РЕШЕНИЕ
№ 13150
гр. София, 20.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110141644 по описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане три обективно кумулативно съединени иска,
както следва:
- 1/ по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 232, ал. 2, предл. 1
ЗЗД за сумата от общо 551,03 лева - неплатени наемни вноски за периода м. 11.2018 –
м. 12.2018 г. и м. 02.2019 г. – м. 04.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 30.11.2020 г. до изплащане на вземането; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 232,
ал. 2, предл. 2 ЗЗД за сумата от 727,79 лева, представляваща неплатени консумативни
разходи за осветление и ел. енергия за обекта в периода от м. 12.2018 г. до м. 04.2019 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.11.2020 г. до изплащане на
вземането и 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 237,63 лева,
представляваща лихва за забава върху главниците, считано от момента на
изискуемоста на всяка от тях, първата от които настъпила на 16.11.2018 г., до
30.11.2020 г. В условията на евентуалност исковете са предявени като осъдителни.
Ищецът „Транспортно строителство и възобновяване“ ЕАД e подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Г. П. М. за
горепосочените суми.
След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че в качеството му на наемодател, на 27.03.2017 г. с ответницата,
в качеството й на наемател, бил сключен договор за наем № Д-31 за недвижим имот,
находящ се в гр. София, кв. ", жилищно помещение 305, състоящо се от две стаи и
сервизни помещения, с обща полезна площ от 41,92 кв. м.
Поддържа, че съгласно сключения договор за наем наемателят се задължил да
заплаща до определено число на текущия месец наем за жилищното помещение и да
заплаща всички разходи свързани с използваното на същото - консумативи /раздел Ш,
чл. 5 и чл. 6 от договора/. Ответницата не заплащала месечна наемна цена за периодите
1
месец ноември и декември 2018 г. и месец февруари - април 2019 г. включително и
консумативни разходи - стълбищно осветление за периода от м. декември 2018 до м.
април 2019 г., както и ел. енергия за периода от м. декември 2018 до м. февруари 2019
г. включително, които М. дължи на основание чл. 4, чл. 5 и чл. 6 от сключения
договор. По пера сочи, че дължимите суми в лева са, както следва:
НАЕМ Ноември 2018 г. - 129,53
НАЕМ Декември 2018 г. - 129,53
НАЕМ Февруари 2019 г. - Остатък 32,91
НАЕМ Март 2019 г. - 129,53
НАЕМ Април 2019 г. - 129,53
ОСВЕТЛЕНИЕ Декември 2018 г. - 5,15
ОСВЕТЛЕНИЕ Януари 2019 г. - 3,30
ОСВЕТЛЕНИЕ Февруари 2019 г. - 3,51
ОСВЕТЛЕНИЕ Март 2019 г. - 3,17
ОСВЕТЛЕНИЕ Април 2019 г. - 2,66
ЕЛ. ЕНЕРГИЯ Декември 2018 г. - 385,00
ЕЛ. ЕНЕРГИЯ Януари 2019 г. - 282,00
ЕЛ. ЕНЕРГИЯ Февруари 2019 г. - 43,00
Твърди се освен това, че ответницата изпаднала в забава за плащане на
горепосочените суми, поради което дължи заплащането и на мораторна лихва в общ
размер от 237,63 лева, изчислени върху всяка от дължимите суми, както следва:
- Мораторна лихва в размер на 26,85 лева /върху наема за месец ноември 2018 г. -
129.53 лева/ за периода от 16.11.2018 г. до 30.11.2020 г.;
- Мораторна лихва в размер на 25,77 лева /върху наема за месец декември 2018 г. -
129.53 лева/ за периода от 16.12.2018 г. до 30.11.2020 г.;
- Мораторна лихва в размер на 5,98 лева /върху остатък от наема за месец
февруари 2019 г. - 32,91 лева/ за периода от 16.02.2019 г. до 30.11.2020 г.;
- Мораторна лихва в размер на 22,52 лева /върху наема за месец март 2019 г. -
129.53 лева/ за периода от 16.03.2019 г. до 30.11.2020 г.;
- Мораторна лихва в размер на 21,41 лева /върху наема за месец април 2019 г. -
129.53 лева/ за периода от 16.04.2019 г. до 30.11.2020 г.;
- Мораторна лихва в размер на 0,98 лева /върху задължението за осветление за
месец декември 2018 г. - 5,15 лева/ за периода от 16.01.2019 г. до 30.11.2020 г.;
- Мораторна лихва в размер на 0,60 лева /върху задължението за осветление за
месец януари 2019 г. - 3,30 лева/ за периода от 16.02.2019 г. до 30.11.2020 г.;
- Мораторна лихва в размер на 0,61 лева /върху задължението за осветление за
месец февруари 2019 г. - 3,51 лева/ за периода от 16.03.2019 г. до 30.11.2020 г.;
- Мораторна лихва в размер на 0,52 лева /върху задължението за осветление за
месец март 2019 г. - 3,17 лева/ за периода от 16.04.2019 г. до 30.11.2020 г.;
- Мораторна лихва в размер на 0,42 лева /върху задължението за осветление за
месец април 2019 г. - 2,66 лева/ за периода от 16.05.2019 г. до 30.11.2020 г.;
- Мораторна лихва в размер на 73,26 лева /върху задължението за потребена ел.
енергия за месец декември 2018 г. -385,00 лева/ за периода от 16.01.2019 г. до
30.11.2020 г.;
- Мораторна лихва в размер на 51,23 лева /върху задължението за потребена ел.
енергия за месец януари 2019 г. -282,00 лева/ за периода от 16,02.2019 г. до 30.11.2020
г.
2
- Мораторна лихва в размер на 7,48 лева /върху задължението за потребена ел.
енергия за месец февруари 2019 г. -43,00 лева/ за периода от 16.03.2019 г. до 30.11.2020
г.
Поради тези и останалите подробно изложени в исковата молба съображения,
моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи сумите по издадената
заповед за изпълнение по ч. гр. дело № № 59897/2020 г. на СРС. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор, ответницата, чрез назначения й по делото особен
представител, оспорва предявените искове. Счита, че ищецът не се легитимира като
правоимащ да претендира заплащане по процесния договор за наем. Оспорва исковете
както по основание, така и по размер, като моли същите да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. с чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение между страните по силата на валиден договор за наем, по
силата на който ищецът е предал на ответника държането на процесния имот,
изпълнил е задълженията си по договора и за ответника е възникнало задължението за
заплащане на уговорената наемна цена.
Договорът за наем е консенсуален по своя характер и се счита за сключен с
постигането на съгласие между страните за предоставяне на определен недвижим имот
за временно възмездно ползване. По делото е представен договор от 27.03.2017 г., от
който се установява, че страните са се уговорили ответникът да получи от ищеца
ползването на описания имот – жилищно помещение № 305, находящо се в гр. София,
кв. "Илиянци", ул. "Военно общежитие", бл. №1, вх. Б, ет. 3, състоящо се от две стаи и
сервизни помещения, с обща полезна площ от 41,92 кв.м. Уговорено е, че договорът се
сключва за срок от 5 години /чл. 3 от договора/, считано от датата на подписването му,
но не по-късно от срока на настанителната заповед. Постигнато е съгласие месечният
наем да е в размер на 86,36 лева, която сума е платима от наемателя до 15-то число на
текущия месец /чл. 4-5 от договора/. С допълнително споразумение между страните от
29.06.2018 г., било уговорено, че считано от 08.06.2018 г. месечната наемна цена за
процесния имот следва да е 129,53 лева, като останалите клаузи в договора останали
непроменение. Съдът намира, че така изразената воля на страните в договора за наем и
доъплинтелното споразумение към него е ясна и разкрива възникването на наемно
правоотношение между тях.
По делото е представена и Заповед № СДС-01-23/22.07.2016 г. за настаняване на
ответницата в процесния имот, издадена от Главно управление на ДП „Транспортно
строителство и възстановяване“, като същата е за срок от 5 години.
Установява се, че с решение на Министерски съвет № 631/25.09.2002 г. и
приложение № 1 към него, с Акт № 02211/01.06.2000 г. за частна-държавна
собственост на Държавно предприятие "Транспортно строителство и възстановяване",
като правоприемник на Войските на министерство на транспорта, и последващ Акт №
08541/31.05.2014 г. за частна-държавна собственост и Акт № 09675/08.02.2018 г. за
частна-държавна собственост, процесният имот, представляващ част от общежитие към
процесния период, е бил предоставен за ползване и управление на Държавно
предприятие “Транспортно строителство и възстановяване”.
Видно от Решение № 256 от 03.05.2019 г. на Министерския съвет на Република
3
България, че на основание § 2 от ЗР към Закона за изменение на закона за
преобразуване на строителните войски, войските на Министерството на транспорта и
войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия (обн. - ДВ,
бр. 34 от 2011 г.), е прието Държавно предприятие “Транспортно строителство и
възстановяване” и Държавно предприятие „Съобщително строителство и
възстановяване” да бъдат преобразувани в еднолични акционерни дружества (ЕАД) с
държавно участие в капитала, с фирмено наименование “Транспортно строителство и
възстановяване” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Надежда,
кв. „Илиянци”, ул. Кирил Благоев” №14, което новообразувано дружество поело
активите, пасивите, другите права и задължения на Държавно предприятие
“Транспортно строителство и възстановяване”. Ето защо може да се направи извод, че
ищецът се явява универсален правоприемник на правата и задълженията на
преобразуващото се Държавно предприятие “Транспортно строителство и
възстановяване” с ЕИК *********.
От служебно извършена справка се установи, че на 29.05.2019 г. в ТРРЮЛНЦ е
вписано преобразуването чрез промяна на правноорганизационната форма на
Държавно предприятие “Транспортно строителство и възстановяване” с ЕИК
********* в “Транспортно строителство и възстановяване” ЕАД с ЕИК *********.
С оглед на изложеното съдът намира възраженията на ответника относно
активната процесуална легитимация на ищеца за неоснователни. Установяването на
правото на собственост на наемодателя не е част от фактическия състав на спорното
материално право при договора за наем. Процесуалната легитимация се обуславя от
заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното
или отричано от ищеца право /Определение № 284 от 16.04.2010 г. на ВКС по ч.т.д.№
518/2009 г., II т. о., ТК/. Докато процесуалната легитимация следва от правното
твърдение на ищеца, то материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор
на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение - кой е носител на
правото и кой е носител на правното задължение. Поради това, че процесуалната
легитимация на двете страни следва не от някакви обективни факти, които подлежат на
доказване, а единствено от правното твърдение, когато съдът проверява дали искът е
предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се
претендира или отрича с исковата молба. Съответствието между процесуалноправната
и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с
решението и който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска /в този
смисъл е напр. Определение № 408 от 15.12.2014 г. на ВКС по ч.т.д.№ 4633/2014 г., II
г. о., ГК/. От правното твърдение на ищеца в случая следва да се направи извод, че
същият има процесуалноправна легитимация да предявя процесните искове.
Съдът достигна до извод за валидно възникнало наемно правоотношение между
страните по договор за наем от 27.03.2017 г. и допълнително споразумение към него от
29.06.2018 г. По силата на договора наемодателят е предал на наемателя държането на
процесния имот, като наемателят е използвал имота по предназначение /обстоятелство,
което се установява от факта, че между тях година и три месеца по-късно е сключено
допълнително споразумение във връзка с договора/.
Претендираната от ищеца наемна цена е в размер на сумата от общо 551,03 лева,
представляваща неплатени наемни вноски за периода м. 11.2018 – м. 12.2018 г. и м.
02.2019 г. – м. 04.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
30.11.2020 г. до изплащане на вземането.
С допълнителното споразумение между страните от 29.06.2018 г. било уговорено
месечната наемна цена за процесния имот, 08.06.2018 г., да е в размер на сумата от
129,53 лева. Претендира се заплащането на месечен наем за 5 месеца, като за 4 от тях в
4
пълен размер и за един от месеците в размер на неплатения остатък от 32,91 лева.
Общо дължимата сума е в размер на 551,03 лева, като ответницата, не доказа
погасяване на задължението. Предявеният иск следва да бъде уважен в пълен размер,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.11.2020 г. до погасяване на
задължението.
По иска с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 232, ал. 2, предл. 2
ЗЗД:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи, че по възникналото
облигационно отношение между страните по силата на валиден договор за наем, по
силата на който ищецът е изпълнил задълженията си, за ответника е възникнало
задължението за плащане на консумативните разходи за обекта в претендирания
размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че
е погасил претендираното вземане.
Ищецът претендира сумата от общо сумата от 727,79 лева, представляваща
неплатени консумативни разходи за осветление и ел. енергия за обекта в периода от м.
12.2018 г. до м. 04.2019 г.
Съгласно чл. 14 от сключения между страните договор, наемателят е длъжен да
възстанови направените от наемодателя разходи, свързани с ползването на имота, в
това число ел. енергия, вода, осветление и т.н. Съгласно чл. 6 от договора наемателят е
длъжен да възстанови разходите в срок до петнадесето число на месеца, следващ
месеца, за който се отнасят разходите, след предоставяне на справка от наемодателя за
дължимите суми.
От уговореното между страните може да се направи извод, че за да възникне
задължение за наемателя да заплаща разходите за комунални услуги, следва да са
налице две предпоставки: наемодателят да ги е заплатил и да е предоставил на
наемателя справка за дължимите суми за процесния имот.
За установяване задължението за заплащане на сумата от 727,79 лева ищецът е
представил справка, изготвена от главния счетоводител на дружеството. За разлика от
официалните свидетелстващи документи, частните свидетелстващи документи
(какъвто характер има приетата справка) се ползват с материална доказателствена сила,
само когато удостоверяват неизгодни за издателя си факти. В този случай документът
има силата на извънсъдебно признание на фактите, които са отразени в него. Във
всички останали случаи частният свидетелстващ документ няма обвързваща съда
материална доказателствена сила, като тя следва да се преценява с оглед на всички
доказателства по делото. Приетата по делото справка удостоверява изгодни за
ищцовото дружество факти /суми, претендирани като дължими от ответницата/. По
делото обаче не са представени други доказателства, от които да се установи, че тези
консумативни разходи действително са били дължими към дружеството-доставчик на
електроенергия /напр. издадени фактури/, нито, че са били заплатени от ищцовото
дружество /напр. разходо-оправдателни документи, съдебно-счетоводна експертиза и
т.н./, нито, че отразените суми касаят процесния имот. Не се доказва освен това, че на
наемателя е предоставена справка за дължимите суми преди депозиране на исковата
молба /който факт има отношение към момента на поставяне в забава на ответника с
оглед разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от договора/.
С оглед направеното оспорване от ответната страна за дължимостта на
претендираните суми, от една страна, и непредставяне на доказателства от страна на
ищеца, че е направил съответните разходи, касаещи процесния имот, искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед достигнатия извод за неоснователност на предявения установителен иск,
5
се сбъдна вътрешно процесуалното условия за разглеждане на предявения в условията
на евентуалност осъдителен иск за процесната сума. Доколкото предпоставките за
уважаване на иска са същите, то изложените мотиви за неоснователност на
установителения иск са относими и за предявения осъдителен иск, поради което следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже наличието на главен дълг и
настъпването на изискуемостта на вземането – уговорен срок за изпълнение или
отправена и получена от ответника покана за заплащане на дължимите суми преди
образуване на настоящото производство. При доказване на горните факти, в тежест на
ответника е да докаже погасяване на задължението в срок.
Ищецът претендира заплащане на сумата от 237,63 лева, представляваща лихва за
забава върху главниците, считано от момента на изискуемоста на всяка от тях, първата
от които настъпила на 16.11.2018 г., до 30.11.2020 г.
Съдът достигна до извод за наличие на главен дълг за част от претендираните
главници /касаещи неплатените задължения за наем/, поради което предявеният иск за
лихва за забава е частично основателен. Страните са уговорили срок за изпълнение на
задължението за заплащане на наем от първо до петнадесето число на текущия месец
/чл. 5, ал. 1 от договора/, поради което и съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 1, изр. 1
ЗЗД, наемателят изпада в забава за изпълнение на задължението, считано от
шестнадесето число на съответния месец. Изчислена на осн. чл. 162 ГПК посредством
онлайн калкулаторът, достъпен на https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, се
установява, че дължимата лихва за забава върху непогасените задължения за наем,
считано от момента на изискуемоста на всяко от тях, за периода от 16.11.2018 г. до
30.11.2020 г., е в размер на сумата от 104,53 лева. Искът следва да бъде уважен до
посочения размер, като се отхвърли за горницата до пълния предявен размер като
неоснователен.
С оглед частичното отхвърляне на предявения иск за лихва за забава, се сбъдна
вътрешно процесуалното условия за разглеждане на предявения в условията на
евентуалност осъдителен иск за отхвърлената сума. Доколкото предпоставките за
уважаване на иска са същите, то изложените мотиви за неоснователност на
установителения иск за лихва за забава са относими и за предявения осъдителен иск,
поради което следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни, като ответницата не е представила доказателства за сторени разноски, поради
което такива не следва да й бъдат присъждани.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
сумата от 205,86 лева, включваща държавна такса от 58,88 лв. и възнаграждение за
особен представител, пропорционално на уважената част от исковете.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски в размер на 30,33 лева, като съобразно уважената част от исковете, в полза на
ищеца следва да бъде присъдена сумата от общо 13,11 лева заплатена държавна такса.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Г. П. М., ЕГН
********** дължи на „Транспортно строителство и възобновяване“ ЕАД, ЕИК
********* сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
от 18.12.2020 г. по ч. гр. дело №г. по описа на СРС, както следва:
- 551,03 лева на осн. чл. 232, ал.2, предл.1 ЗЗД, представляваща наемна за периода
от м. 11.2018 до м. 12.2018 г. и от м. 02.2019 г. до м. 04.2019 г. по договор за наем от
27.03.2017 г. и допълнително споразумение към него от 29.06.2018 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 30.11.2020 г. до погасяване на задължението;
- 104,53 лева на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща лихва за забава върху
главниците, считано от момента на изискуемоста на всяка от тях, за периода от
16.11.2018 г. до 30.11.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от
237,63 лева, както и предявения в условията на евентуалност осъдителен иск като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Транспортно строителство и възобновяване“ ЕАД,
ЕИК ********* против Г. П. М., ЕГН **********: иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД за установяване на дължимостта на сумата от 727,79 лева,
представляваща неплатени консумативни разходи за осветление и ел. енергия за обекта
по договор за наем от 27.03.2017 г. и допълнително споразумение към него от
29.06.2018 г. за периода от м. 12.2018 г. до м. 04.2019 г., за която е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 18.12.2020 г. по ч. гр. дело № 59897/2020 г. по
описа на СРС, както и предявения в условията на евентуалност осъдителен иск за
същата сума като неосноветелни.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Г. П. М., ЕГН ********** да заплати на
„Транспортно строителство и възобновяване“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 205,86
лева разноски по гр. дело № 41644/2021 г. по описа на СРС и сумата от 13,11 лева
разноски по ч. гр. дело № г. по описа на СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7