РЕШЕНИЕ
№
гр.
Варна, … 04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА,
в открито съдебно заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател: Цвета Павлова
при участието на секретаря Дарина
Баева
като
разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 1057 по описа за 2019
година
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на И.Р.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, заместен в
хода на процеса от своя наследник М.И.Р.,
ЕГН **********, с адрес *** и С.Р.М., ЕГН **********, с адрес: *** срещу
сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“ (НББАЗ), ЕИК *********, за осъждане
на ответника да заплати на И.Р.Т. обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 50 000 лв., а на С.Р.М. – 30 000 лв. (след допуснато в о. с. з. от
04.04.2023 год. намаление от сумата от 50 000 лв. на сумата 30 000
лв. чрез отказ от иска за сумата от 20 000 лв.), претърпени в резултат от
смъртта на техния брат Г. Р.Т., настъпила при ПТП на ****. в град Дългопол, област
Варна, ведно със законната лихва от 07.01.2018 год. до изплащане на
задължението.
В
исковата молба се твърди, че двамата ищци са съответно брат и сестра на
починалия при ПТП на ****. Г Т.. Сочи се, че произшествието е настъпило в град Дългопол, област
Варна, когато лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № **** (английска регистрация),
управляван от Ж. С. Я. – Д., при нарушаване на правилата за движение по
пътищата, блъснал пешеходеца Г Т.. По случая e
било образувано ДП № 2163/2017 год. по описа на РПУ – Варна по пр. преписка № 166/2018
год. на ОП – Варна, в което е било установено нарушение на правилата на ЗДвП от
страна на водача. Излага се, че между произшествието и настъпилата смърт е
налице пряка причинно-следствена връзка. Твърди се, че по отправена на 05.09.2018г
към ответника претенция е заведена щета, по която към момента на подаване на
исковата молба налице липса на
произнасяне по нея, а в последствие е уточнено, че по същата е постановен отказ
за заплащане на обезщетение, с които обстоятелства се обосновават предявените
искове. Изтъква се, че починалият е бил на в трудоспособна възраст - 50 год.,
активен и с добро физическо и здравословно състояние. Смъртта му е причинила на
роднините му огромна мъка, болка и страдание.
Твърди
се, че вредите са настъпили от виновното поведение на водача Ж.Я.–Д., като
ответникът отговаря за вредите, причинени на български граждани на територията
на държава членка от МПС с чужда регистрация, какъвто е настоящият случай.
Увредените лица имат право на пряк иск срещу НББАЗ. Претендира се осъждане на
ответника да заплати по 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди
ведно със законна лихва от 07.01.2018 год. до изплащане на задължението на основание
чл. 429, ал. 3 вр. чл. 430 КЗ. Претендират се и сторените разноски като
искането е за присъждането им за оказана безплатна правна помощ съгласно чл.38
ЗАдв ведно с ДДС върху определения размер.
Поддържа
се, че се претендират лихви за забава на основание чл.429, ал.3 КЗ, считано от
седмия ден на уведомяване на Бюрото от деликвента.
В отговора на исковата молба, ответникът НББАЗ оспорва
като неоснователни по основание и размер предявените искове. Излага се, че претендираната
лихва не може да бъде начислявана преди изтичане на срока за
произнасяне на застрахователя, т.е. не преди 06.12.2018 год. В отговора си
ответникът твърди, че ищците не са от задължителния кръг лица, спрямо които се
полага обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на пострадалия при ПТП
съгласно ТР №1/2016г. на ОСГТНК на ВКС. Правото на тези лица да получат
обезщетение според ответника не е абсолютно и е в тежест на ищците да установят
своята особена и дълбока привързаност с починалия, която обуславя и основателността
на иска. Оспорва се тази връзка на привързаност и близост да е налице, като се
изтъква, че извод за обратното не може да бъде достигнат от прочита на исковата
молба и приложените доказателства. Оспорват се: размерът на претендираните
обезщетения като завишени и неотговарящи на създадената практика в идентични
случаи; отговорността на водача на лекия автомобил за настъпилото ПТП;
механизмът му и причинната връзка между вредата и ПТП. Твърди се, че
пешеходецът Г Т. е съпричинил вредоносните последици, а евентуално, че
произшествието е било предотвратимо. Сочи, че по делото липсват каквито и да е
доказателства /освен КП за ПТП/ за механизма и условията, при които е настъпило
ПТП. Претендират се сторените по делото разноски.
С
допълнителна искова молба от 08.01.2020 год. ищците поддържат изложените факти
и твърдения.
Идентични
на изложените в отговора на исковата молба съображения се изтъкват и в
допълнителния отговор, депозиран по делото на 06.02.2020г. Поддържат се и се
правят нови доказателствени искания.
Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
С влязла в сила на 19.04.2022 год. присъда №
19/01.04.2022 год. Ж. С. Я.-Д. е призната за виновна в това, че на ****. в гр.
Дългопол, област Варна, на ул. „Николай Обретенов”, до ЖП гара гр. Дългопол, в
посока гр. Айтос, при управление МПС – лек автомобил „Ауди А3”, с рег. № ****, нарушила правилата за движение и
по-конкретно чл. 21, ал. 1 ЗДвП, според който „[п]ри избиране на скоростта на движение
на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности
в км/ч – пътното превозно средство от категория „В” в населено място – 50
км/ч”, като се движела със скорост 70 км/ч. и по непредпазливост причинила
смъртта на Г. Р.Т., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в”, пр. 1
вр. чл. 342, ал. 1 НК и чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК й е наложено
наказание лишаване от свобода, отложено за определен с присъдата изпитателен
срок.
Видно от преписа - извлечение от акт за смърт №
0165/31.12.2017 год., Г. Р.Т., ЕГН ********** е починал на ****.
Съгласно Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с
изх. № УРВ-5/13.07.2018 год., ищците С.Р.М. и И.Р.Т. са съответно сестра и брат
на починалия Г. Р.Т..
Съгласно представените към исковата молба копие на
извлечение за доставяне и становище на НББАЗ,
на 03.09.2018 год. ищците отправят до ответника претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, по която е образувана щета ****. В отговор на искането, ответникът
заявява, че претенцията е неоснователна, доколкото не са представени
доказателства за наличието на дълбока и трайна емоционална връзка между
молителите (понастоящем ищци) и техния починал роднина, обосноваваща
включването им в разширения кръг от лица, които могат да претендират
заплащането на застрахователно обезщетение, предвиден в ТР 1/2016 год. на
ОСНГТК на ВКС. Според НББАЗ липсват и доказателства не само за търпени
продължителни болки и страдания, но и за размера на твърдените вредите.
Не се спори между страните, че управляваният от Ж. С. Я.
– Д. автомобил „Ауди А3”, с рег. № **** обичайно се намира в държава, чието
национално бюро членува в Съвета на бюрата.
Според показанията на виновния водач Ж. С. Я. – Д., които
съдът не кредитира единствено в частта относно скоростта, с която е управлявала
автомобила, на ****. тя и съпругът й пътували към с. Арковна около 18:05 –
18:10 часа. След като подминали участъка на ЖП гарата, изневиделица върху
лявата част на предното стъкло на автомобила се намерила човешка фигура.
Веднага спряла и позвънила на тел. 112, дошъл екип на спешна помощ, на който тя
и съпругът й помогнали да качат пострадалия в линейката. Сочи, че нямала време
за реакция, тъй като не възприела пострадалия, който бил облечен с тъмнокафяво
яке. В района на произшествието нямало никакво улично осветление.
Според заключението по допуснатата комплексна
съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено на ****., около 18:00 часа, в гр. Дългопол,
на път III-208,
в района на ЖП гара – гр. Дългопол, лек автомобил „Ауди А3“, с рег. № ****, с водач Ж. С. Я. – Д. се движи в
посока от изток на запад (от гр. Варна към гр. Айтос), в дясната лента на
платното за движение. Пътният участък е без изкуствено осветление, като
инцидентът настъпва в тъмната част на денонощието, при облачно време и валеж от
дъжд и мокра пътна настилка.
Пешеходецът Г. Р.Т., който е облечен в тъмни дрехи,
предприема пресичане на платното за движение на път III – 208 в посока от юг на север (от ЖП
гара към отсрещния тротоар). Когато навлиза в дясната лента за движение по
посока на движение на лекия автомобил, същият е ударен от автомобила. За
последния първоначалното съприкосновение е в предната му лява част (предни
броня и капак) на 0,73 м. от земната повърхност до мястото на увреждането на
капака, а за пешеходеца – в дясно бедро, на височина 0,61 м. от ръба на петата.
Тези изчисления на вещото лице автоексперт сочат, че в момента на удара, лекият
автомобил е бил в процес на спиране, при който предната част на автомобила
„потъва“. Тъй като първоначалният удар е под центъра на тежестта на пешеходеца,
тялото му се завърта около хоризонталната си ос, възкачва се на предния капак и
достига до стъклото челно. При завъртането и падането на тялото върху предния
капак се получава счупване на гръдни прешлени. Доколкото по челното стъкло са
налице увреждания от няколко обекта (налице са няколко концентрични кръгове от
спуквания по него), автоекспертът заключва, че до стъклото освен главата на
пешеходеца е достигнало и тялото му. При удара на главата в челното стъкло се
получават нараняванията по челната област, гърба на носа и лявата половина. При
установяване на автомобила в покой, тялото на пешеходеца изпада наляво от
автомобила по посока на движението му и пада на пътната настилка.
В резултат на произшествието, пешеходецът получава тежко
травматично увреждане на гръбначния стълб на ниво 9-10ти гръдни прешлени с
разкъсване на междуребрени артерии, гръбначната артерия с излив на значително
количество кръв в дясна плеврална кухина, контузия на гръбначния стълб на
същото ниво, счупване на дясната бедрена кост, счупване на костите на лявата
подбедрица, развила се кръвоизливна анемия, които в съвкупност довеждат до
летален изход.
В заключението е прието, че скоростта на движение на
автомобила е била 60 км/ч, а опасната му зона на спиране – 54,21 м. При разпита
на вещите лица в откритото съдебно заседание, автоекспертът посочва, че
ограничението на скоростта, приложимо в района на ПТП е 50 км/ч.
Според заключението по допълнителната комплексна
съдебно-автотехническа и съдебно медицинска експертиза, което съдът също
кредитира като пълно и компетентно дадено, към момента на произшествието,
пешеходецът се намирал в състояние на тежко алкохолно опиянение с концентрация
на алкохол – в кръвта 3,65, в урината – 4,03 промила и 4,17 в гръбначномозъчната
течност. В заключението се посочва, че обичайно този тип опиянение води до
забавени реакции, тежки нарушения на адекватната преценка на собствените
постъпки и околната действителност, мисловната дейност, речта, вниманието,
ориентацията и пр.
Съгласно първоначалното заключение, при конкретните пътни
условия и скорост на движение 60 км/ч, водачът на автомобила не е имал
възможност да забележи пешеходеца при навлизането му на платното за движение.
Водачът не е имал възможност да спре след навлизане на пешеходеца в зоната на
осветеност на предни къси светлини. Водачът е имал възможност да забележи
пешеходеца при навлизането му в зоната на осветеност на предни дълги светлини.
Скоростта на автомобила, при която той би могъл да спре при навлизане на
пешеходеца в зоната на осветеност на предните му светлини е 20,23 км/ч. за къси
светлини.
При включени дълги светлини, според зазключението,
пешеходецът влиза в обхвата на светлинното петно, когато е на 5 м. преди
мястото на удара, а автомобилът е нужно да е на не повече от 50 м. В този
случай пешеходецът не е видим, когато навлиза на платното з движение, но е
видим, когато автомобилът е на 55,21 м. от мястото на удара, което му позволява
да спре. При вариант на включени къси светлини, за автомобили движещи се от
лявата страна на платното за движение (такива с десен волан), пешеходецът влиза
в обхвата на светлинното петно, когато е на около 3 м. преди мястото на удара,
а автомобилът е нужно да е на не повече от 30 м. В тази хипотеза пешеходецът не
е видим, когато навлиза на платното за движение, но не е видим и когато
автомобилът е на 55,21 м. от мястото на удара, което би му позволило да спре.
От друга страна, в заключението е изследвана и хипотезата на автомобил, движещ
се от дясната страна на платното за движение с включени къси светлини, тъй като
превозните средства с десен волан при влизане в континенталната част на Европа
се оборудват със специфични лепенки, които се монтират на фаровете им с цел да
се промени светлинното им петно и същото да стане идентично с това, предвидено
за движение от дясната страна на платното за движение. В този случай
пешеходецът влиза в обхвата на светлинното платно, когато е на 5,50 м. преди
мястото на удара, а автомобилът е нужно да е на не повече от 30 м.
Съгласно първоначалното заключение, ударът е можело да
бъде предотвратен от водача на МПС, при движение на дълги светлини и
своевременна реакция или при движение със скорост не по-висока от 20,23 км/ч. По
отношение на възможността на пешеходеца да избегне удара, експертът отбелязва,
че не са налице достатъчно данни, за да бъде анализирано поведението му на
платното за движение. Въпреки това се обръща внимание, че липсват индикации за
наличието на други автомобили на платното, които да са му пречели да възприеме
приближаващото МПС. При изправни работещи предни къси светлини то би следвало
да е било видимо на разстояние от 103 м, на което се е намирало от мястото на
удара при движение с 60 км/ч в момента на навлизане на пешеходеца на платното
за движение.
В заключението по допълнителната експертиза се сочи, че
за достигането до мястото на удара, на пешеходеца, при праволинейно движение,
перпендикулярно на платното за движение, със скорост от 3,2 км/ч, са му нужни
6,18 секунди. За това време лекият автомобил се е намирал на разстояние 103 м.
преди мястото на удара. В този момент водачът на автомобила не е имал видимост
към пешеходеца, поради нощното време, липсата на изкуствено осветление,
дъждовното време.
Така експертът достига до извод, че причините за
възникване на ПТП са навлизането на пешеходеца в траекторията на движение на
лекия автомобил, както и движението на последния със скорост, не позволяваща му
безопасно да спре в зоната на видимост в условия на ограничена видимост.
От показанията на свидетеля М. Г. – майка на новоконституирания
ищец М.Р., наследник на първоначалния такъв -И.Т., става ясно, че последният е
имал братя и сестри, които тя познава. Един от тях бил починалият пешеходец Г Р..
Двамата братя израснали заедно, отношенията помежду им били нормални; нямали
конфликти; помагали си един на друг. Докато живеела с първоначалния ищец, Г. Р.
им ходел на гости. Тъй като тя и И.Р. се разделили когато М.Р. бил малък,
научила от техни общи приятели, че първоналният ищец тъжил и плакал много за
брат си след неговата кончина.
Въз
основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски
окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявените
искове черпят правното си основание от чл. 432 вр. чл. 511, ал. 1 и сл. КЗ и
чл. 430 вр. чл. 429, ал. 3 вр КЗ. С оглед представения по делото отговор на
ответника по отправената до него претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение по чл. 380 от ГПК, съдът преценява същите за допустими.
Основателността
на преките искове на увредените лица срещу НББАЗ за обезщетяване на
претърпените в следствие на ПТП неимуществени вреди предполага установяването
при условията на пълно и главно доказване от страна на ищците предпоставките за
ангажиране отговорността на ответното юридическо лице съгласно чл. 511 КЗ вр. чл.
506 КЗ, а именно претърпяна вреда вследствие ПТП, причинено на територията на
Република България от МПС, регистрирано в държава - членка на системата
"Зелена карта"; отправяне на извънсъдебна претенция за заплащане на
обезщетение и постановен по нея отказ в срока по чл. 380 КЗ; датата на
заявяване на претенцията; всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител,
застрахован по международна застраховка "Гражданска отговорност" –
причинена виновно вреда, която е резултат от противоправно поведение на водача
на застраховано МПС, съществуването на причинна връзка между противоправното
поведение и причинената вреда. Ищците, в качеството си на брат и сестра на
починалото лице, следва да установят и изключителна привързаност и близост с
него, а също и размера на понесените неимуществени вреди – техния интензитет и
дълбочина.
В
тежест на ответника пък е да установи всички свои възражения срещу предявените
искове, вкл. възражението по механизма на настъпване на ПТП и липсата на виновно
поведение на водача на лекия автомобил, предотвратимостта на събитието за
пешеходеца, съпричиняване на вредите от последния и всички положителни факти и
обстоятелства по възраженията си срещу иска.
Изхождайки
от разпоредбата на чл. 511 ЗК, доколкото застрахователното събитие настъпва на
територията на Република България при участието на виновен водач, който
управлява моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава, чието
национално бюро членува в Съвета на бюрата и доколкото е постановен отказ по
отправената до НББАЗ застрахователна претенция, то сдружението се явява
надлежно пасивно легитимирана страна по спора.
Преди
разглеждане на останалите предпоставки за основателност на предявените искове, първо
следва да бъде извършена преценка за наличието на дълбока емоционална връзка
между ищците и починалото в следствие на процесното ПТП лице, надхвърляща обичайната
за този вид семейни отношения, доколкото същата се явява основен елемент от извода
на съда за основателността на исковите претенции.
Настоящият
състав съобразява, че тъй като в българското законодателство не е определен
кръгът на лицата, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди,
произтичащи от причинена при непозволено увреждане смърт на техен близък,
пленумът на ВС е имал повод в свое Постановление № 4/25.V.1961 год. да приеме,
че правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъдат
обезщетявани само най-близките на пострадалия - неговите низходящи (деца),
съпруг и възходящи (родители), и то след като се установи, че действително са
претърпели вреди. По-късно, с Постановление № 5/24.ХІ.1969 год., Пленумът на ВС
е признал право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете,
съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало на
съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен
брак.
С
Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 год. по тълк. дело № 1/2016 на ОСГНТ на ВКС
е обявено за загубило сила Постановление № 2/30.XI.1984
год. на Пленума на ВС и приетото в него разрешение за изчерпателност на
правоимащите лица, посочени в Постановление № 4/25.V.1961 год. и Постановление
№ 5/24.ХІ.1969 год. В тълкувателното решение е преразгледан именно този въпрос
с оглед развитието на обществено-икономическите отношения и житейските,
социални и емоционални връзки между членове на българските семейства, роднини и
близки. С решение е прието, че освен най-близките
лица по смисъла на Постановление № 4/25.V.1961 год. и Постановление №
5/24.ХІ.1969 год., за които може да се приеме, че търпят непосредствено и за
продължителен период болки и страдания в следствие смъртта на техен родственик
и които все пак трябва да докажат преживените свои негативни емоции, такива отрицателни
последици могат да бъдат търпени и от лица, които са извън най-близкия семеен и
родствен кръг на починалия. Те обаче трябва да са създали постоянна, трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия, надхвърляща обичайната такава за
конкретния вид отношения и сравнима с връзката, която починалият има с лицата,
посочени в горецитираните две постановления. В решението си, ОСГНТК на ВКС
сочи, че подобна връзка може да бъде създадена и между братя и сестри,
доколкото в обичайните за българското общество, тези отношения традиционно се
характеризират с особена духовна и емоционална близост, обич, подкрепа и
доверие.
Във
всеки отделен случай обаче на изследване подлежи дали тази връзка е станала, поради
конкретни житейски обстоятелства, толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, излизащи извън
рамките на обичайните за този вид събитие, времетраене и сила.
В
настоящия случай подобна връзка между ищците и техния брат, не се доказа от
събраните по делото доказателства. За установяване й по отношение на
първоначалния ищец Г Р., бяха ангажирани единствено показанията на свидетеля М.
Г., според която отношенията между двамата братя били нормални. Както самата тя
заявява при разпита си, тя е нямала преки впечатления от последиците върху
емоционалното и психическо състояние на И.Р., с когото били разделени от дълго
време, а е разбрала за тях от техни общи познати. Освен лаконични, показанията
й не могат да бъдат съпоставени и с други доказателства по делото, водещи до
извод за наличие на емоционална връзка, надхвърляща по дълбочина и сила
обичайната за двама братя. По отношение на ищцата – сестра на починалия пък не
са събрани каквито и да било доказателства, сочещи на наличие на подобна
връзка.
По
тази причина, предявените искове се явяват неоснователни, поради което и не
следва да бъдат разглеждани останалите предпоставки относими към
основателността на исковете.
При
този изход на спора разноски се дължат единствено в полза на ответника по
делото. За първоинстанционното производство е поискано
присъждането на адвокатско възнаграждение от 11 160 лв. с ДДС. С оглед липсата на представен по делото
договор за правна помощ, възнаграждението следва да бъде изчислено спрямо
редакцията на Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните адвокатски
възнаграждения (Наредбата) към датата на упълномощителната сделка между НББАЗ и
адвокатското дружество – 22.11.2019 год.
Адвокатското
възнаграждение за производството пред настоящата инстанция, с оглед направеното
от процесуалните представители на ищците възражение за прекомерност и
материалния интерес на исковете възлиза на обща стойност 3883 лв. с ДДС. Отчитайки продължителността на производството и
броят проведени съдебни заседания, в които се е явявал процесуален представител
на ответното дружество, то на основание чл. 7, ал. 9 от Наредбата следва да
бъдат присъдени още 750 лв.
Претендирано е и адвокатско възнаграждение от 1623,60 лв. с ДДС за изготвянето на
отговор на частна жалба, по която е образувано в. ч. т. д. № 469/2020 год. по
описа на ВАпС и за отговор по частна касационна жалба, въз основа на която е
образувано ч. т. д. № 213/2021 год. по описа на ВКС, II ТО.
Имайки предвид, че в отговора на въззивната частна жалба липсва искане за
присъждане на разноски, а такова е отправено едва в отговора на частната
касационна жалба, то настоящият състав намира, че следва да бъде присъдено
единствено възнаграждение за изготвянето на отговора по частната касационна
жалба. Доколкото в Наредбата липсва изрична разпоредба предвиждаща хонорар за
изготвянето на отговор по частна жалба, следва да се приложи чл. 11 от Наредбата
и да се присъди сума в размер на 220 лв.
с ДДС.
Така,
размерът на съдебно-деловодните разноски, при отчитането и на разходите за
разпит на свидетел и изготвянето на заключения по допуснатата първоначална и
допълнителна комплексна съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертиза
възлиза на 5965 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от М.И.Р., ЕГН **********, с адрес ***, заместил на
основание чл. 227 ГПК в процеса починалия свой наследодател И.Р.Т., ЕГН ********** и С.Р.М., ЕГН **********, с адрес: *** срещу
сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“, ЕИК ********* за осъждане на
ответника да заплати на М.И.Р. обезщетение за неимуществени вреди в размер на
50 000 лв., а на С.Р.М. – 30 000 лв., претърпени в резултат от
смъртта на Г. Р.Т., настъпила при ПТП на ****. в град Дългопол, област Варна, ведно
със законната лихва от 07.01.2018 год. до окончателното изплащане на
задължението на основание чл. 432 вр. чл. 511, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА М.И.Р., ЕГН **********, с
адрес *** и С.Р.М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК *********
сумата от 5965 лв. с ДДС,
представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски.
Препис
от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд
- Варна:
____________