ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 33569
гр. София, 25.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цв. М.
като разгледа докладваното от Цв. М. Частно гражданско дело №
20211110166689 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК
Образувано е по заявление на „..... срещу М. Г. К., Т. П. К., А. П. К., С. П. К. и Г. П. К.,
въз основа на което съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.12.2021 г. за
заплащане при условията на разделност на сумите, както следва: 3 457,29 лв. /три хиляди
четиристотин петдесет и седем лева и 29 стотинки/, представляваща цена на топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 23.11.2021
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за
дялово разпределение в размер на 562,36 лв. /петстотин шестдесет и два лева и 36 стотинки/
за периода от 15.09.2019 г. до 04.11.2021 г., сумата от 31,94 лв. /тридесет и един лева и 94
стотинки/, представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2018
г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 23.11.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на
6,69 лв. /шест лева и 69 стотинки/ за периода от 01.12.2018 г. до 04.11.2021 г., както и сумата
от 131,17 лв. /сто тридесет и един лева и 17 стотинки/ разноски по делото, от които:
държавна такса в размер на 81,17 лв. /осемдесет и един лева и 17 стотинки/ и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв. /петдесет лева/.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника А. П. К., чрез ...., с
което заявява, че считано от 26.04.2021 г. се е отказал от наследството на наследодателя си
П. А. К., поради което няма качеството на негов наследник и не следва да отговаря за
вземанията за процесните вземания. В подкрепа на изложеното представя и удостоверение с
изх. № 43355/26.04.2021 г., издадено от СРС, 149 състав. Претендира и разноски.
С 2 броя разпореждания съответно от 13.09.2022 г. и от 02.09.2023 г. съдът е указал на
заявителя в едноседмичен срок от съобщението да посочи какъв е правният му интерес да
поддържа заявлението си по чл. 410 ГПК срещу длъжника А. П. К. с оглед данните по
делото, че същият се е отказал от наследството на наследодателя си П. А. К.. Напомнено е,
че при неизпълнение на указанията съдът ще приеме, че заявлението не се поддържа по
отношение на него, поради което заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК ще бъде
обезсилена в тази част.
С молба с вх. № 260042/20.09.2023 г. заявителят посочва, че не поддържа заявлението
1
си за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника А. П. К. поради
извършения от него отказ от наследството на наследодателя му.
В случая, доколкото интересът от търсената съдебна защита е отпаднал и заявителят не
поддържа заявените в настоящото производство претенции срещу длъжника А. П. К., съдът
намира, че то следва да бъде прекратено по отношение на него, като едновременно с това се
обезсили и издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.12.2021 г. Заповедното
производство не би могло да изпълни целта си, доколкото заявителят изрично заявява, че не
поддържа заявената по този ред претенция.
С възражението по чл. 414 ГПК от страна на длъжника А. П. К. е направено искане за
присъждане в негова полза на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.,
като за реалното им извършване същият е представил договор за правна защита и
съдействие от 16.04.2022 г., в който е отбелязано, че същото е заплатено в брой, поради
което в тази част той има характер на разписка. В същото време, от представеното съдебно
удостоверение, издадено от СРС, 149 състав /л. 43 от делото/ се установява, че длъжникът се
е отказал от наследството на баща си П. А. К. считано от 26.04.2021 г., т. е. в момент, който
предхожда по време, както момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.11.2021
г., което означава, че причината за неподдържането му срещу него не се дължи на
процесуалното поведение на длъжника, а на това на заявителя.
Ето защо, съдът приема, че в полза на длъжника А. П. К. се следват своевременно
претендираните и доказани разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.,
който съответства на минималния такъв, определен по реда на чл. 7, ал. 7, вр. чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 01/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в
редакцията към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие от
16.04.2022 г./.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
02.12.2021 г. срещу длъжника А. П. К., ЕГН **********, като ПРЕКРАТЯВА
производството по ч. гр. дело № 66689/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, в тази част.
ОСЪЖДА „....., ЕИК ...., с адрес: ..... да заплати на А. П. К., ЕГН **********, с адрес:
....., сумата от 300 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2