Решение по дело №317/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на касационна жалба вх. № СДА-01-1890 от 19.08.2024 г., подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“, против Решение № 66 от 08.07.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 194 от 2024 година на РС – Севлиево /РСС/.

С атакуваното съдебно решение е отменен Електронен фиш /ЕФ/ № **********, издаден от Агенция „пътна инфраструктура“ /АПИ/, с който на за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6, във вр. с чл. 102, ал. 2 и на основание чл. 179, ал. 3, във вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП на П. И. Е. от гр. Ловеч, с [ЕГН], е наложена глоба в размер на 300.00 лв. и е постановено заплащането на такса по чл. 10а, ал. 2 от Закона за пътищата /ЗП/ в размер на 10.00 лв.

Нарушението, за което е издадено процесното НП, се изразява в следното:

На 22.06.2020 г., в 07.30 ч., е установено нарушение, извършено с ППС лек автомобил Р. С., рег. № [рег. номер], с обща техническа допустима максимална маса 1915, две оси,, стандарт ЕВРО 3, на посочен пътен участък в Община Севлиево,, попадащ в обхвата на платена пътна мрежа, като за същото МПС не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. За нарушението е наложена глоба в размер на 300.00 лв., като независимо от това дължима остава пътната такса в размер на 10.00 лв., като е предвидена възможност за освобождаване от АНО, в случай че в 14-дневен срок бъде заплатена компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в размер на 70.00 лв. при спазване изискванията на чл. 189е, ал. 3 и ал. 4 от ЗДвП.

В законния срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до районния съд, с която моли за отмяна на процесния ЕФ. На 12.02.2020 г. Е. е закупил винетка за процесния автомобил от бензиностанция „Петрол“ в гр. Ловеч, като е попълнил декларация за активиране на същата и е записал рег. Номер „[рег. номер]“, но при въвеждането на този номер от служител на бензиностанцията, последният е въвел погрешно номера, за което жалбоподателят няма вина. В подкрепа на това твърдение последният представя декларацията за активиране на винетката от посочената дата. Така той следва да се счита за изпълнил задължението си досежно изискването за заплащане на винетна такса за 2020 година, вкл. към датата на нарушението. По тази причина и липсва субективният елемент на деянието – вина за неговото извършване. Е. не е съзнавал, че управлява МПС, за което не е заплатена дължимата пътна такса. В допълнение жалбоподателят сочи, че е неясно кога е издаден ЕФ, а това обстоятелство е съществено с оглед спазване на преклузивните срокове за търсене на АНО. Нарушението е извършено на 22.06.2020 г., а ЕФ е връчен на адресата си едва на 29.03.2024 г. – повече от три години след това, поради което следва да се счита, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН не са спазени и от Е. не може да се търси АНО за това деяние. Аналогично се излагат съображения за маловажност на деянието и прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН.

За да постанови съдебния си акт, РСГ е приел, че ЕФ следва да бъде отменен, без необходимостта да се обсъжда наличието на вина у неговия адресат поради неспазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Началото на производството по търсене на АНО стартира със заснемане на извършеното нарушение посредством електронната система, която заменя съставянето на АУАН и има същото правно значение – дава началото на АНП. Освен това електронното изявление, записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационната система, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС, съставлява регламентирания в закона ЕФ и е аналог и на НП. Според нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН образуваното АНП се прекратява, ако не е издадено НП в 6-месечен срок от съставянето на акта. При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно – за приключване на процедурата по ангажиране на отговорността на нарушителя и предвид нормата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189ж от ЗДвП, е приложим общият текст на закона. Нарушителите не следва да се третират различно в зависимост от това, дали деянието, извършено от тях, се установява с АУАН или ЕФ, особено като се вземе предвид, че процедурата по издаване на ЕФ има за основна цел ускоряване на производството и ефектът от неприлагане нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен на тази цел. Това неприлагани би създало предпоставки за бездействието на администрацията, незастрашено от санкция за изключване отговорността на нарушителя. Доколкото самото заснемане има функциите на съставяне на АУАН, а издаването на ЕФ – на НП, то сроковете по чл. 34 от ЗАНН са приложими и следва да се приеме, че едногодишният срок от извършване на нарушението и 6-месечния от неговото установяване следва да текат от заснемането му, което в случая е станало на 22.06.2020 г. ЕФ е издаден на 02.03.2021 г., от което следва, че фишът е издаден след изтичане на 6-месечния срок от установяване на нарушението, който срок е изтекъл на 22.12.2020 г. Тъй като нормата на чл. 34 от ЗАНН е императивна, то неспазването й влече като задължителна последица отмяната на ЕФ, респективно – на НП, издадени в противовес с нея. На това основание е отменен и процесният електронен фиш.

Жалбата против първоинстанционния съдебен акт е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност.

В същата се излагат съображения за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт и отмененият с него ЕФ. В касационната жалба са изтъкнати доводи за неправилното тълкуване и прилагане нормата на чл. 34 от ЗАНН, като се твърди, че той притежава белезите както на АУАН, така и на НП, но изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване са неприложими по отношение на същия. Следователно и сроковете по чл. 34 от ЗАНН са неприложими в производството по неговото издаване. Законодателят го приравнява към НП само когато е влязъл в сила, съгл. чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, като приравняването е единствено по отношение на правните му последици. В този контекст правилно и законосъобразно е ангажирането на АНО на Е. в случая.

В проведеното по делото открито съдебно заседание за касационният жалбоподател, редовно призован, сепредставлява от юрисконсулт С. И., която поддържа жалбата.

Ответната страна - П. Е., не се явява и не изпраща представител, представя писмен отговор на касационната жалба, подписан от адвокат И. К.-Д., с който я оспорва и моли за присъждане на деловодни разноски. Представя повторно декларация за активиране на ел. винетка от 12.02.2020 г. за процесния автомобил с правилно посочен в нея държавен контролен номер и касов бон от същата дата за заплащането й, с основа на която мотивира и становището си за липса на вина за извършване на нарушението.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна.

При направената от настоящата съдебна инстанция проверка за допустимост и законосъобразност на процесното решение на РС се установи следното:

Съдебният акт на въззивната инстанция е допустим.

Относно съответствието му с процесуалните и материално-правни норми настоящата съдебна инстанция взе предвид следното:

Процесният ЕФ съдържа предвидените от закона реквизити.

Настоящата съдебна инстанция изцяло споделя доводите на районния съд относно изтичане на преклузивния срок по чл. 34 от ЗАНН и по-конкретно – 6-месечният такъв от установяване на нарушението. Нарушението следва да се счита за установено при заснемането му от АТСС, която подава данни на АПИ и няма причина за забавеното издаване и изпращане на ЕФ на неговия адресат. Няма причина извършителят на едно нарушение да се третира различно от извършителят на напълно аналогично такова само въз основа начина, по който то се установява – със заснемане чрез АТСС или със съставяне на АУАН, точно поради принципа и целта за бърза реализация на АНО за видовете неправомерни деяния, за които законодателят изрично допуска да не се съставят актове за установяването им, а това установяване да става чрез заснемане посредством специализирана и предназначена именно за тази цел техническа система. Недопустимо е да не се допуска погасяване възможността на държавата за търсене на АНО с изтичането на определен срок, след като тази възможност е допусната не само за нарушенията, за които се съставят АУАН и НП, а и за престъпленията по НК.

Отделно от това настоящата съдебна инстанция споделя доводите на Е., че в случая не е налице субективен елемент на деянието, а именно – виновно негово поведение. Видно от представената и пред РС декларация, той е заявил верните данни на своя автомобил и е заплатил винетна такса, дължима за вида МПС на 12.02.2020 г. за цяла година или у него към датата на установяване на деянието – 22.06.2020 г., е било налице съзнанието, че е изпълнил своето задължение по ЗП. Допуснатата техническа грешка и то не от него, а от служител, който набира данните на МПС, за което се заплаща таксата, не навежда до извод за неговата вина, напротив, липсата на установено знание относно състава на нарушението навежда на извода за невиновното му извършване и поради това от него не следва да се търси АНО по този повод.

Според чл. 10а, ал. 3б от ЗП, когато при издаване на електронна винетка е допусната техническа грешка при деклариране на не повече от три символа и/или липсва символ от регистрационния номер на пътното превозно средство, включително на държавата, в която е регистрирано, или на неговата категория, се извършва корекция от съответните длъжностни лица след заявление за промяна на грешно декларирани данни от собственика или ползвателя. Когато се установи, че в Република България съществува пътно превозно средство с идентичен на първоначално декларирания във винетката регистрационен номер, заявителят представя доказателства за заплатената от него винетна такса. Промяната в данните на електронната винетка има действие от момента на издаването й и има срок на валидност до изтичането на срока на валидност на първоначално издадената. Самият законодател, отчитайки възможността за допускане на подобни грешки, е предвидил и ред, по който те могат да се изправят, имайки предвид липсата на виновно поведение от страна на декларатора – задължено лице. В случая обаче дори не става въпрос за погрешно деклариран номер на МПС, напротив, той е правилно посочен в декларацията, като допусната грешка е на друго лице, поради което на още по-голямо основание не следва да се счита, че Е. е извършил виновно нарушение на посочената в ЕФ нормативна разпоредба, което навежда на извода за липса на нарушение поради липсата на задължителен елемент на същото – субективна страна.

В заключение настоящата съдебна инстанция намира, че като е отменил процесният ЕФ по изложените в акта си съображения, първоинстанционният съд се е произнесъл с един мотивиран и законосъобразен съдебен акт, който следва да се остави в сила.

Пред настоящата съдебна инстанция ответната страна не е представила доказателства за сторени разноски, поради което съдът не присъжда такива.

Въз основа на горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Съдебно решение № 66 от 08.07.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 194 от 2024 г. по описа на Районен съд Севлиево, с което е отменен Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „пътна инфраструктура“ /АПИ/, с който за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6, във вр. с чл. 102, ал. 2 и на основание чл. 179, ал. 3, във вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП на П. И. Е. от гр. Ловеч, с [ЕГН], е наложена глоба в размер на 300.00 лв. и е постановено заплащането на такса по чл. 10а, ал. 2 от Закона за пътищата /ЗП/ в размер на 10.00 лв.

Решението е окончателно.

Препис от решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението за неговото изготвяне.