятелствата срок. Съгласието за приемане на предложението може да се
изрази и чрез конклудентни действия. Договорът за продажба се счита за
сключен в момента, когато приемането на предложението породи действие
според разпоредбите на Конвенцията. В този момент се пораждат задължения
за продавача да достави стоката, да прехвърли собствеността и да връчи
отнасящите се до стоката документи и насрещни задължения за купувача да
плати уговорената или мълчаливо определена цена и да приеме доставката
(така и решение № 249 от 04.02.2011 г. на ВКС по т.д. № 55/2010 г., ІІ т.о.,
ТК).
В конкретния случай, Съдът намира, че сключването на договор за
доставка на описаните общо 8000 кг. неизолиран кабел и 800 кг. изолиран
кабел между страните се установява от представените по делото три броя
проформа- фактури, издадени от ответника като продавач, доколкото носят
подпис на негов представител и печат на дружеството, от съставената от
6
ответника като продавач фактура, осчетоводена в неговото счетоводство,
включена в дневниците за продажби, която е индиция за налични търговски
взаимоотношения с ищеца, и от разменената електронна кореспонденция
между страните.
Съдът намира довода на ответника, че от електронната
кореспонденция не се установява сключване именно на конкретния договор,
доколкото от името на ответното дружество електронните писма са
изпращани от електронен адрес - ******@******.**, което е електронният
адрес на друго търговско дружество - Е. ООД, за неоснователен.
Установява се, че всички електронни писма са изпратени от името на
продавача от С.С. – управител и едноличен собственик на капитала на Е.
ЕООД. С.С. е и управител и на дружеството Е. ООД. Установява се, че Е.
ЕООД е използвало посочения електронен адрес в комуникацията с
АВТРРЮЛНЦ (информацията е служебно известна на Съда и като част от
електронното досие на дружеството, е обявената за такава на страните).
Посочените в електронните писма данни относно предмета на договора -
количествата изолиран и неизолиран кабел, забавата в доставката по договора
за покупко-продажба се потвърждават от представените писмени
доказателства – издадените три броя проформа фактури, подписани от
продавача, и от издаването от продавача, т.е от ответника на данъчна фактура,
осчетоводена надлежно в счетоводството му. Необосновано би било да се
приеме, че между Е. ООД, със същия управител са се развили идентични
търговски взаимноотношения, по повод доставка на същите количества
изолиран и неизолиран кабел, съответстващи на описаните в издадените от
ответника проформа фактури. Поради това, Съдът намира, че в търговската
комуникация с ищеца като купувач ответникът е използвал посочения
електронен адрес - office@****.bg.
Съдът намира, че с оглед представеното удостоверение от банката,
обслужваща ищеца като продавача, в което се установява извършените
преводи на посочените суми като авансови плащания по три броя профрома –
фактури по посочената в профрома – фактурата и в издадената от ответника
фактурата банкова сметка на ответника като продавач, както и от записките в
счетоводството на ответника, от което е видно, че същият е отразил
фактурата в съответните дневници, както и от посоченото в електронната
кореспонденция -„вие ще получите каквото сте платили – 4000 кг.
неизолиран кабел и 400 кг. изолиран кабел“ – писмо от 03.02.2022 г. (Съдът
констатира, че тези количества съответстват на платените като авансови
вноски суми по трите доставки – 50 % от доставка на общо 8000 кг.
неизолиран проводник и 800 кг. изолиран проводник) - се установява
изпълнение на задълженията на купувача по сключения неформален договор
за продажба да заплати по 50 % като авансова вноска на дължимите суми по
всяка от трите доставки – 6400 евро по проформа – фактура от 17.10.2021 г.,
1360 евро – по проформа - фактура от 18.10.2021 г., 6000 евро по проформа-
фактура от 26.10.2021 година.
Следва да се отбележи, че в становището си по иска ответникът не
7
оспорва получаването на исковите суми, а само се възпроизвеждат
твърденията в ИМ. В съдебно заседание процесуалният представител на
ответника заявява, че не може да отговори дали страната е получила плащане.
В две от проформа – фактурите – от 17.10.2021 г. и от 26.10.2021 г. не е
посочен срок за изпълнение на задължението на продавача да достави
договореното количество жица (Съдът констатира, че предоставения превод
на проформа – фактура от 17.01.2021 г. не съответства на текста в оригинала в
частта относно вписания като забележка срок за изпълнение – поръчката ще
бъде доставена в 35-та календарна седмица – такъв текст липсва в оригинала
на проформа - фактурата).
Съгласно чл. 33, б „с“ от Виенската конвенция при липса на уговорен
срок за изпълнение – продавачът следва да достави стоката в разумен срок
след сключване на договора.
В проформа – фактура от 18.10.2021 г. е посочен срок за доставката –
35 календарни седмици.
Не се твърди и не се установява, че ответникът е доставил посочените
количества неизолиран и изолиран кабел нито в уговорения срок от 35
седмици относно договореността от 18.10.2021 г., нито след получаване на
нотариалната покана от 23.06.2022 г., получена на 19.07.2022 г. от
представител на ответника.
Задължението на продавача да достави уговорената стока е основното
му задължение по договора за търговска покупко-продажба и липсата на
изпълнение в уговорения срок, дава право на купувача да развали договора по
реда на чл. 49, б „б“ от Виенската конвенция. Купувачът е предоставил и
допълнителен срок за изпълнение на задължението на продавача съгласно чл.
47, т. 1 от Виенската конвенция, в който не е получил изпълнение.
Съгласно чл. 81, т.2 вр. т. 1 вр. чл. 49, ал. 1 от Виенската конвенция
страната, която е изпълнила договора изцяло или частично, може да иска от
другата страна връщане на доставеното или платено по договора.
В конкретния случай ищецът И. Електрик с.п.о като купувач е
изпълнил частично задължението си да заплати продажната цена по трите
доставки и същата подлежи на връщане.
Поради това и искът е основателен за претендираната сума от 13 760
евро – платена авансова сума по договор за продажба на изолиран и
неизолиран проводник по три проформа фактури.
Дължима е и законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното заплащане на сумата.
Относно разноските
С оглед този изход на делото, на ищеца се дължат направените
разноски по представения списък.
Ответникът прави възражение за прекомерност на уговореното и
заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение. С оглед цената на иска, броя
на проведените съдебни заседания – две, действителната правна и фактическа
8
сложност на делото и като съобрази размера на минималния адвокатски
хонорар съгласно Наредба 1 за минималните размер на адвокатските
възнаграждения, Съдът намира, че уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение от ищеца в размер на 2 151,40 лева следва да бъде намалено
до размер на сумата от 1500 лева.
Водим от горното, и на основание чл. 235 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Илинден, ул. „****, представлявано от управителя
С.И.С., съдебен адрес:гр. София, ул. ****-партер,адв. М. Х. ДА ЗАПЛАТИ на
И. електрик с.р.о, с рег. № 44007841, с адрес на управление: ул. „****, П.,
Бистрица, Словакия, представлявано от С.М., съдебен адрес: гр. Варна, ул.
****,офис 3,адв. Н. Й. по иск с правно основание чл. 81, т.2 вр. т. 1 вр. чл. 49,
ал. 1 от Конвенцията на Организацията на обединените нации относно
договорите за международна продажба на стоки от 1980 година сумата от 13
760 евро – получена по три броя проформа – фактури от 17.10.2021
г.,18.10.2021 г. и 26.10.2021 г., във връзка с развален договор за
международна продажба на стоки, заедно със законната лихва от 13.10.2022 г.
до окончателното заплащане на сумата и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
сумата от 3 176,48лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок
от съобщението пред САС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9